Под черни плащове, закрили тъжното си минало,
вървят, приели своето безпътие,
по костите пролазва дъх на мраморно,
устите скърцат от преяждане с отрова.
Очи шептят, продадени безмислено, ...

Той е сам и тъй му е студено.
Навън е есен и дъждът вали.
Сърцето бие в него наранено.
Вали и в мъжките очи.
А казват, че си има всичко. ...

Възбуждам те,
пристъпвам боса
по ръба на мислите.
Облечена само в поезия,
усмихната и нежна, ...

Потърсих се, където спря страхът ми,
бездънно гонен от невзрачни мисли...
Самодостатъчно ли бе роден грехът ми,
или изкупен ще се прероди от липси!?...
Потърсих се, където спря дъхът ми, ...

Влезе ми в окото „треска” –
не беше нещо друго май, а - Небостъргач!
Избоде погледа ми, грозна случка:
бутнаха църква, за да построят хотел на палач!
„Справедливо е” – така твърдяха – ...

Кората на мандарини
върху леда. Стъпкана.
Няколко десни ботуша
на рафта. Легнали.
Приготвени са за ...

Той в мен растеше девет месеца…
Утробата ми с ноктите раздра…
Роди се тих, под погледа на полумесеца…
Душата ми отне… нощта замря.
През пътя на живота му поведох го, ...

Дечицата на мама
Две дечица имам, момченца, да са ми живи и здрави, но що нерви са ми скъсали, мани. Уж са от един баща и една майка, нищо общо. Когато ходех на родителска среща на големия, учителите само го хвалеха. Да ти е кеф, че си му майка. Класната все повтаряше: „Ако всички деца са като Вашия ...

Капка нежност
у тебе не долавям
и малко по малко,
че ме обичаш аз забравям.
Една капчица сълза ...

Любов,
защо те има?
Защо по-студена
си от зима?
Защо душата ми обзе? ...

Живот-спирала.
Децентриран мироглед.
Аз-полу-човек.

Разтварям се... в съкровеното си. Виждаш ли гондолите в очите ми?
Тишина на бучки. С вкус на орех и кафява захар. Има известно насилие в очакването. Което те оплита като бръшлян. В началото го смяташ за омая. А после си без дъх... прогизнал от умора, самота и кръв.
Разтапям се... в осезаемото. Вижда ...

парнар (Пламен Парнарев) & Djein_Ear (Джейни)
Валяха листи.
И валеше дъжд.
В ръцете ни се разминаваха
молитвено ...

ЕСЕННО
Притихнал прах, безмълвни улици.
Един умислен тротоарен ден.
Вървят безкрайните безмислици
и споменът се влачи уморен. ...

Веднъж се усмихнах, когато намерих следа.
Следа по лицето от спомен прорязан.
Надникнах във него и пак се усмихнах,
защото на него в следата
на себе си някак приличах. ...

Сестро мила, така се радвам, че се обади… Откога не сме се чували… Как я карам ли? Мъка, сестро, мъка… Напоследък ма е срам комшиите в очите да погледна… Що ли? Ми заради тоя мой пусти мъж, сестро… Такъв шегобиец е станал, че шегите му солено ми излизат… Да, такъв си е още, шегаджия… нали си го знае ...

Отдавна чакам
сам
студените звезди
да се стопят във мрака
на очите ти. ...

Има върхове, които не можем да изкачим,
има светове, които не можем да посетим,
има неща, които истински желаем,
но за тях можем само да мечтаем.
Затова направи го! ...

Крайно бели пейзажи,
нарушили душата ми,
натежали от чужди багажи
и закъснели влакове...
Крайно бели постели, ...

Превзе сърцето ми с милувка тиха
и мислите ми с вихрен конен бяг...
Сълзите ми гальовно днес отпиха
от свежестта на доверчивия ми сняг.
Превзе душата ми със огнените трели ...

Разровил в сърцето тревожни бразди,
впримчен в юздите на вечна промяна,
изгарящ в пожара на стари вражди,
духът ми жадува копнежна нирвана.
Сивеят дните в дивото препускане ...

В утрото със дъх отронен,
през прозореца отворен,
гледам падащи листа,
проясняващи ума.
Със каручка от задачи ...

Глава шеста - Сенките се удължават
Нощта беше безоблачна и лунната светлина обливаше в сребристи талази цялото смълчано почиващо село. Прозорците на къщите не светеха, а отразяваха сиянието на луната. Сребристата светлина обливаше всичко и придаваше призрачна прозрачност на самата тъмнина. Въздухът ...

Война
Предпочитах те във всяка ситуация.
Омръзваше ми, губих те, очаквах те.
Презирах те, Обичах те, доказвах се.
Намразвах те и влюбвах се... ...

Докосни ме за миг пак, Любов,
със ръцете му ти докосни ме.
Дай ми сила ти пак за живот
и в прегръдките мои върни го!
Нищо друго не искам, Любов, ...

Червен вятър
Танцувай с мен!
Ще се движим като вятър
между старите лица.
Червената рокля ще бъде ...

Дядо Коледа брадат, ела!Нека заедно играем приказната игра,в тази свята нощ заедно да сме ние,никой радостта си не ще скрие!Но, хей, погледнете, какво е това?Някой се опитва да провали Коледа!В нашето градче приказно и малко,той отговаря за всичко - колко жалко!Най-богатият е господинът при нас -все ...

Всичко е на мястото си,
всичко,
а мислите ми търсят ли,
търсят,
и тук, и там, ...

Нашият миг
20.12.07
Обичам да те гледам от далеч,
когато с другите общуваш...
Забравил си почти за мен, ...

Като увяхнала градина
пустее в мен душата.
От дългите години зима
измръзнаха цветята.
И пролетното слънце вече ...

Пътека.
Около нея поле.
Нататък става път.
Отначало ни е тясно -
трудно откриваме своя кът. ...

Толкова години с теб живяхме двамата,
от днес ти се промени...
Не спирам да плача, вкаран в драмата,
че с друг ме замени.
Най-добре да бъда сам, ...

Посветено на някой подвизи на нашата майка партията дето утрепа баща ми заради различия в моето професионално и прочие израстване.

Тъкмо на елхата
закачих звездата,
и внезапно някой
звънна на вратата!
Гледам пред вратата ...

ПЕСЕНТА ЗА ГОЛЯМОТО ТИЧАНЕ
Рано ставате
и тичате, и бягате,
градите, строите,
рушите, творите, ...

При мене песните ти търсят думи
и с болка сбират в тъжен благослов
онези извървяни дълги друми
на твоята несбъдната любов.
И бездиханна ме погубваш често ...