Ето ни.
Аз, ти и мълчанието между ръцете ни, които никога не се впкопчиха една в друга.
Само веднъж.
Колко е смешно, че ни свързва точно това мълчание.
Ти вървиш по десния тротоар, а аз - по левия. ...

А всеки ден е просто изгрев, нали?...
И с всяко вдишване не мога да спра -
както за първи път или както преди,
да те обичам, да те обичам... просто така!
Искам да разтворя ръце - ръцете, които ...

Разделени
Пленен хоризонти наблюдавам,
влюбвам се отново и отново,
но губя се – влакът се задава,
жесток и тромав, от олово. ...

Образът на мутрите в българското кино
Мутрите в българското кино – неизменна част, както от живота на средностатическия българин, така и от творчеството на съвременните български културтрегери – писатели и кинотворци. В това, разбира се, няма нищо учудващо. Именно на творчеството се пада неизменната ...

На сбогуване казвам "Обичам те".
Не мога "сбогом" да изрека.
Ти заставаш пред мен, усмихваш се.
Аз, изтръпнала, протягам към теб ръка...
Не те достигам, тръгвам и отново връщам се. ...

Бягах, бягах, а край нямаше страницата.
Думите спряха да мислят.
Желание за сътворение се пробуди у пияницата,
а краят бе тъй болезнено искрен.
Да полети пожела изведнъж пингвинът, ...

Просто една вечер
В дъждовната нощ под моста стоя
и парченца от сърцето броя,
което, за кой ли път, кърви,
оставящо дълбоки следи. ...

Понесе ме със ветрове и бури,
сред облаците звездни - да заспя.
В стихията побърза да разтуриш
цялата подредба на света.
Чувстваш ли ме? Вече съм в тревите, ...

Чувствата ми към теб
Мразя те, защото ти постъпи гадно,
адски гадно!
Мразя те, защото толкова време се държа
много хладно! ...

Ще ми олекне ли, да кажа, че ми писна
от Всичкото, от мене си, дори от тебе?
Е, вярно е, не малко си ми липсвал,
а три години не са никак кратко време...
Ще ми олекне ли! Сърцето ми е атмосфера. ...

Как спира времето, когато устните нагарчат
и бяга спомена сред тръните на роза.
Как една любов страда от обида
и как остава само писаната проза...
Или може би в стих един събира се морето, ...

Любов, сълзи, живот
Една сълза от моите очи, една минута от моя живот, още една стъпка назад. Животът тече, аз правя грешка след грешка.
Не усещах как любовта ти намалява! Намалява с всяка изминала минута! Заради това, че съм глупачка. Сърцето бие лудо, когато ти се сърдиш, сълзите капят от моите оч ...

Със обич Бог ме е дарил
и душа като палитра
на художник сътворил,
истинска творба-реликва.
Блестяща в свойта красота, ...

Любовта си тръгна
Тръгна си любовта,
очите ми са пълни с топли сълзи,
от моето сърце любовта си тръгна,
изостави ме сама в нощта, в лед ме ...

Моя много тъжна любов,
толкова различна
но истинска,
искрена...
като цвете, невехнещо ...

АЗ
Желанията ми са викащо мълчание.
И близките превъплътих във стихове.
А всяко чувство – в ново изпитание
за спомените, скътани във моето сърце.

Ужасна депресия!
Трябва да открия любовта си.
Сега!
Оглеждам се тревожно...
и търся него. ...

Днес пак минах
по тротоара,
по който
(да не казвам
преди колко години) ...

24. 07. 2008
Защо така ме изкушаваш?
За тебе територия съм забранена!
Защо ли искаш да ме завладяваш,
щом знаеш, че от друг съм запленена? ...

Тя затваря очите си...
опитвайки да намери частица от него,
някъде дълбоко в себе си.
Поемайки въздух...
често го усеща край нея ...

ДРУГИЯТ ПОГЛЕД
Из размислите на един очевидец: "СИМВОЛИКА"
Онези курсанти, на които ожесточената битка в стола на Академията на МВР им идва в повече, се впускат в тънка индианска нишка по пътеката от КПП-то, през булеварда към кварталния магазин. И тъй като наистина е доста по-удобно за изморените н ...

Прости ми, ще те забравя:
сътбата изтрива дните с теб.
Прости ми, но това е -
не ми е лесно да кажа "Сбогом".
Знаеш причините ...

Отворени стоят и непомръдват
очите ти - пронизали нощта.
Вторачени във мен дълбоко - познах го!
Погледът на синя празнота.
Бях го виждал вече, ...

Пътувам в непознати светове,
огряван от приветливото слънце.
Окъпан от бушуващ дъжд,
разнасян от желанието на вятъра.
Ще стигна там, където съм бил вече, ...

Посвещавам на поета-приятел, в отпуск от
"Откровения"
Още си тук...
Присмехулно надничаш...
Сякаш си дух, обладал всеки стих... ...

СТАНА ВЕЧЕ ГОДИНА...
Стана вече година,
откакто тя си замина.
Просто си тръгна и вече
навярно е много далече. ...

изтощени от чувства
уж търсещи истина
уж копнеещи вяра
амортизирани от емоции
и с куца душевност ...

Едно момче сърцето ми плени,
едно момче ме накара да живея...
Една среща съдбата ми уреди,
една среща, но с много ласки в нея...
Един живот е много кратък май - ...

Ти разбиваш живота ми, ти обсебваш душата ми.
Всяка нощ преследваш ме и мразя и обичам те.
Какво ли не направих да спра да те желая...
И себе си забравих, за тебе само мечтая...
Ако можех да видя дори една сълза да се стича по лицето ти, ...

Хайде спри Фелисити
няма смисъл
само си размазваш грима
по подгъвите на мислите
дъждът никога не е зелен ...

С настъпващото утро,
в удавени надежди,
отново съм
роден като в кафез.
Закърпеното счупено ...

Тази спирка последна е,
булевардът - широк,
самотата, отгледана
след безмълвен урок.
Хищна птица отрязва ...

Покой
След жаркото денуване гората
намята хладното си облекло.
Над цветната палитра на листата
започва тайнство. ...

Да бях ти казала какво ти мисля...
А не да се преструвам на светица.
И нямаше тъй бързо да ми писне
от ролята на щипната девица.
Да бях захвърлила проклетата мотика, ...

Прекършени криле
Крилете си прекърших от умора,
безспир по цялата земя летях!
В търсенето на безгрешни хора...
Да ги открия, тъй и не успях... ...

НА ЧАШКА
(буриме)
Червен фенер.
Красавицата на нощта - пред безистена.
Безшумно я прибира лъскав опел чер. ...

Прераждане
Небето е разцепено. И от отворените вени
на тласъци изтича му кръвта.
Защо морето е така солено –
нима не го изми сега дъжда? ...

"Изповед"
Това го пиша за момчето,
което искам да повярва в мен.
Което дълго време ми е във сърцето
и там остава, като спомен подарен. ...