6 451 резултата
Крещя... Но май във себе си. Някак е пусто, а отвън още не вали.
Тъжно е как загубих истинската си същност в чашата с водка и малко сироп... От онези сиропи – от сълзи, които пием всяка вечер след работа. Уморени, забравени, малко отпаднали в сивото на деня си...
Бягам ли? По пътеките на цигарения д ...
Тъжно е как загубих истинската си същност в чашата с водка и малко сироп... От онези сиропи – от сълзи, които пием всяка вечер след работа. Уморени, забравени, малко отпаднали в сивото на деня си...
Бягам ли? По пътеките на цигарения д ...
838
2
МОЙ ДЕН
Денят изцежда сетните си сили в облака над хоризонта. По него аз ще го запомня. О, ден, не искам да си идеш безответно, оставил болка в моите гърди, оставил преобърнати илюзиите ми за радост и недописан моя стих. В наследство ми оставяш само една неосъществена среща и едно напразно и мъчит ...
Денят изцежда сетните си сили в облака над хоризонта. По него аз ще го запомня. О, ден, не искам да си идеш безответно, оставил болка в моите гърди, оставил преобърнати илюзиите ми за радост и недописан моя стих. В наследство ми оставяш само една неосъществена среща и едно напразно и мъчит ...
840
4
А тя мислеше, че това е истинската любов… И няма никога да умре...
Но онази нощ искаше той да си отиде по-бързо. Повтаряше ù колко е красива, но това изведнъж нямаше значение. А преди той беше най-красивият… Сега дори не погледна лицето му. Дали наистина е красив? Не забеляза... Не помнеше с какво б ...
Но онази нощ искаше той да си отиде по-бързо. Повтаряше ù колко е красива, но това изведнъж нямаше значение. А преди той беше най-красивият… Сега дори не погледна лицето му. Дали наистина е красив? Не забеляза... Не помнеше с какво б ...
1202
3
С твърди и меки корици, с едър и дребен шрифт, стара и нова, хубава, по-хубава и най-хубава, страница по страница разлистена, скрита под възглавницата, бързо пъхната под учебника, замръзнала в работното ми чекмедже, разтворена на коленете ми във влака, в тоалетната вкъщи, притисната в скута ми... Сг ...
1076
22
ПРИИЖДАТ ДУМИТЕ
Прииждат моите думи – игриви, забавни, любящи. И влажни, като поглед на майка, която изпраща. Прииждат, като морски прилив със своите шепнещи сини вълни под крилатите облаци. Усещам ги, като устни за нежност открехнати, като гърдите напъпили на жена, узряла за голямата своя любов; ...
Прииждат моите думи – игриви, забавни, любящи. И влажни, като поглед на майка, която изпраща. Прииждат, като морски прилив със своите шепнещи сини вълни под крилатите облаци. Усещам ги, като устни за нежност открехнати, като гърдите напъпили на жена, узряла за голямата своя любов; ...
561
2
В три сутринта не се случва нищо интересно. Гледам тавана и броя пукнатините му, които нямаше да са толкова много, ако беше правен от истински майстори. Както и да е, днес не ми е до поезия. Пък и с компания като твоята човек може да се вдъхнови само в тоалетната... Да, да, изглеждаш ужасно, очите т ...
1547
7
Събуждаш ме с поредната си истина за някакви жени, която конвулсивно гърчи тялото ми вместо да ме радва, и руши всички кули, които с времето скицираш. Устните ти мъмрят трескаво в просъница слова за безразличие и ненужна ревност. Наместо, зад челото ми се редят ярки картини на чифтове кални женски о ...
926
3
Пътуване и преживявания из Средния Изток
Многото и то разнообразни професионални неща, с които съм се занимавал по време на това пътуване, в разказа са сведени до възможния минимум, по-скоро само до споменаването на част от тях. Това е направено не защото не са били важни, а защото за хора, които не ...
Многото и то разнообразни професионални неща, с които съм се занимавал по време на това пътуване, в разказа са сведени до възможния минимум, по-скоро само до споменаването на част от тях. Това е направено не защото не са били важни, а защото за хора, които не ...
1446
Когато бях влюбена. Целувката беше нещо различно. Сякаш давах част от себе си. Всеки път. Когато целувах момчето със зелените влюбени очи... Навеждах се към него. И му я подарявах. Една част от мен. И още една... И още.
И беше приятно. Не. Беше нещо повече..
Но после болеше. Беше останало прекалено ...
И беше приятно. Не. Беше нещо повече..
Но после болеше. Беше останало прекалено ...
1107
1
3
Ради растеше съвсем като обикновено момче. Обичаше да яде шоколад, обичаше да кара колело по нанадолно, обичаше да рита топка, обичаше да прави хартиени самолети...
С времето Ради спря да кара колело, спря и да рита топка, но пък ядеше шоколад и продължаваше да прави хартиени самолети. Огъваше ги по ...
С времето Ради спря да кара колело, спря и да рита топка, но пък ядеше шоколад и продължаваше да прави хартиени самолети. Огъваше ги по ...
729
1
Красотата на думите е всепоглъщаща. Тяхната сила завладява сърцето, окупира мисълта. Излизат през нечии алени устни и започват да текат като малко поточе в гората. Игриво ромолят в ушите. Гъделичкат суетата, галят самочувствието и си играят със сетивата. Извисяват духа до луната и звездите и го пона ...
721
3
Здравей, скъпа моя ПАЛЛОМА! Върнах се! Най-накрая се прибрах от незабравимия екзотичен остров на Хри...! От няколко дни съм у дома, но суетенето около мен, разправиите с багажа ми и посрещането на гости не престават. Откраднах си мъничко време и с нетърпение извадих стария ключ, който бях скрила меж ...
758
Повторен опит за летене
Бях си загубила крилете. Някой бе ми ги взел, когато ги бях подпряла зад врата. Взе ли казах? Откраднаха ми ги. Търсих ги на различни места и някои приличаха на моите, но не бяха съвсем същите. Усещах как чуждите крила пърхат над мен и около мен и ме хващаше яд и ми беше мъчн ...
Бях си загубила крилете. Някой бе ми ги взел, когато ги бях подпряла зад врата. Взе ли казах? Откраднаха ми ги. Търсих ги на различни места и някои приличаха на моите, но не бяха съвсем същите. Усещах как чуждите крила пърхат над мен и около мен и ме хващаше яд и ми беше мъчн ...
752
1
- Тишина!!!
Така и не разбрах кога той извика с глас, напомнящ на ранено животно. Толкова бях свикнала с тихото му присъствие, че този вик ме накара да изтръпна. Погледнах го, но той бе извил шията си като лебед и като че ли не искаше да погледна в очите му. Какво ли криеше? Защо отново само извика ...
Така и не разбрах кога той извика с глас, напомнящ на ранено животно. Толкова бях свикнала с тихото му присъствие, че този вик ме накара да изтръпна. Погледнах го, но той бе извил шията си като лебед и като че ли не искаше да погледна в очите му. Какво ли криеше? Защо отново само извика ...
711
Превключвах безцелно телевизионните канали, без да знам какво точно искам да гледам. Спрях се на мач от испанското първенство. Играеха Реал Мадрид. Загледах ей така, защото вече не ми се търсеше друг канал. От скука! Толкова ми беше скучно, че започнах да наблюдавам единствено играта на вратаря – Ик ...
707
5
Извор на болка
Там, нейде далече, в някакъв измислен свят, сред тъмни гори от вековни дървета и сухи поля, покрити с високи жълти треви, в подножието на самотен хълм, зад който всеки ден се скрива златното слънце, има мътно изворче. Водата му е образувана от капка по капка изплакани горчиви сълзи и ...
Там, нейде далече, в някакъв измислен свят, сред тъмни гори от вековни дървета и сухи поля, покрити с високи жълти треви, в подножието на самотен хълм, зад който всеки ден се скрива златното слънце, има мътно изворче. Водата му е образувана от капка по капка изплакани горчиви сълзи и ...
780
1
Костенурката... За големите костенурката изглежда доста мъничка. Също така и доста бавна. Костенурката е доста неразбрано същество. На практика костенурките се свързват с бавните хора. Дали според костенурката ние, хората, не сме доста бързи? Защо костенурките не са символ на дълголетие например? Ко ...
696
Моля му се искрено, тихо шепна в ухото му:
- Постой още малко така... върху мен. Постой!
Той връща шепота в ухото ми.
- Стоя.
Навън слънцето започна да залязва. ...
- Постой още малко така... върху мен. Постой!
Той връща шепота в ухото ми.
- Стоя.
Навън слънцето започна да залязва. ...
1038
14
Титаник... кораб, а? Огромен кораб, потънал... ала-бала... Да, ужким е така. Какво е Титаник? Какво е онова огромното, несломимо човешко творение? Обърнете повече внимание на думата човешко, отколкото на творение. Тук, в моята мисъл, прожектирана на вашите монитори, думата "човешко" е огромното, нес ...
800
1
Стоя нарано на една търговска улица, още несъбудена и ненаспана. Уморена от изминалия ден. Празна и безлюдна, изглежда много по-широка и по-дълга. Все още няма хора, вратите са заключени, щорите са спуснати, алармите са още включени. Нощните реклами, надписи и лампи избеляват наравно с деня. Музикат ...
831
7
Обстановката беше потискаща. От Всякъде лъхаше на старост. Имах чувството, че се бях върнал 50 години назад във времето. Почаках малко и с нетърпение си погледнах часовника. Вече бяха минали повече от 5 минути от обявеното време. Скоро те станаха на 10, след това на 15 и накрая на 20-тата минута има ...
884
2
Ще доживеем ли, дневниче?
2
Днес настроението ми се подобри..Отново съм при плоските закачалки у Tомас. Кученцето му Манолете ме посреща на вратата и докато не клекна , да ме близне по бузата, не ме оставя на мира. Правя го за удоволствие на Томас, не за мое, защото Манолете е от онези характери, за ...
2
Днес настроението ми се подобри..Отново съм при плоските закачалки у Tомас. Кученцето му Манолете ме посреща на вратата и докато не клекна , да ме близне по бузата, не ме оставя на мира. Правя го за удоволствие на Томас, не за мое, защото Манолете е от онези характери, за ...
1132
20
Един обществен парадокс
Забързаният ежедневен живот, привидно спокоен на места, те грабва неусетно. Пред една стара сграда животът тече бавно и спокойно, но ако можеше човек да чуе енергията, която кипи в нея, щеше да се удиви.
В нея се извършваха доста важни делови задължения, които усложняваха и б ...
Забързаният ежедневен живот, привидно спокоен на места, те грабва неусетно. Пред една стара сграда животът тече бавно и спокойно, но ако можеше човек да чуе енергията, която кипи в нея, щеше да се удиви.
В нея се извършваха доста важни делови задължения, които усложняваха и б ...
758
5
Днес се скарахме. Няма да кажа защо. Крехка и ранима, аз се разплаках. На оня наш заледен таван. Той побесня. Събра небето и земята, сля ги и ги завъртя. Задумка по тях.
Първи ден: Стана студено. Много студено. Адски студено. 20 градуса надолу. До нулата стигна. Посивя.
Втори ден: Слезе под нулата. ...
Първи ден: Стана студено. Много студено. Адски студено. 20 градуса надолу. До нулата стигна. Посивя.
Втори ден: Слезе под нулата. ...
895
7
http://vbox7.com/play:98384d6f
Стоя пред счупеното огледало и се взирам в онзи образ отсреща.
Образ разделен на хиляди късове парчета и всеки е различен, различна форма,
различно излъчване, различни чувства.
Всеки е чувал историите за живота и всеки знае колко труден може да бъде той. ...
Стоя пред счупеното огледало и се взирам в онзи образ отсреща.
Образ разделен на хиляди късове парчета и всеки е различен, различна форма,
различно излъчване, различни чувства.
Всеки е чувал историите за живота и всеки знае колко труден може да бъде той. ...
618
2
Т А Н Г О
Джоди Фостър казва: „Винаги, когато видя двама души да танцуват, аз се разплаквам.” Аз също.
Причината за мен е в близостта на хората. На мъжа и на жената. Обърнати един към друг, долепени и прегърнати. Танцуващи, слети в едно по–голямо човешко същество. Някак двойно. И точно това двойно ч ...
Джоди Фостър казва: „Винаги, когато видя двама души да танцуват, аз се разплаквам.” Аз също.
Причината за мен е в близостта на хората. На мъжа и на жената. Обърнати един към друг, долепени и прегърнати. Танцуващи, слети в едно по–голямо човешко същество. Някак двойно. И точно това двойно ч ...
991
8
Европейското се преквалифицира в Българско.
Все още си вадя хляба с труд. С всеки изминал хляб се убеждавам, че не съм на прав път. А я виж какво правят хората - провиква се някой от съседната маса. Съветват ме по телевизията – Всичко ще е наред, само пускайте повече sms-и. Не ща да пускам sms-и и з ...
Все още си вадя хляба с труд. С всеки изминал хляб се убеждавам, че не съм на прав път. А я виж какво правят хората - провиква се някой от съседната маса. Съветват ме по телевизията – Всичко ще е наред, само пускайте повече sms-и. Не ща да пускам sms-и и з ...
930
4
Първа стъпка - посока
Обърквай се, когато търсиш изход от този лабиринт.
Така ще бъдем повече заедно, лутайки се в това " кои сме".
Бъди търпелив, когато се надбягвам с миражи и безпочвени страхове.
Именно толкова изгубена , аз ще се приютя при теб... ...
Обърквай се, когато търсиш изход от този лабиринт.
Така ще бъдем повече заедно, лутайки се в това " кои сме".
Бъди търпелив, когато се надбягвам с миражи и безпочвени страхове.
Именно толкова изгубена , аз ще се приютя при теб... ...
963
4
Мъртва есен
Вървя бавно по самотната алея. Злокобната тишина, разпростирайки се около мен, е нарушавана единствено от шума, получавайки се от ядосаното изритване на падналите жълти листа, което правя по пътя си. Мразя есента. Изпълнена с толкова много промени, промени все към лоши неща. Училището – ...
Вървя бавно по самотната алея. Злокобната тишина, разпростирайки се около мен, е нарушавана единствено от шума, получавайки се от ядосаното изритване на падналите жълти листа, което правя по пътя си. Мразя есента. Изпълнена с толкова много промени, промени все към лоши неща. Училището – ...
591
1
Просто Хора
Когато слънцето затвори очите си и се търкулне лениво по хоризонта, денят е свършил. И отново никой не е обърнал внимание, никой не се е замислил и на никой не му е станало мъчно, че е изгубил светлината си за поне още една нощ. Не, никой не се усъмни, че това може да е последната нощ на ...
Когато слънцето затвори очите си и се търкулне лениво по хоризонта, денят е свършил. И отново никой не е обърнал внимание, никой не се е замислил и на никой не му е станало мъчно, че е изгубил светлината си за поне още една нощ. Не, никой не се усъмни, че това може да е последната нощ на ...
655
3
Сърцето блъска ритмично.
Изтръскана пепел в улична локва...
Малкото червено око на фаса в изящните ръце на младия мъж описва причудливи фигури във влажния нощен въздух.
Уличен музикант дърдори с акордеон зад празната си шапка.
Блясъкът в очите на слепеца на ъгъла. ...
Изтръскана пепел в улична локва...
Малкото червено око на фаса в изящните ръце на младия мъж описва причудливи фигури във влажния нощен въздух.
Уличен музикант дърдори с акордеон зад празната си шапка.
Блясъкът в очите на слепеца на ъгъла. ...
651
4
1055
2
КАМЪНИ
Когато седна върху напечените от слънцето камъни, надробени от скалата в паницата на времето, с които то си прави попара, се чувствам като един от тях. А тръгна ли, походката ми става бавна и тежка, като стъпката им, с която се спускат от върха по стръмния хребет. Времето е увенчало тази част ...
Когато седна върху напечените от слънцето камъни, надробени от скалата в паницата на времето, с които то си прави попара, се чувствам като един от тях. А тръгна ли, походката ми става бавна и тежка, като стъпката им, с която се спускат от върха по стръмния хребет. Времето е увенчало тази част ...
602
3
duffmckagan: Откога искам да направя интервю с теб, но ти все ме лъжеш за часа и мястото на срещата!
Лъжата: Не аз те лъжа, а ти се лъжеш!
duffmckagan: Точно това искам да те попитам. Кога Лъжата успява да излъже?
Лъжата: Винаги, когато не искаш да чуеш истината!
duffmckagan: Излъжи ме нещо. ...
Лъжата: Не аз те лъжа, а ти се лъжеш!
duffmckagan: Точно това искам да те попитам. Кога Лъжата успява да излъже?
Лъжата: Винаги, когато не искаш да чуеш истината!
duffmckagan: Излъжи ме нещо. ...
947
6
По вълната Смърт, към брега на спасението една до друга плуваха бутилката, на която пишеше "Празнота" и бутилката, на която пишеше "Щастие". Първата бутилка имаше на гърба си черен етикет с някакъв надпис на латински и череп с кръстосани кости. Тя беше по-смела, поради което завърза разговор с друга ...
490
Генералът се обърна. Леко брадясал и късо подстриган. Беше в черно. Отиваше му. Излъчваше сила. Той е як. Заговори за пистолети. Гледаше право в мен. Говореше бавно, изговаряше целите думи. Иж - 32, 39-ти калибър, стомана. Здрава стомана. Излъчваше още нещо – крехко. Вгледах се. То теглеше. Приближи ...
725
5
- Нека чуем следващия слушател! Добър вечер!
- Добър вечер!
- Oстана само един въпрос: Колко чаши от 200 милилитра ще напълним, ако имаме кофа с вода от 37 литра?
- Хм, кофата здрава ли е, или пробита?
- Здрава, разбира се, що за въпрос?- Да, и аз така помислих... Както и да е... 286. ...
- Добър вечер!
- Oстана само един въпрос: Колко чаши от 200 милилитра ще напълним, ако имаме кофа с вода от 37 литра?
- Хм, кофата здрава ли е, или пробита?
- Здрава, разбира се, що за въпрос?- Да, и аз така помислих... Както и да е... 286. ...
697
6
Вали. Не силно, по-скоро ръмеж. Тежките колелета дрънчат по ръждивите релси. Чува се свирката на локомотива. Влакът спира. Бавно, малко по малко… Сякаш и глупавият влак не иска Той да си иде. Пак. Отново.
Отива си и се връща. И пак, и пак…
И всеки път едно и също.
Влакът идва, после си тръгва, и два ...
Отива си и се връща. И пак, и пак…
И всеки път едно и също.
Влакът идва, после си тръгва, и два ...
1011
2
ЩЕ ДОЖИВЕЕМ ЛИ, ДНЕВНИЧЕ?
(1)
ДАКАТА
Мислите ми летят към едно местенце в България. Частичка от Рая. Така винаги си представям онова кътче в планината, на юг от Велинград, на върха, където снегът не свършва никога и където зарових моя половин живот, младежките ми години, а когато ме натисне носталги ...
(1)
ДАКАТА
Мислите ми летят към едно местенце в България. Частичка от Рая. Така винаги си представям онова кътче в планината, на юг от Велинград, на върха, където снегът не свършва никога и където зарових моя половин живот, младежките ми години, а когато ме натисне носталги ...
1750
22
Разхождаме се ние - аз и моята душа на каишка по тротоара в интернет. А наоколо - фраш от разходкаджии като нас!
И като отворили едни магазини, едни студиа, едни будки за вестници, едни кина, едни ресторанти, едни курсове за какво ли не - ум да ти зайде! Да се чудиш, просто, какво първо да гледаш и ...
И като отворили едни магазини, едни студиа, едни будки за вестници, едни кина, едни ресторанти, едни курсове за какво ли не - ум да ти зайде! Да се чудиш, просто, какво първо да гледаш и ...
1052
7
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
