Чух силен звън,
дълбок, мокър, широк дрън...
Градска мобилност
в тази неподвижност.
Катери се нагоре и целува, ...

Как искам да те прочета.
Отвънка и отвътре като книга.
А после да се хваля,че с това
тялото и умът ти съм покорила.
Как искам да докосна всичко в теб. ...

Всички стари врати са залостени.
Вече нямам излишни приятели.
Но останаха верните, Господи,
дето в радост и в мъка изпрати ми.
Че без вяра в доброто самотни сме - ...

Само по капчица парфюм, уханен. Нина Ричи –"Нина" ,
ще се промъкна в твоя ум, през сънищата ти ще мина.
И с шепа думи в нежен стих дъха ти сънен ще открадна
и вятърът ще бъде тих, звездите ничком вън ще паднат.
Нахална, гола и сама. Жена без минало, без име, ...

КЪСО ЛЮБОВНО ПИСМО
... със малкото си врабчово перце от джоба на протритата си риза
ще ти напиша кратко писъмце – за лятото, за слънцето, за бриза,
ще ти разкажа как на моя плаж се люшка нощем сухата тръстика,
и как с "Помагай, Боже, Отче наш!" рибарите потеглят във ачика, ...

Живея в спомена за първата ни среща.
Той стана моят първороден дом.
Очите ти ме гледаха горещо.
Поисках да им сторя аз поклон.
Защото в тази октомврийска вечер ...

Ваканция, ура,
ще падне пак игра
цяло лято на село
с моето куче смело!
Но моята баба нехае, ...

Добротата обезтелесява. Зловещо е да си добър, щом наоколо те дебнат. Не те дебнат с добро, знаеш го, но въпреки това решаваш, че моралът ти изисква да постъпкваш, да се отнасяш, да обичаш... правилно.
Въпросът е кое е правилно?
В разбойческата държава правилно е да си разбойник, а не васал.
Българи ...

Лъжите се промъкват като мишки
в хамбара на народния прогрес.
Народът ни го водят на каишка
от мътен и усукан интерес.
А думите се леят като киша ...

КАСТИНГ - Слънцето избира първата пееща птица

Може да те срещна в друг живот.
Ти ще бъдеш с бели панталони,
яке от деним с милански бод,
а парфюмът – дъх на полуспомен.
Две съседни маси в кафене, ...

И ето, края му се вижда.
Дори и от вълните вече не долавям шум.
Прочетох и поредната си книга.
Почивката превърна се в албум.
Вкуса на сол в устата се загуби. ...

Отрязох всичките си коси,
с цвят на черна орхидея.
Изгорих робата на лунна чародейка
и заклинанията скрих.
Август, любов моя-лято с жарки ...

Алекси зърна фигурата в последният миг, преди да я отмине и спря с криволичене по пътя. Видя в огледалото как мъж с расо и восъчно лице се приближава към колата му без да бърза. Отвън бе завалял ситен дъжд, но далеч напред, там където пътят отесняваше преди да се загуби в мрачното небе, проблясваха ...

Казаха ми:
- " Вярата в твоите способности,
Ще разкрие пред теб невъобразими възможности. "
И аз повярвах.
Повярвай и ти. ...

Пусни оранжевите си коси
и направи ми залез пред очите.
Небето после ще роди звезди
и ще заченем любовта си тихо.
Луната те съблича, чисто гола. ...

А времето неумолимо вървеше напред. Дали не забравихме за Експеримента, едва ли, защото като се срещнем из коридора или работните си места , се усмихвахме и поклащахме глави, пооправяхме панталони и блузки.
- Петро, имаш ли време, каня те на кафе - ме сюрпризира един ден Стела
- За хубава и приятна ...

Ръждиво-остри отвесни скали
над изумрудено чисто море.
По тях път чертан от стъпки върви.
Накъде? Накъде?
Крещи вятъра на морската шир- ...

Денят е син! Като гердан момински
изнизват се минутите му летни.
Крилете ми гребат вълни и искат
по-силно и от слънцето да светят.
Във вазата на времето листенца ...

И без да съм малкият принц,
живея на моя планета,
и сбъднал съм всички мечти,
за кеф на душата ми "клета"...
И ето ни тук на брега, ...

Гледам сълзите народни,
болка душата ми обзема,
хора са гладни, слаби, бедни,
но на политика не му дреме!
А хората искат за себе си грижи, ...

- Стани! Съдът…
- Започвам дело… Подсъдимият, седнете! Седнете! Адвокатът му…
- Ясно, госпожо съдия! Седнете, господине! Не пречете на работата ни…
- Ти кой си, бе? Защо ме държиш?...Милиционерите, пуснете ме! Абе…
- Адвокатът, въведете ред при виновния! ...

И ще пиша за трелите – птичите,
и за злачните, китни дъбрави.
Шепа хора сте, но ме обичате
та злината душа да забрави.
И ще пиша за синците – сините, ...

Ами скучно му е…
Денят минава като по устав – сухо, сиво и безсмислено. Само пристигането на дъщерята малко разведряваше обстановката. Имаше кому да даде съвети – дори за неспоменавани събития, да сподели опита от казармата, да… Просто да намери слушател…
Щото тях ги нямаше. Кои в по-добрия свят, ко ...

Живеех в един многоъгълник
със няколко остри ъгли:
В скалъпен от мене триъгълник
с три много прилични жени.
С едната… отдавна се знаех: ...

ПИСМО ОТ ИДЕЩАТА ЕСЕН
... връзва паякът хамаци на бодил, леска и клен –
есента ми праща знаци, стара севда – бди над мен,
облаците мъкнат прежда – значи дълго ще вали,
бавна светлинка се сцежда през гевгир като че ли, ...

Глава 18
Онгалград, столицата на Белгар бе идеалният град, с величествени крепостни стени, четири кули на четирите краища на града. В инфраструктурата на града, бяха събрани културните стилове на всички епохи на белгарското изкуство. Градът нямаше достъп до море, но беше на кръстопът и това го праве ...

Най-сетне майстора намериха си
еврофондовете –
в нашенските
Джеймс Бондове!

Людски двойки раждат
любимци домашни.
Привидно за село въздишат,
нагледно в огромен град дишат.
В читалища лафят (с) клюкарки служителки, ...