Много болка и тъга.
Няма път назад в мъглата.
В свят, лишен от светлина,
губим себе си във мрака.
Небесата, напоени сякаш ...

Дори когато яростно вали
и облаците черни ме затискат,
в очите им намръщени и зли
опитвам да намеря светла мисъл.
Дори когато подлият живот ...

Нощта меко обгърна
фалоса
на твоето състрадание.
Удоволствието бликна –
лъскава бяла струя ...

Куплет:
Тази вечер някакъв Герой
ми чупи стойки бил ми батко
героите се помнят дълго
но пък живеят твърде кратко. ...

Гасне тихо денят мой,
нощ скоро ще настъпи,
нощ със звезди безброй,
но далеч от близки скъпи.
Мъдростта на вековете ми казва: ...

Не упреквай Живота,
в пътя всичко се случва,
а и щом го разпитват, той е сфинкс мълчалив.
Нестабилната кота
на промени те учи – ...

Нагоре вече няма път...
Водата ледена тече ли?
Днес следваме погрешни цели,
уж движим се, ала сме спрели...
О, ще ли се повториш, кът? ...

ЕДНА ПРАШИНКА НАДЕЖДА
Златна плесен покрива града,
зазорява и още е тихо.
Тъмни облаци слънцето скриха
и издишаха кръпки ръжда. ...

Танцуват нестинарки по жарта
от любовта към тебе, от душата.
И гайди сто звучат сега в нощта,
и трепка в транс гората с планината.
С иконите на вярата в ръце ...

Очи – дълбоки езера в недрата на човешка плът.
Очи – две изгарящи звезди, душевен непринуден път.
Очи – кафяви, сини, пъстри, очи със цвят различен.
Очи – безсмъртни и всевечни рушат света себичен.
В очите раждат се реки, морета, океани. ...

Никога не съм имал отношение към нежните същества. Моята загрубяла мъжка същност отричаше подобна проява на слабост. Най-важното за мен беше разумно да се анализира суровата реалност и да се предприемат дълбоко осъзнати действия за разрешаване на проблемите. Дори в личния ми живот всичко беше точно ...

Мария Мустакерска и Димитър Мустакерски
/ Авторите сме сестра и брат /
Експериментът
/ Роман /
Нов откъс, продължение на вчерашния ...

На скарата цвърчи пържола ..
Аванс изхарчил си до лев,
изпънал си краката в хола ,
винцето пийвам си със кеф.
Пържолата е много сочна, ...

Розо, Рая в цвете олицетворяваш!
О̀бично-обѝчна! Любвесъкровена!
Зарева множиш и вредом озаряваш!
Ангелосветлейша и чрез Бог — вселенна!

... и се наплисках отново обилно с вода, явно още не съм се събудил. От огледалото ме гледаше някакъв грозник. Лицето му съсухрено, очите му уж моите, но го няма този непукизъм и хъс, веждите му като две бели къдели, а носът му - една педя. Сигурно много е лъгал. Е, то и на мен ми е спорт, но моят н ...

Гръм от копита.
Дим, два рога блестящи.
Плащ стъпкан – залез.
Влакът бик пори нощта.
Спи градът – тореадор. ...

В нощта, в която вият ветровете,
а облаците урагани раждат,
когато всички песни са изпети,
пресъхват даже устните от жажда.
Когато и страхът, обзел сърцето ...

Търсих те!
Чаках те!
Уморих се,
да те гадая!
Уморих се, ...

Ще оставя шала си нежно да падне във храстите,
Ще погаля клоните, леко наежени,
чакащи зимата, а преди нея тежката есен,
красивата есен, с дантела от паяци...
Ще оставя шала си нежно да падне във храстите, ...

Наистина ли си отиваш, казвай ми,
или отиде си от мене вече?...
Та ти ме гледаше все още влюбен
и някак си, не можеща да си далече...
А, лятото? Ах, помниш ли го лятото? ...

На остров някъде,
в началото накрай света,
чувства първо появяват се,
преди да станат хора със сърца,
От пещерата в центъра, ...

На светъл път ме извежда
бързината на диви ветрове.
С устрем на първа надежда
се препъвам в своите криле.
Вдигам поглед, тръгвам пак ...

Вървя към моето село в планина,.
едно малко село мило, Тополница.
Тук посреща ме баба от пътната врата,
от тук си тръгвам и се завръщам с усмивка.
А вечер когато настъпи тъмнина, ...

На плахата любов се уповавай.
В морето на надеждата е тя.
И като падаща звезда на вярата изгрява
с лъча-първак отключен от нощта.
Ветрилото от сенки крие вятър, ...

За едното име се цял живот живее.
Всеки с чест го носи. Нека се гордее!
С вяра, с упование курбан да нарече,
надежда в дните земни крепко да втъче.
Любовта да сгрее човешките сърцата. ...

Вяра, надежда и любов
И днес е ден от календара,
но не какъв да е, а е любим!
От любов прелива в надпревара,
в живота бракът ви неразрушим. ...

Кой е бащата на Вяра, Надежда, Любов?
София е майка им, всеки факта го знае.
Кой на облог със мен е готов,
че мъжкото в случая не играе?
Ако едното дете, беше мъжко поне, ...

До нея слънце не достига.
За да има повече за нас.
Животът й - дебела книга.
Все желае ни - " На добър час".
Тя е мила и вежлива. ...

Сплела хиляди листа в косите си от трепкащи акации,
ти пристигаш във сърцето ми - със царствена походка
и със грация.
Аз стоя – една самотна мида – на брега на океана,
стоя и знам: без тебе няма да замина! ...

Провежда се на "Княжево"* съборът,
вървя по оживения площад –
утеха е в живота ми нерад,
когато вечерта изпраща хлад,
да слушам как децата си говорят. ...

Преди да се пенсионирам, никога не съм влизал в спорове с възрастните. Дори когато зърнах бая плесенясала дама да клечи и полива цветна алея с лична течност. Дори когато видях как побелял чичка ловко свива домати от щайга на пазара. Дори когато… Абе, все надделяваше вродената почит пред бялата коса. ...