Вярваш или не - животът е прекрасен,
всеки ден е сам по себе си красив,
усмивки и любов, просторът необятен,
вятърът затичал се щастлив.
Птици в небесата песен пеят, ...

Отиде си онзи ден
без дори да се сбогуваш с мен.
Остави ме сама в този жесток свят -
да страдам и да живея в страх.
Отиде си без да ми е ясно, ...

Зевзек си беше бай Вичо, ама и Танас, комшията му, не падаше по-долу. Няма сега такива хора, момчеее, широки души, народни души! Всичките сега са учени, консули и господа. Едно кафе не може да си купи... и да почерпи, примерно... обаче - господин! Едно време като кажеш "господин", то ще рече - имуще ...

Лъч в здрача
Зад сива пелена и здрач
проблясва жар от огнени опали...
Но капката светлина
не разгонва сенките... ...

След сляпо
мъгливо,
горчиво
и срутено
време ...

Птиците падат преди да са излетели,
по пътища прашни се скитат души
и те възкръсват преди да са умрели,
а някой сякаш нарочно света им руши.
Птиците падат преди да излетят, ...

В памет на Катя
Отиде си от този свят тъй млада,
остави свойта малка дъщеря
и не отпи от извора наслада,
а само болка, лепкава и зла. ...

една, две, три...
... 43...
камбани пеят
надпяват гласовете си
на съмване. ...

Изкрещи. Аз искам да те чуя.
Устата ти залепна да мълчиш.
Уморих се от сковано признание,
не искаш ли да спреш да болиш?
Викай. Насила погледни ме. ...

Накъде да тръгна...? Кой ли път да хвана...?
Посоката изгубила съм вече.
И мен, отдавна май ме няма.
А ти ли...? Ти си тъй далече.
А всъщност толкова си близо... ...

На прага на тази къща прекрасна
ти стига да виждаш лицата
от миналото, но съществуващи..
И сенките тука ги няма,
тук са твои лъчите на слънцето. ...

Тишината прогледа във мен.
Някак тъжно, с едното око.
В моя поглед попадна във плен,
нещо счупи се, звънна стъкло...
Тънка струйка, червенo пропъпли. ...

Аз гледах как плачеше тя,
гледах и плачех заедно с нея.
Страх бликаше от моята душа,
страх в основата, на който стоеше тя - неизвестността.
Питах се тогава, какъв е смисълът да продължа, ...

Аз съм радостта
в усмивка ранна
и слънчев лъч
на доброта.
Красота съм ...

Вървях си във неделя сутрин
по улицата, без посока, просто ей така,
а срещу мен креташе най-земното чудо -
баба и дядо... така нежно хванати за ръка.
В поостарелите от времето очи, ...

Случи се и с мене,
влюбих се и аз,
когато те видях за първи път,
изтръпнах в този час,
сърцето ми подсказа, ...

По-кофти ден от днешния съм нямал...
На менгемето стиснах си пръста...
Котката ми някъде избяга...
В коляното откриха ми вода...
Енергото отрязаха ми тока... ...

Свещта е последна, припалвах я с времето,
преглъщам последните восъчни капки.
Сега съм стърнище, преплетено в стремето
на вятърa бос, бързо тичащ през локвите.
Прилича на вещица в мен - самотата, ...

от нямата болка
в нямата стая,
нямо лицето сълзи.
издраскани кадрите
старата ролка усукват - ...

Не достигнах до онези обреди. В които коленичи болката. В които и най-пищното ограбване замлъква, калявайки си волята. Отредености прескачат ме. А църковните напеви са причуване.
Обременени са дори и клетвите. А толкова напрягахме се да ги чуем. Олтарите изгнили са, малко ли надежди там обесихме? Ис ...

Ще трябва да заровим нашата любов,
отдавна се е разболяла смъртоносно,
тежи й стегнатият як хомот,
да я убием... толкова е просто.
Не ни е нужна, с времето ...

Неделя, 7:00 сутринта, свещено време, в което по закон не трябва да те тормозят за нищо. Но за нашата съседка Мичето, законите не са в сила, дори за гравитацията. Просто няма начин всеки петък вечер да се качва толкова бързо по стълбите, че да ми звъни да намаля музиката, докато още не съм си махнал ...

>> ***
Край тези брегове,
къдeтo си почиват музите,
косите си разплитат и се смеят,
и изящните си глезени ...

***
Не си е тръгнала!
Познах я!
По дълбокото...
Отхапа ме... ...

Не - забрани за човека!
Не - неразбрани гении отвека!
Не - деца гладни и сиротни!
Не - облещени очи самотни!
Не! - на злото. ...

Всеки е сам на този свят - сам в несгодите си. Крием чувствата си от другите, за да не ги занимаваме с проблемите си, а после се оплакваме, че сме самотни. Искаш да намериш човека, който да е винаги готов да ти помогне, но...
Огледай се! Не виждаш ли онзи старец, който стои до дървото, а сълзите пад ...

Раздяла
Потърсих те във пролетния полъх
сред разцъфнали дървета и цветя.
Огледах се,
навсякъде присъстваше и ти. ...

Вечна любов
Ела при мен и страстно целуни ме.
Ела до мен и обичам те кажи.
Отново обичам те кажи и прегръдка дай ми.
Пак обичам те кажи и целувка подари ми. ...

Изпепели ме с поглед! Хайде, давай!
Щом искаш да ме имаш, не жали...
Веднъж опиташ ли, сърцето ти от камък
в ръцете ми неистово ще запламти.
По кожата си тръпна да усетя аромата ...

Беше горещ късен летен следобед. Слънцето безмилостно сипеше жар отгоре, а напечените от слънцето тухлени стени на къщите грееха като печки. Млада жена и 8-9 годишно момиченце вървяха хванати за ръце по разбития, обрасъл с трева, тротоар на селото. Момиченцето подскачаше радостно на тънките си краче ...

Тичаш. Спънеш се, паднеш.
Огледаш се. Бавно или бързо станеш.
Пак продължаваш да тичаш,
пак играта - и с болка - обичаш.
Животът продължава. ...