Притеглянето е едно и също
на Земята и на сърцето -
и сливат се нашите пръсти
в сътворената от нас планета...
В безтегловност те търся, ...

Ако ми кажеш някой ден,
че слънце вече няма да изгрее,
че времето вървежът си ще спре,
че птиците ще спрaт да пеят,
че вятърът притихнал, наскърбен, ...

Усмихваш се. Защо? Недей! Не искам да те виждам толкова усмихната. Усмихнатите хора са толкова тъжни! И ме боли да се усмихваш. Знам, че си тъжна. Не се преструвай на щастлива...
Тъпото е, че не се преструваш. То си е вид защитен механизъм. Като ти е гадно си показваш ослепително белите зъби и... вс ...

„... Те са пред мен, те са в мен
Две сенки огнени, две болки плашещи!..."
Всички истории започват от тук - в моя малък свят на осъдени души „под слънцето на време страшно". Моят малък роден град, в който всеки си мисли, че познава човека срещу него. Моето малко училище, което с много сълзи напуснах. ...

Открехни ми тази нощ вратата -
да ти разкажа своята история,
на рамото ти да се сгуша малко,
за себе си да поговоря.
Отдавна съм сама - безкрайно дълго - ...

Веднъж нарисувах дъга и се опитах да мина под нея…
Веднъж събрах вятър и се опитах да построя кула от него…
Веднъж запалих огън и се опитах да го задържа шепите си…
Веднъж обичах и се опитах да е завинаги…
Веднъж се опитах да разбера хората… ...

Две секунди тишина и следващата песен започва с китарно скърцане. В колата е топло, а навън валят ръждиви листа откъснати от октомврийския вятър. Тази вечер температурата ще падне до 5 градуса. Студена седмица отмина и повечето гъски и лебеди отлетяха към южните щати.
Чикаго през есента. Красив звяр ...

То какво ли още има да се пише след като прочетох как хубаво е описала срещата Феичка. Ама тя е добричка, а аз съм обективна.
Хич не съм мислила какво ще облека, какво ще кажа. Казах си, ако е писано, ще отида, ако ли пък не, здраве. Така не се и разочаровам, защото нищо не очаквам, каквото трябва щ ...

Б У Р Я
(посвещавам на моя приятел Русин)
Първата капка дъжд се откъсна с писък.
Падна с гръм. Падна с мълния.
Объркан, вятърът стенеше на пресекулки ...

Сън ли бяха чаровните нощи,
или тайнство незнайно на съдбата,
в магията на чувства взаимни
да трептят в радост сърцата?
Сън ли бяха клетвите горещи ...

Твърдо рече вчера Спас:
,,Ще отида аз запас!''
Ала чу го дядо Гого,
на това се смя той много.
После каза тъй на Спас: ...

Прегръща ме зима
с нежност сурова -
страст размразена
сякаш огнена лава!
Снежна буря загръща ме ...

Глуха тъмнина, свети сребърна луна.
Бързи стъпки изкачват мраморните стъпала,
Остро проскърцване - отваря се дъбовата врата.
В процепа от пареща светлина
изгрява образа на Непознатата. ...

на Бианка...с много обич...
Свобода
за теб… и за мен…
и кръв…
толкова ...

След две преки завоят зад ъгъла
ще ослепи очите ти до много бяло.
Ще ти извика надежда в тъмното,
а ти я търси в счупеното огледало.
Събираше го като мрачни спомени - ...

Потръпва вледенената душа,
сломена от поредната обида,
въздиша коленичила в нощта
и пита се: "Кога ще си отида?"
Потъва в океана от сълзи, ...

Отражения 1
Най-дълго кърви раната, нанесена от близък.
Георги Гълъбов

Като стара вятърна мелница
сама насред черно поле –
любовта, тази безделница,
се върти от сърце на сърце.
Колелото зъбато се върти безспир, ...

Кръстосал съм крака,
мислейки за твойта красота,
държа химикал в ръка
и пиша за теб слова.
Знам, свърши всичко между нас, ...

Самота
Прибързах. Споделих и сгреших...
Думи изрекох. Надежда таих...
Вярвах, копнях и блян сътворих.
Сега съжалявам, че се доверих. ...

И всичко започна след вчера,
лавина затрупа сърцето,
а бе просто мрачна неделя,
намокрила до кости момчето.
А бе то момчето, кат страж, ...

* * *
Да запалим в нас пожара двама,
който тлее от години
сред една красива панорама
от цветя през дните нелюбими! ...

Загледай се в моите очи,
когато ми говориш.
Загледай се в моите очи,
когато ме докоснеш.
Загледай се в моите очи, ...

Страх ме е вече
границата да премина...
Началото е кратка радост,
краят е сълзи...
Ако продължа, дали ще ме има? ...

Безпризорно. В рамките на две икони,
пуснах малко от светото масло,
когато вятърът ти ме подгони,
слях се, като Клеопатра в свойто мляко...
И поисках, ала неразбрала, ...

В разгара на лятото едно малко момиче скиташе в полето. А полето беше обсипано с цветя, на които имената им още не й бяха познати. Тя не знаеше дори своето име, имената на нещата все още нищо не й говореха. Днес беше избягала от къщи, сигурно майка й я търсеше. Но тя познаваше природата, защото тя в ...

В началото на XXI век компютрите са вече постоянна част от нашето ежедневие. За по-малко от век те са се превърнали от лукс в нещо съвсем обикновено. Преди книгите са били единствения начин за разпространяване, запазване и намиране на информация, а сега вече нещата са коренно различни. Съдържанието ...

Боли. А болката набъбва бавно,
не е като от удар с нож.
Боли по малко, нахално плавно,
в страданието ми намерила разкош.
Боли. Утайките от стари чувства ...

Тихо се опитвам да отворя
портата на нечия душа -
моята душа, с която спорех
и разпъвах като на игра...
Мислех я за силна, ...

ИЗСВИРИ МЕ!
Като за последно.
В трелите на птици,
повтори ме!
Спри на оня ...

Сбогом, мамо
Тиха, скромна, благородна -
твоята душа,
се отправи там високо
към Божествените небеса! ...

Мога да виждам
отвисоко и отвътре.
Мога да прочета
дъното и многоточията.
Мога да нарисувам ...

Да обичаш не само лицето,
но да обичаш най-вече сърцето,
да му обичаш безкрайно душата,
да го обичаш повече от теб самата!
Да искаш да бъде щастлив, ...

Ти искаш "Мамина сила"!
Вярваш в нея и тя те крепи!
Надявам се в твоя характер
да остави трайни следи!
След прилив на нежност, ...

Никой няма твоята усмивка,
никой не ме вълнува както теб.
Никой не владее моето сърце
и не го кара от любов да затупти.
Ти си този, който плени любовта ми, ...

В тъжни и мрачни години,
в най-меланхоличните дни
до тебе дотичах, но забравил си ти.
Сълзите се стичаха,
в мен бе празнота. ...