6 659 резултата
Вчера дъщеря ми каза:
- Аз мога да поправя целия свят.
- Е, как така? - питам.
- Виж сега, мамо. Всичко се намира в мен, ама всичко – хората и животните, и растенията, и цялата вселена. Виждам ги с моите очи, докосвам ги с моите ръце, чувам с моите уши, вкусвам с устата си, усещам със сърцето си – з ...
- Аз мога да поправя целия свят.
- Е, как така? - питам.
- Виж сега, мамо. Всичко се намира в мен, ама всичко – хората и животните, и растенията, и цялата вселена. Виждам ги с моите очи, докосвам ги с моите ръце, чувам с моите уши, вкусвам с устата си, усещам със сърцето си – з ...
586
5
Една миниатюра, която бих прикрепил с удоволствие към "Тиквичките"... Просто е част от този разказ.
Така го чувствам.
Ще се радвам , ако усетите това, което искам да кажа...
Б.
Усещането ù се появява някак без да искаш. ...
Така го чувствам.
Ще се радвам , ако усетите това, което искам да кажа...
Б.
Усещането ù се появява някак без да искаш. ...
549
5
Сега в пустинята бушува дъжд.
Сред облака, върху земята,
в дъжда, с пчелите -
Ето моето любимо място.
Бе зимата красива и голяма. ...
Сред облака, върху земята,
в дъжда, с пчелите -
Ето моето любимо място.
Бе зимата красива и голяма. ...
1415
4
Чухте, нали? Толкова много се изписа и изприказва за това явление – бунт в Английските предградия.
Но как? Защо? Какво искат? Казаха, че ще им спрат помощите.
До преди 1-2 века властващите манипулираха простолюдието с религията.
Днес новата религия – парите!
А кога в религия ще се превърне любовта м ...
Но как? Защо? Какво искат? Казаха, че ще им спрат помощите.
До преди 1-2 века властващите манипулираха простолюдието с религията.
Днес новата религия – парите!
А кога в религия ще се превърне любовта м ...
512
П Е С Е Н Т А Н А Щ У Р Ц И Т Е
Благодаря ти, Боже, и за тази нощ, че ме остави буден. Само с теб, с морето и със спомените. Е, и с щурците. Тези ужасни провинциални трубадури, които не спират безкрайните си любовни серенади на разстроените си китари и фалшивите си баритони. И всяка нощ едни и същи ...
Благодаря ти, Боже, и за тази нощ, че ме остави буден. Само с теб, с морето и със спомените. Е, и с щурците. Тези ужасни провинциални трубадури, които не спират безкрайните си любовни серенади на разстроените си китари и фалшивите си баритони. И всяка нощ едни и същи ...
936
12
Пътувахме към Балчик, към «Тихото гнездо» - двореца на една от най-успешните и красиви владетелки в Европа през миналия век - румънската кралица Мария Александрина Виктория де Единбург.
Бях чела много за това място, но никога не бях го посещавала. Сега нямах търпение да видя всичко онова, за което с ...
Бях чела много за това място, но никога не бях го посещавала. Сега нямах търпение да видя всичко онова, за което с ...
972
2
Живеех нормален живот, преди да го срещна, спокоен, кротък, без особени бури и вълнения, които да объркват душата ми. Но един ден „съвсем случайно” съдбата ме сблъска с този мъж, който промени всичко. Наистина ли беше случайно? Вероятно. А може би е било предопределено, трябвало е да се случи и дори ...
777
2
Вчера, в 9 часа сутринта,
снаха ми Ани ме дари с внук:
Виктор
3 кг. 950 г.
52 см. ...
снаха ми Ани ме дари с внук:
Виктор
3 кг. 950 г.
52 см. ...
1164
17
Рана
Вечерта беше толкова прекрасна. Всъщност, всяка вечер беше прекрасна, след като той знаеше, че е намерил момичето на мечтите си. Преди не беше така. Той беше заблуден и използван от други жени. Тогава той се чувстваше объркан, заблуден, чувстваше се ужасно, но сега не беше така. Всеки ден, прек ...
Вечерта беше толкова прекрасна. Всъщност, всяка вечер беше прекрасна, след като той знаеше, че е намерил момичето на мечтите си. Преди не беше така. Той беше заблуден и използван от други жени. Тогава той се чувстваше объркан, заблуден, чувстваше се ужасно, но сега не беше така. Всеки ден, прек ...
929
5
Пътеката се вие нагоре. Мурите поклащат върховете си.
Само птиците се обаждат. Носи се аромат на смола.
Дишам с пълни гърди. Раницата натежава.
Още час и съм на езерата. Трябва да побързам.
Очакват ме. ...
Само птиците се обаждат. Носи се аромат на смола.
Дишам с пълни гърди. Раницата натежава.
Още час и съм на езерата. Трябва да побързам.
Очакват ме. ...
1349
27
Капсулата на замиращата в мен искра се пропука и се излюпиха мисли отдавна немислени!
Възкръснаха чувства, отдавна не искани.
Ти ме прегърна и нашта истина, поведохме я в приключения неписани.
Спрях на пътя ти, когато ме хвана за ръка, пристъпих напред през ума ти до твойта мечта и чак до днес, кога ...
Възкръснаха чувства, отдавна не искани.
Ти ме прегърна и нашта истина, поведохме я в приключения неписани.
Спрях на пътя ти, когато ме хвана за ръка, пристъпих напред през ума ти до твойта мечта и чак до днес, кога ...
962
2
Ако аз бях спомен бих, тe задържал там завинаги.
За да ти напомня за любовта, която бяхме споделили заедно...
Ако аз бях усмивката на лицето ти. Aз щях да остана!
За да не тъгуваш по мен...
Ако аз бях сянка, щях да тe следвам винаги! ...
За да ти напомня за любовта, която бяхме споделили заедно...
Ако аз бях усмивката на лицето ти. Aз щях да остана!
За да не тъгуваш по мен...
Ако аз бях сянка, щях да тe следвам винаги! ...
875
1
Пак ще бъда хулена и обсъждана, но има един въпрос, който не ми дава покой и, по-лошо, не ми позволява да спя спокойно. За второто неразположение мога да виня и перманенното неудовлетворение, обзело тялото ми, но за това с ръка на сърце мога да кажа: и аз имам вина.
Любовни игри... Защо ги играем, д ...
Любовни игри... Защо ги играем, д ...
1172
1
Избистряше думите, за да извае красотата на чувството за свобода, за летеж над дребното. Но дали той – обикновеният човек, би могъл да направи това? Дали би съумял да проникне в същността на малките неща, за да има правото да ги погледне и от високо? След дълго мислене, най-важно му се струваше вним ...
953
16
Очаквах лятото да настъпи. Беше краят на юли, а аз още го очаквах, защото за мен лятото не беше нищо друго освен непоносима жега, но не и на брега на морето. Бях израснала там, на синия праг на възможностите ми, защото никога нямаше да мога да се откъсна от него. От морето. Моето море. Жадувах да вд ...
1332
4
Погълват ме спомени. Спомени, приличащи на същински ад. Погълват ме вътре в себе си и ме прегръщат с грубите си ръце. Стискат здраво, притискат ме силно и не успявам да се отдръпна. Боли, но съм претръпнала към тази болка. Тъгата ме гали и ми шепне думи, които вече знам. Решения, които вече съм взел ...
727
1
... Идваш... отнякъде...
Връхлиташ като ураган
в живота ми отново и отново.
А после, също тъй внезапно,
си отиваш, ...
Връхлиташ като ураган
в живота ми отново и отново.
А после, също тъй внезапно,
си отиваш, ...
905
Щом ти си единствена в сърцето му, защо е с мен, не за веднъж, а две години наред?
Какво правя в дома му? Какво правя в леглото му? Защо заспивам до него, сгушена в прегръдките му? Щом ти си жената, защо ме кара да се чувствам специална? Защо ме изслушва? Защо твърди, че преди това не е бил щастлив? ...
Какво правя в дома му? Какво правя в леглото му? Защо заспивам до него, сгушена в прегръдките му? Щом ти си жената, защо ме кара да се чувствам специална? Защо ме изслушва? Защо твърди, че преди това не е бил щастлив? ...
1068
2
Приготвяйки се за трансплантацията, професор Йотов усети странно чувство на завист към пациентката си. Страстната жажда за живот, готовността да се бори, усетът за осмисляне на съществуването, които заразително бликаха от цялата същност на жената, просто го възхитиха. Ех, ако притежаваше и той този ...
850
19
„Гра!“, каза главната гарга и рипна от клона. Всичките други гарги я последваха – защото нямаха представа какво да правят, ако трябва да решават сами. А главната, най-голяма и най-стара гарга, махаше с крила неуморно, сякаш преди две години се е научила да лети, а преди година е овладяла напълно тов ...
888
1
Там, където няма смях. Кое е това място?!... Гробищният парк. Там има само тягостна тишина, или ридания. Но смях... Никога не можеш да чуеш смях. Смехът е част от живота, но не и от смъртта. Затова той остава зад вратата на гробищния парк. А влезеш ли в него - или си вече мъртъв, или отиваш при няко ...
888
7
Замъкът на Лотар също бил обвит от чувство на тъга. От мига, в който той напуснал езерото, вече не се чувствал добре. Обикалял безсмислено по дългите коридори и сам си задавал въпроси, на които не намирал отговор. Някакво съмнение го измъчвало и го карало да е неспокоен. Лотар се преобразил, превърн ...
1649
5
Това да те пуснат да погледнеш зад стените на градеца Бейл, намиращ се в държавата Зейл - на планетата Пейл, едно време си беше направо чудо над чудесата, а пък да ти разрешат да пребиваваш оттатък преградите, беше рядко изключение, допускащо се само за избраните. Още след дипломирането си в Пейлски ...
1062
18
Лотар се прибрал в имението си. Въпреки прохладата и почивката, която си подарил край брега на езерото, се чувствал притеснен. Нещо го карало да е неспокоен. Разхождал се из дългите коридори на замъка си и не намирал утеха. Бил напрегнат и с объркани мисли. Сякаш нещо го боднало доста болезнено, но ...
1937
3
Рокличката уморено висеше на закачалка в гардероба, обувките – захвърлени в ъгъла, гримът – размазал се по унилото лице, къдриците – загубили блясъка си, вече започнали да се изправят. Куклата си беше отишла. Пред огледалото стоеше просто едно човешко момиче – щастливо и тъжно едновременно.
Беше тол ...
Беше тол ...
799
Не зная как да започна. Дали с това,че лъжите ти ми носят убийствена болка, или с това, че не си достатъчно добър играч?! Дали с това, че отдавна не си същият човек, или с това, че започвам да се замислям, че може би винаги си бил такъв?!
Толкова ли е трудно да ме разбереш. Да разбереш защо очите ми ...
Толкова ли е трудно да ме разбереш. Да разбереш защо очите ми ...
720
1
По повърхността на сребърното езеро игриво се преплитали слънчевите лъчи. От дълбините му загадъчно ехтяла тишината, притихнала в съвършената гладка повърхност. Тихо и бавно покривала спокойствието с тази пленителна мелодия, която се изтръгвала от самото сърце на тайнствената вода. Вятърът много неж ...
2632
4
Понеделник. По навик звъня на телефона ти. Внезапно ми отговаряш. Значи вече си се върнал от Лондон! Операцията е минала успешно, туморът е отстранен и макар и отслабнал (то накъде ли повече), животът постепенно се връща в тялото ти.
Настоявам да се видим. Ти пак си поел няколко обществени ангажимен ...
Настоявам да се видим. Ти пак си поел няколко обществени ангажимен ...
770
2
Знаеш ли, сега ще направя едно признание за теб и за това, което ти дадох. Като другите момичета, които притежаваше, аз ти дадох любов, правех всичко за теб и се надявах поне малко да ме оцениш. Знаех,че не си падаш по сериозните връзки, но не прекратявах контактите си с теб, аз те желаех ...
Нарани ...
Нарани ...
1195
Карам си колата аз по тъмно и освен светлинки, почти нищо друго не виждам. И изведнъж ми се блъсва нещо в стъклото и го превръща в тотално непрозрачна паяжина! А-ха да натисна рязко спирачките, ама се усетих навреме, че може да занеса, и се постарах да спра плавно, с леко отклонение към пътния банке ...
920
4
Когато гледам в очите ти...
Мълчание ни заобикаля...
Не е нужно да кажа няколко думи.
Нито пък трябва да движa устните си.
Oчите ти да говорят сами по себе си. ...
Мълчание ни заобикаля...
Не е нужно да кажа няколко думи.
Нито пък трябва да движa устните си.
Oчите ти да говорят сами по себе си. ...
954
1
Вървя към къщи по улица „Модър”…
Което се случва доста често. И за кой ли път се питам какво ли точно значи това име?
Зная, че има връх с това название в Родопа – в Чернатишкия дял, но се сещам, че и той е наречен на нещо си, което за момента не ми е известно. Или не се сещам…
От годините ще трябва ...
Което се случва доста често. И за кой ли път се питам какво ли точно значи това име?
Зная, че има връх с това название в Родопа – в Чернатишкия дял, но се сещам, че и той е наречен на нещо си, което за момента не ми е известно. Или не се сещам…
От годините ще трябва ...
1082
5
Защо хората лъжат? А защо си мислят, че могат? А защо си мислят, че могат да излъжат мен?
Първото, за което се сещам е, че има и благородна лъжа. Да кажем, че тази лъжа е плод на загриженост и добри чувства, защото не искаш да отнемеш нечия радост или надежда. Но въпреки това тя си остава нещо неист ...
Първото, за което се сещам е, че има и благородна лъжа. Да кажем, че тази лъжа е плод на загриженост и добри чувства, защото не искаш да отнемеш нечия радост или надежда. Но въпреки това тя си остава нещо неист ...
1499
5
*
*
*
Въпрос 1: Ако познаваше жена, която е бременна, има сифилис и вече 8 други деца, три от които са глухи, две слепи и едно умствено недоразвито, щеше ли да я посъветваш да направи аборт?
Прочети следващият въпрос преди да видиш отговора на този. ...
*
*
Въпрос 1: Ако познаваше жена, която е бременна, има сифилис и вече 8 други деца, три от които са глухи, две слепи и едно умствено недоразвито, щеше ли да я посъветваш да направи аборт?
Прочети следващият въпрос преди да видиш отговора на този. ...
1847
6
През нощта се разрази страховита буря. Морето се надигаше заплашително, сякаш беше готово да погълне цялата земя с воала си. Небето трещеше. Може би му се щеше да изсипе цялото си негодувание от видяното по земята. Сякаш искаше да напомни на хората техните страхове за тленните им душици. Явно пак се ...
1004
4
Унгуреано препускаше из монголските степи, преследван от разгневения баща на Хулун...
Румънският военачалник прекара известно време в Азия, сприятелявайки се с някои от племената. Екзотичните му за тамошните разбирания черти привличаха погледите на жените.
В началото всичко беше просто женска фантаз ...
Румънският военачалник прекара известно време в Азия, сприятелявайки се с някои от племената. Екзотичните му за тамошните разбирания черти привличаха погледите на жените.
В началото всичко беше просто женска фантаз ...
747
6
… тя се появи отново... след толкова много време... неканена, както всеки предишен път. Но какво беше предизвикало нейната поява? Защо точно сега? Нима ми беше нужна точно сега? Не, тя трябваше да остане там, където бях затворила една страница от живота си. Не трябваше да се връща от миналото. Нима ...
1094
4
Понякога цялата на части ме разглабяш и се чувствам сякаш съм машина. Понякога от цялата болка ме избавяш и претръпвам към тази борба и мъка неутолима. Понякога едва събирам сили въздух да поема. Понякога е скършено във мен сърцето. Понякога ме виждаш толкова студена. Но аз не спрях да те обичам.
Об ...
Об ...
1025
2
1-ви закон:
Няма нищо по-лесно и просто от Щастието.
2-ри закон:
Няма нищо по-трудно и сложно от това да повярваш в 1-ви закон...
3-ти закон: ...
Няма нищо по-лесно и просто от Щастието.
2-ри закон:
Няма нищо по-трудно и сложно от това да повярваш в 1-ви закон...
3-ти закон: ...
834
1
Смразяващо. Нещо, което ти спира дъха. Когато съдбата ти е предначертала нещо такова, не можеш да ù се опълчиш, не можеш да избягаш. Усещаш, че си прикован, безпомощен. Чувстваш се като мишка в капан, толкова малък, толкова безпомощен и толкова незначим. Кой си бил преди това вече няма значение. Кра ...
1176
6
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
