Събудих се от сън,
където болката притисках.
Събудих се от сън,
където тебе те измислях.
Сега съм свежа. ...

Спиш ли?
Или тихо си затворил очи,
носейки се надалеч от тук?
Върни се –
искам да ти кажа нещо... ...

Спомняш ли си как те любих,
в мразовити дни и нощи?
Забрави ли как те погубих,
а ти жадуваше за още?
Измислям ли или се случи, ...

Магьосница, кралица на стихии,
в часа, когато с болка се родих,
предрече ми жестока орисия -
прокле ме да изстрадвам всеки стих.
Простор да диря, бури да намирам, ...

Дали се страхувам?
Страхувам се от улицата пуста
и чувствам странна празнота.
Страхувах се, че може да побегнеш,
но ти остана в моята мечта. ...

Не отричам,
две топли очи
във ледено-синя гримаса...
Къде?... О, не,
спри се, де!... ...

Простете ми, нещастни хора,
аз взех белия кон на мечтите ви.
Съсипах живота ви,
за да оправя своя.
Но вие вярвайте, ангел небесен ...

Един живот живеем,
изпълнен с хиляди съдби,
един живот, побрал в себе
жестокост, болка, купища лъжи.
Един живот си имам ...

Нарисувай ме, художнико...
Нарисувай ме, художнико, вгради ме,
на белия си лист живот създай,
чрез сенките на пурпурния молив изплети ме,
душата ми, кървяшите очи извай. ...

Даде ми простори
необятни и една
безкрайна синева.
Даде ми силата
да възкръсна жив, ...

Живеем в ада и в ада ще умрем...
Мечтаем за рая, рай няма да видим...
Мразим лъжата, но всички лъжем...
Обичаме истината, но кой ни я казва...
Харесваме доброто, в малко хора е то... ...

Светът - голям и невръстен,
несъзрял за велики дела.
Светът - жесток и намръщен,
невидял в пролетта красота.
Ден след ден животът тече ...

Посрещни ме, приятелю
Идвам отново...
Късно е,
даже болезнено.
Триста дявола в мен ...

Отварям си очите от сън и виждам как слънцето плахо подава златните си ръце към мене. То не е мигнало, обикаляйки за едно денонощие цялата земя, сякаш сега се събужда и се прозява. Птиците, както винаги, преди и след изгрева никога не спират - безкрайните им мелодии кънтят в обятията на селото.
Близ ...

Кольо войвода в Истанбул
В историята на българския фолклор са се запазили няколко песни (най-вече от Пиринския край) в които по един изключителен начин са се запазили спомените и легендите за Кольо войвода и неговата безстрашна чета. Една от тези легенди разказва за Кольо войвода докато бил в Истанб ...

МИЛЕНКА
В съботата преди празника, четиримата другари от детинство, приятели и ергени Райчо, Блажко, Страшил и Танаско седнаха на една отстранена маса в кръчмата, за да подготвят план за предстоящата конспирация.
Взеха си по едно малко питие, както бе традиционно за младите хора в онези времена и се ...

Цвета всичко си загуби,
сега в сиво-черния нюанс
губя се аз!
Моята реалност загуби своя смисъл,
нереалният свят ме е обсебил! ...

АТЕИСТ
Атеист съм -
Бог високо е,
а дяволите - близко.
От подарени ризи оголях, ...

НОВИЧКИ БОИЧКИ
Имам новички боички -
с тях ще нарисувам всички.
Първо - дядо със лулата,
второ - татко със колата, ...

Момина сълзица -
напомняш ми на разплакана девица!...
Коя ли девица и защо ли е плакала?
Своя принц ли тя е чакала?
Каквото и да е станало, ...

На Vrabcheto (Кирил Бачев)
Със всяка фибра на душата
докрай усещаш Битието.
Отеква истината свята
във всеки удар на сърцето... ...

Нека тихо се слея с дъжда
и потъна в твойто безвремие,
да се сгуша като малко дете
във прегръдката нежна, с доверие.
Ще притворя очи, ще политна, ...

“...спокоен шоп, почесващ се по темето,
и цигани със четата, и времето,
накрай света, а може би във Дриново.”
Кирил Гончев
И пак стоят – пред чашата с кайсиева – ...

Ах, защо те няма, мило зайче...
Самотен отново за теб мисля жадно.
Къде си ти сега и какво правиш?
Кога ли и как ли ще бъдем заедно?
Дали пак силно ще ме любиш? ...

Бели дяволи с черни одежди,
черни ангели с бели мечти...
И в отвъдното няма надежда...
Има Ад и във Рая дори...
От светци е почернен просторът, ...

Пазачът на звезди
Сложил бях табелка:
"Не кради!"
Има и такава божа заповед...
Уж по пладне нямало звезди. ...

***
Споменът, препускал, в себе си ме върна,
за да ти кажа как съм те била,
за да ме имаш както си ме искал,
за да ме помниш, както ме боля! ...

Улиците...
Те са вечно болни.
Орисани като кинжали -
до края да убиват.
Душите им са в тежест. ...

Гласът на музата щом чуя
и сърцето ми по-нежно затупти,
в мене порив се навдига буен
звънти в ушите ми - пиши, пиши...
И с трепет вземам молив и хартия, ...

Ще умра и ще сложа края,
ще умра и няма да се мъча заради теб най-накрая,
ще сложа край и всичко ще забравя,
в рая ще живея и теб ще гледам отгоре -
как разбиваш чуждите рца, ...

Да бъде светлина! Да бъде вятър!
Да бъде стих, разяждащ ти душата!
Да бъде слънце - дар многовековен!
Да бъде приказка! Любов! И спомен!
Да бъде нежна люлякова пролет! ...

Душата ми
е
болна
от
умиране ...

Потърсих те безименна и сляпа.
Отсядаш често в нашите сърца.
Едни проклинат те, за мен си свята
и с мислите ни правиш чудеса.
Потърсих те случайна и ранима. ...

Прилича ти да си в покой наведен, за минута.
Отсреща е свещицата от храма,
в който си се кланял и си вярвал сляпо,
че по-голяма е от теб... Каква измама!
Тя мислено ще те накара да се скиташ ...

Сама съм в свойта самота,
и няма път, по който да вървя!
Изгубих се във тъмнината,
обгърна ме студенината.
И сега - сама, ...

Лошото в мен
... тишина, спокойствие...
... и мисъл кратка...
... поглед безкраен..
... бездна, загадка... ...

Смениха същността ти с „безразличие“
и силуетът ти е излиняла фреска.
В пунктирите на бившето обичане,
е всичко друго, само не и „обич“ днеска.
И празен ти е храмът чак до хребета, ...