В наше село винаги е пусто.
Но цветна е градината на баба.
В детството играехме до късно
и криехме в дуварите лицата!
В наше село винаги е пусто. ...

Обичам старите филми,
тъжни, наивни и прашни.
Жестоко приличат на мен,
с героини безстрашни...
Сърцата си хванали в двете ръце, ...

Виждам те нощем в сънищата си,
трептиш пред мен, облят от светлина
и мога да те прибера в сърце ми,
без ропот или излишни слова.
Но наяве... Наяве се будя без теб, ...

Две чаши със вино на празната маса.
Едната - отпита почти до средата.
Встрани - пепелникът със няколко фаса.
Захвърлени в ъгъла, съхнат цветята.
Тук някой приседнал - задъхан, забързан. ...

МЕЧТАТА НА ПЕПЕЛЯШКА
Голямата стрелка примигва,
подритва ме и ме кове.
Приличам все на тиква
в полунощните ми часове. ...

Страстна нощ... Две преплетени тела...
Ти и аз... в тази лунна тишина,
устните, мълвящи: "Моля те, ела!"...
и след туй внезапна тишина!
Следва грешка, а след нея и съмнение. ...

Не искам твоят скъп подарък!
С парфюми, дрехи и бижута,
да ме превръщаш в своя навик,
а любовта ми - във поредна скука.
Защо са ми подаръците скъпи, ...

Жълтее на двора старата дюля
и ронят се лист подир лист.
Студеният вятър ги яростно брули,
отнася из въздуха чист.
Небето е мрачно, надвиснало ниско, ...

Ежедневието те убива... всеки ден започва и свършва по един и същ начин, времето лети, а ти все така чакаш нещо да се промени.
Така или иначе промяната не идва... защо? Поглеждайки се в огледалото, виждаш ли човека, който би искал да бъдеш? Търсиш ли промяната в себе си?
Пълноценен ли е животът ти н ...

Измий лицето си с мръсотия,
ще се почувстваш по-добре,
докато всичкото това не те нарани.
Ще открадна сънища...
и всичките на теб ще подаря. ...

БЕЗУМНИЦА
Хайде, тръгвай вече, безумнице!
Ти си ничия! Просто сама.
Много мечти във живота си имала,
а сега нямаш даже една. ...

Танц на любовта,
танц на радостта,
в тази зимна нощ -
танцуват две сърца...
Танцът им напомня спомен ...

Искам само да уточня, че написах тези стихове преди известно време като текст за песен за един изпълнител, затова и лирическият герой е мъж. Любопитно ми е какво е мнението ви за написаното :)
Легни до мен, допри глава на мойто рамо.
Красива си, желая те, пак моя да си.
Шепти ми ти, шепти онези греш ...

Душата ми е нощ, обвита в мрачен креп,
сърцето ми е скрито в ковчег от плътен лед,
очите ми са пусти, не виждат те света,
сълзите ми изтекли, сега лежат в прахта,
думите напразни не връщат никой пак, ...

Не бе за теб
Смъртта не е решение,
самоубийство - твоята съдба не е.
От ревност я погуби,
от ревност я уби, ...

Това, което истинско не е било,
то няма и да бъде.
Още ли търсиш истина?
Тя нищо няма да ни върне.
Сега вървя напред, ...

По пътя си
не смея да говоря...
Обръщам гръб
на тази суета.
Говори рискът ми, ...

Черни, красиви очи
срещат топло лице.
Черни, гъсти коси
бъркат в чуждо сърце.
Топла, блага усмивка ...

Ти, Дяконе, навярно си разбрал,
че Божиите правила са нереални,
щом хвърли расото!
За свята свобода пищова грабна!
И камата! ...

След един ден отидох в бара. Още с влизането я видях. Седеше на сепарето с цигара в ръка и кафе с кола. Приближих се и казах:
- Съгласен съм! Не зная какво още ще искаш от мен, но съм готов да изживея новите емоции.
Ени се усмихна.
- Седни! Едно малко бренди и кафе. – поръча тя на сервитьорката.
По- ...

Добър вечер, Любов!
Добър вечер!
Пак отварям вратата за теб.
Приседни, ето тук, недалече,
погали ми очите с финес! ...

Тъжна равносметка на 30 годишен живот. Но за съжаление е така. Официалната жена е като официалната рокля. Неудобна, скрита на тъмно, вадена при необходимост.
Как се сдобиваш с това определение е трудно да се схване. Просто минава малко време и осъзнаваш, че си официалната. (това след брака)
Мен напр ...

Should’ve known better
I saw the signs
how did I let you cross the line
should’ve been smarter
and realised ...

Не съм способна да говоря!
Самопризнания разлагат се в ума ми.
Покоя не намериха в прекръстване.
Крещят напук опарените думи...
Обсебват ме. Напук на всичко! ...

БОЛКА
Защо физическата болка,
която ме изгаря,
не е така непоносима -
а пък обидите на близките я правят ...

Kакво да празнуваме... (днес),
смърт? – пред раждане-вечност...
Когато златокосо докосна те животът,
ти знаеше ли как синеоко ще умреш???...
За своята родина, побледняла ...

Ужасно странен момент!
Спомен от предишен фрагмент
опитва се да задуши
моята истина, дишаща едва.
Извадено парче от пъзел ...

* * *
От щастие вкусили неведнъж,
споделяхме сънища млечни.
Събирахме снопчета вятърна ръж
и облаци на птици далечни. ...

Не само, че никой не се радва на щастието на ближния, но и всячески се опитва да го разруши, напъван от завистта и злобата си...
Човекът би трябвало да е създанието с най-високо съзнание!
За съжаление, като се огледам наоколо, виждам само озъбени твари - нелепи, брутално неискрени усмивки.
Не само, ...

С годишни времена обличам се
в старание да не омръзвам.
Случайността в сезоните привличам
и спорадично мъжка мисъл връзвам.
У всеки лицево променям ...

На себе си разчитам уморена,
от обичта себична съм пленена,
от теб оплетена съм в здрача,
забрави ли в какво превръща се палача?
Откъсваш ме преди да съм узряла, ...

Страхуваш се от деня на истината.
- (Ужасно)
От моето ''Не''!
- (моето ''Да'' е толкова рядко)
Търсил си ме дълго. ...