Светулки в мрака - две очи
проблясват в тръпнещо очакване,
говорят вместо теб, а ти мълчиш...
не би признал ми всичко, както те.
Ти обич без да искаш ми разкри, ...

Westlife-I have a dream
I have a dream, a song to sing
To help me cope with anything
If you see the wonder of a fairy tale
You can take the future even if you fail ...

In your eyes
I can still remember, long and
Livin in the fast lane, never slow
And noting that could come between me and you
I still hear the words I thought were cheap ...

Gravity & Co - E-O
This is the way I wanna feel it
This is my life and I will keep it
Don't need nobody who's trying to help me
I'm looking for the real fever. ...

Enigma - Beyond The Invisible
I look into the mirror
See myself, I'm over me
I need space for my desires
Have to dive into my fantasies ...

The One I Gave My Heart To
How could the one I gave my heart to
break my heart so bad
How could the one who made me happy
make me feel so sad ...

I am outside,
And I've been waiting for the sun.
With my wide eyes,
I've seen worlds that don't belong.
My mouth is dry, ...

Не съм любов, която прецъфтява,
не мога да угасна като изгоряла крушка,
не съм и огън, който догорява,
непокорна, като ледена вихрушка.
Не мога да живея зад решетки, ...

Разкъсваха плътта ми думи злобни,
разпръсваха душата на парчета.
И тегнеха у мене като някаква прокоба -
дори смъртта така не би била удобна -
по-скоро - някаква изгода. ...

Животът ни протекъл е различно,
но двама под небесния покров
сме търсили красивото във всичко,
копнеещи за истинска Любов.
Вървели сме по успоредни прави... ...

Едно легло,
останало отново празно...
Една мечта,
проглеждаща в реалността...
Едно сърце, ...

Денят дойде. Сякаш измина цяла вечност откакто бяхте определили с шефа и колегите датата на предстоящото фирмено парти. За първи път ще се съберете всички в извън работна обстановка, за да се забавлявате, веселите, опознаете. Не беше лесно както на теб, така и на останалите ти колежки трудния период ...

На вечерта шумоляха крилата.
Навремето вятърът с тях избяга.
Кой ще ни припомни за красотата
и как тя с мъжката сълза се спряга!
А искам аз навреме да възкръсвам, ...

Идва Коледа! Милост за живите,
останали само с едното достойнство.
Идва Коледа! Търсят ли милост
онези, които нямат нищо. И злоба
дори не вирее във техните сънища. ...

Измамена съм. Не ми остана нищо друго.
Освен една мъка.
И един спомен.
Словата ти бяха красиви...
Безпощадно чудо. ...

“СПОМЕН”
-------------------------
Ти нямаш време – знам,
сърцето ти на друг сега принадлежи,
а аз останах сам със спомен, ...

И пак затварят се едва проглеждащи очи,
и пак- отдават се на тъмнината.
И сила, и желание, и вяра, тлеят и изстиват
без животворните лъчи, без допира със красотата.
Отново студ скова искрата, ...

Не обитавам в задимени кафенета,
където въздуха едва достига...
Птица съм... И плувам във небето!...
Все те търся и не те намирам...
А как мечтаех да се преоткрием, ...

И тази нощ избяга с подъл кикот
и тръгвам бавно по алеята във парка.
В сакото ми, пропито с джаз и бира,
поклащат се лениво раменете ми.
А дъх на сутрин дръзко ме докосва, ...

Смях
Хмм, пламък…
… а оттам повява хлад.
Остриета, камък…
… а на пътя прашен… ...

Утро е...
Блести зората,
падащите листи пак шумят,
Светло е...
Шепти тревата, ...

Усмивка ще дам
и когато имам и когато нямам!
Усмивки безброй и с тръпчинки, и без;
и звучни, и тихи; и смели, и плахи!
Нежни или дори безскрупулно нагли! ...

Тя...Тя беше толкова красива, толкова фина с прекрасни черни коси и зелени очи наподобяващи пролетната трева... Рокличката и беше розова с панделчици, а кутията в която се намираше беше толкова красиво опакована, че когато малката Ив я видя под елхата не и се искаше да я отваря... Една седмица преди ...

Какви приятелки добри бяхме
и колко болки и радости преживяхме.
Помниш ли старото, отминало за теб време,
в което заедно на висок глас се смяхме,
плачехме, танцувахме и се забавлявахме? ...

Поражение
Леко се отдръпвам,
ставам тих, страничен наблюдател.
Не мърдам, не пристъпвам...
Мълча, превръщам се в предател. ...

Ден, ден, ден.
Ден най-обикновен.
Скучен и загубен ден.
И все пак ден!
Ден, започващ с утро, ...

Да е затвор - с глава ще мина
през тухлите и през бетона,
решетки-железа ще срина
и дума няма да пророня.
Да е море - ще го прегазя ...

Боли, щом ти с думи нарани ме, дори и от слова няма нужда щом не ми вярваш. Приятел мой добър бе, но какъв приятел като не ми имаш и капчица вяра, щом вярваш, че и от приятелка те ревнувам, когато аз ти казвам, че грешиш, но не пожела и дума от това да чуeш. Как можа тя дългогодишното ни приятелство ...

Не виждам в теб никаква промяна
идваш при мен все едно си на смяна
но да плача вече сили няма
няма нищо всичко е излишно
Излишни са сълзите ...

Коледно парти
Фестивал на коледния разказ
Хубаво е да има празници! Още по-хубаво е да се събереш с приятели! А най-хубаво е в Откровения!!!
В Културен дом „Красно село” - София се събрахме много малко хора по повод награждаването на победителите в конкурса за коледен разказ и есе. Нямаше нито един ...

Изкушенията и капаните на властта
С всеки изминал ден животът ни става все по-скъп и все по-труден. Всеки се стреми да бъде колкото се може по-добре, да живее колкото се може по-пълноценно, да бъде колкото се може по-добър във всичко. Тези наши стремежи понякога ни тласкат към нещото, което ни кара ...

Тази вечер е наша и последна е тя,
обеднели, мечтите помнят само тъга.
Паля свещ в тъмнината, само тя ни дели
и във пламъка чезнат всички минали дни...
А когато свещта догори ...

НАРОД
Народ от просяци издигат,
окъсаните дрипи даже не личат,
душите български умират
в прокобен миг от пошлостта ...