Paul van Dyk feat Rea Garvey -
Let Go
I can't get it out of me
It's breathing Inside me
It's reaching inside of you ...

НапълнИ я, цялата с мълчание!
Място има, няма да прелее,
след това е ред на обещание,
едно... от многото за нея.
ПогалИ я, не бой се, не боли, ...

Когато лягам, поглеждам към звездите,
изпълнена с надежда и мечти. На Господ
отчаяно се моля, с твоята любов да ме дари.
Със сълзи на очи се будя сутрин, виждайки,
че ти не си до мен. И така минават седмиците ...

Отеква шум от пеперудени крила,
заглушава конски тропот някъде далече
и сякаш слагаш край на всичките дела,
из прахта разсипана загубени вече.
Но запази си онзи спомен ...

Хайку 1
Върху тънък лед
дечица малки играят.
Море до колене.
Хайку 2 ...

С предчувствие за нови срещи,
в елмазният покой на пладнето вървя.
Покорна на изгарящия глас,
в душата тръпнеща тържествено ехтят
оркестър флейти и фанфари! ...

Знаеш ли какво е да обичаш,
да нямаш минута покой?
Да даваш всичко за човека,
който искаш да бъде твой!
Знаеш ли какво е да обичаш, ...

Стъклено око
Стъклено око пак във мен се взира.
Стъклено око пак ме презира.
Съдбата грозна пак със нас си играе
и всички нас опитва се да изиграе. ...

Капак на тенджера затиска главоболието.
В очите се навира остра някаква вина.
Да имаше цигара... Или хляб и малко олио.
Навън играят с камъните нейните деца.
Те хвърлят камъни по светнали прозорци. ...

what is love
Идваш в мен, добре дошла,
напомняш ми за мен самия,
но правиш да се преоткрия.
Затова може би не пожелa ...

Чадърен хоризонт. Мастилено небе.
Посърнали сивеещи усмивки.
От радостта ни зимата краде,
от светлината - полумрака синкав.
Прилича днес градът на пещера ...

По "Да те обичам" на Христо Костов (Романтик)
Живея с любовта...
а ти живот ми вдъхваш,
в душата ми преливат
светлина и мрак... ...

Плаках и се смях със урагани,
с реките буйни повървях,
шептях с дървета-великани
и с кълновете горски си мълвях.
От вятър съм създадена, ...

Когато сутрин плача,
боли ме (или не).
Щом всеки миг минава,
опомняй се, Сърце!
Когато всичко свършва, ...

Нощ зимна, нощ тиха,
но мрачна и подла...
Една старица бездомна
ридае над плоча надгробна
и с ръка немощна, но злобна, ...

Приказно безвремие
Нежно ме засипва приказно безвремие.
Огънят във печката възторжено пламти.
Светло и лежерно, зимно настроение,
бавно, без да бърза във душата ми вали.

В разцвета съзвучие, поете,
синева си,
която може да
бъде докосната
чрез ...

Ела...
Да те погаля с нежност!
Ела...
Аз пазя винаги Любов за теб!
Ела... ...

Думите ми остри са кат меч,
речта е моето оръжие,
празнодумците наказвам ги със сеч,
за тягостното им бездушие.
Аз остра реч единствено владея, ...

Тази нощ ще бъда толкова красива! Ще бъда там...
Така желана, но недостъпна. Разпръскваща леден
чар около себе си. Ще бъда там, където бях и преди.
Толкова различна... Единствена. Само за теб!
Ще бъда там - толкова неустоима. Ти ще стоиш отстрани ...

I've been alone with you
Inside my mind
And in my dreams I've kissed your lips
A thousand times
I sometimes see you ...

Нищета
Подавам знак, че съм тук до теб,
а ти - студен - стоиш, изграящ в пламъци,
поглеждащ с онзи поглед на ерген и
сещаш се, че си свободно окован. ...

Детето в мен всяка вечер плаче,
иска да се върне в дните, в които всичко е игра.
Детето в мен иска пак с приятели
да се качи на черешата пред блока.
Докато кара колело, да падне ...

Защо?
Защо се раждаме бе, хора?
Защо човешкият живот е кратък,
осеян с много гадост,
а малко радост? ...

в памет на Доньо Донев
Сбогуваме ли се? Дойде ли времето?
То време за това не се предвижда.
Но ти си тръгна преждевременно,
а тримата глупаци се усмихват... ...

Дали ще те открия пак
Вятърът виновно клоните брули,
листата пожълтели падат едно по едно,
бели облаци струпват се там в небесата,
есен е - няма ги пойните птички отвън. ...

>> не чуваш
>> не виждаш
>> дали чувстваш
>> статуя
>> от мрамор ли си ...

Имам всичко
Когато видя твоите очи,
от любов прескача ми сърцето,
а всичко в нас така гори,
по-силно от Слънцето в небето. ...

Очите ти пленително топли
са любов.
Ръцете ти седефено нежни
са любов.
Сърцето ти огнено горещо ...

Тъй детска, слънчева усмивка.
Две очи големи, чисти.
Непокорно, някак любопитно
обхождат цялата ми същност.
Две ръчички мънички, ...

Очите ти са ручей бистър,
а аз съм росна самодива.
И къпя се в любов лъчиста -
до болка истинска и жива...
Ръцете ти са огнен обръч, ...

Не знам защо, в чантата си винаги нося едно стихотворение на Константин Калиникос „Въпроси" от неговата книга „Лаври и мирти". Може би, защото човек е устроен така да си задава въпроси и да търси техния отговор.
„Защо пшеницата има нужда от оране, засяване
и работници,
докато стане на пита хляб,
и в ...

***
Ау! Пак ме ухапа...
Някой ден ще ми оставиш траен белег
с тези твои вампирски зъби.
Изпиваш всичко в мен периодично ...

Детството над мене преминава,
носено от орлови крила.
Спомен в моята душа остава,
спомен мил на красота.
Мама пак ме гали с нежни пръсти. ...

Върви отново тя по улицата- върви сама.
Поглежда, хората минават,
усмихва се и осъзнава колко е сама.
Да, листата и напомнят нещо.
За онзи парк със зелените лехи. ...

Не си отивай, мили, не ме оставяй сама
да се губя в спомени щастливи,
да се чудя защо си тръгна любовта...
Колкото и да те обичам, аз не мога да те спра,
вътре в мене болката протича и разяжда ми плътта... ...

Противно наивен съм.
Понякога прост.
И често не зная що искам.
Почтен силогизъм.
Почти като Бог. ...

Повяхваш ли, красиво цвете?
Защо така си клюмнало,
Изящно...?
И защо капкици роса
се сгушват в чашката ти ...

Тръгвам живота да търся
с надежди, копнежи, мечти.
Изпълнена с плам във сърцето
и в очите искрица блести.
Но бродя из улици тъмни, ...