По твоята пътека
стигам до звездите,
ти - по моята вървиш,
следваш ми
мечтите. ...

Една усмивка, един мираж - потънали в безкрая.
Едни очи, един стремеж - винаги ще търся, зная.
Една протегната ръка жадува за последен път.
Очите търсят тебе за едничък поглед.
Устните те молят за последна прошка. ...

Не тъжи, Поете -
пътят е красив.
Ти си тъй потребен
и до болка жив.
Ще изпееш още ...

Вървя без посока,
идвам от нищото...
Все сама досега съм вървяла,
без страх, без мечти.
Вървя, а къде ли отивам? ...

от книгата
Остави твоето момиче,
което дълго ти обича.
"Обичам те" каза на това момиче
и то стана твоето момиче. ...

С език прокарвам чувствата си и сливам две тръпки в нощта, когато ми каза сбогом.
Нима всичко беше лъжа.
Раната е в сърцето ми.
Бавно с ръце те докосвам и вятарът вее косите ми, а светлината ме огрявя, когато не си до мен.
Това е краят на съдбата, но чувствата ще ти ги подаря за спомен. ...

Убийството на червената рокля
Черно е!
Ципът след дългото мълчание
отваря устата си.
Пияни презрамките залитат ...

Вървях под дъжд по празни улици.
Усмивка бях и стон по невъзможни спомени.
Допирах устни по дъга от любовни шепоти
и нямаше надежда този дъжд да си отиде.
Протегнах длани и мечти ...

Не питаш защо съм навирил носа си,
може би част съм от бляскав елит,
но вятър издува джобовете празни,
съдбата отхвърлих на скъп сателит.
И драпам с нокти по стръмни пътеки, ...

Когато спорим, ти си неспокоен,
и може би си даже уязвим,
това със сила се опитваш да прикриеш
и слабостта прозира през цигарения дим.
И спорът е донякъде накъсан, ...

Природна грешка.
Превъзмогвам себе си.
Свръх усилие.

Все още помня аз онези утрини,
помня слънцето и неговия блясък.
И дивотията на мойто старо аз,
нахлува във душата ми със трясък.
Все още помня старата ливада, ...

Неонова земя
Със сиви рани
Зараснали накриво
Силует
Нарекли очертанията й ...

Наслаждавам се
на малките радости...
Това ми стига!

Счупих се, на хиляди парчета разпилях се,
от мене нищо вече не остана...
Няма ме, с пепелта прикрих се,
от самота цялата съм скована...
Като снежинка бързо стопих се, ...

моите неща,
в моите очи,
в моята глава,
в моите мечти...
чудя се на себе си кога ще задържа ...

Подозирано...
Земята умираше...
Неподминато!

Една безсънна вечер,
прекарана в тишина.
Една красива песен,
обвита в тъмнина.
Едно сърце туптящо, ...

Размяна
Сърце от камък ти ми подари.
Вечна мъка аз ти завещах.
Адска сделка на безсмъртни -
Кръвопиец ме наричат от тогаз. ...

Заваля така очакваният от децата и мразен от възрастните сняг. Сняг! Сняг! Вали сняг!
Децата подскачаха и се замерваха със снежни топки.
Екипиран със синия топъл екип останал ми от интернет доставчика, към когото работех преди да постъпя във завода за производство на фитнес уреди, въртя педалите на ...

на Явор...
Несбъднатите ми мечти се разпиляха
като снежинки, подгонени от вятъра.
Напомниха ми колко тежки бяха
сълзите на отчаяние и болка. ...

Годината беше 1903. Зимата целуваше с хладната си целувка опустелите улици... Наближаваше Коледа и жителите на Париж с трепет се подготвяха за празничната нощ... Едновременно с надежда очакваха помирението с Англия и английския престолонаследник... Всяко сърце в Париж страдаше от обтегнатостта в дип ...

Приятел
Слънце бе за мене ти...
топло, галещо...
Без да жалиш труд и време
и без страх от всяко бреме... ...

Знаеш ли как морето
се възлюбва,
как при вида ти
се вълнува!
Цветът на твойте очи ...

Сняг убил следата на стъпките,
сух вятър бавно дави глътките.
Тиха мелодия топли изпръхнали,
замръзнали устни, но не и издъхали.
Глезени заровени в смърт снежна, ...

ЦВЕТЕТО
Нейде сред мъглите на степта,
сред синьото на пурпура, в което
един лъч от сляпа светлина
разказва за души в небитието. ...

Красива вечер край камина
и светва стая, като ден.
Със чудотворство две души
и две тела се свързват, нали!
Магьосница ги сближава ...

***
Пробий ме искрено... догробно... демонично...
от язви да умирам премаляла...
Любовно сривай ме... доклетъчно... различно...
пред всичките ти порти съм се свряла... ...

Изхабих всички думи от речника
за безкрайни, посредствени фрази.
Защо никой не ме спря?
Защо никой не ме намрази?
Повярвах на всички чувства, ...

"Човешко е да обичаш тези, които те обичат.
Божествено е да простиш на тези, що те нараняват"
Разминаваме се тази вечер
в мислите почти едни,
пречат ни разните му противоречия ...

Колко пъти сълзи на очи от писма,
колко пъти от спомени скъпи.
Нито веднъж не падна сълзата,
прага тя не пристъпи.
Нека напират, ...

Нежен зов
Изстинала от влагата земя,
затоплена от сутрешно сияние -
обсипана от плахото страдание
на изоставена душа... ...

Тъмна нощ, зловещ мрак и
една безпомощна душа,
витаеща из тъмнината
с убита надежда за щастие.
Непознати сенки, непознати лица ...

Нощ чемерна-бубучерна -
златорожена луна!
Шетат бродници неверни -
утаена тишина...
Над горите с триста коня ...

… Първите лъчи на зимното слънце огряха прозореца на стаята й. Бавно, несигурно, като че ли да не я събудят. Но тя не спеше. Просто не можеше. Чувстваше се толкова празна, толкова… мъртва… Разтърка очи, отви се и седна на ръба на леглото. Погледна ръкавите на бялата си сатенена пижама на мечета. Бях ...