>>> Понякога
>>> словата ти студено,
>>> глухо
>>> като камъчета чукат.
>>> Друг път ...

Ще доплувам като спяща риба от небето,
аз със зелените крила размахвам.
Жълтите вълни по пясъка - по-жълти, по-човешки,
до морето, върху плажа спя насън,
спя-сънувам, спя-сънувам, спя-сънувам. ...

Любов и омраза? Чувствата, които най-често срещаме в ежедневието си. И въпреки това никой от нас не осъзнава истинската им сила и значение. Защото понякога тънката граница между омразата и любовта се заличава напълно и безвъзвратно.
Някои хора казват, че омразата е най-силната любов. И аз съм съглас ...

Питаш ме дали те обичам.
Разбира се. Като съпруг. Може ли иначе.
Бог ни е дал две малки слънца
да бъдат утеха и радост за нас.
И в теб ако нещо боли - ...

Разтеглен денят ми
се ражда - отварям очи
и сякаш се раждам отново.
Здравей, Топло слънце.
Почакай, не драйфай ...

Душата ми удавница е сляпа,
сърцето ми е скитник без подслон,
времето мечтите мои стапя -
чакам те отново в празния ни дом.
А часовете се нижат без пощада, ...

Хайде давай, живот, хвърляй зара!
И дано ме споходи късметът!
И дано любовта се повтаря,
а пък щастието да се потретва!
И дано съвестта заговори, ...

Не избираме живота,
не избираме смъртта
и сърцето ми самичко,
без да иска, теб избра.
Не избираме тъгата, ...

Последна Пенелопа
Пенелопа днес е демоде.
Волни пеперуди се котират.
Четири не прави две по две,
нито вярата ни е бронирана. ...

Обичал ли си някога истински жена?
Силно... страстно... до полуда... всеотдайно...
Така че, погледнеш ли я, да изгаряш,
а докоснеш ли я, дива страст в теб да се разпали...
Обичал ли си някога така, че да те боли, ...

ЗАВИНАГИ
AZ & Абдулрахман Акра
Запалваш пак поредната цигара
и чертаеш път от синкав дим,
по който двама с тебе без умора ...

За какво съм аз виновна, че те обичах толкова много ли? Защо пък аз да съм виновна, след като ме унижи, пак тичах подире ти, защо ти не си признаеш веднъж вината, защо не се вгледаш в тъмнината и не видиш очите ми как те гледат с презрение и тъга, обич, но и мъка. Защо аз да съм виновна, че ти не пр ...

От сдраното сетре на портиера,
премитащ нощем звездните пътеки,
изпадна кръгла сребърна парица.
Търкулна се. Морето я намери,
с една вълна притегли я полека ...

Размисъл, драги ми читателю...
Приседнала, размислям живота на света,
как мъдрост, вяра да осмислят века...
Христос е казал: Друг, друга люби,
възлюби Бога, по-човечен бъди! ...

Непредвидено губим синхрон:
мигновено и необратимо,
по един нелогичен закон
ни дели бяла осева линия.
Безполезно е. Стар метроном ...

Кольо войвода и ученият
В историята на българския фолклор са се запазили няколко песни (най-вече от Пиринския край) в които по един изключителен начин са се запазили спомените и легендите за Кольо войвода и неговата безстрашна чета. Една от тези легенди разказва за Кольо войвода и един учен от далеч ...

Ти помниш ли, родино, ей този слънчев ден,
когато се роди един! Един от Тях!
Как с първите си крачки той тръгна устремен
от тебе да изтрие несторения грях.
А помниш ли духът му как нямаше покой, ...

"Има ли старо училище?" - питаш!?
На възраст човешка или възрастта му прилича!?
Учиш, порастваш. После отлиташ!
Дали то също расте, помъдрява, обича?!?
Щом всяка година младостта го зарежда, ...

Те са млади и жадни, и влюбени,
непознали ни страх, ни лъжа,
непрегърбени, все така недолюбили,
се държат ръка за ръка.
Безконечни, безкрайни, безспирни ...

Фея приказна лети
в ангелски прашец обляна,
със руси като слънцето коси,
лети от вятъра отвяна.
С очи прекрасни гледа тя, ...

‘'Хората нищо не виждат. Никога нищо.
Разликата между ангелите и хората е много проста. Повечето от един ангел е вътре, а повечето от един човек навън.'' (Мистър Бог, тук е Анна)
Да, хората наистина нищо не виждат и дори да не е никога, пак не виждат. Защо? Едва ли тази сентенция би провокирала няко ...

Да си играеш със сълзи,
толкова ли, демоне, обичаш,
че разплакваш винаги души,
мислейки се за всесилен?
А ти си просто жалка твар, ...

Разказвай ми, обичам да те слушам,
когато всичко е притихнало, заспало...
Очите ми до твоите са сгушени -
в тъмното, под лунно одеяло.
Говори ми, търся пак ръцете ти... ...

Между нас стоят и дните, и часовете,
дори и минутите стенат с нашта болка
и разкъсаните мигове прокудени...
Така разделечени, ние сме безпомощни
и плуваме в океана на времето. ...

Дъх на цигара,
вкус на вино.
Луната скита пръсти
на твойта кожа по загара,
провряла ласки хладни ...

Художник
Какво е да си дете? Какво е да си човек? Какво е да си ТИ, според другите, на този свят?
Може би бях дете, нарисувано от теб, може би бях дете, за което животът бе една игра, игра в, която правилата бяха доста строги, усложняваики се ден след ден. Игра, в която бях винаги победена, игра, в ...

Спри се, момко,
дъх ми не остана
по горите тъмни да те гоня,
че тежи ми, пустата душата,
спреш ли се, ще ти открадна коня. ...

с обич към Него
Подреждам масата за теб
във вечерта,
а на облака в окото
бурята се засълзява. ...

Казват, времето лекува. Казват, всичко ще се заличи,
ще изчезне, както вълните отмиват написаното на брега.
Казват, болката отшумявала, както торнадо след буря.
А защо мен все още ме боли, защо все още се чете написаното
в душата ми, защо времето не го излекува, защо все още кърви. ...

Пролетта дойде пак...
нощите станаха топли и приятни
за самотниците клети и нещастни!
Нека скитаме, братя... по съдба...
Наши са нейните обятия, ...