Вървим из мрака,
водени
от своите фалшиви сетива.
Боготворим ги
и вярваме им. ...

Аз съм циганка. Сега, за по-модерно и по-европейско, ни наричат роми. Не се гордея с този факт, но не се и срамувам. В края на краищата, човек не може да си избира нито родителите, нито къде и като какъв да се роди.
Детството ми премина щастливо и волно по прашните улици на бургаския квартал "Комлук ...

Ние сме хора, творения от плът.
Вселената безкрайна пулсира в нас.
Замислени вървим по неравен път,
търсейки вечно смисъл във захлас.
Наследили хилядолетни светове, ...

Да, сини са. Сини и красиви.
Две небеса, удавени в безкрая.
Покорно мои, чуждо диви.
Кой гледаш с тях не искам и да зная.
Два океана, нахално заляли, ...

Отидох "кофата да хвърля",
че нещо дълга бе нощта,
а до контейнера, омърлян,
млад мъж събираше стъкла.
Той беше слаб, не бе вечерял, ...

Песен от филма "Гостенка от бъдещето"
/Гостья из будущего/ (1984)
Текст: Юрий Ентин
Прекрасното далеко
Чувам глас днес от прекрасното далеко, ...

* * *
Отварям писмото - ти си ми писала?!
Там, на мегдана - близо до кметството.
Кален до зъби - миришещ на... кисело,
чета и си спомням сцени от... детството... ...

Поредната самотна вечер, поредният скандал и за пореден път той се качва в колата си. Къде отива, при кой? Дали въобще знае? Пътят е едновременно познат и различен. Мръсна газ и отново бягство... бяга, но от какво. Ако го попитам знам, че няма да намери точен отговор, само знае, че има хиляди неща, ...

>>>> като въздишка
>>>> се отронва от сърцето му
>>>> издига се нагоре и нагоре
>>>> протяга изумрудените си очи
>>>> през хоризонта ...

Тя тръгна. Отвори прозореца и студеният вятър я прониза като острие. Беше спряло да вали отдавна, но мирисът на есенния дъжд все още се усещаше. Беше студено, а лятото току-що си бе тръгнало.Тя живееше на триетажна, старинна къща, а прозорецът той беше огромен. Застана на него и ако направеше още ед ...

Live and Let Die
When you were young
and your heart was an open book
You used to say live and let live
you know you did ...

ГЛАДНИ СТИХОВЕ
Глътка кафе (между два плахи стиха).
Цигара дими. Някой ме вика.
Нечии въпроси се удрят на глухо.
(Как не ги чувам, нали все пак съм тука?) ...

Не съм писала скоро,
не, всъщност те лъжа,
написах онова писмо,
на морето за да кажа...
Намерило те е то днес? ...

ПРИТЧА ЗА ДЪГА
Не мога без теб –
изплакала реката
и плиснала сълзи
навътре в гората. ...

Обичай ме заради мен самата,
обичай ме със тяло и душа!
Обичай в мен детето и жената,
обичай ме без маска и лъжа!
Обичай ме и в радост и във мъка, ...

Късно е
за жарко слънце
сред сини небеса.
Късно е
цветята да осъмват, ...

Миг като вечност...
Отмервам липсата ти.
Дълга като вечност.
Броя секундите
в безсмислено очакване. ...

Виждали ли сте болно животно, с много отслабнал организъм? Клетото същество лежи на хълбок, с изплезен език и бере душа, а козината му гъмжи от все повече бълхи, защото то няма сили да се отърси от наглите паразити. Облак мухи жужат край главата му като ореол на злото и страданието и търсят как да с ...

Махаме с ръце, чупим китки, чупим други неща, кривим устни в разни гримаси, хвърляме по някоя плюнка като крещим, за да сме по-убедителни и пак не ни разбират. Не ни разбират, защото не ни чуват.
Някак хората успяват да се вслушат само в копненията на своята душа или тяло. И после посвещават цялата ...

Старо мое миксче, отпускащо, но и незавършено :(

За славата на България!

С рушвети и сметки банкови натежале,
поожда ли съ тъй бръже из управа?
Ти какво си тамо сопата развъртел,
не видиш ли чи страх сърцата е обзел?
Туй жени на години са, имай срам, ...

Весеки се е срещал с своите демони - красиви и жестоки. Те в началото ни правят странно щастливи, а после ни нараняват до смърт. Но едно е сигурно: срещнем ли ги дори за миг, не можем да ги забравим до края на живота си.

Страх - не-страх ще те обичам.
Дори и после да боли.
Не се бави! Срама събличай!
По кожа само остани
и силно притисни се в мене, ...

Да,
съгласна съм
(понякога беззвучна),
макар че често споря
за смисъла, ...

Опитвам се да я спася,
ала нагазвам в лудостта й и започвам да се давя...
Опитвам да я разбера
и плача, чувствам как отвътре се разяжда,
гложди я вина... ...

Какво остава след нас, къде отиваме, откъде се връщаме, нима всичко не е просто някакъв адски смешен кръговрат и кое му е най-смешното на тоя кръговрат, нима не сме самите ние? Пак започнах с въпросите, а стане ли така, няма и не мога да се спра… И все пак има невероятни обрати, има неочаквани момен ...