Умирам
Болката не мога да спра, тя е в мен, там някъде стои.
Търся лекарство, с което да я спра, но не мога.
Моето лекарство си ти, ти си и моята отрова.
Дали знаеш, че ми причини това? ...

СЪРЦЕТО МИ КРЕЩИ
Да подаря себе си на теб?
Така ще се жертвам за любовта.
Тогава няма да мисля толкова много за живота, няма да страдам и да си задавам въпроса: "Защо?" Дали ще ме нараниш или не, е все едно, защото и без това душата ми отдавна е наранена, от сърцето ми пада кръв, капеща през пръстит ...

С теб се вкарахме в беДа,
когато ти ми каза - "Не,
не мога да съм и воДа!
Нали бях слънце? Или Не?"
Ти беше слънце, мило! Да! ...

"Стадото си избра стопани,
с кавали - медени, с криваци - гъвкави,
пак обещават ли, обещават,
с протекли лиги за още мръвка...”
Маргарита Зидарова ...

Червеното на устните не стигна.
(Дали не прецъфтя във гардероба?!)
Потъват във забрава пирамидите.
Не се превърта детство откъм гроба.
Проклинам неуспеха на кармината. ...

Пространството си легна гладно.
И какво от това?
Ферментира действителността
във бъчва от Дървото на познанието.
И ореолите се преквалифицираха ...

ДА ИМАХ СИЛАТА
ДА ИМАХ СИЛАТА НА ВРЕМЕТО,
НАЗАД ВЕДНАГА БИХ ГО ВЪРНАЛА
И БИХ ИЗПЯЛА С МНОГО ОБИЧ
ПЕСНИТЕ, КОИТО СЪМ ПРОПУСНАЛА. ...

Постоянните грешки в изряден шпалир
ми проправяха път през парада.
И с повтарящ се рапорт техният командир
се надяваше пак на награда.
След команда „За почест!” впиха погледи в мен, ...

И тази нощ ми нарисува
копнеж в съня за теб.
И тази нощ превзе съня ми,
отне ми късче лед.
И тази нощ страхът нахлу, ...

Разлей се ти във вените ми като вино,
аз, жадно вкусвайки те, да те пресуша....
И лумва всичко и беснее немислимо,
в кръвта ми болката не отшумя!....
Опиянявай ме... за миг не ме жали ...

Искам толкова смелост и дързост,
колкото
онзи мъничък
стрък детелина,
който тежки циментови плочи ...

Рикардо Кочанте - Маргерита
(Autori: Marco Luberti & Riccardo Cocciante)
(Автори: Марко Луберти & Рикардо Кочанте)
(Festivalbar 1976)
(Фестивалбар 1976) ...

Застрелях седем гнома!
Дойде някаква жена,
снежна и отчаяна:
"Джуджета-а-а"зарева.
И тиквеник омесих, ...

ПРОГОНВАНЕ ОТ РАЯ
От зрелите зърна на твойта щедра есен се опивам!...
Омесено тесто е твойто тяло - с дъх на хляба сит...
А сред гърдите ти съвсем загадъчна усмивка свива
една съвременна Джоконда - чак до слънчевия сплит... ...

Когато ме погледнеш - ослепявам,
не виждам друга ничия любов...
Когато ме целунеш - онемявам
и устните втвърдяват се без зов.
Когато ме докоснеш - полетявам ...

Дъждът споява с щрихи вертикални,
небето побеляло и заспалата земя.
А красивите ефирни и кристални
топли капки ме разтварят във нощта.
И слой по слой се стича по краката ми, ...

Студено е, замръзвам!
И сетих допир - ръцете ти.
Горещо е, изгарям!
Усетих нежен хлад - дъха ти.
Разказвай ми, скучая! ...

Аз искам да ти дам любов.
Но ще ми позволиш ли това?
Без нея е трудно в живота суров.
Без нея и обичта.
Аз искам да те погаля с нежност, ...

Днес тя ли е най-красивата,
най-прекрасната, единствена за теб?
Изглежда още не знае за нас.
Каза ли й това, което вече каза на мен:
"... заедно до смъртта"? Наистина ли ще умреш, ...

Разкажи ми всичко за теб.
Довери ми какво те боли.
Не, няма да станеш по-слаб човек.
Ако пред мен пророниш сълзи.
Не се страхувай, сподели ми ...

Пия кафето с много сметана и захар.
Искам поне то да ми е сладост в моя ден.
Всичко друго е болка, черни облаци и подлост.
Всичко друго, лошо наранява ме мен.
Няма любов и признателност. ...

Мила приятелко,
Настояваш да ти пиша писмо.
Седем месеца все отлагах.
Някак си...
не ми стигаше времето ...

Кой има право на това,
да ми отнеме любовта?
Нима имаш право ти
да ми отнемеш всичките мечти?
Колко струва, кажи! ...

Защо? Защо ми трябваше?
Какво направих. Стори ми се като сън.
Защо по-лошо ставаше?
Защо не можех да се спра?
Защо, когато стоеше пред мен, не можех да избера? ...

Снощи бях на ресторант,
казваше се май... "Лавера".
Търсех с поглед млад левент,
да заформим далавера.
Но, уви - и с голи бомби, ...

Хей, Рицарю!
Къде са ти доспехите?
Забрави ги на сцената на времето,
зад прашния декор на твойто минало...
Сега си гол, като самата истина, ...

ЛЮБИМАТА
Може би я обичам затова,
че е хубава?
Тя е хубава, хубава -
тя е дяволски хубава! ...

Варна спи
Гларуси пробуждат тишината,
легнала над сънения град.
Кротко плисва в лунен бряг вълната.
После пак, и после пак, и пак...

Откритие
Препускат в лунното небе коне.
Звезди искрят под техните копита.
Дълбоко вътре в моето сърце,
покълва тайна, още неоткрита.

Озарение
Небето падна върху мен,
докато се усмихвах на звездите
и тъй, внезапно озарен,
видях, че са на Господ Бог очите.

ЛИЛАВИТЕ НОСОРОЗИ
Шофьорът на ТИР-а превключи чистачките на по-бърза скорост. Дъждът се усилваше. Добре поне, че нямаше почти никакво движение по пътя и никой насреща не го заслепяваше. Той самият караше на дълги светлини и мощните фарове разцепваха тъмнината на нощта надалеч. Беше идеалното време н ...

Които ни "надуват"сметките
накрая свършват зад решетките!

Прекалил ли е животът с лъжеистини?
Само с дума ме потулваш в тъмнина.
Уморих се от лъжливите си пристани...
Да слепея, че топя се в самота!
Младостта или съдбата, или себе си ...