9. Животът Божи дар
Животът – дар Божи – за радост се дава,
но всеки избира и с разум решава,
дали да живее по Божи закони
или да пилее в суетната слава. ...

След хубавата сутрин, на колата
Момчил отново се качи с Росица.
Полина да играе в махалата
остана с братовчедка си Деница.
Решиха да отидат в Павликени ...

Момиче на Вятъра
Той вятъра е твоят любим момиче сега,
няма я вече в душата ти голямата тъга.
Летиш с мотора си а той нежно те гали,
сълзите ти изтрива и маската ти ще свали. ...

Според теорията на някои физици – футуристи е възможно предвижването на крупни физически обекти на големи разстояния, за време практически равно на нула. И това е възможно ако съумееш да смалиш обекта до толкоз малки размери, при които той да попадне в зоната на влияние на допълнителни пространствен ...

„То е исто” ( Едно и също)
Българин и македонец
уж било едно и също,
само да не видим македонец
някъде на тъмно! ...

Покрита от безброй отстъпки,
компромиси от днеска и преди.
Напредваш бавно с моите стъпки,
за да докоснеш моите мечти.
А те пробласват в звездопада, ...

Когато сме у вас и само си говорим,
когато сме облечени, а душите - голи,
когато животът е тежък, но го олекотява
споделената история на сърцата ни,
Когато ми се караш за цигарите, ...

Boy, nobody else is so smart
in making gaffes - this is an art!
Does "God save the Queen"
explain what I mean?
Neurons fail, I always restart.

Стотици пъти вече те написах.
Отдавна не броя дори и дните,
в които всъщност беше само липса
и повод за пороя от сълзите ми.
Понеже много повече те имаше ...

Мария
С Мария идва всяко чудо.
Усмивката е нейна орисия.
Светът върти се не за друго,
а само заради една Мария. ...

Око притвори слънцето на запад,
целунало сърдитите вълни.
Тъй гордо е морето! Но му трябва
една любов преди да се стъмни.
Нощта, прикрита под прага' на изток, ...

Своите стъпки остави по пясъка
босото лято с усмивка, с лек бриз.
Бягат вълните далеко от залеза,
от небето огнено с пурпурен взрив.
Повярвай, знам, любовта океан е. ...

Не съм Богиня като Хера или Афродита,
съвсем обикновена, земна съм жена,
не блестя с ореола на Омировата Елена,
нито повод за съвременна Троянска война.
Не влизам в роли на красива Жулиета, ...

Една млада жена чакала на спирката тролей N 5. Това и' било любимото число, а и транспорта до дома и'. Изглеждала угрижена, в ръцете си стискала малка икона на Богородица. Било Голяма Богородица. Изведнъж се появило едно стандартно бабе с пазарска количка и, естествено, се завряла до момичето. Гледа ...

В любовта падни ти, в погледа ѝ
и приюти се в нея, в недрата ѝ.
Всяка болка в себе си ще поеме,
всяка капка тъга тя ще изпие.
Когато е облачно, облачно в теб, ...

Изплакани са всичките раздели
и всяка мъст за мен е непозната.
Щом къдри август облаците бели,
не е сезон за ярост и разплата.
Задраскал съм предишните обиди, ...

Триста милиона за „фуражките“.
(те триста си имат приоритети)
А за учените такета
разчетът е прост:
бол кураж и простори безброй ...

Глава 21
Звездите вече се показваха над обкръжения Петроград. В небето над града нямаше нито един облак. Вечерта беше чудесна, леко прохладна, а тишината около и в самия град смразяваща. В града всички очакваха скорошната първа атака към града. Мракът настъпи. Войниците на стените на града чакаха не ...

Човек може да лети. Лошото е – не нагоре…
Хххх
Човекът-гайда – кух и шумен…
хххх
Сядам уморен на пейката пред пощата. Минава чистач, бутащ голяма кофа за боклук, където изсипва отпадъците от кошчетата. Казвам: ...

Мария съм – онази съм – най-първата,
сина си с много обич го люлях.
Разпятието, тръните и кървите,
платиха изначалния ви грях.
Мария съм – онази съм – избраната, ...

ДЕВОЙЧИЦИТЕ СМЪКВАТ СЕ НА ПЛАЖ
... когато почне слънцето да жули – а то с това натрупа трудов стаж,
девойчици по чехли със пискюли се смъкват пак на варненския плаж,
в торбичките си носят плажно масло, червило и шишичка със вода,
а аз край тях изглеждам тъй ужасно! – със моята разчорлена брада, ...

Х А В А Й С К А П Е П Е Л
Пепел черна,хавайска потрепва
и на талази се носи над океана,
скрит в нея Демон зловещо нашепва:
"От Лакайна пепел само остана." ...

Любов да имаш споделена, това късмет е не съдба.
За тебе друг живота си да дава, за него ти да бъдеш сродната душа.
Живота със усмивка всеки ден да го изпълва, сутрините зарад него да се будиш ти.
И пеперуди във стомаха ти да пърхат, за същият човек да си единствен ти.
Да бъдеш ти обичан повече от в ...

Стая. Вечер. Пердета.
Одеялото на леглото се е свило
като ямурлук, с възглавницата за качулка.
Сънувам, че „ по радиото” вали дъжд…
Дядо се е подпрял на тоягата- ...

Какво са думите? Раздвижване на вятъра
и звуци съчетали се във нищото.
Забравя ги най-често даже авторът
изплюл ги на живота си в бунището.
Какво да кажем за случайно чулите? ...

Ако Мария си обичал
Посветено на всички жени с името Мария
Ако Мария си обичал,
не си напразно в този свят живял.
Ако в Мария си се вричал, ...

Голяма Богородица е, а навън вали.
Звъни църковната камбана.
Лятото преваля, живота наш и той, нали?
Под летния дъждец вървим със тебе двама.
Ухаят силно влажните треви, ...

Нищю Малопищев оглеждаше стройното си 50-годишно телце в огледалото. Тъкмо си беше облякъл новото спортно трико, поръчано от най-големия и реномиран интернет сайт. То беше дошло в едно с протеинов прах, протеинови барчета и хапчета за потентност, но тях щеше да пробва по-късно. Оглеждаше се с нескри ...

В ТАЗИ ЛЯТНА НОЩ
В тази лятна нощ наблюдавам луната,
заприлича на резанче диня.
Съблазнително близко е, бих желал да отхапя
хапка свежест след горещия ден. ...

Музика кънтеше от всяка улица, от всеки дом, магически увеличена, за да я чуят дори Боговете. Миризми на улична храна, идваща от стотиците новоизникнали сергии. Весели детски писъци, носещи се от още по-многобройните маси с различни играчки и магически джаджи. Много от търговците дори не си бяха нап ...

Когато изчезне любовта завинаги ,
след това ще има пълен мрак .
Да пеят ще престанат птичките
и всеки ще ти бъде враг .
И без усмивки ще са хората ...

Не ми остави никакво лице,
в което като цвете да те сложа.
Днес нямаш пръсти, вени и сърце.
Не се побираш в думи или кожи.
По- липсваща си от последен дъх. ...

След залез слънце и настъпващия сумрак двамата специализанти лекари бързаха да довършат финала на зададената им тема за утре. Усърдно продължаваха да работят и изпълваха неусетно с химикалката белите листа. Някой почука на вратата, техническия сътрудник се беше сбогувал с тях. Тогава кой ли беше по ...

Народът ни -
презиран...
Възходът му -
неспирен!
Земята ни - ...

Който обича,
прощава горчилките
и ги забравя...
Който обича,
преглъща обидите ...

колчем
нараняват - се
от Бог отдалечават