Открихме се съвсем случайно.
И влюбихме се официално.
В началото ми беше все едно,
но ти докосна моето сърце и ето -
влюбена съм от СЪРЦЕ. ...

ЛЕДЕНА ПРИКАЗКА
Топло е навън,
но аз умирам от студ.
Стоя като пън,
не искам друг. ...

Съществуването беше обезсмислено. Нямаше светлина в края на тунела. Всичко започваше и свършваше с тъмнина. От рождението животът бе приел ограничението на поставените бариери и многобройните като бамбук перипети.
Преминаваше през живота си само, за да отбележи някакво си съществуване, до момента, в ...

Как е тъжно, че обичи
ми навяваха скука...
Но и аз те обикнах;
но това не е укор –
всеки знае, че всичко ...

Даде ми
направо от
шепите ти
да пия.
Не посмях ...

Мила и засмяна,
моя нежна гълъбица,
във душата ми
най-светлата частица.
На чудесата извор, ...

усещаш ли я?
болката!
изгаряща!
разкъсваща плътта!
усещаш ли го? ...

В лехата цветна слънчева дъга
разлиства пак душата ми със благост.
Измих вината, защото съм жена,
пречистена във болката до святост.
Когато с дъжд от сълзи любовта ...

(Да съ чите путропвайки в музиката, с такт. Става за пеине.)
Езикът ми бръснач е,
акълът ми сече,
изказвам се юнашки,
а мисълта тече. ...

***
Поне за ден да си затвориме устите
и да оставим слънцето
да си залязва в мир,
небето да си произвежда облаци, ...

Като росата идвам, сбъркала и ден, и час,
и не приела смяна на сезоните -
да, въображение ще кажете - от мен за вас!
Като езеро над трепетно-размътени поляни
или ветрен полъх върху морска шир ...

Сънувах те и тази вечер:
аз галех твоите коси,
целувах устните горещи,
бленувани през милиони дни.
Докосвах кожата ти нежна, ...

Зърнах аз едничка Фея,
всеки е пленен от нея,
не че има тя крила,
даже носи очила.
Тя е със душа красива ...

Всеки божи ден
приемам тази доза.
Тя ме избира!

Силата на времето е в бремето.
Бавно и полека те товари.
Възрастта видоизменя скелета
и не можеш да вървиш изправен.
А преди вървеше пълен с гордост. ...

Под дъжда е тихо и самотно...
Но защо?
Защо случи се така?
Питам се сама
и навява ме тъга. ...

Намигна ми небето ведро,
усмихна ми се чист - денят.
Почувствах се новородена,
окъпана във светлина...
Прегърна ме добрият вятър - ...

Щастието е гримирана жена!
В нощта добре изглежда отдалече...
Но погледнеш ли на дневна светлина,
едва ли, ще ти се понрави вече...
Не го търси с очите заслепени! ...

>> Колко пъти трябва
>>
>> с влажен допир в зори
>>
>> сълзите да удавят ...

Не искам да съм робиня!
- Вече не си.
Не искам да съм слугиня!
- Светлината търси!
Помоли се във мрака ...

РАЗДЯЛА - 2
Ти си тръгваш, вече е утро
и се вдига вечерният мрак.
Гаснат звездите в простора далечен
и бавно потегля последният влак. ...

ШУМНИ ПРИЛИВИ!
ПОТЪВАЩИ ЛЕДЕНИ БЛОКОВЕ!
СЪМВА СЕ...
АКТЬОРИТЕ СЕ РАЗДЕЛЯТ
СЪС РОЛИТЕ! ...

Нека бъде тихо. Нека само за една нощ бъда най-самотният човек на света. Само вятърът да се отбива от време на време. Че ако никога повече не дойде, кой ще носи смисъла на живота ми? И хаотичните мисли? Кой ще чупи прозорците от дъга на празните стаи в ума ми?
Само изсъхнали листа.
Скъсано мече. Счу ...

> Две зелени очи ме гледат...
> Две големи, загадъчни, хипнотизиращи очи...
> Те са като океан -
> могат да те убият,
> ...

"Нещастник, Нещастник" - крещи един глас вътре в
мен. Затова, че съм отново сам, че за мен отново
няма надежда. Имам чуството, че ще съм винаги
сам. Защо ли? Защото изгубих нещо истиско - моята
истиска любов. Убих я, аз я убих с моята ужасна ...

Искаш да простя
и аз бих искала това,
но силно ме заболя
от твоята лъжа.
Искаш да простя, ...

Жена
За теб любовта е не просто увлечение.
Призвание за теб е любовта.
Че докато за мен е вдъхновение,
за тебе тя превърнала се е в съдба. ...

Старецът Бък
Години се нижат,
броеници безчет,
пролет... снегове,
и живот не лек... ...

Не ме буди, слънчице! Аз не искам да те виждам вече сутрин. Иди и него събуди. Сега той има нужда от светлината. Не ме топли, слънчице! Аз вече не искам да ми бъде топло. Иди и него ти стопли. Сега той има нужда от топлината. Недей да светиш, слънчице! Напразно е, безсмислено дори... Този, който тря ...

* * *
Разкъса ризата животът ми,
размаха своя зъл камшик
и изплющя със него грохотно,
звукът му сля се с моя вик... ...

Хората гледали слабото момче със смешни криле, направени от кокоши пера и дърво. Момчето стояло близо до ръба на скалата и гледало надолу към синьото езеро.
- Няма ли да скачаш вече? - казал един нетърпелив зрител. Другите се засмели. Момчето нямало да скочи от скалата. Такъв бил планът му в началот ...