Не разбираш ли, че даже и не слушам,
когато оправдаваш се за вчера?
Станалото просто си се случи,
независимо то теб и мене.
Възможността пропусната е вече. ...

десет секунди
преди да съмне
разчети ми надписите
дето все не виждам ясно
още една стъпка направи ...

На Спас
Ти си моят Спасител...
С коси ще ти измия краката...
Ти си животворният смисъл
на дните ми... Светла отплата ...

И вече в лилавото всичко е казано -
извая го вятър - озъбен варан,
потънаха думите в пъпа на залеза,
и там, под дъгата, и малко отсам.
Сред люспи в зелено и гущерски лапи ...

На моята приятелка
Болка... Две сърца се разделят
и търсят пътеката на мълчанието,
своя път в самота определят
с думи, останали за признанието. ...

Изниза се и този ден -
от вятъра белязан,
остана си неотреден
за нови чувства.
Зад облак дрипав, ...

На Ели
Нямаше я днешната посока
в мислите и в моите мечти,
но съм тук по волята на Бога
нищо, че понякога боли... ...

Тук сякаш даже времето е спряло,
усукано във паяжини тежки,
а миналото тихо е заспало
в ненарушим покой, почти мъртвешки.
Отдавна крак човешки не е стъпвал ...

Когато нашите пътеки
след дълго чакане се съберат,
когато се завърнеш от далече
от някакъв различен свят,
превърнал те във нещо друго ...

Шоколадово
кафяво,
поглед -
мекост
с вкус, ...

ГАЛОШИ (пасторално)
Новите галоши
днес налузи Моши.
Тръгна към езлъка,
и оклепа ги, о, мъка! ...

Не ме обичаш. Хубаво. Тръгни си.
Обичам те, но някак си ще спра.
Не съжалявай ме - отдавна станах силна,
но ти така не ме и опозна.
Не ме обичаш - нищо ново. ...

Прощална песен - от Мари Горанов
Нежни бяха нашите нощи
и се радвахме на любовта,
но завистта голяма ни застигна
и сложи край на всичкото това! ...

Спомняте ли си най-щастливите моменти в своя живот?... Към тях ни връщат мелодиите, които сме слушали тогава, филмите, които сме гледали, прочетените книги, местата, където сме били. След години отиваме отново там, слушаме същата музика, препрочитаме книгите, но вече нищо не е същото, а спомените пр ...

Както на метла летяла,
погледа си в него спряла,
и рекла: - Това е той,
моят истински герой!
Гатанка ще му задам, ...

Да би искал топлина,
бих ти дала слънцето;
да би искал вятър,
бих ти дала косите си;
да би искал зора, ...

Ухае на прах и на пепел от рози, на стара дантела.
Напомни ми куклите с порцеланови, крехки лица...
Напомни ми лято, в което аз, с ленено-бяла кордела,
разравях на баба герданите и обиквах света...
Ухае на прах и на пепел от рози, на стара тетрадка. ...

Изгори ме...
... гори част по част
от мен...
Запали ме...
... твоят огън - ...

Лети, дори
да си безкрила птица!
Гори, дори
с последната искрица!
Бъди усмихната, ...

Кажи му...
Приятел ли? Аз знам това,
така че разкажи за мене,
кажи му с моите слова
и моля те - не ги изменяй!... ...

Усмивката ми май остана
единственото ми богатство...
Превръща в обич всяка рана,
а болката - в лъчиста радост.
Със много нежност ме закриля ...

Отражението
Унил, изпуших пакет цигари,
унил, изпих бутилка алкохол,
че мъртви са стари другари,
и в карбуратора няма петрол. ...

във всеки зов
вербален
изгубен в недоспиване
и сладост
зараждат се стремително ...

Играя... На шах. Във играта голяма
Животът - квадрати от бяло и черно...
Потичам към черното в скрита измама.
Любовта ми към бялото свети неверна.
И огнен из вените тича грехът ми. ...

Гледаш ме с неприязън, бликаща от празния ти поглед! В тези божествено красиви перли, докоснати от блясъка на слънчевата светлина, се крие нещо, което моите очи не могат да прочетат! Така открити към мен,но и така умело прикриващи състоянието на душевния ти свят. Какво се крие зад тях? Ти мълчиш, а ...

Жадната Нина беше от жените, които винаги бяха жадни, никога не им достигаше пиенето, секса, мъжете и трепетите. Тя беше изтъкана от жажда. Приличаше на бъчвата на Тошко Африкански: все я пълниш пък тя дъно няма. Жадната Нина не беше чак толкова весела, за колкото се представяше. Всъщност наистина б ...

Небето ни прегръщаше с усмивка.
Морето ни припяваше със страст.
Тогава беше истинска щастливка.
Щастливец истински, бях аз...
Съзвездието Орион блестеше, ...

Нали ме знаеш
коя съм, Землянино?
Аз съм оная, от мъка
тъмна звездица,
дошла при теб с нежно чувство неканено, ...

Морето пак притихва в моите нозе.
И аз стоя пред него чиста -
със душата на дете.
Чайка вяло маха със криле,
хоризонта мами с непознати светове. ...

Изповед пред майчиния камък
(Реквием)
- Здравей, бабо Милке! Да, чувам те, да, добре съм. А ти как си?
Отдавна не съм идвал, а днес се наканих и ходих до вилата, пуснах помпата да полея овощията. Пък и това беше твоя земя. Когато умра – казваше – искам да ме погребат там на село, до Големия дъб, бли ...

Песъчинка мъничка
от скалата... живот,
от боговете сътворена
под небесния свод.
Тясна е вселената, ...