към Вапцаров
Една-единствена молитва
безмълвно в себе си мълвя
и вдига се духът ми, литва,
преборил може би гнева ...

–Поискай ми Вселената огромна!
Поискай ми я, ще ти я даря!
–Защо ми е, аз тебе искам само
и твоята целувка във нощта.
–Не може, ти си толкова далече ...

Тази есен - под брезите
в пожълтелите гори,
Ежко Бежко - сред тревите
дом реши да построи!
Той покри със суха папрат ...

Вредна математика.
Официално са гласували 39% от имащите право на глас.
Което автоматично прави нелегитимни всякакви „победители“ и „избрани“ – повече от половината народ не ги ще…
Обаче – законът, който самите „избраници“ са си нагласили, ги прави печеливши в далаверата…
„Победителите“ са с 25,33%. ...

Такива сме, четяхме до зори. Далеч от фалша, злобата и кича,
и сигурна съм, и до днес дори, с луничките на Пипи аз приличам.
И с Карлсон политах неведнъж, деляхме си усмивки и бонбони,
Али баба - брадат и страшен мъж, с четиресет разбойници ме гони.
И Питър Пан ми беше като брат, и Тамбукту ми беше ...

Толкова е хубаво и кротко
в есента с неосъзнаем код,
стъпвам по килима като котка,
в лоното на златния живот.
Плодове търкалят се - грошове, ...

Когато свършат сълзите
и раните спрат да кървят,
сливат се нощите с дните,
уморени звезди не блестят.
Когато спомени греят ...

... не станах учен с умните глави, растях из Чичо-Томови колиби,
пях със щурчето в летните треви или хвърчах с летящите си риби,
търчах през индианските гори – и тихичко заспивах с Ран Босилек,
сънувах Малки принцове в зори и Киплинг с едногърбите камили,
из прериите заедно с Майн Рид преследвах хер ...

Есен е.
И какво да е вън, освен красота,
а и малко тъга, че което се случва насън,
го няма, щом се събуди човек сутринта.
А в съня, зад вратата, толкова близо наднича, ...

Рози алени, пембени
с букли смешно-грациозни,
с поли ярки и помпозни
тропат с токчета шикозни.
Важно и надменно стъпят, ...

Иска ми се силно да тъжа,
но лицето ми в усмивка грее.
Истината сблъска се с лъжа,
борят се коя да надделее.
Станалото сънища краде, ...

Иванчо: Тате, съществуват ли джуджета поети?
Бащата: Не само, че съществуват, но преобладаващо са такива!

– Убий гълъба, защото той лети! Смърт! Ние имаме потребност от гибелта ви! Мрете сега и завинаги! Но не е достатъчно само да мрете, а да агонизирате! Само и единствено вие! Да се сурнете връз склона и да се издавите като обезумели прасета. Да ви разпънем на кръст, имаме опит! Съществуването ви е наш ...

Измислени срещи
/Свидна/
Вървя през измислена, стара гора,
птички във нея не пеят,
измислено стискам твойта ръка, ...

Заминал си е онзи трепет.
Вълшебен, тих и въжделен,
когато сплитахме ръцете си.
Аз бях за тебе. Ти, за мен.
Тогава чувствахме се, страстно влюбени. ...

Изгубени
Опустяха онези земи
по които пристъпяхме с обич.
Ненапити са всички води
от росата накапали в здрачност. ...

Препускаме в измислен кръговрат
с надеждата, че утре идва вчера.
И жалки сме във вечния си глад
изгубеното някак да намерим.
Бутилката от снощи не сладни, ...

Пет-шест гълъба се спускат към фонтана,
а техните крилца – ветрило сякаш –
разпръскват сребърните струи,
надскачващи се нависоко...
Деца се вглеждат в свойте изображения, ...

Боже, колко е хубаво е тук!
Тишината е цяла поема.
Плахо галещ е морският звук
на вълните, играещи с времето.
Този въздух е пълен с любов, ...

СЪНИЩА НАЯВЕ
Бялата слана по хълма на талази запълзя.
Даже – миг преди да съмне – слезе в близките лозя.
И когато я погали слънчицето с топла длан,
заискриха рой кристали край порутения храм. ...

Падения и върхове. Идилия
разкъсвана от бури, жеги, студ.
Пълзящи постепенно се надигат.
Маймуните се очовечват с труд.
Падения и върхове. Безнравственост. ...

ДОКОСНЕТЕ МЕ
Поплачете на рамото старо
моя радост и моя тъга.
Всичко беше и всичко изтля,
моя радост и моя мечта. ...

:(
Точка, точка, половин геврече ...
колко тъжно е така, човече,
нека е обратната извивка
и ще стане слънчева усмивка. ...

Покълнала мъка сред чужди поля,
притихнала горест на чужда земя.
Покръстени мисли на стар атеист,
подсóлени рани и късна сълзá.
И сън по не воля и сън обещан... ...

.
Глоток холодного вина.
Пёстрый день возник и греется на солнце. Сухая земля в трещинах. Виноград далеко от колодца зимнюю влагу извлекает. Лук поливом не балуется. Водолюбивые овощи возле колодца вырядились грядами, пить корни просят.
Красимир Станиславович крепко желает выпить. Имеет он много хор ...

Тъжно ми е да гледам туй -
защо има на морала упадък?
Народе, което думам чуй -
защото грехът е лесен, сладък!
Спри се сега, нима не разбираш, ...

Каквото имам ти го давам, каквото нямаш, го делим,
съдбата ни била такава – аз жив пожар, ти – кротък дим.
Аз на кончѐта всичко нищя, ти раните си ближеш, щом
пак пламна, като сто огнища, белосваш стария ни дом.
И с умисъл каква не зная, събра ни Господ. Ти аз, ...

Беше седмицата между тоя и оня свят - Великден. Дни, в които се носеше мирис на козунак и курабии, на свещи и тамян. Ходеше се на гости и при живите, и при мъртвите. Раздаваха се яйца и се поливаше щедро с вода пръсттà върху гробовете.
Симо стискаше найлоновата торбичка, пълна с курабии и пъстроцвет ...

Някои хора са изключително бедни,
те имат само пари.
Боб Марли
Поседнали на скъпото кресло.
Затънали във лукс до шия. ...

Като вълк ще завия ранен
извил шия, към луна непозната.
От беди и несгоди сразен...
от агресия, рушаща телата
Накъде тъй стремглаво вървим ...

По горска пътечка криволичи,
между листа и борови иглици,
дълга колона от мравки -
все еднакви, с кафяви забрадки.
Всяка на гърба си понесла е зрънце ...

Огън и злато.
Река – в перпери.
На хълма – вятър.
Гадател черен.
Пламък опушен – ...