"Айнщайн, по способности те надминах аз,
гений съм, ще свалям своето правителство!
Едва ППДБ се добрахме до толкова власт,
какво правя, имам нужда от попечителство!"

ДЕТЕ НА РАДОСТТА
... и – ето ме! – с Отвъдното смирен,
събрал се като стихче в тиха флашка,
със Обич жаждам всеки идещ ден
и пак със блага Обич го изпращам. ...

Ще тръгна бързо, вятърът ще вземе,
угасналите въглени в стърнищата,
разкъсал в полет нещото и нищото –
човешкия ми порив. И навреме.
Едва загърбвам делник – дребнотемен. ...

Под натовски ярем,
щем - не щем,
усилено работи заводът ни "Терем".

Безгрижно си расте по люлки и алеи,
изглежда отстрани глупаченце наивно.
Животът му е книга преливаща с идеи,
извиква умиление детенцето невинно.
Какво би станало, ако решим да се смалим ...

Оставих вратата внезапно отворена…
Аромат на кайсии понесен в страни…
Парфюм и обувка тихо са сторили…
Бягство на мисли, на чувства. Почти.
Ти се разхождаш със новата рокля… ...

Сълзите като тих вечерен бриз
рони днес душата наранена.
Мъка тежка е а не каприз,
знак от същността строшена.
Спусна се житейската тъга, ...

Черен денят е, но ярка нощта,
стиска жестоко въжето вратá.
С мрака се сливам и вдъхвам едва
скрита, обвита в горчива тъга.
Синя луна ме посреща с въпрос ...

Оставях я да работи през деня на спокойствие, тя сравняваше данни, пишеше или преглеждаше фотоси и клипове от пътешествието ни.
- Знаеш ли, случката с белите акул съм я изтрила и никъде не ги споменавам. Знае ли се, ще попаднат на някои '' екозащитници'' и може да имаме неприятности.
Кимнах с глава ...

роман в стихове
Зарадва се, че беше понеделник,
очите си отворил бе с надежда
и скочи от леглото безпроблемно
със мисълта, че този ден отвежда ...

Слънчо чуден дъжда прогони
така спокойно силничко блести,
всички в градината сме доволни
и ще играем на игрите модни.
Вижте ми шареното пони ...

Пак стъпил си на стълбицата горе,
до тебе вдясно аз, във дежа вю –
задъхан стигнал до финала втори,
а ти там вече даващ интервю.
Щом вкарваш гол и стадионът ечи, ...

Когато не вървят нещата, както често става,
и пътят ти се стори нанагорнище без край,
когато нямаш и петак и никой не ти дава,
не се предавай и не се моли. Кураж си дай.
Когато грижи и тъга на прицел са те взели, ...

Село Змейково
Глава 5
Магиите винаги са били част от живота на канството. Магии за късмет, магии за берекет, магии за любов, магии за всичко. Но малцина са тези, които могат да ги практикуват и те умело крият заклинанията и тайните си. Предават се на своите наследници. Такава беше Митра, макар баба ...

Слънцето отвънка грее.
Лятото се в шепи смее.
Идва време за игра
и... безгрижна веселба!
Ваканция, ваканция! ...

Зеленски заявил : „Контранастъплението не е като холивудски филм“…
Бе, вярно… Ама дали разбра, че реалното управление на държава не е като да се снимаш уж президент в сериал?
Впрочем, и двата пъти друг е истинският сценарист и режисьор…
хххх
Ненапразно тоя екосексуал, дето го споменах оня ден, иска ...

Първият в света концлагер е създаден от…
Ама от Сталин, разбира се. И от руснаците. Те нищо свястно не са направили – само разни там Пушкиновци, Толстоевци, Репини, Шишкини, Мусоргски, Чайковски и други подобни, дето тревожат умовете и разбуждат съвестите. Де могат стигна нивото на западняшките заба ...

..Живот между радост и тревоги,битовизми и несбъднати мечти-дали с това,което знам, и мога, душата ми ще се кали?
Или по парченце все от себе си ще давам,когато за близки ме боли?
И още колко пъти ще анализирам изминалите дни? Умът не спира да работи, а всичко друго спи.
За едни съм бяла,а за други ...

Аз дълго чаках те да дойдеш
От сън да се превърнеш във реалност
Във вените ми огън да запалиш
В очите тъжни пак да грейне радост.
Вратата ти отвори смело ...

Лека нощ любима
Когато Слънцето се скрие, изгрее Луна
и светлината на деня превърне се в тъмнина.
Аз все за теб мисля моя любима жена
и те желая от цялото си сърце и душа! ...

Странен сън сънувах. За пръв път такъв! Улици и площади задръстени от хора! Не съм виждала толкова от началото на демократичните процеси! И на малки разстояния, насядали в кръг, жени четяха личната си поезия. Спирах и слушах. Впечатли ме не толкова поезията, а това, че всяка четеше на една жена, коя ...

по кожата ти млечна
оставям отпечатък
ще бъдем двама вечно
белязвам ти душата
очите ти кафяви ...

СТРЕСНАТИ ПТИЦИ
Летата летят като мигове кратки,
по-бързо от мисли летят…
И спомени няма, а само догадки
за уж извървения път! ...

Дъждовалеж капколюбовен нежнолей се
и целувково гушникопнежно гали.
Сърцелюбимата на щуроприказките смей се,
и креватоложни помисломераци в мене пали...
А тя щурченебрежно безчадърно ...

Милан бе строител. От малък работеше по строежите. Покрай дядо си бе усвоил някои тънкости на занаята, които му помогнаха много в работата. Вече бе майстор. Годините минаваха бързо. Понякога усещаше уора. Понеже обичаше работата си, тя не му се струваше тежка. Радваше се като дете, когато види нещо ...

СТО МЕТРА ДО ХОРИЗОНТА
Живеем във епоха некултурна
и аз – нали съм прост и адски тъп,
когато във морето се цамбурна,
крещя: – Вампор! Вампор! – ...

Измина седмица, а Елизабет нямаше нищо, с което да се похвали. Беше се върнала в склада още няколко пъти, търсейки източника на усещането, но не откри нищо. Никаква тайна врата, никаква магическа руна, никаква магия. А последният път дори вече не можеше да почувства нищо. Каквото и да се криеше зад ...

Отеква топлината ми край тебе.
Чудовища, оплетени в косите си,
и страхове, замахващи с косите си,
тълкуват грешно твоя древен жребий.
Един измамен ход – и непотребен, ...

с обувки остри носи се едва
нещо като мъж с коса в ръка
и тъмнината даже светла става
в тишина по-тиха от забрава
гледа без очи през всичко ...

В началото беснееш, че съученичките ти те пренебрегват, отнасят се с теб, като с недоразвит и си лягат с разни оръфляци и глупаци от горните класове. Към девствените момичета отношението също не е прекрасно, те са смотанячките на века и има едно състезаване между тях, коя ще се пробие по-рано. Това ...

***
Откровеността –
най-верният път; водещ
където трябва...
*** ...

Вечерта дойде с тихи стъпки. Покри с черните си коси светът наоколо. Птичките спряха да пеят своите тъжни песни. Гората притъмня. Там някъде, скрит в сенките обикаляше вълкът- повелител на нощта, господар на тъмнината. Той вървеше бавно, промъкваше се, дебнеше жертвите си. Прилеп летеше и раздираше ...

Твоят глас е така магнетизиращ,
действащ разливащо по вените,
като кофеин стимулиращ.
Ах, твоят глас, омагьосващо
вълшебен, така далечен ...