/сериен хорър/
Тя – каратистка,
аз – градинар,
започна
„спорът“ ...

Изравни се Hебето с' Земята
И се сляха във вечна целувка
Че си знаеха, това е съдбата
Да са заедно вечно ,
и да са вечно, ...

Невидимото виждам в теб с любов
за този свят напълно нереална.
За мене тя е повече от зов
и повече от тайнствено астрална.
За този свят напълно нереална ...

Проправя се към вечността път,
никой не е завинаги на Земята,
но не плача, че тъмен е светът,
с болката пречиства се душата!
Не плача, че туй ще стане и с мен, ...

(на моят приятел поета Владислав Недялков)
Сега заспиваш пак отново уморен,
в борбата с болестта, приятелю мой.
Но в теб останала само Тя, Вярата,
твоята единствена добра приятелка. ...

Не знам защо, но особено ме вълнуваха онези ледени висулки под покрива на къщата отсреща и докато чаках автобуса, допусках, че ще паднат косо надолу и ще потрошат паркирания там автомобил. Не че исках това да се случи, просто го очаквах. Преди години подобни висулки се засилиха от някакъв издаден ер ...

Всеки знае че ако една история започва с “имало едно време…” завършва щастливо.
На театралната сцена група деца от началното училище, облечени в костюми, представяха спектакъл за цифрите. Далия беше в ролята на фея с вълшебна пръчица, с която отброяваше хората в публиката. Имаше грееща невинна усмив ...

Ръка завъртя превключвател. Бавно, по посока на часовниковата стрелка. Една шеста от целия оборот. Еквивалента на включен на максимум котлон на готварска печка. Крехка длан, елегантно преминаваща през тънка предмишница и леко разширяваща се след лакътя преди да достигне до рамото. Бледа, кремаво сив ...

Като в мъгла душата ми се лута.
Задушаваща мъгла,сърцето
с мъка е покрито ...тъга ,тъга.
На гърлото ми камък е застанал.
От малък съм самотен аз... ...

Нощ е. Сън укрепващ отново пак не идва
Като сенки картини паметни изникват
Спомени напират, сърцето й се свива…
Болезнените мисли защо не притихват?
Очи затваря. В сън кошмарен се унася. ...

Щом дойде на живота край,
по-нежно любим, суеверно,
с прощална светлина, сияй,
последна обич, ти, вечерна.
Под небосвода засенен, ...

Едно момче изгубило се в мрака,
под тъмните завеси на нощта,
обляно от сълзи стои и чака,
съдбата да му подаде ръка.
Че в късен час зловеща е гората, ...

***
Слънчев площад със
паметник - с гълъби,
накацали го.
*** ...

Стихотворанието получи втора награда
в конкурса на издателство "Лит Дизайн"–
"Забравеният език", който бе отчетен днес.
Когато от заника мървата стеле се леко
и рачи небото звездици да палне в нощта, ...

Капризите на времето ни носят
по стълбата на земния живот.
Душите ни с молитва прошка просят,
въздишат и възпяват своя род.
Животът ни препуска по баира ...

МИРИЗЛИВКА ЗА МЕЗЕ
Бирата не беше пивка.
Нямах никакво мезе.
Но слетя ми миризливка!
От небето ли се взе? ...

Тъмни облаци галопираха по небето, сякаш табун от необяздани коне. Ставаше все по тъмно и имах усещането, че всеки момент ще завали. Отдавна не се бях прибирала в града и докато пътувах, ме връхлитаха разни спомени, като пчелен кошер жужаха в главата ми. Автобусът превземаше бавно завоите на лъкатуш ...

Седях на една пейка в парка, голям столичен парк, добре ремонтиран, с много места за сядане, с много детски площадки, с дървета, които са от преди повече от петдесет години. Красиви, величествени, а в летните месеци даряващи с хладина всеки, потопил се в техните владения…
Седях в близост до една от ...

Проклинам те, моя Любов.
Проклинам те вечно да чакаш.
Проклинам те с всички сълзи,
които за тебе изплаках.
Проклинам те с болка и гняв, ...

“Ти нямаш име, нито пък лице,
но някак си успял си да ме вземеш”
Caribiana
И пак съм цяла, уж на сутринта,
след твоя сън, сглобила съм се някак, ...

- Не зная каква е тази обида на мъжете, разбирам да не общуваш с тях, да правиш секс само със жени, но да кръстиш детето си Гей, защото се е родило момче - е това не го разбирам.И колко трябва да си извратена да го направиш.
Тина гледаше втренчено напред и мълчеше.
- Няма ли да кажеш нещо?Защо, кое ...

Полягат облаците тихо във тревите.
Засадата на времето тежи.
Но зад кълбетата им от слана извити
дали ще ме очакваш още ти...? -
Момичето от спомена небрежен, ...

Има исторически събития, които са толкова значими, че няма как да останат затворени във времевите рамки на конкретни исторически епохи или в границите на определени държави, царства и империи. Тези моменти от миналото на човешкия род са оказвали и продължават да оказват огромно въздействие както вър ...

добротворене -
болест нелечима и
необходима

Това ми каза Снежният човек:
" Когато аз се разтопя... тогава
и тя ще се завърне - че за Век
тук зимата студена не остава!
Когато аз се разтопя... тогава ...

Не искай от мене звездите големи,
изгубих и слово и дар!
Не искай от мене напразни надежди,
с любов докосни ме и с жар!
Не искай да бъда такава каквато, ...

Лятото свърши, зима дойде.
Дърва ще купувам, но знам откъде.
Коня изкарах от своя ,,гараж"
и към ,,Топливо" потеглих с кураж.
Дървата купувам и ми е гот, ...

Край, Любов...
Открих те вътре в себе си веднъж, и вече ...
Не ще да има вън от мен любов....
Не ще допусна и любов от мене и към мене вече,
желаеща сърцето нечие за себе си да присвои в прилепчивост и страх от илюзорната раздяла, не осъзнавайки, че таз любов не е любов, а е химера, ...

Мъжка ревност
Няма как да не си спомням понякога един случай, който щеше да ми коства живота.
Оттогава са минали 30 години, но сякаш беше вчера.
Бях на 36 и се занимавах със собствен бизнес.
Отглеждах и продавах цветя. Бях свободен и правех това, което ми се искаше. Имах вече една издадена стихосбир ...

Спокойствие…
Тишина…
И едно умиротворение, каквото никога не бе изпитвал..
Никога…
Кога? ...

– Тъй, тъй! Виждам, че пак сме на коня, тоест – пред компютъра. Пишеш ли, сладурче, пишеш ли? Пиши, пиши, че имаш каши за оправяне!
Алибей Симън внимателно, почти любовно затвори вратата, облицована с мебелно фолио, имитация на тъмнорозово парагвайско дърво кокоболо и надникна любопитно зад гърба на ...

Съдбата винаги досега ме е отвеждала да живея до вода. Дали в това има нещо, което да предвещава случващите се събития, или е налудничаво обяснение на тези неща – дори не се опитвам да науча. Не съм търсил обяснение за себе си какво е било и защо съм направил тези избори. Вероятно случайност на несл ...

Мисля, мисля, мисля
постоянно скрита в моята глава.
Боли ме за вчера.
Страх ме е за утре.
И губя момента- сега. ...

"Човекът няма гражданство родно,
защо тогава ние да го защитаваме?
Българското не ми е скъпо, милно,
такава ли "промяна" продължаваме!?
Какво е това безхаберие в 21 век, ...

Преди броени дни реших да се разнообразя и посетих столичен киносалон, за да гледам нашумелия американски филм "Вавилон" на режисьора Деймиън Шазел - филм, за който се очаква да грабне Оскар през 2023г. Да си призная честно пристъпих със свито сърце прага на киносалона, защото сред имената на основн ...