Изсвири, цигуларю, две кристални сълзи,
два акорда, две капчици бистри.
Вълнуващо основният тон да звучи,
а минорът – пеещи ромони чисти.
От водопада божествен дисонанс добави - ...

На пълнолуние сънят ме напуска,
витае наоколо, наблизо кръжи.
Сякаш отбягва ме, насаме да остана,
сама със себе си, сам-сама в самотата.
На пълнолуние, вглъбена там някъде, ...

До Харков, и назад.
Безвъзвратно.
Съветската войска,
в бяг обратно.
Без танкове и строй, ...

И защото понечих да допея летата,
замрази ме в смеха си кралица от лед.
Вкаменено, сърцето без огън зората
преоткрива бездомно, приспано наглед.
Преобърна на времето впряга лудешки ...

И когато трудно е то най си струва,
трудното в ръце да задържиш,
защото то за теб жадува,
дошло, целящо да те промени.
И не е лесно, зная, да се бориш, ...

Не съм вълшебник... Нямам този дар
на приказния чародей - герой.
Но мога да опитам с нежна жар,
на словото, да съм приятел твой.
Тъга и самота не са покой, ...

С последни дни на лятото в Несебър,
очакваш октомврийски мъж...
Дъждът върху скалите е приседнал,
от времето се скрил - един и същ.
И заедно поглеждат към вълните ...

Денят прекрасен, а градът голям,
цветя, небе и ведро настроение
и аз вървя, уверена жена,
към своето незнайно приключение.

ЗАЩО ПИША СТИХОВЕ
Автор: Миряна Томович, Босна и Херцеговина
В стихове
думите сами се съгласуват;
докато мисълта прелита и отлита, ...

Целия свят на гърба си го носеше, мамо.
Мъчен товар, но не смя твоя път да огъне.
Грижи, тревоги и вяра невръстна на рамо...
Никоя болка не смогна духа ти да спъне.
Колко ли пъти в надбягване с лудото време ...

Много болка и тъга.
Няма път назад в мъглата.
В свят, лишен от светлина,
губим себе си във мрака.
Небесата, напоени сякаш ...

Дори когато яростно вали
и облаците черни ме затискат,
в очите им намръщени и зли
опитвам да намеря светла мисъл.
Дори когато подлият живот ...

Нощта меко обгърна
фалоса
на твоето състрадание.
Удоволствието бликна –
лъскава бяла струя ...

Куплет:
Тази вечер някакъв Герой
ми чупи стойки бил ми батко
героите се помнят дълго
но пък живеят твърде кратко. ...

Гасне тихо денят мой,
нощ скоро ще настъпи,
нощ със звезди безброй,
но далеч от близки скъпи.
Мъдростта на вековете ми казва: ...

Не упреквай Живота,
в пътя всичко се случва,
а и щом го разпитват, той е сфинкс мълчалив.
Нестабилната кота
на промени те учи – ...

Нагоре вече няма път...
Водата ледена тече ли?
Днес следваме погрешни цели,
уж движим се, ала сме спрели...
О, ще ли се повториш, кът? ...

ЕДНА ПРАШИНКА НАДЕЖДА
Златна плесен покрива града,
зазорява и още е тихо.
Тъмни облаци слънцето скриха
и издишаха кръпки ръжда. ...

Танцуват нестинарки по жарта
от любовта към тебе, от душата.
И гайди сто звучат сега в нощта,
и трепка в транс гората с планината.
С иконите на вярата в ръце ...

Очи – дълбоки езера в недрата на човешка плът.
Очи – две изгарящи звезди, душевен непринуден път.
Очи – кафяви, сини, пъстри, очи със цвят различен.
Очи – безсмъртни и всевечни рушат света себичен.
В очите раждат се реки, морета, океани. ...

Никога не съм имал отношение към нежните същества. Моята загрубяла мъжка същност отричаше подобна проява на слабост. Най-важното за мен беше разумно да се анализира суровата реалност и да се предприемат дълбоко осъзнати действия за разрешаване на проблемите. Дори в личния ми живот всичко беше точно ...

Мария Мустакерска и Димитър Мустакерски
/ Авторите сме сестра и брат /
Експериментът
/ Роман /
Нов откъс, продължение на вчерашния ...

На скарата цвърчи пържола ..
Аванс изхарчил си до лев,
изпънал си краката в хола ,
винцето пийвам си със кеф.
Пържолата е много сочна, ...

Розо, Рая в цвете олицетворяваш!
О̀бично-обѝчна! Любвесъкровена!
Зарева множиш и вредом озаряваш!
Ангелосветлейша и чрез Бог — вселенна!

... и се наплисках отново обилно с вода, явно още не съм се събудил. От огледалото ме гледаше някакъв грозник. Лицето му съсухрено, очите му уж моите, но го няма този непукизъм и хъс, веждите му като две бели къдели, а носът му - една педя. Сигурно много е лъгал. Е, то и на мен ми е спорт, но моят н ...

Гръм от копита.
Дим, два рога блестящи.
Плащ стъпкан – залез.
Влакът бик пори нощта.
Спи градът – тореадор. ...

В нощта, в която вият ветровете,
а облаците урагани раждат,
когато всички песни са изпети,
пресъхват даже устните от жажда.
Когато и страхът, обзел сърцето ...

Търсих те!
Чаках те!
Уморих се,
да те гадая!
Уморих се, ...

Ще оставя шала си нежно да падне във храстите,
Ще погаля клоните, леко наежени,
чакащи зимата, а преди нея тежката есен,
красивата есен, с дантела от паяци...
Ще оставя шала си нежно да падне във храстите, ...

Наистина ли си отиваш, казвай ми,
или отиде си от мене вече?...
Та ти ме гледаше все още влюбен
и някак си, не можеща да си далече...
А, лятото? Ах, помниш ли го лятото? ...

На остров някъде,
в началото накрай света,
чувства първо появяват се,
преди да станат хора със сърца,
От пещерата в центъра, ...

На светъл път ме извежда
бързината на диви ветрове.
С устрем на първа надежда
се препъвам в своите криле.
Вдигам поглед, тръгвам пак ...

Вървя към моето село в планина,.
едно малко село мило, Тополница.
Тук посреща ме баба от пътната врата,
от тук си тръгвам и се завръщам с усмивка.
А вечер когато настъпи тъмнина, ...

На плахата любов се уповавай.
В морето на надеждата е тя.
И като падаща звезда на вярата изгрява
с лъча-първак отключен от нощта.
Ветрилото от сенки крие вятър, ...