Тези очи в мен рикушират
и се разлива вълшебство,
цялата тръпна, всичко пулсира -
истинско влюбено бедствие...
С дъх на шампанско обич отпивам ...

Ти тръгна си от мен
с две сълзи в очите
и остави ме объркан и смутен,
и зов, сподавен на устните.
Не каза нищо, мила - ...

Завърнах се.
Попитах звездите за теб,
а те ми отвърнаха плахо,
че още ме чакаш,
притихнал и блед ...

Дано ти някога надникнеш
във тези тъжни редове,
дано поне за миг да вникнеш
защо написани са те.
Дано в душата ти потрепне, ...

Потънала в мисли по моята съдба,
правя равносметка на живота мой,
изпълнена с щастие, но и с малко тъга
с радост изпълнена, но нямам и покой.
Дните ми с тебе са приказен блян, ...

От стискане ми побеля душата,
(и белотата всъщност и отива).
Душманите отминаха нататък-
над друга къща завист да изливат.
Омръзна им от толкова „Обичам те!”. ...

Съвременният свят и неговите "принцове" и "просяци"
(разсъждение)
Днешният свят е съвсем различен от този в миналото. Има както своите плюсове, така и своите минуси. Има хора, които искат да се развият за в бъдеще. Има и такива, които не се интересуват от настоящето.
Принцовете на съвременния свят - ...

"Опитвам се да мисля, опитвам се да разбера,
приличаш ми на някой, когото чаках досега."
Каризма - "Не сега" - (нашата песен)
Вали...
но притихнал в свян ...

Господи, аз не възкръсвам,
тежкия жребий недей ми дава...
земята е уморена и мръсна...
И ти си останал само във хляба...
Господи, нали сме от тебе?! ...

Ще си простя
преди да ми простиш,
преди да кажеш
колко ме обичаш...
Ще си простя, ...

24.07.2008
Събличам се, по малко се събличам,
но не от дрехи, а от тайни.
Разкривам кой преди обичах,
показвам от душата кътчета незнайни. ...

Можеш да ме намираш
в изпепелените сенки
на вятъра!
До първия стълб безвремие,
да правя книжни корабчета ...

Ще ридае ли?...
Ако някога, Господи,
по свой си умисъл,
решиш да остана сама...
Ако пътеките твои - ...

ГРАФОМАН
Пише той и не престава:
всяка вещ го вдъхновява.
Пише, пише до забрава -
търси слава, търси слава. ...

Гошо се разхожда ведро
с приятеля си Педро
и говори мъдро той,
тема - "Уличния бой":
- И тогава става лошо! - ...

Песента е написана през лятото на 1987г. и е свързана с лични преживявания... Жената в дуета се казва Росица Бечева - моя съученичка до 7-ми клас, която професионално се занимава с музика (понастоящем е преподавател по музика в Нов български университет). Лично аз много харесвам тази песен...
Записа ...

Ще си простя
и тази суета.
Ще вдишам аромата
на липите.
Ще завали ...

Герданът ми се скъса. Разпиля се.
Мънистата потънаха в тревата -
опитвам се във шепа да ги събера,
но вместо тях събрала съм росата.
От слънцето ще взема златна нишка, ...

Кой съм аз сред безбройното множество хора?
Кой съм аз в този свят от лъжи?
Кой съм аз и какво още мога,
за да сбъдна аз всички мечти!
Във безпътния свят от проблеми, ...

Това по устните ми - не,
не е червило,
защо не го опиташ с твойте
закъснели,
разкъсаното щастие кърви, ...

Полепнал животът се стича,
насъсква пореден палач,
ужасяващо демони вплита
и разкъсва последния плащ.
От голота изтръпвам кристално, ...

Прекрачи границата на любовта
Събери шепи огън и топлина,
прекрачи границата на любовта
и не се връщай, отиди си
със зимата и ти. ...

Веси
Дай на мен
Любов желана
Дай на нея
Любов желана ...

Предлагаш ми водка? Не пия -
та дори да е "Смирноф" и "Финландия".
С алкохола не мога да скрия
пепелящата кожа на раните.
Кутия цигари? Не пуша - ...

Приеми настъпващия ден,
остави зад себе си предишния.
Забрави за погледа студен,
да го мислиш вече е излишно.
Когато нещо скъпо си отива, ...

СЪТВОРЕНИЕТО
Живеел си Бог своя безметежен и божествен живот, но скучаел. И решил да си направи цирк. Създал небето, звездите и земята. После създал Тях. И рекъл на своите създания:
"Ти си пръст от пръстта, а ти - кал от калта. Но ще живеете на една и съща земя!"
И си измил ръцете.
Оттогава всеки за ...

Без посвещение
Ще ме „излъжеш”.
В тебе ще се влюбя.
А после...
Кой ли знае след това?! ...

Приижда рояк пеперуди,
очите ми са зелени.
Къде се загубих, Господи -
в самата градина Едем?
Нозете ми стъпват на меко - ...

Неусетно изтичат
минутите,
като листа, загубили клони.
И там долу
посрещнати... живи, ...

"Морето живите обича,
а мъртвите изхвърля на брега"...
Фотев
А исках само като птиченцето малко
с криле да литна и небе да опозная... ...

Как правилния път да избера,
със спомените щом съм го покрила.
Под тоновете фалш и самота,
едва дори успявам да въздъхна.
Загубих толкова неща, ...

Спомен за дъжд
Заваля на разсъмване.
В пет часа сутринта.
Спяха птиците в тъмното
по ръба на нощта. ...

Хвърлях езера зад гърба си.
Хвърлях гора...
да не можеш ме стигна.
Не, не съм безразлична.
Просто отдавна си ...

Загубих есента си неусетно,
житата си оставих да линеят,
забравих да говоря със листата,
под стъпките ми тихи приютени.
Отучих се да чувствам дъждовете, ...

На майка ми
Започнах стихове да пиша,
а за тебе ни едно...
Болка пак ще преживея,
че със спомена вървят в едно. ...

Мечтания
Как тихичко нашепват буките
молитвите си тази нощ.
Извисили снаги по чуките,
опиянени от свойта мощ. ...

Богиня моя
Благодаря за горещите целувки,
благодаря за топлите слова,
спомен за страстните милувки,
искра във мрачна самота. ...

Що ли ме, момко, подмами,
като не щеш мен за жена?
Що ми надигна фустани,
кога в зарана бях за вода?
Що ме тъй бърже целуна ...