Ще пия, мили! До забрава...
Че болката не се търпи!
И мъжкото момиче си замина...
Остави ме сама!... Сега прости,
но ще си кажа... Не! Ще пея! ...

И когато истината ти съзреш,
и когато твоят поглед се изясни,
любовта дали ще погребеш
или сълзите в красиви лъжи ще удавиш?
Дали ще кажеш, че било е чудо - ...

Пак в мрака поглеждам и сенки в тъмнината съзирам.
Дали и ти си тук - дали аз не виждам и себе си в мрака!?
И тръгвам към сенките тъмни без да мисля и без страх
пътя отново към теб ме отвежда, но сянката ти не е сама.
Две сенки аз виждам тази вечер - ...

„Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да премествам - щом любов нямам, нищо не съм!"
Преди няколко години един познат стана монах на Атон. Негови близки коментираха, че било заради нещастна любов, заради предател ...

Нощ е и навън е тихо. Поглеждам през прозореца, а пред мен е тя, спокойна както винаги. Протягам си ръката и усещам как нежно ме погалва ветрецът. Клоните на дърветата леко се поклащат. Тук-таме пада по някое малко листенце, което за миг разваля тази тишина. Дишам дълбоко и поемам силата на живота. ...

Каменно сърце
Пристигнеш ли от дълъг път - не ме събуждай,
тъй дълго чаках - уморена съм сега.
Със пръсти ледени не ме докосвай
и не очаквай да отворя своята душа! ...

Бекомпромисно...
... нагарчат дните
без твоето присъствие.
До безпределност -
влюбен в цялата ти същност ...

КОЛЕДЕН ПОДАРЪК ЗА МАЯ
Седнал на леглото, където под завивките личеше дребното, слабичко телце, бащата галеше жълтеникавото личице на малкото си момиченце и едва прикриваше мъката, която живееше в сърцето му вече почти година. Детето му, неговата мъничка Мая, която трябваше да бъде румена като майск ...

Пластмасови цветя
по цялата поляна,
илюзия една
за живот и за промяна.
С изящни стъбла, ...

Ела да потанцуваме!
За да сме близо...
За да опиташ от Страстта ми...
За да се насладиш на Чувствата ми...
Ела да потанцуваме! ...

Ако не си помогнеш сам,
кой друг ще ти помогне?
Приятелят?!...
Но има ли човек приятели,
с които да споделя радост ...

Песента в нощта ме гали нежно,
а вън е мраз, вали, вали...
Любовта гореща, за теб ожида,
обич моя, нужна си ми само ти...

Ти си отиде внезапно за миг.
Думичка не промълви.
Остави ни сами,
потънали в скръб и сълзи.
Но спомените са в нас, ...

Всеки път, когато гледам нощното небе
и се любувам на красивите звезди,
плаче в мен едно сърце
и пълни със сълзи са две очи.
Затворени между четири стени, ...

Не ми ли стига този миг единствен
за хиляди стихотворения?
Не ми ли стига този поглед кратък
за хиляди мечти и вдъховения?
Не ми ли стигат хилядите чувства, ...

Обичам те…
Страстно докосване...
Лъч от любов...
Червено разнежване...
Кратък момент от красив живот! ...

Коледа? Сняг, подаръци, белобрад старец, уютни семейни вечери... Усмивки, щастие, коледно настроение.
И едно дете, новородено - невинно и чисто. Гледа. А очите му... Очите му са тъгата...
И болката... И недокоснатата душа.
Коледа ли? Сбъднати мечти, спокойствие, прегръдки, целувки...
Малките му ръчи ...

Ти - може би всичко.
Ти - може би нищо.
Ти - може би реалност.
Ти - може би блян.
Може би от тях си събран.

Казват, че по Коледа стават чудеса!!!
Хората стават по-добри, по-мили, по-всеотдайни! Какви чувства събужда у хората Коледа? Защо се променяме така? Защо по това време на годината има толкова любов? Това ли предизвиква Коледа у нас - любов? Или щастие? Защо ни кара да се чувстваме така? Защо ни пром ...

Вълшебна Коледа
Магдалена пое дълбоко въздух и студа нахлу в гърдите и, сковаващ всяка мъничка частица от крехкото и телце. Продължи да се люлее на въжената люлка, окачена на големия дъб,
надвесил клони над старата олющена сграда - Дом за сираци "Топло гнездо". Дори и толкова невръстна, Магдалена по ...

Приказка за парка
Имало едно време една красива вечнозелена гора, която се използувала от хората, живеещи в градчето наблизо като парк. Там те отивали да отдъхнат, да се поразходят и да се полюбуват на природата. Но край гората живеел един зъл магьосник. Завидял им за това тяхно благо и решил да им ...

ОБЯВА ПО КОЛЕДА
"Разхождам възрастни хора по Коледните празници. Мобилен телефон..."
Нямаше как тази малка обява да не й се изпречи пред очите и да не я види. Беше единствената малка обява в рубрика "Други". В предпразничния брой на вестника.
Изпита любопитство от една страна, от друга бързо пресмет ...

Наближава Коледа!
Най-светлият празник - Рождество.
Последно се бяха чули преди месец. Бяха решили да посрещнат
празника заедно. Но след това той не се обади повече...
Тя трескаво очакваше поредния телефонен звън и неговият ...

Моята луда еврейска Коледа
Стане ли въпрос за семейство и традиции, съм във вихъра си. Няма нищо по-хубаво от семейните празници. От уюта, топлината, празничната атмосфера и настроение. Особено когато празника е свързан и с традиции - какво по-добро поле за изява на моята скромна персона? Освен с по ...

Маска на маската
Загубих чувствата с температура близо до слънчевата, загубих несъвършеното желание, което криех в сърцето си и повярвах, че е престъпление да вярвам в любовта, повярвах, че тя е нещо жестоко. Бокалът бе пресушен, а восъкът изстиваше, когато старият разказвач на легенди запали нова с ...

Коледни снежинки
- Ани, внимавай, дръж се здраво за люлката, Виктор пак те засилва...
- Държа се, г-це Доктор - извика Ани през смях.
Дияна въздъхна безсилно, а после се усмихна скрито. Вече пет години се грижеше за децата в ''Дома на Надеждата'', обичаше ги всички, но Ани... нещо в това момиченце я ...

Коледна приказка
В огнището огънят гореше със слънчеви жълто-оранжеви краски, пречупвайки светлината в най-различни и омагьосващи погледа фигури, които пробягваха от време на време по коледната елха и нейната украса. Стаята бе малка, но уютна, изпълнена с много любов и топлота, а също и със звънливи ...

Звездички в детските очи
Откакто обръщам внимание на тези неща, всички години от живота ми следват някакъв странен цикъл и той не се променя. Знам си - моето лято, обратно на летата на другите, е скучно и сякаш съм в застой. Дойде ли октомври - Великия октомври, се пробуждам и се развилнявам. Сякаш ...

KOЛЕДА
Не много отдавна съществувала една гора на име "Коледа". В нея никога не бе стъпвал човешки крак, защото през деня тя била невидима заедно със своите обитатели. А през нощта никой не разбирал за съществуването й, тъй като се намирала посредата на една огромна и страшна джунгла, пълна с какви ...

Баба Добринка живееше в онези малки къщи, които сякаш преживели и двете световни войни, чакащи трета, все още украсяваха индустриалната сива картина със своите чудни светли цветове, отдавна потъмнели, но останали по напуканите стени само, за да задържат вниманието на някой отегчен минувач за секунда ...

Политам от последния етаж,
надолу в миналите дати,
безпътен, сам и без багаж,
в пространство от лица познати.
Дали сега за мен им пука, ...

Понякога очите ти приличат на морето,
което своите желания не знае.
И не в един, а в много брегове се приютява
и ги напуска след миг един.
Но казват, че морето е дълбоко ...

СТРАСТ
Добро утро ти желая и с усмивка на дете
протягам двете си ръце,
да те прегърна и почувствам
как твоето сърце тупти, ...

Нуждая се от теб повече от въздуха и от водата.
Нуждая се от теб както звездите от луната.
Нуждая се от теб, за да мога да живея -
това е единственото нещо, за което аз копнея.
Желая да съм с тебе всеки божи ден. ...

Вече толкова време съм тук, между вас,
споделям, мечтая, безсънна и в съня.
Много надежди свои сбъднах,
позволих си да "възпея" любовта.
Много мъка и болка преодолях, ...

И пак дойде тъма,
тъмата на нощта,
нощта, в която съм сама,
сама без теб сега,
сега си пак със друга, ...

Море, звезди, скали и плажове...
Къде сме ние, друже мой?
Вълни и пясък, вятър, дарове...
Спомени вечни със теб, друже мой.
Запалени свещи, цветя и ягоди... ...

В малък свят живеем.
Ето го, от мен до теб.
И винаги ще копнеем
да няма в него студ и лед.
Малък, малък свят, ...

Песента е по текст на Свилена Атанасова и не е носталгично хленчене,а ужасна констатация :-))))

Самоуби се вятърът!
О, викайте окови,
в чиято мрачна клопка злината се стаи.
Мразете се, задето родихте грешки нови,
мразете се, додето смъртта ви залови. ...