Защо душа скърби?...
Колко мъка, болка и беди,
колко жертви, убийства и лъжи?!?...
Защо ражда се омраза, война,
защо в душа наша скърби тъга?... ...

Трябваше вчера да го публикувам, но до вечерта не можех да отворя сайта, а после имах гости
Навършвам днес 40 години.
Сърцето ми прелива от тъга.
Не са причина бръчките, покрили челото,
не е причината снега в косите ми, ...

Защо да ми пука?
Защо да ми пука, че ти си отиваш,
защо си мислиш че в мен боли?
Нима до днес не си разбрал, че сълзите ми,
спрели кротко в очите ми, не са за теб! ...

Стреляли ловци по Зая.
Как са целили не зная,
и с какви сачми са били -
предно зъбче му строшили.
Тръгна Зайо да го прави, ...

Всички думи са безсилни
вярно да я изразят.
То е все едно да дишаш
въздуха със пълна гръд.
Тя от Космоса извира - ...

Ако някой би ми предрекъл,
че ще срещна точно теб...
Бих му казала с насмешка: Дали?
Ти какво си решил?
Ако някой бе драснал ...

Лист от черница.
Търпение е нужно.
Става коприна.

Излъгани ли са мечтите ти?
Не давам гръмки обещания.
На дните заедно следите им...
останаха, до следващо очакване...
Приключих за днес, вече късно е. ...

"Отивам си, но този път не ще се върна".
А ти поглеждаш в моите очи...
Нима очакваш силно пак да те прегърна?
Нима не виждаш, че така боли!
"Отивам си, за мене няма да заплачеш". ...

"Кацнал бръмбар
на трънка",
за "нов морал"
да ми дрънка!

Какво са лъжите понякога?
Може би заблудени мечти,
някой е откъснал цветята
и ги е откраднал от сиви очи.
Някой от радост е плакал, ...

Ако си тръгваш, остави отворена вратата,
но няма да те следвам и не искам
да прекрача прага, нито пък средата,
в очакване на болката да ме притисне.
Споменът е в мен, не си отива, ...

На бедните завиждам... Слепите, сакатите...
Те чувстват по-добре от мен света!
Но нямам смелост като тях да стана...
Страхлив ще си замина... В нищета...
Да си размениме ролите - за миг поне! ...

Не бива да те търся и очаквам!
Защото не обичаш да те търсят, но чакам ли те, също е напразно!
Когато някой те потърси, в твоята душа настъпва буря,
а думите сами се появяват и те са израз
на силите във теб! Възможно е и за "луда" да ме мислиш, но ...

Дошла си. Влез! Аман от теб, Любов!
Кого ли не съм пускала във къщи...
По дяволите! Пих веднъж и с Бог -
и той от теб изглеждаше побъркан.
Сега ти връщам с твоята усмивка- ...

Уморих се :
Ще хвана в облаци друма.
От другото - се уморих.
Ще стана, по пътя ще тръгна.
От почивката - почти се покорих. ...

Идваш и си отиваш.
Обичаш и мразиш.
Целуваш и разкъсваш.
Ангел или демон...?
Искам да ме искаш. ...

Сънувам сън. Че вървя край добре поддържаната пътека край къщата, в която съм родена и израснала. Винаги чиста, преметена, плочките - правоъгълни, равни. Плочките, по които баба не ми позволяваше да играя на дама - да чертая с тебешир, или да рисувам с цветни тебешири. Е, понякога не ми се сърдеше, ...

(Днес)
Градът е глухотата на сезоните.
За всяка вена, доза е градът.
И улиците с пулс локализиран
пресичат се след ъгъла във детска гръд. ...

В огромната и мъртва пустиня,
по пясъка босонога, невинна,
в облаче прах потайва се вечност,
с крещящо-всемирната звездност,
а спомени тихо се врязваха ...

Слънчогледът стар
заслушано увяхна -
от очакване.

Врана и Лисана
Врана, както си летяла,
бучка сиренце съзряла.
Кацнала тя на дръвце
сладко да го изяде. ...

Изостави ме като някаква вещ. Използва ме, докато ти бях интересна, а след това ме захвърли като боклук, без дори да се замислиш за моите чувства и желания. А аз, за разлика от вещите, имах чувства, имах и желания... Имах и сърце! И всичко това беше свързано само и единствено с теб. За първи път сле ...

Кръвта, която днес във вените ми тече -
утре ще дава живот на невинно дете.
Кръвта, която уж вода не става...
дали тогава ще ми докаже, че да плюя на нея не бях права?
Кръвта, от която започва всичко - ...

Родих се отново
във същата кожа...
Но родих се във слово
и захвърлила ножа...
Ще се боря отново ...

Не ме наддумваш.
Просто си мълчиш.
Очите ти са остро огледало.
Порязах се, в очите ми вали,
а няма болка, няма рана. ...

Безлично. Нямам себе си дори.
Не зная. Как да продължавам.
Залива ме безличност. На талази.
Къде да я отхвърля? Да забравя...
Безлично. Като бялото в очите. ...

В гроба ми сложете три неща -
цигари, водка... снимката на мама.
Бързо ме завийте със пръстта,
да мога само с тях да си остана.
Пороците ли? Нужни са ми там, ...

Когато ме опиваш с поглед
и галиш нежно със ръце,
отпивам синева безбрежна
и ме обзема луд копнеж.
Как искам да заспя на твойто рамо, ...

Обичам, а съм пълен със омраза.
Мразя, а съм пълен със любов.
Завършвам всичко в начална фаза.
Усмихна ли се - ставам по-суров.
Опарвам се от ледени кристали. ...

Един стих виеше
пред вратата на спомена
и искаше да го нахраня
със мечти...
Еди стих умря ...

Приказка
Един стопанин насадил си лозе,
от пръчки скъпи, чисти и отбрани,
оградил го с ров дълбок и грозен,
а платил го с кръстните си рани. ...

След дъжда
дърветата са свежи
като млади жени.
Въздухът мирише на озон,
а небето ...

Не те ревнувам!
Просто любовта
не бива празноти да устоява,
а не познавам по-голяма празнота
от тази, дето ревността създава... ...

Аз не искам да съм като гримьор в радиото,
а искам моя труд да се цени.
Как да се преборя с мафията,
когато всичко е пари, пари и пак пари?!