Защо ли днес събудих се сама?
Защо ли къщата е толкова пуста?
Нима не беше сън това,
че снощи ме напусна?
Знам, че нараних те аз жестоко. ...

Patrick Swayze-She`s like the wind
She's like the wind through my tree
She rides the night next to me
She leads me through moonlight
Only to burn me with the sun ...

Lifehouse Broken
The Broken clock is a comfort
It helps me sleep tonight
Maybe it can stop tomorrow
From stealing all my time ...

I’m out on my own again
Face down in the porcelain
Feeling so high but looking so low
Party favors on the floor
Group of girls banging on the door ...

Мили, чуваш ли стъпките ми?...
Точно тук, пред теб съм... но сега съм само дуx...
Мили, скрий сълзите си!
Не искам да те гледам такъв!...
Приближавам се, да те прегърна... ...

Aqui estoy yo
Aleks Syntek
Aqui estoy yo para hacerte reir una vez mas
confia en mi, deja tus miedos atras y veras
Noel Schajris ...

САМО ТИ
Хубавице моя,
която ми плени сърцето,
кажи защо ми скри небето?
Все до тебе аз опирам, изнемога, ...

Боли отсъствието на ръката,
която - може би ще ме погали,
лъчи горещи пронизват стъклата,
сякаш всичкия огън от мене събрали...
И тъга колко много се крие в очите, ...

> Ако можех да Летя...
>
>
>
> ...

Goodbye my lover,
Goodbye my friend,
You have been the one,
You have been the one for me...
Беше лято - най-хубавото ми лято досега. Изпълнено с емоции, любов и щастие. А беше едва края на август, имаше време да се случат още толкова много неща - неща, които да го направят още по-хубаво или да го ра ...

Мойта грешка?
Бях слаба
и позволих да го видиш.
Вместо сила и младост -
трепет плах и безсилие. ...

Сънувам черно-бели сънища,
подобни на живота ми безцветен.
Къде си ти?
Защо не си до мен?
В прегръдките ти ще сънувам цветно. ...

Кольо войвода в нощта преди смъртния си одър
В историята на българския фолклор са се запазили няколко песни (най-вече от Пиринския край) в които по един изключителен начин са се запазили спомените и легендите за Кольо войвода и неговата безстрашна чета. Една от тези легенди разказва какво е правил К ...

Аз вярвам, че нашите мисли, думите, които изричаме, и нещата, в които вярваме, притежават особена сила. Те оформят нашите преживявания и живота ни. Сякаш всеки път, когато помислим нещо или изречем някоя дума, вселената чува и ни отговаря. Така че когато в живота ни има неща, които не харесваме, ние ...

Обръщаш ми гръб. Не ми говориш.
Наистина ли всичко се изпари?
Дори не искаш с мен да спориш.
Не те интересува, че ме боли.
Отиде си. Дори не каза защо. ...

Сгъстява се животът с всяка крачка,
направена напред към светлината.
Болят ръцете, стиснали до смачкване
копнежа за небе. И за крила.
Стените все по-твърди стават, ...

Градът посрещна ме
с усмивка - дъхтяща
на цветя и треви.
По "Витошка" вървиме
аз и ти. ...

Навън вали. Дъждът се стича по прозорците на къщите. Сълзите му плъзгат босите си крачета по гладката повърхност на стъклото и спират задъхани от щастие в малките локвички до улуците. Отдавна всички светлини са загаснали. Отдавна всички човешки същества са на гости в кралството на съня. Все още няко ...

>>>>> Пропука се вятърът.
>>>>> Натроши се.
>>>>> По очите ожули небето.
>>>>> Сухо слънце
>>>>> мъгливо захлипа ...

Ще копнееш
Презря любовта ми...
Но Бог със нея те ориса!
Време ще мине, ще те преболея...
Един ден и ти по мен ще копнееш! ...

Сега летя... към себе си единствено
Очите си разкървавих
от гледане
след тебе.
Разчоплих с нокти ...

В съня ми имаше небе
и едно-единствено прозрение
проби в мойто мъничко сърце.
Небе, покрито с черен плат,
изпод него тракаше ...

Защо живеем в илюзии, кои ни излъга, че ще е лесно? Защо продължаваме да се залъгваме, че всичко се постига с минимално усилие, че просто трябва да скочиш и ще полетиш, истината е друга. Ако си роден да пълзиш, никога няма да полетиш, ако стоиш на колене, няма как да се спънеш… стига толкова афоризм ...

Аз не зная дали Тя ме обича.
Тя не знае колко обичам я Аз.
Сборът е равен на взаимопривличане,
умножено по всеки изстрадан час.
Уравнението се решава чрез система. ...

Нов блясък в очите ти...
Днес видях нов блясък в очите ти.
Господи, осъзнах, че си я срещнал,
осъзнах, че си ме забравил!
Сега е тя на ход, нали? ...

И съм се молил, и съм плакал,
колко дни и години все за теб съм мечтал,
колко нощи студени все тебе съм чакал,
та нали в любовта ни и аз нещо съм дал?
Моля те, мила, върни се при мене! ...

... втори шанс?
Седемте ми идеи сами се изпокараха за смисъла -
да съществуват!
Съдбата им направи елегантна забележка.
Обърнаха и гръб идеите, по философски - ...

Не се забравят лесно две очи любими,
с които всяка своя мисъл си делил.
Не ме вини, изминаха се толкова години,
а онзи поглед... все още ме гори...
Не се забравят лесно топли длани, ...

Всяка година на петото пълнолуние вълците от околността се събират на Вълчата поляна до Съвсем Малкия Вир, за да проведат голямото годишно виене.
Всяка година в нощта на първия петък на месец май котките от околността се събират на Котешката поляна до Съвсем Малкия Вир, за да проведат голямото годиш ...

Пръснах я. Разбих я на парчета.
Оная, непотребната мечта.
Оказа се ялова. Не ме заболя,
когато видях я да се валя в калта.
Прескочих я тутакси. Тя стенеше грозно. ...

Здравей, море, при теб се връщам - ето,
нали ти казах, че ще дойда пак
да видя птиците в небето,
кръжащи волно над твоя бряг.
При теб съм пак, море, хей - виж ме! ...

Представих си,
че искам светлина
и я видях.
****
Представих си, ...

Горещо беше. Усилно. Из Ръжанлъка, и отсреща - по Диканаря, вече всички ниви бяха ожънати, та се плешивееха като бръснати глави.Отшумяла беше глъчката и надпреварата на жътвата.
Из синурите не се щураха деца, пребрадени с бели жътварски ръченичета, в нивите не бляскаха сърпове, по пътя не се търкаля ...

Потърси ме, когато ме няма,
когато не съм близо до теб.
Потърси ме -
когато вечер заспиваи
и ме няма до теб. ...

Хайку
Розите увяхват!
Огледалото лъже.
Дами, спрете се!

Намерих се след хилядите думи,
които с лекота към мен изстреля.
Пробойна ли? Успях да я затворя,
щом тишина иззидах помежду ни.
Сърцето ми не бе мишена лесна, ...

В ръцете ми догаряше свещта.
А восъкът, накапал дланите,
като че спояваше
по-здраво същността ми.
Незнайно откъде и как, ...