Назад, за тебе е опасно,
не пипай, ще те заболи.
Наранен ще си, ужасно...
Не, не, дори не ме моли!
Ръцете долу, надалече, ...

Дяволът казал на грозното пате,
че може да стане най-желаният принц
и то без да му мисли изрекло на глас,
съдбовната думичка "ДА".
Злодеят, владетел на хаоса и мрака, ...

Вятърът на моето никога
Златната есен с всички цветни акорди пуснах в душата ми бледа да броди.
Притихнала на люлката от детство гледах земите на своето наследство.
Завещани от лъчите на слънцето златно, което сбогува се с деня в моите обятия.
Косите бакърени с шал ме наметнаха. Светулки закъснели в ...

Благословена
Бавно, бавно се прокрадва
тиха, споменна, нощта...
Тъжни сенки избледняват...
Пак усещам топлинка - ...

(Повлияно от http://www.vbox7.com/play:6cf51390>Armik - Lovers Moon )
Тази нощ съм любовница
на луна от кристали и страст.
Бягат думите - в тръпен галоп
се надбягват с една прощалница. ...

Ако можех с обич да изтрия
всичките мъки по света,
то в Любов щях да се превърна
и да върна радостта!
Ако можех с ръце да стопля ...

Това го правих миналата година...

Луната - зелено око на лисица,
се втренчи в ръждивата есен,
а крясъкът остър, на нощната птица,
мъглата повика, унесен.
И там, дето бяха през лятото розите, ...

Зловеща нощ,
дъжд вали...
смърт навсякъде пълзи.
Ухание на кръв и сълзи
усеща се през изминалите дни... ...

Събуди се от бясното туптене на сърцето си. Беше сънувала кошмар, който за момент я накара да загуби всякакво чувство за ориентация. Огледа се наоколо. До себе си видя мече, което и помогна да се върне в реалостта. Спомни си коя е. Казваше се Мария и беше само на 14 години. Затвори очи, опитвайки се ...

Доскоро си мислех, че животът е игра и че всеки сам си определя правилата и я играе както той си иска. Но внезапно разбрах, че не е така. Животът е този, който определя правилата и трябва да играем по тези правила. Разбрах също така, че трябва да се бориш, за да можеш да оцелееш психически и физичес ...

Днес много неща губят стойността си. Не, със следващите редове нямам за цел да ви отегчавам, а опросто да се опитам да обрисувам гротеската картина на днешното ни общество. Не съм от най-талантливите „художници”, но все пак смятам, че думите ми ще достигнат до вас в известна степен. Друг е въпросът ...

Не мога да спра да се изумявам като виждам малки, невръстни дечица, яхнали бугита (ATV-та) и джет-ски, натиснали до дупка газта, вдигащи много шум и мръсотия. Най-плашещото е, че всъщност те карат МПС (моторно превозно средство) - без разрешително, без мозъче и рефлекси за това.
Те са реална залаха ...

Когато дъждът се покланя
rainbow
на Ети
- Защо не вали? - ти прошепна - Обичам, когато вали.
Небето щом страда със сълзи, щом плаче - дали го боли? ...

Не си отивай, моя любов!
Не ме оставяй самотен и тъжен
в този свят тъй студен и суров
завинаги на себе си длъжен!

Зловещи сенки седят по оградите.
Издул бузи злобно, вятърът
гони листата уплашени.
Дървета прегърбени му се кланят,
стенат в мрака. ...

Силен съм, когато мен пожелаваш.
И толкова слаб, с малко раняваш.
А как не ми отива да бъда такъв!
Извън контрола на кръв и на плът.
Какво е... за Бога, кажи ми, какво е? ...

"Нека Вуте да е по-зле" (бисер от българските народни премъдрости)
Този започна да ми танцува по нервите. Бил някой си господин Л. Отначало купи на комшията двора на безценица - всичко шест декара - и веднага го огради с висока ограда, сякаш не е б.г. вилен имот, а някаква непристъпна крепост от ран ...

Любовта е болка,
когато не ме усещаш,
а аз съм близо до теб,
но и все така далече.
Любовта е мъка, ...

Посветено... на силните хора
Два кръвни пътя как ще разделят,
и спомени, и тежест, и неволя?
Очите им от страх ще пресълзят,
когато тръгнат, спрели да се молят. ...

Някои думи са като въглен:
Не горят, обаче чернят
Педро Калдерон
Миг-плюнка
беше достатъчен, ...

В тишината на нощта
самотна е душата,
затворена и сляпа,
мечтаеща да види светлината!
Опитва се, а няма сила, ...

>>>>> Равносметка
>>>>>
>>>>>
>>>>>
>>>>> ...

Живота си загубих в чакане - да се завърнеш.
Какви ли още загуби ще преживея?...
Под дъжда, на гроба ти цветя полагам.
Прощална вечер - път към старото начало.
И нищо ново няма да се случи. ...

Чужди
Чужди са вече очите,
самотни душите,
студени са твоите ръце,
с които разбиваш моето сърце. ...

Известен пианист
руси коси разпилял,
с изискан маниер
свири романтично
в препълнена зала, ...

Чувство на безпокойство, създадено от агонизираща миризливка, която кръжи около лампата ми. Дали да я изгася като успокоя както миризливката, така и себе си? Неее! Не искам да й дам напразни надежди и тя да спи сладко с чувство на уют в мъничкото си сърце, докато на сутринта не хрупне под някоя от с ...

Порязах думите
със острието на сърцето.
Потекоха в реки
набъбнали от дъждове,
които в мен ...

Дали направих грешна стъпка,
или грешка аз самата бях.
Дали не взех си вярната поука,
че с всяка следваща стъпка грешах.
Дали надеждата по пътя някъде изгубих, ...

Искам ураган от емоции, искам дъжд от мечти,
искам да викам от щастие, искам да открия света -
но не този: сивият, мрачният... А онзи - през твойте очи...
Искам да видя утрото, как изгрява за тебе денят -
красотата на сутрешен цвят, нежността на капка роса... ...