6 659 резултата
Всички хора са братя, но не всички по разум.
Но в едно съм сигурен -
имаме кръвна връзка помежду си
и това е Любовта.
Тя е универсален приемник и ...
Но в едно съм сигурен -
имаме кръвна връзка помежду си
и това е Любовта.
Тя е универсален приемник и ...
1058
4
- Мамо, искам да поговорим. – Каза задъхано петгодишният ми син. – Ама, сериозно. Искам да те попитам някои неща, на които вярвам, че ще получа отговор.
Усмихнах се, поглеждайки в огледалото на колата и се учудих колко бързо растеше малката ми душица.
- Разбира се, че ще опитам да ти дам най-всевъзм ...
Усмихнах се, поглеждайки в огледалото на колата и се учудих колко бързо растеше малката ми душица.
- Разбира се, че ще опитам да ти дам най-всевъзм ...
1079
27
За женското приятелство или историята с ликьора “Мор дьо Роа”
Вила “Дъбрава” се намираше в Троянския Балкан. До нея се стигаше с джипове по лъкатушещ път. След отбивката от главния път се пътуваше около час.
Инспектор Петров пристигна с полицейски кортеж към 12.30 на обяд на 4 април и влезе във вила ...
Вила “Дъбрава” се намираше в Троянския Балкан. До нея се стигаше с джипове по лъкатушещ път. След отбивката от главния път се пътуваше около час.
Инспектор Петров пристигна с полицейски кортеж към 12.30 на обяд на 4 април и влезе във вила ...
1257
Вчера, на 31.01.2009 г. решихме с Мартин да опитаме пак, пък ще видим какво ще излезе. Писах на Митко следния СМС: ''Митко, ти много ме нарани. Мартин пожела да опитаме отново и аз се съгласих. Искам да започна живота си наново. Искам мъж, на който да вярвам, който да не ме лъже и който да иска да е ...
775
Като вятър без скорост.
Като море без бряг.
Като огън без пламък.
Като музика без ноти.
И летях нагоре, ...
Като море без бряг.
Като огън без пламък.
Като музика без ноти.
И летях нагоре, ...
653
Вдъхновено от филма "Английският пациент"
Искам да се докосна до нещо истинско поне веднъж в живота си, искам да напиша, да заснема, да нарисувам нещо тъй живо, че ако бъде видяно, чуто или прочетено, да занемееш пред него, да поискаш да останеш там завинаги, да повярваш в целостта и истинността му, ...
Искам да се докосна до нещо истинско поне веднъж в живота си, искам да напиша, да заснема, да нарисувам нещо тъй живо, че ако бъде видяно, чуто или прочетено, да занемееш пред него, да поискаш да останеш там завинаги, да повярваш в целостта и истинността му, ...
929
1
Още с влизането в стаята ми беше ясно, че това не е среща тип "ние сме само приятели"...
Маркучът почти веднага влезе в употреба.
Нямаше и минута, когато телата ни се вихреха в танц, толкова страстен, че се вдигна всичкият прах по мокетения под. И двамата бяхме гневни отвъд всички граници, гневни на ...
Маркучът почти веднага влезе в употреба.
Нямаше и минута, когато телата ни се вихреха в танц, толкова страстен, че се вдигна всичкият прах по мокетения под. И двамата бяхме гневни отвъд всички граници, гневни на ...
871
2
Живот без приятелство...
е като зората без слънцето.
Живот без приятелство...
е като небе без луна.
Живот без приятелство... ...
е като зората без слънцето.
Живот без приятелство...
е като небе без луна.
Живот без приятелство... ...
652
1
Влизам в стаята и като че ли спомените просто връхлитат отгоре ми, напомняйки ми, че вече не съм част от тукашния живот, а, напротив - станала съм онова чуждо, непознато момиче, което си идва толкова рядко, че пристигането ù тук дори не се приема с топли чувства, тъй като никой не го е очаквал.
Изли ...
Изли ...
899
6
Странно... Вече не познавам път за връщане. Всичко се разпадна след мен. Сега дишам, но някак не мога да повярвам. Живот като на лента, нали? Изпепелен, но запазен.
Грешки... Кой би предположил, че така ще горчат? Чувства... Кой би предположил, че така ще кървят? Думи, изречени, лъжливи, недоказани. ...
Грешки... Кой би предположил, че така ще горчат? Чувства... Кой би предположил, че така ще кървят? Думи, изречени, лъжливи, недоказани. ...
719
2
П А Н Е Л В М О З Ъ К А
камерна пиеса
от Виктор Топлийски
Внимание!!!
Няколко дози Мрожек водят до пристрастяване. ...
камерна пиеса
от Виктор Топлийски
Внимание!!!
Няколко дози Мрожек водят до пристрастяване. ...
2329
1
АНАЛГИН ЗА ФИНАЛ
Тъжните утрини, в които слънцето забравяше за бледорозовия си нюанс, се усмихваха уморено от календара. В тези дни вятърът спираше да си играе с листата. Завираше се в рошавите корони на дърветата и апатично надзърташе. Облаците наперено се спускаха до земята и сълзяха при допира си ...
Тъжните утрини, в които слънцето забравяше за бледорозовия си нюанс, се усмихваха уморено от календара. В тези дни вятърът спираше да си играе с листата. Завираше се в рошавите корони на дърветата и апатично надзърташе. Облаците наперено се спускаха до земята и сълзяха при допира си ...
929
2
Странно как изглеждат нещата, погледнати през очите на времето. Колко различни могат да бъдат, след като не се чувстваш... знам ли – наранен, застрашен, сам...
Казват, че времето лекува - не! То просто помага нещата да бъдат видени по- отчетливо, а грешките да бъдат осъзнати. Но за съжаление късно. ...
Казват, че времето лекува - не! То просто помага нещата да бъдат видени по- отчетливо, а грешките да бъдат осъзнати. Но за съжаление късно. ...
1048
2
Просто искам да избягам
от теб, животе тъй проклет;
живот, изпълнен със злоба
и от безумно чувство обзет...
Лош, коварен и необуздан - ...
от теб, животе тъй проклет;
живот, изпълнен със злоба
и от безумно чувство обзет...
Лош, коварен и необуздан - ...
905
1
Получих препоръчано писмо от Утре.
Дълго разглеждах плика и датата на него. „Не, това е някакава грешка” - си казах - „Не може да бъде! Днес е 28-ми февруари , а на печата върху марката се открояваше датата 1-ви март."
Ако датата беше 1-ви април, щях да разбера „съдържанието” на посланието, но сега. ...
Дълго разглеждах плика и датата на него. „Не, това е някакава грешка” - си казах - „Не може да бъде! Днес е 28-ми февруари , а на печата върху марката се открояваше датата 1-ви март."
Ако датата беше 1-ви април, щях да разбера „съдържанието” на посланието, но сега. ...
1188
19
Човешки съблекла
Голото тяло, укрито от текстилна броня. Срещу студ. Защита от дъжда, студа, снега.
Стил. Време. Мода. Пресита.
Голото тяло. Стаеният усет. Непокорният устрем. Топло отдаване. Първична биология, духовен катарзис, влечение. Зоологично съществуване. Физическо разпадане.
Безжизнена, био ...
Голото тяло, укрито от текстилна броня. Срещу студ. Защита от дъжда, студа, снега.
Стил. Време. Мода. Пресита.
Голото тяло. Стаеният усет. Непокорният устрем. Топло отдаване. Първична биология, духовен катарзис, влечение. Зоологично съществуване. Физическо разпадане.
Безжизнена, био ...
930
1
Цял живот сменям кон за пантофки. Желаещите са доста. Събрала съм колекция а ла Кари Брадшоу.
И уж всички са стъклени, уж всички са най-малко Прада, а принцът още не ме е намерил. Все попадам на обущари, които шият изящни пантофки, а очите им светват, щом усетят замяната; яхват конете ми и отпрашват.
И уж всички са стъклени, уж всички са най-малко Прада, а принцът още не ме е намерил. Все попадам на обущари, които шият изящни пантофки, а очите им светват, щом усетят замяната; яхват конете ми и отпрашват.
612
Какво е да си човек?
Нямам голям опит, но за времето ми на този свят оставам с дадени впечатления.
Повечето от тези впечатления са установени от други, като мен замислящи се върху този въпрос.
Човек е същество, създадено от плът и кръв, със съзнание и душа. Нагаждащо се спрямо стандартния живот и вр ...
Нямам голям опит, но за времето ми на този свят оставам с дадени впечатления.
Повечето от тези впечатления са установени от други, като мен замислящи се върху този въпрос.
Човек е същество, създадено от плът и кръв, със съзнание и душа. Нагаждащо се спрямо стандартния живот и вр ...
895
13
Един пролетен следобед аз плачех. Ти дойде и ми каза да не плача, защото сълзите са мъчение, да не обичам, защото обичат хората без воля, да не се влюбвам, защото любовта е за глупаците и да не вярвам на приятелството, защото то е за наивните. Но аз хиляди пъти бих предпочела, ако сълзите са мъчение ...
673
Прозорец. Изправям се и поглеждам надолу. Толкова е високо... Опирам чело на стъклото... Струйката дим замъглява стъклото, димът се разсейва и...
И нищо.
И после пак нищо...
Носи се мирис на кафе от кафеварката, утрото е сънено. Ако някой отдолу ме види какво ще си каже, "тоя е луд или тъжен" или ня ...
И нищо.
И после пак нищо...
Носи се мирис на кафе от кафеварката, утрото е сънено. Ако някой отдолу ме види какво ще си каже, "тоя е луд или тъжен" или ня ...
1662
9
Малка любовна драма без хепиенд, но с Господ в поддържащата роля
Пиеса
Действащи лица
Кротичкият и всевиждащ Господ
Свети Петър, негова дясна ръка ...
Пиеса
Действащи лица
Кротичкият и всевиждащ Господ
Свети Петър, негова дясна ръка ...
1173
6
Всеки път, когато отивам в Чикаго, за да се видя с приятелите си, се отбивам до историческия музей, за да се срещна със Сю. Тя е нещо невероятно. Сю е 12.8 метра от главата до опашката. Висока е 4 метра. Учените предполагат, че е тежала 6400 килограма. Живяла е двадесет и осем години.
През лятото на ...
През лятото на ...
2521
4
42
Животът не е съвършен, но това не означава, че никога няма да може да намериш щастието.
Животът е труден, но това не означава, че тoй никога не може да бъде красив!
Приятелю, направи нещо за себе си и за хората, които обичаш!
Вярвай, че си обичан!
Вярно е... понякога най-близките ни хора ни наранява ...
Животът е труден, но това не означава, че тoй никога не може да бъде красив!
Приятелю, направи нещо за себе си и за хората, които обичаш!
Вярвай, че си обичан!
Вярно е... понякога най-близките ни хора ни наранява ...
1019
4
Опитах се да те обичам. Признавам, че е твърде трудно, твърде болезнено за ранимо сърце като моето. Твърде объркващо и убийствено, но те обикнах. И все още те обичам. Дори болката не успява да убие чувството. Дори самотата не успява да ме накара да те забравя. Дори раните не ме научиха да те мразя. ...
1004
3
Понякога се лутам… понякога търся отговори… понякога искам да съм различна… понякога плача… понякога се моля за надежда… понякога не знам дали някой ме обича… понякога искам любов, а понякога я отричам… Замислям се, ако можех да съм когото пожелая, ако можех да избера съдбата си, ако можех за миг да ...
1130
1
16:30. Мъртъв, мълчалив следобед. Живот без смисъл. Мъгла, душа и малко мисли. Тик-так. Една минута по-напред. Промяна - никаква. Само меланхолията ми нарасна. Разхвърляна стая, хаос и мечти. В добрия смисъл на думата? Седя и гледам в една точка. Най-накрая използвам глагол. Странно, но понякога не ...
1029
1
3
Тъжно ми е за това,
че трябва да те напусна,
да кажа сбогом засега
на малката ни съвместна
и яка съдба... ...
че трябва да те напусна,
да кажа сбогом засега
на малката ни съвместна
и яка съдба... ...
848
Вятърът подухва тихо и тази нощ. Само хлад наоколо се носи. Мирис на една безскрупулна самота.
Усещам нечие присъствие. Иска ми се това да бъдеш ти, но стаята мълчи. Стените са пропити в тишината и няма ни звук, ни стон. Наоколо се мярка само сянката на представата ми, твоята нереална сянка, една ме ...
Усещам нечие присъствие. Иска ми се това да бъдеш ти, но стаята мълчи. Стените са пропити в тишината и няма ни звук, ни стон. Наоколо се мярка само сянката на представата ми, твоята нереална сянка, една ме ...
698
3
Ако този свят е просто една мечта...
и никога не е имало Теб и Мен.
Или ако Животът ни завърши така, че...
всеки път, когато се събудиш
и спомените ни се изплъзват, ...
и никога не е имало Теб и Мен.
Или ако Животът ни завърши така, че...
всеки път, когато се събудиш
и спомените ни се изплъзват, ...
623
„Съжалявам, че те наранявам. Съжалявам за това, което ти причинявам. Съжалявам за нещата, през които те карам да преминеш!” – Шепнеше думите с тих, едва доловим глас… безсилна, осъзнаваща, че това е краят. Болката пронизваше тялото ù, последни треперещи конвулсии го разтърсваха, а борбата между дват ...
988
1
3
Папàта и… МЕИ
Още работех в Кремиковци. Веднъж заминахме с Никола Станков (Папàта) – един от моите сътрудници за “Марица-Изток”, където трябваше да приемем спешно необходимият ни кула кран БК-400.
Останахме на обекта няколко дни, през които освен приемането на крана, демонтажа му и организиране на т ...
Още работех в Кремиковци. Веднъж заминахме с Никола Станков (Папàта) – един от моите сътрудници за “Марица-Изток”, където трябваше да приемем спешно необходимият ни кула кран БК-400.
Останахме на обекта няколко дни, през които освен приемането на крана, демонтажа му и организиране на т ...
2848
ИНЖЕНЕРЪТ И К Р Е М И К О В Ц И
Абсолвентите на целия машиностроителен факултет на МЕИ със всичките му специалности бяхме около 220 души, колкото бяхме и в първи курс. Прехвърлените в началото на следването ни от другите вузове(МГИ, ХТИ, ЛТИ) към двеста студенти изпокапаха, като останаха единици. На ...
Абсолвентите на целия машиностроителен факултет на МЕИ със всичките му специалности бяхме около 220 души, колкото бяхме и в първи курс. Прехвърлените в началото на следването ни от другите вузове(МГИ, ХТИ, ЛТИ) към двеста студенти изпокапаха, като останаха единици. На ...
2858
Пушекът дразнеше очите ми и стичащите се парещи сълзи замъгляваха картината пред мен. Къщите, клатушкайки се като пияница, който с последни усилия се държеше на крака си, рухваха в оргията на огъня. Човеците стояха отстрани сломени в безпокойството и безнадеждността си. Планината се сниши и се гмурн ...
1352
4
За момент помислих, че чувам стъпките ù, приближаващи към вратата. Сърцето ми спря в очакване. Знаех какво ще последва - хиляди пъти ме бе посрещала на този праг. Малката надежда коварно се загнезди дълбоко в мен. Секундите бяха часове. Вратата се отвори.
-Здравей. Влизай.
-Здравей.
Бях върната в ре ...
-Здравей. Влизай.
-Здравей.
Бях върната в ре ...
655
Понякога ти се иска да излееш всичко, което таиш вътре в себе си, пред някого, но въпросът е има ли подходящ човек, или въобще има ли? Самотата е нещо, което не бих пожелала дори на най-големия си враг. Продължаваш да потискаш всичко в теб и накрая не издържаш и всичко рухва. Тогава няма само ти да ...
988
9
Тя вече беше вървяла по този път... и тези улици познати бяха. Тя знаеше всяка дума, тя знаеше всеки стих. Тя всичко от него беше изпитала.
Любов... изпепеляваща, страстна, невъзможна, бурна и нежна, прекрасна... истинска любов. Караше сърцето ù да грее, да се радва за това, че той е до нея.
Болка.. ...
Любов... изпепеляваща, страстна, невъзможна, бурна и нежна, прекрасна... истинска любов. Караше сърцето ù да грее, да се радва за това, че той е до нея.
Болка.. ...
831
1
Подарен миг!
"Животът не се измерва с броя вдишвания, а с моментите, които спират дъха ни!"
" Ела! Ела!... Хайде, ела насам! Не стой там сам! Моля те, ела! Хей, подай ръка!"
Цял живот бих подарила, само да мога, на онези мигове, които те карат да настръхваш, да се замечтаваш. Затова цял живот пиша з ...
"Животът не се измерва с броя вдишвания, а с моментите, които спират дъха ни!"
" Ела! Ела!... Хайде, ела насам! Не стой там сам! Моля те, ела! Хей, подай ръка!"
Цял живот бих подарила, само да мога, на онези мигове, които те карат да настръхваш, да се замечтаваш. Затова цял живот пиша з ...
830
Аз съм един най-обикновен средностатистически Петър. Само Петър. След името ми не стои руски-царственото "Велики". Защото просто не съм велик. Нито пък съм апостол на вярата, за да стои пред името ми християнски-мъченическото "Свети". Защото просто не съм светец. Не съм нито Петър Велики, нито Свети ...
787
2
Хей, ти, помниш ли, когато бяхме просто деца и когато за пръв път пристъпихме прага на училище ръка за ръка. Колко бяхме изплашени само! Хей, ти, помниш ли как онзи път, когато карахме ролери, станахме най-добри приятелки? Помниш ли колко беше хубаво тогава? Помниш ли колко ни беше мъчно, че ще тряб ...
1478
5
Виждаш ли вървежа на времето? Стъпва на пръсти, прошумолява в очите, раздухва клепачите и те събужда. Погалваш го сънено и си убождаш сърцето. Събуждаш се, смучейки капките самота на изминалата нощ. Утрото за кой ли път пуска въжето, а аз не знам какво да го правя - да се обеся или да танцувам върху ...
1004
2
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
