ти си бижу
цъфнал божур
пламък горещ
в твоята пещ
аз изгорях ...

Сію тобі в очі,
Сію проти ночі.
Буде тобі, враже,
Так, як Відьма скаже!
Скільки в святу землю ...

КВАРТАЛНА ИСТОРИЯ
И тъй, след девет години затвор най-после на свобода излезе и Танито, мръсникът от нощните побои в Гръцката махала, човекът, който можеше да удря шамар с крак, тарторът на големия обир в Обсерваторията, момчето, което се спираше да иска огънче от мирните граждани само тогава, когат ...

Всяко нещо си има ден, в който хората му обръщат внимание. Радват му се. Почитат го. Мислят за него. И после забравят за това. Така е и при билките. През друго време ги вземат за непотребни треви, а днес се счита, че имат най-голямата си сила. Колко хора са излекувани от тези треви и растения! На ко ...

Елизабет се ослушваше за всеки шум. На пръв поглед нощта бе тиха, но впрегнала подсиленият си от същността на Сам слух, бързо й стана ясно, че греши. Трябваше й доста време да пресее всички звуци. Бе й необходимо дори повече, за да разбере как да игнорира онези, които не й трябваха. Мяукането на кот ...

XXV VI 3:40 ч.
Отново чувствам се самотен
И думите изписвам, леко потен
Не че има нещо точно
Просто топло е през Юни. ...

Не преставаш да хвърляш по мене словесната кал.
Но аз никога няма да вдигна ръка срещу тебе.
Друг измива с любов утаената моя печал.
За мнозина навярно все още ще бъда потребна.
Предостатъчно камъни сипе животът по нас. ...

Загива в теб
от А.А.Павлов
Заспивам но все още макар мъгливо...
в умът ми ветрове се борят.
Дали на болката ръка да дам, ...

Веднъж се бяхме сбрали
на една поляна – работници
във Чехия.
И пекохме си нещо
на жарава. ...

Не знам дали да ѝ направя помен.
Прехвърли четиридесет отдавна.
В живота беше повече бездомна,
уплашена до смърт и много гладна...
Естествено, че Бог я приютѝ ...

Господи, колко е гиздав светът!
Господи, колко красив е!
Колко омая крие денят!
Колко потайна нощта е!
Колко изящност и чудеса! ...

Тишината се превръща във вик,
безнадежден вик, а викът – в тишина.
Страдаш, плачеш, радваш се, обичаш –
думи, които с думи не можеш да изразиш.
А мълчанието, прегърнало е есента, ...

Денят, току изгрял, ми смигна
над клоните на зрялата череша.
Слънчев лъч по бузките ме милна
и се търкулна по цветната пътека.
Поведе ме сред бели маргарити, ...

ЧАЙ ЗА ДВАМА
... наместо да се лутам из Балкана,
снага изправил в синия Безкрай,
реших на Еньовден да ти пристана! –
и ти да ми свариш в котлето чай. ...

Душата ми като стара рана
кърви, боли и не отминава
от стари огорчения и лъжи
заседнала в безвремието.
Остарявам, побелявам, но ...

ПОСЛЕДНО ОТБРОЯВАНЕ
И без място за старите кучета
или пък за коне уморени,
много мина, а малко се случи.
И пред нас няма път или време. ...

Обикнах дрипите и полетях над себе си,
а силуетите са недокоснати цветя.
Как безутешно е да искам повече,
но искам! И какво от това?
И някой пише с нежност, ...

Разливат се акорди на китара
в следобедната лятна мараня
и сякаш пак с приятелите стари
сме в някоя крайпътна механа -
да пием вино и да пеем песни, ...

ИГЛАТА НА БОГА
... започнах да се мисля за излишен, доде редя куплет подир куплет –
уж, Господ Бог диктува ми ги свише, а този свят чете ми ги през ред,
едно говоря в тях – излиза друго! – и много често предизвиква смях –
пък сея ръж във есенната угар? – а всяко лято жъна туфи прах, ...

всеки инч от теб
нежно изследвам
жаждата расте
а аз я следвам
скоро ще се слеем - ...

Непроявеното, безформеното неродено
е на път някъде из необята на вселената.
Шепти на онзи, в чиято утроба сърдечна,
по необходимост неотложна – неизбежна,
ще бъде заченато, след време ще се ражда. ...

- Дойдохме ли? Как сладичко съм спала!
Навън напира Рики да излезе.
Пред нас блести морето засияло,
а слънцето с езиче ми се плези!
Излизай, джафчо! Топло ли ти стана, ...

Когато на полето се пече хляб и слънцето грее щедро, в града може да се видят малко хора.. През деня ще прескат площада тези, които са по работа. Дори в кафенетата няма никой. Всички търсят сянката. Или охладените стаи от климатиците в домовете си. Когато е топло, времето минава бавно. Сякаш дава въ ...

Намигам ти, сега усмих,
и малко смешки в палав стих.
Представяш ли си вълк овчар,
или магаре, мъдър цар,
а може и кокошчица орел, ...

Под честотата на мига
все търся чистотата.
Щом мигна – е сега.
Повярвах без остатък!
Кокичета в снега ...

Звуци и песен
Звуците в света говорят, и тишината звук е също.
Песента магия е - мост е тя и територия, на звуците събрание.
На мисли-чувства и момент тържествен-тежък-лек прекрасен израз.
Леко тя се ражда - и е пътека тясна на труд душевен и духовен. ...

Как най-сетне да заработи
Правосъдието, за Бога?-
щом и под съдийската тога
суфлират му мафиоти.

Музика и аранжимент - Кристиян Налбантов
Микс, мастеринг и запис : Кристиян Налбантов„
AD - LIPS - Кристиян Налбантов
Текст : Надя Уорендър
Вокално изпълнение: Надя Уорендър ...

ПЕСЕНТА НА ЛЕБЕДА
Глава осма
С настъпването на есента, дните бяха станали много къси и и температурите спаднаха чувствително. Явно канадската зима вече чукаше на вратите. Вярно, имаше “индиянското” лято, но не винаги то си оправдаваше името. Така беше и тази година. Есента се оказа съвсем кратка и з ...

ЧЕТЕТЕ И ЗНАЙТЕ!
Химн на ОУ „Св. Паисий Хилендарски“, с. Горно Дряново
Основата тук се полага
на твоя разумен живот.
Прекрачваш несигурно прага ...

Всяка звезда, чудна, омайна
и Вселена една, огромна, безкрайна
всяка прашинка, малка, една
носи свое значение, чак до вечността.
Безброй планети, дребни ...

Трябва рано да станеш-
да е дълъг денят.
Има толкова време
до Нищото.
Има толкова тайни, ...

Гневът се завърна с пълна сила в мига, в който краката на Сам докоснаха земята. Знаеше, че е въпрос на време. Вещицата никога нямаше да го остави на мира за дълго, особено сега, когато подозираше, че той има нещо в живота си освен нея. Трябваше да предположи, че ще го извика вечер, когато според нея ...

Човека от рождение, наивен
расте във този свят нечистоплътен.
Живее му се дълго и щастливо
в самотното и тромаво безпътие...
Тъй свикнал на лъжата си, цинична ...

И пак е вечер замечтана
под песен със лиричен звук.
Зове ме всичко да остана,
а аз отивам си оттук.
Кънтят далече като в кана ...

Лунен рог в небето залюля се
и изсипа грейнали звезди.
Те тпретят, припламват, но не гаснат.
Ще събудят Слънцето в зори.
В жълто и оранжево ще грее, ...

Болно е, когато съзнаваш, че петнайсет години от живота ти отиват в канавката пред сградата на парламента. Цялата общонационалта мръсотия се излива там чрез гласовете на народа. Затова жълтите павета са вечно криви - защото милионите за тяхното поправяне се вливат вътре в сградата, а не извън нея, к ...