Някой ѝ позвъни. Номерът беше непознат.
– Здравей, Александра!
Алекс изтръпна. Този глас не можеше да го сбърка. След тридесетгодишен брак в душата ѝ все още имаше един спомен, който я пренасяше в някакъв друг свят – прекрасен, вълшебен и незабравим. Чудни са пътищата, по които се движи сърцето, сил ...

Малко хора
говорят за истински важните неща
в живота.
Повечето мълчат -
с широко отворени усти, ...

С МОЛИВ НА УХОТО
Не зная кой – Хосе, или Ортега? –
или пък тяхното братле – Гасет,
ми рече тая заран: – Ей, колега,
ти, май, се взе серьозно за Поет! ...

/сериен хорър/
Ствол тънък, блясък.
„Ник мъртъв? Гад!“,
вик кански.
Душно… ...

Майнольо, моя врагиньо,
защо ме мамо, спазари
спазари, още продаде
за сина на чорбаджи Миня?
Тоз` дет` на бял ат вилнее ...

Там бурите се вият в безжалостна игра.
Там тъмни вихри веят свирепо над снега.
Дърветата там стенат и плачат в тъмнина.
Вият, лутат се душите, в плен на вечността...
Загинали герои... Там, на Шипка под върха... ...

Махам препинателни,
запетаи и възкличателни—
емоционални до болка.
Отварям бутилка вино,
и наздраве — Бъдете обичани! ...

Не ревнувам на успелия за добитото...
На сиромаха не се подигравам
за туй че с труда си едва прежвява!
Но за пошлостта и лъжата не се продавам.

Хортуваме си с тебе двама:
- Отколе време е било?
Ти беше момък снажен
най-личната пък аз мома.
Дойде на извора по изгрев... ...

Чуваш ли, чуваш ли ти,
вятър унесен танцува.
Голите клони дори
той ги люлей развълнуван.
Късно е, но посвири! ...

Тръгвам си бавно и полека
тръгвам си завинаги от теб.
Защото най-накрая аз разбрах
че ти не искаш мен до теб.
Ще минат години и ще осъзнаеш ...

Хуля сърцето си, защото не те забравя.
Ръцете си хуля, заради желанието им да те докосват.
Обвинявам ума си, че там стоят,
спомените за гласа и усмивката ти омагьосващи.
Отричам те и те гоня от дните си, ...

До днес аз чувам,
Виждам и усещам,
Виковете и гласа,
Там де забравя се страха,
Някой казал е: “България да живее”, ...

Насред жълтото нежно платно
оранжеви лъчи битието разсичат
там те се сливат ведно
и на обич един друг се вричат.
Вперени тъмните тъжни очи ...

Важна, свята дата. Но не ми е празнично, а тъжно. Натрапиха ми се чужди емоции и отношения, които ме уплашиха. Много! Днес кой ли не си пробва езика, за да възхвали деня, Шипка... Не малко използваха датата, да се поразходят до върха, да хапнат скара... Не им беше до речите. И на мен не ми е до тях. ...

Вече крайно е време
и ние да реагираме,
като изпровокираме
(по наш си сценарий)
завръщане на македонските българи ...

Нали си спомняш, че хартиените корабчета стигнаха до лагуната, където крушението на ценности, системи и възгледи изхвърли многострадалния ни герой? Но жената , която ги изпращаше, не узна това. Той просто се съвзе на брега, стана и си тръгна.. Аз обаче знам какво стана с нея, защото съдбите им са св ...

Том се събуди от кошмар. Отвори очи панически. Стената пред него крещеше през пукнатината си, която започваше от тавана, разцделяше се в средата на стенат и след това отново, преди да стигне до пода като делтата на голяма река. Река, която излъчваше студена, остра, пулсираща болка. Болката се повтар ...

БЪЛГАРИЙО
Българийо мила, Българийо свята,
за нас си ти всичко - една на земята!
Родина си мила, родина си драга
и с кръвта на борците за Свобóда залята. ...

Навремето имахме къща в Айтоския Балкан. Където съм изкарала не една и две незабравими ваканции като дете. Знаех, че баба ми и дядо ми по майчина линия са от това село. След като са се оженили са заживели в Бургас. След време си купуват място в селото и построяват къщата.
Веднъж бяхме на гости на пр ...

Сенокос. Голямата ливада ухае. Натрупани са копите сено. Върху едната е тя. Не сама. Гледа през замрежен поглед към висините. Красиво небе, ярки звезди, бляскава луна… Прекрасно… В синхрон с душата и тялото й…
И си мисли със съжаление: „Горките мъже… Никога няма да видят тази красота…“
хххх
В планин ...

ЩРИХИ ОТ БЯЛА ПРИКАЗКА
Все по здрачно тъках на октомври ръждивата черга
и пришивах мъгли по ръба на плешивото било.
С къси криви драскулки от листата на тъмния кедър
върху ската му рукна лилаво небесно мастило. ...

РОДИНА
Защото става все по трудно в пристъпи ужасни
дванайсти път* да викам името ти във глухите уши на необята,
от урва на урва и от век на век*,
защото – даже лозето си да копая под облаци, ...

Дощя ми се да стана емигрантка.
Животът ми се стори много труден.
Омръзна ми от пътищата грапави –
напред-назад да тъпчем сме принудени.
Омръзна ми да слушам клюки, дрязги, ...

Дали от сянката си можеш да избягаш?
Обърнеш ли се - няма я зад теб.
Преследва те безстрастно и се сляга
в настилката на градска сива степ.
Без сянка сякаш ти си никой. ...

ПОРТАТИВНИЯТ ДЕМОН НА ВРУБЕЛ
... ще изчезна в дъжда, който тихо над Варна вали –
по-печален дори от дълбокия Демон на Врубел,
и – додето си гледам как през локвите съскат коли,
ще си мисля за теб – благо старче с душица на пубер. ...