През пясъчна пустиня
През пясъчна пустиня
мираж е любовта,
луна незабравима,
изгряла във нощта. ...

Жизненият опит идва като компенсация за изгубените младост, хубост и глупост...
хххх
Бъдещето е чак до подписването на смъртния акт…
хххх
Жизнен опит се събира най-добре, когато си с диария и пред единствента тоалетна чакаш да излезе оня със запек… ...

/по „Книжовността крила е за орлите“ на Мария Панайотова/
Крилата птиците издигат. И ги крепят върху ветровете. Което ги прави господари на ефира, властители на небесата.
Така птиците могат безгрижно и безотговорно отвисоко да изсипват тор върху земните същества – хора, животни, растения. Наторяват ...

На моя бал реших да бъда с теб.
Макар да беше малко кривокрака.
От малък аз бях силно късоглед,
и с теб реших нощта да се отракам.
На бала, ти изглеждаше добре: ...

Ние бяхме случайно избрани
в неслучайна човешка игра –
аз и ти на лазурен „Титаник“,
устремен към щастлива съдба.
Ние бяхме любовния тътен ...

- Учителю, има ли вечен живот?
СОКРАТ: Защо ме питаш това, кое те кара да се страхуваш? Смъртта, или страха от смъртта е по-страшен?
Преди да ти отговоря има ли вечен живот ще те попитам кое ти е по-познато? Живота или смъртта?
- Учителю, аз виждам живота, но не познавам това, което е отвъд него.
СО ...

Селцето беше притихнало. Единични лампи светеха по дългата улица в центъра. Колата спря пред църквата и излезе мъж. Отвори багажника, извади няколко кашона от там. Ръцете му трепереха. Бързо подреди фойерверките на полянката. Загледа се в малкото прозорче на нейната къща. Знаеше, че е там и вероятно ...

Този дъжд! Този дъжд!
Как съм влюбена в него!
Идва кротък веднъж,
друг път грабва ме смело
и танцуваме мокри, ...

Дарявам ти едно сърце от пламък,
след залезите да ти е светило,
олтар да е в бетонният ти замък,
да разтопява горестното жило.
След залезите да ти е светило ...

Мълчешком избягах от къщи, така да се каже, вървях бавничко побутвайки велосипеда
разглеждах къщите из квартала ,...Като, че ли нищо не се е променило,...или така си мисля, защото все не намирах време да пообиколя из уличките....
Ето я къщата на кирия Соня,... все така подреден двор, сякаш току що с ...

Търсете ме в огньове нестинарски,
във пяната на луднал водопад,
в отблясъци луна на прилив морски,
в безвремието между Рай и Ад.
Търсете ме сред залеза на август, ...

УВИ, ПРЕЗ СЪН…
… аз слушам празнично тържествен звън
през утрен сън — уви, през сън…
Пейо Яворов („Благовещение“)
Тих ...

Времето забавя крачки в мъртвите листа.
Колко бързо прелетяха миговете летни!
Зимата студенокръвно готви се за старт.
Пролетта… Ах, тя изглежда толкова далече!...
Идват дълги, мразовити декемврийски нощи. ...

Времето залезе, зад тъмната
завеса на облаците,
ръждясал натежалия следобед,
бавно се слива със залеза.
Припламна тишината, като димяща ...

Завързани думи от възли недоизказани
се сплели на топка и мъчно въздишат.
В очите ми спомени, години наред пазени
търкулват се бликнали, навън заизлизат.
Не! Няма да пусна тоз пламенен плач! ...

Този мъж вървеше вече от час по булеварда и нищо не чувстваше. Колко странно би било това усещане за него вчера – да не чувства нищо. Дори сега през май, когато вечерните разходки на влюбените изпълваха въздуха с някаква ароматна недоизказаност, неговата статичност изглеждаше откровено неестествена. ...

Не поисках паричка дори,
а за други все бяха пендарите
Конят, белият в ранни зори
тихо в кланица водят го старите,
побелели коняри и пак, ...

Там където се сливат земята и небето,
там където светлината се влюбва в мрака.
Там ти ми открадна сърцето,
там едно празно тяло да се върнеш те чака.
Там където брега среща водата, ...

от която й страна
да го погледнеш;
сказуемното определение
не си е у дома

Ти си, спираща пулса, любов,
ти си, спиращо времето,
бедствие.
Ти си свят – по-вълнуващ и нов,
аз без теб съм най-бедна ...

1
Залези неизживени,
рози от буря съкрушени.
Пеперуди в прахта умрели,
брегове далечни и студени. ...

– Ако стана, ще е хубаво. – Нямаше вид на човек, който желае да става. Беше се отпуснал върху стола по такъв начин, че беше изключено да проявява искрено желание да се мръдне от там. Но продължи да настоява, сякаш имаше особено значение за него да му вярват: – Ще е много хубаво, дявол да го вземе.
Н ...

разпятие - любовта към
теб пресвята
е

Патриот съм! Смел юнак!
Трикольорът ми е втора риза.
На широкия ми гръб отзад
Левски съм си татуирал.
В крайграничните бразди ...

Два облака в небето се прегръщат,
това е тяхната последна среща,
стихийната им обич е могъща,
сълзите им с дъжда ще се омешат.
Ще пият любовта им дървесата, ...

Разкъсани небета - на сърца,
морета - онемели от въпроси.
Понякога разхвърлям, затова
пейзажите ми са ужасно нескопосани.
Започвам дните си без имена ...

Нямам второ име, а може би дори името си забравям често. Аз съм ходещо тяло, с очи, вперени в тълпата, действаща механизирана кукла. Това не съм аз, но другите смятат че съм, а този факт ме кара да се усмихвам. Устните са с цвят на мак, тялото е грациозно, нежни къдри се докосват до раменете. Ала то ...

Прости ми, че напомням пак за себе си,
макар че изоставена е темата.
Събирам тишина от стари ребуси
и паяжини в ъгъла на времето.
Навярно да – това са предразсъдъци ...

Имаше нещо от дзен в черния велосипед, опрян на дървото с некролога. Дърветата притежават невероятната способност да поемат страданието на живите същества и при това да остават незасегнати. Някои от тях живеят дълго, много дълго и успяват да запазят достойнството си, дори и ако бъдат отсечени прежде ...

От щастието се отказа
На самотен остров посадих цветя,
те разцъфнаха така красиви!
Исках само да са в твоята душа,
но си тръгнаха те мълчаливи. ...

Понякога пристигам с утрото,
мъгла, разтапяща се в синевата,
или усмивка слънчева в позлата;
Понякога съм летен зноен ден
от мараня до болка натежал, ...

Съдбовен шепот
Съдбата ни събра на чаша вино -
до горе ги напълни със любов,
с усещане на дългото ни търсене
душите по - щастливо да продължат! ...

Ти чувствал ли си болката, която
сърцето на парчета го разбива?
Ти търсил ли си мидичка ръбата
на пясъка с любимата красива?
Ти тича ли след детското хвърчило, ...

Не само букви, за духа – доспехи
и огън, който в нас расте, не гасне.
Щом тук са още и не ни ги взеха,
о, значи още можем да пораснем
насред несрета, алчност и реклама, ...