В измислен себе-образ подражаваме
на чуждите химери и престиж.
Заложници на собствена държава сме,
която съществува – просто виж -
единствено в представите ни стари, ...

Лошо
Алкохол трепе мозъчните ми клетки,
убиват ги наркотиците и конопът,
направих няколко сметки -
лош се оказа животът. ...

В нощта е
моето изгнание!
Отлетя и последната
тъжна звезда!
Остана Луната, ...

Има ли те? Аз ли те измислих?
Капка дъжд ли си, или сълза?
Всички есенни листа прелистих,
търсейки те, но съм пак сама.
Има ли те? Или вярвам в празнотата? ...

То грешки няма в този Свят
и спънките наричам ги "уроци",
и без хабер дали си стар и млад
не свършват нивга те, и хич не са "пороци".
Страхът ни не е просто "враг", ...

Назад, за тебе е опасно,
не пипай, ще те заболи.
Наранен ще си, ужасно...
Не, не, дори не ме моли!
Ръцете долу, надалече, ...

Дяволът казал на грозното пате,
че може да стане най-желаният принц
и то без да му мисли изрекло на глас,
съдбовната думичка "ДА".
Злодеят, владетел на хаоса и мрака, ...

Вятърът на моето никога
Златната есен с всички цветни акорди пуснах в душата ми бледа да броди.
Притихнала на люлката от детство гледах земите на своето наследство.
Завещани от лъчите на слънцето златно, което сбогува се с деня в моите обятия.
Косите бакърени с шал ме наметнаха. Светулки закъснели в ...

Благословена
Бавно, бавно се прокрадва
тиха, споменна, нощта...
Тъжни сенки избледняват...
Пак усещам топлинка - ...

(Повлияно от http://www.vbox7.com/play:6cf51390>Armik - Lovers Moon )
Тази нощ съм любовница
на луна от кристали и страст.
Бягат думите - в тръпен галоп
се надбягват с една прощалница. ...

Ако можех с обич да изтрия
всичките мъки по света,
то в Любов щях да се превърна
и да върна радостта!
Ако можех с ръце да стопля ...

Това го правих миналата година...

Луната - зелено око на лисица,
се втренчи в ръждивата есен,
а крясъкът остър, на нощната птица,
мъглата повика, унесен.
И там, дето бяха през лятото розите, ...

Зловеща нощ,
дъжд вали...
смърт навсякъде пълзи.
Ухание на кръв и сълзи
усеща се през изминалите дни... ...

Събуди се от бясното туптене на сърцето си. Беше сънувала кошмар, който за момент я накара да загуби всякакво чувство за ориентация. Огледа се наоколо. До себе си видя мече, което и помогна да се върне в реалостта. Спомни си коя е. Казваше се Мария и беше само на 14 години. Затвори очи, опитвайки се ...

Доскоро си мислех, че животът е игра и че всеки сам си определя правилата и я играе както той си иска. Но внезапно разбрах, че не е така. Животът е този, който определя правилата и трябва да играем по тези правила. Разбрах също така, че трябва да се бориш, за да можеш да оцелееш психически и физичес ...

Днес много неща губят стойността си. Не, със следващите редове нямам за цел да ви отегчавам, а опросто да се опитам да обрисувам гротеската картина на днешното ни общество. Не съм от най-талантливите „художници”, но все пак смятам, че думите ми ще достигнат до вас в известна степен. Друг е въпросът ...

Не мога да спра да се изумявам като виждам малки, невръстни дечица, яхнали бугита (ATV-та) и джет-ски, натиснали до дупка газта, вдигащи много шум и мръсотия. Най-плашещото е, че всъщност те карат МПС (моторно превозно средство) - без разрешително, без мозъче и рефлекси за това.
Те са реална залаха ...

Когато дъждът се покланя
rainbow
на Ети
- Защо не вали? - ти прошепна - Обичам, когато вали.
Небето щом страда със сълзи, щом плаче - дали го боли? ...

Не си отивай, моя любов!
Не ме оставяй самотен и тъжен
в този свят тъй студен и суров
завинаги на себе си длъжен!

Зловещи сенки седят по оградите.
Издул бузи злобно, вятърът
гони листата уплашени.
Дървета прегърбени му се кланят,
стенат в мрака. ...

Силен съм, когато мен пожелаваш.
И толкова слаб, с малко раняваш.
А как не ми отива да бъда такъв!
Извън контрола на кръв и на плът.
Какво е... за Бога, кажи ми, какво е? ...

"Нека Вуте да е по-зле" (бисер от българските народни премъдрости)
Този започна да ми танцува по нервите. Бил някой си господин Л. Отначало купи на комшията двора на безценица - всичко шест декара - и веднага го огради с висока ограда, сякаш не е б.г. вилен имот, а някаква непристъпна крепост от ран ...

Любовта е болка,
когато не ме усещаш,
а аз съм близо до теб,
но и все така далече.
Любовта е мъка, ...

Посветено... на силните хора
Два кръвни пътя как ще разделят,
и спомени, и тежест, и неволя?
Очите им от страх ще пресълзят,
когато тръгнат, спрели да се молят. ...

Някои думи са като въглен:
Не горят, обаче чернят
Педро Калдерон
Миг-плюнка
беше достатъчен, ...

В тишината на нощта
самотна е душата,
затворена и сляпа,
мечтаеща да види светлината!
Опитва се, а няма сила, ...

>>>>> Равносметка
>>>>>
>>>>>
>>>>>
>>>>> ...

Живота си загубих в чакане - да се завърнеш.
Какви ли още загуби ще преживея?...
Под дъжда, на гроба ти цветя полагам.
Прощална вечер - път към старото начало.
И нищо ново няма да се случи. ...

Чужди
Чужди са вече очите,
самотни душите,
студени са твоите ръце,
с които разбиваш моето сърце. ...