Аз, която плач не признавах,
болка, тъга, самота не познавах!
Гонене на мечти толкова нямаше,
сърцето ми тогава не страдаше!
Но после създаде своя си мечта, ...

Женкар от първа класа,
сърцето ми открадна ти.
Играч с фалшива маска
се погуби сам в своите лъжи.
Преследваш само ти жените ...

Идеалите ми изостанаха във времето
и няма път, по който да вървя
и тегне здраво на живота бремето,
а раните не спират да кървят.
И ценности няма, в които да вярвам, ...

Дух, облечен в плът.
Кратък земен път -
скок във Вечността...
Чудна звездна шир...
Тих космичен мир - ...

Достоен си
Достоен си ти, докторе,
защото спасяваш съдби.
Под твойте пръсти се раждат
отново красиви мечти. ...

Търсих те.
Задрасквах изречения, пасажи,
понякога и цели страници
от живота, младостта, греха си.
Лутах се по непознати земи, ...

Поглеждаш ме! С топлина с погледа си ме галиш! Искаш да ми кажеш нещо ли? Какво - хайде де, кажи го! Какво те спира? Искаш ме толкова, колкото аз ли? Въпрос след въпрос задавам, а тихом мълком излизаш. Искам те! Как на глас да ти го кажа? Искам да бъда с теб, да заспивам и да се събуждам до теб - та ...

Забравени отдавна в сива ежедневност,
сега се спираме на прашен кръстопът.
Променени, поумнели и с малко нервност,
се целуваме за кой ли път.
Сгушваш се в мен, проливаш и сълза, ...

Стихът пречупва се във светлината
- твоето умение да се вслушваш
в крехкостта на всяка мисъл...
И пречистен, моят стих е бял
и светъл, като жадувано докосване, ...

Разгневените сърца разстилат бури -
по ръцете им -
в юмручен послеслов.
Под короните на тъжните им мисли
непокорства непокръстена любов! ...

Не можеш ли да ми простиш?!
Не можеш ли да забравиш?!
Не можеш ли да ме приемеш?!
Не виждаш ли, че единствният грешник си ти?!

Розата бледнее.
Едно нейно трънче
Пие кръв от дланта ми.
***
Есенен ден. ...

Толкова далеч от теб
ти пращам поздрави безброй,
защото много те обичам,
повярвай ми, любими мой.
Не ще забравя твойте устни ...

Валя
Защо внезапно ти замина,
защо обрече нашата любов,
не каза: "сбогом", а си тръгна,
къде да търся твоята любов? ...

Далеч напред отвъд пределите на самотата,
kъдето Лятото тихичко от щастие плаче,
kъдето танцувахме във вихър от цветове и листа,
а звездите ни завиждаха добродушно през нощта.
Там, върху тази вече обгорена земя. ...

All my people in the crowd
Grab a partner take it down!
[B:] It's me against the music
[M:] Uh uh
[B:] It's just me ...

Щастлива с Бога
Колко малко трябва, за да съм щастлива
и сърцето ми лудо да бие,
радостта ми тъгата да скрива
и над мен като воал да се вие. ...

Бяла стая. Почти няма мебели. Първото усещане е за студ, но...
Не, не е студено... горещо е... Нетърпение... страст... Устните се впиват жадно, дрехите падат, падат, без значение къде. Те не са важни. Важно е безумното желание, важни са ръцете, изгарящи кожата, важни са напуканите от страст устни, м ...

Цвете
Сред поле, в сърцето на една гора,
смънички юмручета проби пръстта,
цвете мъничко. Разкърши снага,
устремено към светлината, ...

Кой ти каза, че ти и аз сме
един за друг?
Виж в моите очи и опитай се
леда да разтопиш.
По-силна съм от тебе, разбери. ...

Колко е дълго това чаканеда дойдеш,да ме погалиш,да си до мен -тук, навсякъде.Броя днитеи нощите,и всички миговена щастие и тъга.Чакам теда намериш път към мен...

За любовта ти не искам да моля,
усмивките ми просешки все бягат,
а вината, че съм тук, е само моя,
невъзможностите вече ми присядат.
При теб дойдох, до болка истинска, ...

Чрез теб чувстам света,
откривам в него и себе си.
Трепет в душата ми вля,
дълго очаквана свежест.
Как се опивам от устните ти, ...

Гледам пътя черен,
на вълни бунтуващ.
Снимка мрачна,
изпълнена със залез...
Кола последна минава тихомълком, ...

Прегърни ме
Прегърни ме сега,
за последен път ме прегърни
и остани така,
докато има в огнището искри. ...

Набъбнала нощта,
разтворила душа,
се сблъска с непокорството
на мъжкото ти тяло.
И огнена искра ...

Кажи, че ще намериш друга!
Кажи!
Ще боли! Ще псувам! Ще проклинам!
Но знам от какво ще ме боли.
От другата, нали?! ...

Отмина вече хаосът от влюбването,
когато думите за нас бяха скъпи
и настъпи часът на пробуждането,
след превземането на умa ни.
Сякаш бързо идваше момента, ...

Вървя назад
и ветровете гоня.
Обръщам се напред,
какво да сторя.
До теб мечтая да се скрия, ...

Не могат да ме поделят
Да бъдеш просто предпочетен -
по-малката от две злини.
Май станал съм съвсем предметен.
Защо, тогава, ме боли?

Обичам да те любя.
Денем и нощем.
... Винаги.
В младостта ми ме връщаш...
Живот ми вдъхваш... ...

Ще ми позволиш ли да бъда слънцето на твоя ден?
Ще ми позволиш ли да бъда въздуха, вдишван от теб всеки ден?
Ще ми позволиш ли да бъда радостта на твоя ден?
Ще позволиш ли да ти дам цялата обич на света?
Ще ми позволиш ли да заема малко кътче в твоето сърце? ...

Защо ли слънцето така се усмихва
и с нежност сипе светли лъчи?
Там, горе, на мащеркова поляна
седнало е момиче, до него момче.
Венче от мащерка сплита момиче, ...

„Защо толкова
лунно, и е студено
по стъпките ми?...
Защо толкова
ми е сърце ледено... ...

Летейки, бавно стигам дъното,
пропадайки, докосвам аз върха,
със светлинка, мъждукаща във тъмното,
откривам по малко, ден след ден, света!
Всеки път с очи затворени, ...