Преплетени копнежи се лутат в душата. Като разбъркана мозайка, която чака да я наредиш. А парчетата ранени са... като утайка, стигнала до дъното. Смея се. Смея се на себе си. Смея ли? Смея ли да нарисувам цялата? Тишина и писъци в едно. Засилват ме. Засилвам се и скачам. Нека падна. Нека...
Кураж ли ...

Стрелките на часовника погледнах,
как следват неуморно своя впряг.
Как времето от нас открадват,
като оттеглящ се, топящ се сняг.
И гледат ни с металните клепачи ...

Пред мен на колене една любов стоеше
и молеше за обич до забрава,
жестока бях, със нея подиграх се,
прости ми, Боже, грях голям е, зная,
и помогни ми прошка да получа... ...

Продължавай напред
и за мен не мисли,
само ценното в теб
съхрани и спаси.
Продължавай, върви, ...

Започна ме, преди да съм разбрала
и изпразни ме дори от съдържание,
сега и късчета любов не бих ти дала,
оставам си във теб без завещание.
Ще ти глождя, може малко да боли, ...

Погледни ме!
И кажи, какво виждаш?
Какво? Нима те е страх?
Не!
Не плачи! ...

В окови не заприщвам любовта.
Не стягам в обръчи душата й,
защото птица е, нека да лети,
а аз ще досънувам сянката й...
Очите си за болката затварям, ...

Страстно чувствата надигат глас,
с ритъма на нежните кинжали -
те сега са всичко между нас,
вихърът не иска да ни жали.
Този вихър храни сетивата, ...

Аз тръгнах тихо, без сълзи,
безмълвно изчезнах от твоята стая,
няма наши желания, наши мечти,
няма нищо. Нищо наше не остана.
Изпари се всичко за една вечер, ...

Размисли
Аз знам,
когато вече няма да ме има,
капките на зимата
пак ще се топят ...

Вярваш ли, че животът е хубав, значи си глупак! Вярваш ли, че можеш всичко, пак си глупак! Глупак си и когато вярваш или не вярваш на това, което виждаш, чуваш, усещаш! Абе глупак си във всяка една ситуация. Животът е коварен и винаги размазва мечтите, копнежите и хубавите мигове на прах. Глупак си, ...

05.30
Часовникът звъни... не, по-скоро дрънчи! Обичам си го този мой стар будилник и затова всяка вечер се занимавам да го навивам.
Ставам още неизлязла от последния сън. Сънувам някакви небивалици - мен друго не ме бива да сънувам. Веднага забравям какво съм сънувала, но и без да помня, ми е някак ...

Безнадежден тръгвам, в самота,
със болката от своите провали.
Гражданин на ничия страна
и куфар, пълен с идеали.
В оределите наглед коси ...

Твоята усмивка ме връщаназад във времето,на прага на животамечтаех за пътища нови,за върхове покорени,за важни победи.Много време измина,пътувах с годините,изкачвах върхове, жънех победи.Падах, ставах ипак продължавахвсе така силна,все така уверено.В косите сребърни нишки заблестяха,малки бръчици оч ...

бледнеещ мирис
разпилени завивки
матракът помни

Тя винаги сяда другаде. Не при всички. А когато е с мъжа си, имам чувството, че сяда съвсем на майната си.
Той и мъжът й не й е мъж, а гадже, но тя го нарича мъж. Просто мъж - с глава, ръце и други мъжки работи. Най-вече го възприема като "други мъжки работи". Сигурно разграничава мъжете по размера ...

И ето, ти стоиш пред
мен след тригодишната раздяла.
И огън има във очите ти,
и обич има във ръцете ти,
и слънце грее в твоята усмивка. ...

Малко бледен ми се струваш?!
Ами да, нали си просто призрак.
Стоиш, мълчиш, думите претегляш.
А дали се питаш где ще спиш?!
Аз с призраци, не, не разговарям! ...

Тъгата в твоите очи,
тиха музика звучи,
ах, тези очи...
Сълза след сълза,
пее нежно душата, ...

Не е стая, а има четири стени.
И въздух... тъй застинал,
като неслучено дихание...
И спомени препускат -
забравени стрели... ...

Крачеше през безславния път към самотата. Нищо не можеше да промени желанието й да бъде единак, както в света, така и в болката и тъгата. Нищо не би могло да се изпречи на пътя към страданието, който бе предприела... и все пак отрицанието й събуди отдавна погубено сърце, което бе забравило да обича ...

Защо си мислите, че съм нещастен,
след като пиша тъжни неща.
Аз съм весел, даже приятен,
но така ми идва като дойде нощта.
Казвате ми да се пооженя - ...

В раковина малка те открих
с цвят на шоколад и мляко.
В сърцето си те подслоних -
на морски звук далечно ехо.
Като летен бриз те съхраних ...

Мога да помоля да останеш,
но какво това ще промени?
Разливът отдавна е настанал,
повече от всякога руши.
Мога и за прошка да помоля, ...

Мой живот на ръба на тъгата.
Преродена сълза,
абортирана радост
и подрязвани с обич крила.
Твърде често дори в самотата, ...

Когато потопих се в красотата
на твоята разлистена тъга,
разбрах, че къс е самородно злато.
И знам, че няма, няма то цена.
Когато се заслушах в тишината ...

Нямам идея какво е това -
като център на отворена фуния,
като два вида силна обич:
обич от нежност,
обич от копнеж, ...

Следите ни се губеха в потъващите пясъци,
а гласовете ни изригваха в протестни крясъци,
че тясна се оказа житейската ни дрешка,
че младостта ни бе попарена от чужди грешки,
че често скланяхме глави пред груби варвари, ...

Посоките на ветровете спирам,
във дланите ми приютени скрито...
С болезнен стон без дъх примирам,
полепва болката и става... тихо.
Угасналите белези на времето ...

Прекръсти се преди сбогуване.
Всяка раздяла е свещена прямота.
Не ме целувай на тръгване...
остави ме в мълчание от самота...
След време, по-малко ме обичай, ...

Спомени, в кибритена кутийка скрити
и вързани със панделката - самота.
Отдавна с тъжен прах покрити
и заключени във нашите сърца.
Уви, шептят, щом някой ги подразни ...

Ееееей там...
Виждаш ли, оная гемия
насред морето... навътре
и в нея моят Никола?
Обречена бях... ...

Крайна точка,
връх и дълбина.
Крайна точка,
тиха пустота.
Беше чакана, ...

Всяка нощ при теб се стаявах.
Дълго чаках и дълго мечтах,
а очите ми в блясък сияен,
щом те зърнеха, озаряваха целия свят!
И нощта ни прикриваше, ...

Последно наздраве!
Когато умреш, не ще скърбя!
Приятелю, когато починеш, няма да съжалявам!
Не ще заплача, сведа глава!
А с усмивка за сбогом аз ще ти помахам! ...

Красивите пориви
пробягват във
спомени,
светулки блестят
на челата. ...

Понякога се виждам.
В погледа на двама.
След влюбеност.
Понякога се срещам.
В пукнатини. ...

Листата покапали, сухи, напукани.
Улица права.
Стъпките - бавни.
Желания искрени.
Реалността - сурова. ...