Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
369 256 резултата
На Свети Илия e днешният ден,
поръчах водосвет и молебен,
помолих се за враговете -
да им прости Бог греховете,
мъдрост, здраве да им подари ...
  1362 
Самотна в пространството бродя
без път, посока и цел.
Във спомени само се ровя,
душата ми кой я е взел?
Нямам вече цел и надежди, ...
  791 
Когато те срещнах за първи път,
една стрела ме прониза жестоко.
В сърцето. Точно в онзи кът,
който пазех от всеки друг мъж.
Когато погледнах в очите ти мили, ...
  1782 
Ще си тръгнеме и двама
дълго лъгахме се, може би.
Любовта ни бе като стомана,
но изглежда тя се изпари.
Ще си тръгнеме и двама, ...
  497 
В църквата получавам облекчение,
изчиствам се от всяко напрежение.
Запалих свещ за здраве на детето,
молитвите извират от сърцето.
Прекрасна личност искам да израсне, ...
  596 
На баба и дядо :)
Повтарят "Помниш ли, помниш ли,
помниш ли тези далечни години?
Помниш ли лудите детски игри,
младите, живи, наивни очи? ...
  763 
Събуди ме,
върни светлината в моите очи.
Избави ме,
от мъката - пазителка на моите дни.
Направи ме ...
  914 
На прозореца тихо почука камъче... това беше сигналът - Мила беше предупредила всичките си приятели да не звънят, за да не безпокоят хазяите... Показа се на терасата - беше Кольо - брата на първото и (вече бивше) гадже... с учебник под мишница. Кольо беше още ученик - но не от ония прилежните, а от ...
  3080 
  1112  13 
  795 
  1311 
  1340 
  1022  12 
  2276 
  823 
  928  11 
  847 
  1498 
  1634 
на жена ми
Ти си много красива,
ти си много добра,
ти си моята първа
и последна жена. ...
  693  17 
САМСАРА – символът кодиран в звездна космограма,
неумолима сила, задвижена от енергиийни ветрогони,
с прозрачни стъпки бродира върху пътя на живота,
сблъсък на отблъскващи се полюси,
полярност немислима в промисъла на вечността. ...
  1216 
  696 
  636 
Да се погледна в огледалото не смея,
ще се покаже в дъното неясен силует,
а да излъжа себе си - това не го умея,
ще запечатам очите си във фототапет.
Ще облепя със него прашните стени ...
  1150 
Tom Jones-Delilah
I saw the light on the night that I passed by her window
I saw the flickering shadows of love on her blind
She was my woman
As she deceived me I watched and went out of my mind ...
  12167 
Денят пареше. Сенките бягаха и тези, които съумяваха да ги открият, бяха щастливци. Горещият юли сякаш нарочно криеше сенките си, смятайки, навярно, че всеки си има своя сянка и че който желае да се скрие от слънцето, би могъл просто да сложи ръка над очите си. Юли вярва в сенките и напълно оправдан ...
  847  10 
Отново нощ... Лазурът син угасва...
Потъваш ти във сън ненарушим,
а във главата ми като светкавица проблясва
едничка мисъл - че си мой любим...
И с нежност преизпълва се сърцето. ...
  965  19 
Страхувам се... От тебе ме е страх,
защото будиш нежността приспана
и ме превръщаш във онази, дето бях,
преди в сърцето ми да зейне рана...
Преди душата ми да се покрие с лед ...
  956  24 
Нощта догаря...
Утрото белее...
Душата ми се връща уморена
в плътта, която през деня линее
в една побъркана от страх вселена. ...
  828  12 
Разсъдъка не виждаш ли, че губиш, мила,
само заради един красив лъжец,
преди усмихната, добра, щастлива,
а днес унила, няма в теб и капчица живец.
Мислиш за смъртта и се прекланяш ...
  883 
Открий ме в морските вълни,
за теб от пяната ще се родя,
а ти в жена ме превърни,
люби ме нежно на брега!
Открий ме в нощните звезди, ...
  1141  10 
Кап... кап... кап...
Леки капки дъжд се сипеха по листата на брезата. После се плъзваха по гладката им повърхност и падаха върху съцветията на розата. Обикаляха всяко едно от кървавочервените цветни листчета, попиваха силния аромат, докато накрая на накланяха натежалия цвят надолу и не се озоваваха ...
  892 
Тъмнина.
Нощ над града,
наоколо - тъмнина.
В мрака стоя,
там сърцето ми умря. ...
  573 
В далечината се чуваха крясъците на чайките. Слънцето бавно потъваше, давейки червенината си в морето.
Далече, някъде навътре в скалите, стоеше Тя. Недостижима като русалка. Дългите й, огнено червени коси, се спускаха по черния шал, обгръщащ раменете й, и стигаха до кръста. Стоеше неподвижна, навела ...
  895 
Стаите от болка отесняха...
Чергите - от стъпки захабени.
Свещите просъскват тъжно в мрака.
Няма ги лицата ни засмени.
Баба се забули със чернило. ...
  867  30 
Oh, well imagine: as I'm pacing the pews in a church corridor,
and I can't help but to hear, no I can't help but to hear an exchanging of words:
"What a beautiful wedding, what a beautiful wedding!" says the bridesmaid to a waiter.
"Yes, but what a shame, what a shame, the poor groom's bride is a wh ...
  5276  11 
Умори ли се да се събуждаш,
пиеш едно кафе, потъваш в делника
и сред тълпата се изгубваш.
Изгуби една седмица, втора,
така тече ти живота. ...
  631 
  2617 
Прекрачвам на зелената моравас торбичка на гърба като носилка.Тук спомените живи съм събрала,на времето във бялата престилка!***Прегазвам вятъра и вятърна оставам.Глухарче си откъсвам от полето.Надува се и с глас му проговарям,,,ако те духна, ще останеш клето!''*Пищи дете, а майка му го търси.Изгуби ...
  797  18 
Среднощно тъжно откровение,
в мрака скрито от човешка суета,
изречено в далечно измерение
с един слушател - жълтата Луна.
Звездите не поискаха да слушат ...
  607 
Предложения
: ??:??