***
Разкъса се от сухота гласът ми...
Повърнах думите си в мен...
От крясъци напука се светът ми...
и глухо се отчупи разкървен... ...

В бой... Добро и зло...
Побеждава ситият
от двата вълка!

„Обичах те безумно, но ти не ме разбра.
Помисли ме за малка и с мен се подигра."
И все още те обичам, за мен си всичко ти,
ала пред всички аз отричам и пред теб дори.
При срещите случайни извъртам аз глава, ...

Когато отворя бавно очи
В утрото на топлото лято,
когато отворя бавно очи,
аз виждам - отново си буден
и плахо милваш ме ти. ...

Глутница диваци
разкъсаха сърцето ми.
Разделиха си
равни парченца,
както се дели портокал. ...

В такава нощ е тежко да си сам:
когато в пазвата ти светлина живее,
а няма на кого минутите да сгрееш.
В такава вечер тежко е да бъдеш сам:
когато носиш такава топлина в ръцете, ...

Провокирано от
(Благодаря ти Рени, че ме накара да се замисля)
СТРАХУВАМ СЕ ЗА ДЪЩЕРЯ МИ...
Когато всяка нощ заспива,
аз пазя крехкия и сън, ...

хайку
среднощният блус
разпиляваше обич...
самота в ноти...

Светят във синьо хиляди екрани
от хиляди примамващи витрини...
Поглъщат в себе си изгубените погледи
на хиляди изгубени души...
Незнаещи да гледат в себе си сърца ...

Висулки ледени красят тез клонки,
потръпващи от студ едвам, едвам.
Светят лампички по вси прозорци,
а аз сладко коледните вкусотии ям.
Видях там горе, горе, ...

Не ми позволявай да те ранявам.
Обичай ме дори без глас да крещя.
Не мога, не искам за мене да страдаш.
Ще те обичам. Бога ще моля, докато пресипна... умра.
Не ми позволявай да си ида. ...

Нощ е. Вятърът се блъска
яростно в мръсните прозорци.
Моите звезди падат бавно
долу в калта,
обхванати от устрема на бурята, ...

парнар (Пламен Парнарев) & Djein_Ear (Джейни)
Недей да тръгваш
в тоя късен стих.
И в тоя ранен
ти не заминавай. ...

Пустиня от спомени.
Жадна мечта.
Оазис-лъжа.

Пелени от спомени.
Люлка от вяра.
Новородена мечта.

О, Елица!
Още щом те зърнах,
едва не повърнах.
Кравешкият поглед в очите ти,
мазните къдрици на косите ти. ...

Ако очите ми станат
игумени
в манастира на
мислите,
а сърцето ми бъде ...

Родих се...
И тебе ще родя, наследнико!
Велик! Свиреп! Оглозган до незнайност!
На човек не приличащ до костите,
където тлее искра вечност в безкрайност. ...

Петлювците кукуригат.
Гласовете им достигат
чак до царската квартира.
Царят праща за везира:
- Хей, съветнико, ела! ...

Не знаеш какво ще ти се случи там. Не очакваш дори и че ще отидеш.
Не си го планирал - просто те са те повикали, а ти си се отзовал.
И ето те там - на ръба, на края на света, в неговото начало, уловен в примката на безвремието.
Тук ти сякаш си излишен. Това е тяхното
царство - високи, недостъпни, ве ...

Прецака ми са нещо сателита!
Какво му стана и кого да питам?
Дали чинията са пукна?
Или приемника да сритам?
Не фащам нито "първа", нито"нова", ...

Забравям всеки грешен ход,
лекувам болното сърце...
Там сред позлатени слънчогледи,
обитаващи приказни земи...
Пленителни с жълтия си цвят, ...

РАВНОСМЕТКА
В живота си много раздавах,
в живота си много и вземах,
продавах, купувах и падах,
по трудни пътеки поемах. ...

Твоето мъжко тяло е моята тайна бърлога,
където се крия от всички, грижите щом ме притиснат.
Там е уютно и топло. И съм щастлива, че мога
да се възползвам от него, винаги, щом ми се иска.
Тегне ли някаква мъка, страх ли внезапен витае ...

Сега съм сама, изоставена,прелъстена
излъгана, тъжна и наранена.
От очите ми не могат да спрат да капят сълзи,
сърцето ми не може повече да мълчи.
Иди си сега, докато те пускам, въпреки всичко, което причини, ...

Паля цигара след цигара,
но не се превръщат чувствата във фас.
Отварям бутилка след бутилка,
но в празните чаши чувствата остават на дъното.
И така седя на пода ...

Отписаха го
Последното махало
На умиращия ден
Сякаш някой сбъркал е
И черна диагноза са положили да легне ...

пораснат в душата ми най-хубави цветя.
Сънувам цветни сънища отново.
Духът е винаги по-силен от плътта.
Отново съм на кръстопът
с раницата ми - единствената къща. ...

Стояхме с него двамата в нощта
и гледахме се като братя .
Погледът ни, срещнал се във мрака,
разказваше за дневната тъма.
Разказваше за нощни битки, ...

На моя брат
Няма те! Как искам аз да те открия,
очите ми те търсят всеки ден.
Сълзите си не мога да изтрия,
тъгата дълго се таи във мен. ...

Обзет от гняв, стаил омраза
Желаещ само да вреди
Таи се този, който пазя
Преструва се, че още спи
Стоя спокоен и не мисля ...

Живот
Живота си започваме с
писък!
А смъртта посрещаме с
мълчание, ...

За мене бе и въздух, и вода.
За мене бе живота и смъртта.
Отиде си - какъв си не разбрах.
Отиде си и всичко пропиля.
Отиде си, но времето не спря... ...

Денят се разплака с тихичък дъжд.
Небето измито синьо се вгледа в мене.
Намигнах му -
под нежните ласки на летния дъжд,
целувка по въздуха пратих му. ...