Спомен за теб сърцето влудява,
чувствата наши - гореща жарава...
Сън ли бе ти, или нова надежда?
Времето спряло назад се оглежда..
Образът мил... отлита маранята, ...

>>> Не мога да кажа
>>> на него
>>> „Обичам те!”,
>>> но на теб -
>>> Да! ...

Каква прекрасна гледка е навън,
забива лудо моето сърце.
Знам, че красиво истински е този сън,
и че твърде близо бях до теб.
Сега цялата от щастие треперя, ...

Бленувам вечер по звездите,
денем храня се със светлина,
потъват в синьото очите
и къпя се със утринна роса.
В мен живее цялата вселена. ...

... сърце в ръце
душата в кошница
скърбя безрадостно
навлякъл нощница
и търся розови безмислици ...

Ще продължава слънцето да хлъзга
жарава по главите ни,
ще падат живите за глътка въздух,
озъбена в очите им.
Ще идват страшни, в гневна кал, реките ...

Тази нощ не можах да заспя.
Край брега на морето приседнах
и една непокорна вълна
с шепот тих ми разказа легенда.
В малка къща живеел рибар, ...

На село случи се това,
кое разказвам ви сега.
Та цъфнали дървета бяха,
красота! И птичките летяха.
Удивлен от всичко туй, ...

Истинска случка
Веднъж, уви,
късно през нощта
отвлякоха ме едни
извънземни същества! ...

Дълго се лутах сам по света.
Скитах в самотата, доверявайки се на страха.
Да чувствам. Не, не мога, не мога да си позволя.
Споменът за болката е още твърде силен,
но срещнах моя поглед и в твойте очи, ...

Той ми каза...
Аз го предчувствах.
И се случи...
Аз - безумно негова.
Той - не го и допуска. ...

Телефонна любов
Пак съм аз!
Досаден ли съм вече?
Млъквам.
Двамата мълчим. ...

Сълзи в очите,
звезди в косите,
и пак си ти самотна!
Няма кой сълзите
със жадни устни да изпие, ...

Да налеем малко на обществото в раната сол,
щом аз и ти сме от същия пол.
Да разлаем псетата:
русите и светлите,
тъмните-червените. ...

Слънчасах... кой ме би в главата
по обедно време тук да бродя?
Да бях под някоя сянка в гората,
о, не, насред мегдана смело ходя.
Да бях се плиснала с вода студена, ...

Любов - вечна ли е тя?
Истина или лъжа?
Щастие безкрайно,
или страдание неизчерпаемо?
Изкусителка е Тя ...

Малка светлинка във тъмното се вижда,
малка, но сякаш има душа.
Малка е, а като че ли не вижда,
че единствено тя те стопля в студа.
Макар да свети, тя стопля сърцата, ...

Не знаех, че си ценна ти за мен
до деня, когато вече теб те нямаше.
Да беше се сбогувала поне -
вместо, без да кажеш, да избягаш.
Какво да стори моето сърце? ...

Трудно е!
Трудно е да запазиш равновесие,
трудно е да останеш чист
в свят на мракобесие
като вода в ручея лъчист! ...

Обещавани прегръдки, думи мълчаливи,
после пак сами в нощите си сиви.
Само песен пее кукувица тъжна,
всичко да е само думи вече ми омръзна.
Обещавани прегръдки - в чуждите обятия, ...

Непрекъснато ранявана,
привличана, отблъсквана,
едва удържаш фронта -
изпълнена с обида и... вина.
Участваш ...

На Нел
Живеехме си в два различни свята,
далечни и невидими един за друг.
Кой знаеше, че ще ни събере съдбата,
и днес ще сме съпруга и съпруг! ...

Га Мен се препичаше на слънцето, опрял младия си гръб в стената на зарзаватчийницата. Бавно и с удоволствие похрупваше туршия от ряпа и макар хартиената кесийка да беше прокапала, той не обръщаше никакво внимание на стичашия се по крачолите му сок.
Откъм ъгъла на улица "Старото куче" се зададе Хи Ен ...

Автобусът се виеше по склоновете. Следваше завоите бавно. Двигателят му се задъхваше в жегата, но инатът на шофьора продължаваше да го тегли напред по високото. Туловището му беше изпълнено с весели туристи. Те до един пееха, обхванати от пиянски делириум, окрилени от мисълта, че ваканцията им тепър ...

Моя пъстроока комета!
По чаршафа - вълнá от коси.
От тебе сега съм пометен.
От коя Галактика си ти?!
Колко зеници изгарят! ...

Повторна нощ... сънят от мен избяга,
това ли е поредната награда
за чувствата ми хаотично бледни,
несечени, изпращащи надежди.
И мислите... накъсват ме на части, ...

на три крачки съм
от влизането в другото ниво
покачването на показателите
само усложнява нещата
до безкрая ...

20.08.2008
Ръцете ми са капките по твойто тяло,
а устните – по твойте устни са вода.
Усещаш ли ме, нека ти е сладко!
Отпивай ме на глътки, дълга е нощта... ...

В несънуваните нощи връщат ме очи.
Ръце, раздавали на всеки топлина.
И с шепота на обич разпилявани,
сега са само спомен от предишни дни.
Завързани криле, познали полета на птици. ...

Разбих си главата в стената,
сега събирам парчета мечти.
От тях си порязах ръката
и всичко във мене души ме, боли.
В тъмното спотайвам се безумна, ...

За първи път...
Дъжд...
от спомени
на тежки капки
се отрони по чаршафите... ...

Обичаш ли в очите да ме гледаш
Обичаш ли от устните ми да отпиваш
Обичаш ли в ръцете ти когато аз треперя
Обичаш ли – недей да си отиваш!!!
Обичаш ли да чувстваш, че ти липсвам ...

Дори не мога да заплача...
само нещо отвътре ме сплесква.
Сега съм и жертвата, и палача
и сама рисувам си портрет-гротеска...
Не, не, не... сънувах достатъчно балади. ...