О,как се мразя
как се ненавиждам
о,слабост
твоето име е жена
нахлуваш ...

Пак онзи
вятър излезе,
на промяната
дето свисти
и ме удря ...

Случайно те заварих с друга,
бяхте седнали с празни чаши.
И нещо ми нашепна мълчешком,
че тя бе жена само за вечерта!
Седнах сьс запалена цигара, ...

Загърбила отминалите спомени,
тъгите и отнеманото щастие,
една жена сред тълпи огромни,
грееше в своето прераждане.
В очите й четеше се победа, ...

Всеки ден се опитвам,
да продължа с надежда напред,
да вярвам, че няма защо да плача сама,
да зная, че с шепа обгръщам света!
Всеки ден се опитвам, ...

Обичам те,
ти светъл лъч
в живота сив и безразличен,
кратък миг от вечността,
късче от любовта. ...

Не искам да усещам присъствието ти,
защото ще знам какво ми липсва.
Не искам да виждам очите ти,
защото от истините в тях ще ме боли.
Не искам да се будя в прегръдките ти, ...

Защо на наш'та възраст
се чувстваме различни от света,
защото май НЕ липсва дързост
да се доказваме в мига!!!
Защо да пазим чувствата си скрити? ...

Потапям мисълта си
само в сетивното.
Продължавам да мисля
с ума си, вместо
с цялото си същество. ...

...Пожертван от Живота... мъртъв преди да умра... И кому ли е нужно всичко това?... Къде е пътят към върха, след като живеем в бездушна падина?... Докато дишам и си задавам хиляди въпроси, кислородът всъщност бавно ме разрушава и в светкавичен миг се разпадам на атоми... Гаснещото ми съзнание прещра ...

Случаен миг, една сълза,
ехиден поглед , лъжовна страст,
раздвоени чувства, една мечта,
красиви думи, простота.
Един компютър, глобална връзка. ...

Отивам си след последната сълза.
Обида, неизречени слова .
Каде остана ти и споменът предишен?
Къде си ти, къде съм аз?
Два пламъка от домашното огнище. ...

Отлита ятото... Но няма есен –
навън е луда майска пролет!
Училищният двор е тесен
от изпращачите наоколо.
Отлита ятото. Крилата смешни ...

Утро мое,
албиносче червенооко,
разчупи покоя
след нощта жестока!
Тебеширено момиче ...

Понякога сърцето се разкъсва пред човешкото страдание злочесто, тъй както ден нощта прекъсва.
Това се случва доста често. А болката е истинска, голяма от туй що става пред очи. Да си свидетел на такава драма, когато всички са слепци. А болката е истинска и силна, защото фалшът е навред. Душата се ок ...

Мощен глас прониза грохота на битката – “Нека смъртта се посипе върху тях!”…
От черния меч на Безименния се откъсна черният огън, който го обгръщаше. Дяволските пламъци се спуснаха и проглушаваха ушите му с рева си. Тъмнозелените пламъци се посипаха по главите не неживите войски на Безименния и демо ...

По разплаканите чашки на цветята
в огледало се оглежда моят ден,
разтопява се, разкаяна тъгата,
в аромата на любим градински чай.
И, с предчувствие за нещо обратимо ...

Речта на ген. Джордж Патън
Мъже, тези неща, които някои хора разправят, че Америка не иска да участва във войната, че не иска да се бие, са пълни глупости. Американците по традиция обичат да се бият. Всички истински американ ...

Криле опитват да живеят, в небето са щастливи,
безмълвно дълго там се реят, разпръскват прах и сенки диви.
Красиви прелестни и волни, вдигнете ме за миг.
Аз искам слънцето да пипна, да чуя неговия вик.
Когато го докосна да извика, то пари - аз горя. ...

Поиска от силно вино да отпиеш,
че непосилна жажда те мори,
в коси лъчисти да заровиш
търсещи и синьо - галещи очи.
Поиска чисти, слънчеви простори, ...

Струнен звук,
отронил се от грифа
на живота сме.
Перцето бяло,
в ръката щедра на Твореца. ...

Слънцето ме учеше
да съм гореща и истинска.
Небето - да съм
недостижима и безсмъртна.
Дъждът - да съм ...

Хиляди въпросителни,
намесени в нашите отношения.
Стотици неизказани отговори,
висящи във въздуха
помежду ни. ...

Нозете й потъват
до глезена
в студената роса.
Пристъпва
в светло синьото ...

/в памет на Юлиян Манзаров - загинал в р.Лим/
Защо животът е жесток,
защо го има този порок
да отнема деца и невинни
от близки, приятели и роднини? ...

Седиш пред мен,
очакваш да потъна в плен,
очакваш да се разтопя в очите ти,
както някога в мечтите ти.
Нима очакваш целувката ми страстна ...

Преди да се превърна
в езика
лек
на падаща камбана,
преди ...

Мъртъв град, злокобна самота,
надгробен камък, сива красота,
очи без сълзи, не чакат деня
в кръстта впити, а ръце в пръстта...
Дъх изстинал целува косите, ...

Тишина.
Щастието топи се в звуци на безмълвна красота.
Аз търся кратък отглас на някой,
нещо в тая пуста тишина.
Но няма! ...

Иззад разгърнатите форми
на ветрило
очите
овъглени са
до крах. ...

Не ме лъжи,
не боледувам,
не ме боли,
не съществувам.
Не искам теб, ...

Лъжа. И във лъжата - смърт.
Във тъмното се лутаме. Изгубихме началото.
Животът ни е вече живот на кръстопът
и всичките ни приказки са приказки нахалос.
Душа. И във душата - враг. ...

Дращя по стената,
няма никой наоколо,
свличам се на земята ,
сенки наблизо ,
а съм тук сам със себе си ...

Понякога се чувствам празна:
не свети слънцето във мен,
и няма даже късче болка-
да ми напомня,че съм жива в този ден..
Душата ми е празна и обречена, ...

Ще бъда силен да вдъхновя един човек,
в тревога хората да вдигна,
та те да бранят своите права и чест.
Ще бъда силен, ако мога
в този кратък наш живот ...

> Никой няма да е в къщи.
>
> Полумракът ще седи.
>
> Зимен ден дъхът ще връща ...

Откъм разрязания пръстен
на луната
се спускат миговете -
тежки
като примка ... ...