4 221 резултата
(есента на 2019 г.)
Олеся се възстановяваше удивително бързо. Раните по тялото и ръцете ѝ избледняваха с всеки изминал ден. Баба Елефтера ги мажеше с приготвения печен мехлем. Нанасяше го върху кожата с птиче перо. С друг благ мехлем, съдържащ варен здравец, пчелен восък, кантарион и зехтин, мажеха ...
Олеся се възстановяваше удивително бързо. Раните по тялото и ръцете ѝ избледняваха с всеки изминал ден. Баба Елефтера ги мажеше с приготвения печен мехлем. Нанасяше го върху кожата с птиче перо. С друг благ мехлем, съдържащ варен здравец, пчелен восък, кантарион и зехтин, мажеха ...
483
2
Вниманието върху Чарли беше краткотрайно. Мошеникът не беше сигурен дали повечето бунтовници просто не бяха чули за него, или завръщането на армията значеше значително повече работа и по-малко клюки за всички присъстващи. Яери Омид, или поне момчето, което Чарли мислеше, че отговаря на името, побърз ...
373
Главата на Найдена вече едва се виждаше от снега. Пропадаше сякаш все по-надолу, но с някаква увереност, че се е задържала достатъчно дълго. Не разбираше защо мярна в ума си и леля Верка, сред всички лица, на другия ден, когато извади хапчетата от опаковките им. Скри ги под възглавницата, когато вле ...
607
9
16
След няколко седмици потъна в лавината до рамене. Остана да се вижда само главата на Найдена. Тъкмо нейното лице отново се беше покрило с пъпки и тя вече не знаеше с какво да ги маже, за да не го отблъсква. Глава над снега. Пъпки по кожата. Можеше спокойно да се оправдае, шегуваше се със себе си тя, ...
543
6
12
Беше някъде по обед, два дни след онзи ден, когато се беше лутала изплашена и мокра. Два дни бяха минали само, откакто майка ѝ я беше видяла да се връща и я посрещна на вратата, сякаш посрещаше изгубеното си дете.
Той тъкмо си пържеше картофи, когато тя влезе. Беше настъргал върху изпържените картоф ...
Той тъкмо си пържеше картофи, когато тя влезе. Беше настъргал върху изпържените картоф ...
753
6
11
ВЪЗЛОВА ТОЧКА
Откъс от "ПРЕДЦИТЕ МИ ГОВОРЯТ "
Втора част
Мария се събуди рано тази сутрин. Така беше научена от мама Иванка и въпреки че днес беше неделя и не трябваше да ходи на работа, и въпреки че навън валеше дъжд, тя стана. Прилежно се преоблече с домашната рокля, оправи си леглото и излезе от ...
Откъс от "ПРЕДЦИТЕ МИ ГОВОРЯТ "
Втора част
Мария се събуди рано тази сутрин. Така беше научена от мама Иванка и въпреки че днес беше неделя и не трябваше да ходи на работа, и въпреки че навън валеше дъжд, тя стана. Прилежно се преоблече с домашната рокля, оправи си леглото и излезе от ...
545
Чарли отвори очи. Лежеше по гръб на нещо меко. Над него нямаше небе. Всъщност имаше небе над него, но той не го виждаше от глинения таван на стаята, в която се събуди. Мошеникът прецени, че го чувстваше повече като съвземане, отколкото събуждане, но в случая разликата не беше голяма. Беше завит с че ...
328
ВЪЗЛОВА ТОЧКА
Откъс от "ПРЕДЦИТЕ МИ ГОВОРЯТ "
Първа част
Ето че дойде моментът! Есента на 1958 година, месец септември. Неделя е. Цял ден валя дъжд. Времето затвори хората по домовете им и само най-неотложните работи караха някои да излизат от вкъщи.
За Мацоран Бей това си беше истинско наказание. Т ...
Откъс от "ПРЕДЦИТЕ МИ ГОВОРЯТ "
Първа част
Ето че дойде моментът! Есента на 1958 година, месец септември. Неделя е. Цял ден валя дъжд. Времето затвори хората по домовете им и само най-неотложните работи караха някои да излизат от вкъщи.
За Мацоран Бей това си беше истинско наказание. Т ...
993
Сам беше отвън, когато тя се престраши да напусне убежището на сенките му в стаята си. Изражението му отново бе напълно непроницаемо, затворено за нея и за света наоколо. Или той така си мислеше. Лизи усещаше раздразнението му съвсем ясно. Острата нотка, почти като на озон, в миризмата му, само потв ...
363
Елизабет завъртя глава наляво, а после и надясно, оглеждайки се в огледалото. Раните й бяха заздравели, синините на гърлото й все едно никога не ги бе имало и дори от зъбите на фантома не бе останала и следа. Нямаше дори белези.
Не бе само това.
Лизи знаеше, че не е грозна и умееше да подчертава пре ...
Не бе само това.
Лизи знаеше, че не е грозна и умееше да подчертава пре ...
536
Из книгата ми "ПРЕДЦИТЕ МИ ГОВОРЯТ "
От глава " Петко и Иванка "
Продължение 3...
Иванка коленичи до леглото на мъртвото дете, зарови глава в завивките и примря. Така я намериха жените, дошли да подготвят Мария за погребение. Отмай цяла махала знаеше злата участ на семейството. И нищо не ги изненада ...
От глава " Петко и Иванка "
Продължение 3...
Иванка коленичи до леглото на мъртвото дете, зарови глава в завивките и примря. Така я намериха жените, дошли да подготвят Мария за погребение. Отмай цяла махала знаеше злата участ на семейството. И нищо не ги изненада ...
889
Лизи се завъртя, изстрелвайки крака си към главата му. Той блокира. Глезенът й се блъсна в предмишницата му на милиметри от лицето му и тя побърза да се отдръпне, преди да я е сграбчил.
На някакво ниво съзнаваше какво се случва, как прави точно онова, което Сам искаше. Разумът й казваше, че трябва д ...
На някакво ниво съзнаваше какво се случва, как прави точно онова, което Сам искаше. Разумът й казваше, че трябва д ...
325
Из книгата ми "ПРЕДЦИТЕ МИ ГОВОРЯТ "
От глава "Петко и Иванка"
Продължение 2
В амбулаторията докторът прегледа детето, но с категорична диагноза не можа да излезе затова ги прати в Ботевград. А от там в София.
С всяка следваща инстанция страхът и ужасът сковаваха все повече и повече сърцата на млади ...
От глава "Петко и Иванка"
Продължение 2
В амбулаторията докторът прегледа детето, но с категорична диагноза не можа да излезе затова ги прати в Ботевград. А от там в София.
С всяка следваща инстанция страхът и ужасът сковаваха все повече и повече сърцата на млади ...
864
1
Зимният дворец в Плиска
– Ами Левски? За Левски да имаш нещо да кажеш? – Алибей се наклони заплашително към Мирабела и тропна нервно по лакирания орехов плот на бюрото ù с дългите си, сухи и н е з а к р и в е н и пръсти, чиито чисти, добре поддържани нокти преливаха в седефен блясък.
– Левски го ням ...
– Ами Левски? За Левски да имаш нещо да кажеш? – Алибей се наклони заплашително към Мирабела и тропна нервно по лакирания орехов плот на бюрото ù с дългите си, сухи и н е з а к р и в е н и пръсти, чиито чисти, добре поддържани нокти преливаха в седефен блясък.
– Левски го ням ...
527
Сам можеше да заключи вратата и без да гледа какво правят ръцете му, само че упорито беше забол поглед в бравата и по никакъв начин не реагира на бягството й. Защото това си беше бягство. Тя искаше да избяга от него и да осъзнае това караше кръвта да застива във вените му. Не му харесваше нито мисъл ...
309
Иснани й беше наредила да почива и, честно казано, на Елизабет не й се правеше нищо друго. Чувстваше се изтощена, слаба и замаяна. Спеше й се, но не можеше, защото болката, като обгорена в огън плът, не й позволяваше, без значение на коя страна се обърне. Беше гладна, но когато се опита да закуси, в ...
504
Пролетта плъзна по голите поля. Тревата още беше мека като бебешка косица. Спокойствие лъхаше от обградилата ги планина, а в средата хората още се разсънваха от зимния сезон.
Беше някъде след 17 часът. Тъкмо беше завалял дъжд, когато Надя изхвръкна от къщичката. Тичаше без да знае накъде отива. Капк ...
Беше някъде след 17 часът. Тъкмо беше завалял дъжд, когато Надя изхвръкна от къщичката. Тичаше без да знае накъде отива. Капк ...
525
6
8
Навръх Нова година, двамата лежаха в едно бетоново корито с гореща минерална вода, гледаха към пукащите в небето фойерверки и пиеха от виното на нейния баща.
Банята се намираше в съседно село. Беше оградена с ламаринени паравани, а горещата вода изтичаше в коритото от два чучура. Според Насим, на ни ...
Банята се намираше в съседно село. Беше оградена с ламаринени паравани, а горещата вода изтичаше в коритото от два чучура. Според Насим, на ни ...
561
6
11
Из книгата ми "ПРЕДЦИТЕ МИ ГОВОРЯТ "
От глава "Петко и Иванка"
Слънцето бавно клонеше към залязване. Небето на запад се беше обагрило в оранжево-червени нюанси. Ветрец поклащаше клоните на дърветата, а листата им шумоляха. Реката си пробиваше път надолу и водите ѝ звънко пригласяха на шумоленето на ...
От глава "Петко и Иванка"
Слънцето бавно клонеше към залязване. Небето на запад се беше обагрило в оранжево-червени нюанси. Ветрец поклащаше клоните на дърветата, а листата им шумоляха. Реката си пробиваше път надолу и водите ѝ звънко пригласяха на шумоленето на ...
845
1
1
Миг по-късно Сам вече беше до нея и я вдигаше на ръце.
Беше закъснал. Беше позволил на фантома да се доближи до нея и беше закъснял да й помогне. Проклиняше се, че не го е спрял по-рано, но ядът и вината му можеха да почакат. Сега имаше нещо много по-важно, което трябваше да направи.
– Дишай, амара! ...
Беше закъснал. Беше позволил на фантома да се доближи до нея и беше закъснял да й помогне. Проклиняше се, че не го е спрял по-рано, но ядът и вината му можеха да почакат. Сега имаше нещо много по-важно, което трябваше да направи.
– Дишай, амара! ...
668
На тази улица имаше освен изоставени къщи, също и много накипрени вили. Стопанисваха ги разни големци от големите градове, някои бяха с охранителни устройства и мигащи червени лампички, но сега изглеждаха празни и самотни. Всичко наоколо спеше замръзнало. Беше събота срещу неделя. Виждаха се само дв ...
1095
7
16
Убиецът я преследваше упорито. Където и да отидеше Елизабет, той беше само няколко крачки от нея. Наблюдаваше я неспирно и, както бе открила една нощ, когато едва не се спъна в него по пътя за тоалетната, пазеше пред вратата й независимо от часа.
Беше там, или застанал мирно до стената, или нахално ...
Беше там, или застанал мирно до стената, или нахално ...
430
През следващите няколко дни Елизабет се движеше като в мъгла. Знаеше, че има работа за вършене, но едва намираше сили да стане от леглото. Времето за молитви беше ужасно, защото умът й непрекъснато се връщаше към онази нощ, но по-ужасни бяха упражненията по пречистване на обладани в басейна. Все още ...
505
След малко се намериха пак на пътя и пак хванати за ръце. Беше студено, а все едно сезонът не отговаряше нито на зима, нито на пролет, на есен, нито дори на лято. Беше пети, независим сезон, от който не зависеха проявите на природата. Беше сезон, разливащ се във вените им, а после и в дуварите, до к ...
561
6
11
(есента на 2019 г.)
Смъртта на бай Страхил тресна като гръм, който отекваше в селото цяла неделя. Такава тема за разговор хората скоро не бяха имали и се надпреварваха с дивашко настървение да одумват и предполагат какво, аджеба, ще се случи сега. Едни залагаха, че щерката ще зареже софиянеца и ще с ...
Смъртта на бай Страхил тресна като гръм, който отекваше в селото цяла неделя. Такава тема за разговор хората скоро не бяха имали и се надпреварваха с дивашко настървение да одумват и предполагат какво, аджеба, ще се случи сега. Едни залагаха, че щерката ще зареже софиянеца и ще с ...
514
1
2
– Пусни го! – изръмжа Чарли и затегна хватката си около меката кожа. За момент отново се зачуди дали да не използва магия, но бързо размисли – ситуацията все още можеше да бъде разрешена мирно. – Пусни! – настоя отново мошеникът, този път малко по-спокойно, но също толкова твърдо.
Усиленото дръпване ...
Усиленото дръпване ...
345
Султан носеше котешко име, но за разлика от Шакир, не беше котка, а човек. Почти човек. Защото понякога ми се струваше, че е нещо повече. Беше нейдеградският луд, заменил дългогодишната местна фаворитка на тази позиция – Деса Пуйката, умряла преди време.
Ако сте забелязали, всеки град и дори всеки к ...
Ако сте забелязали, всеки град и дори всеки к ...
454
Елизабет се събуди в стаята, която Франк й бе отредил в съня и емоциите й веднага се разбунтуваха. От една страна, изпита облекчение, защото присъствието й тук означаваше, че той е добре. От друга, разочарованието й, че отново ще трябва да бъде разделена от Сам, след като вече бе прекарала седмици б ...
488
Чувам го от стаята си. Звукът на климатика над козирката на входа е ръждясал, тенекиен, кух. И пресеклив като избеляла осева линия. Губи се замалко и после се появява с нова сила. Придружава го равномерен, бучащ шум – като от запален двигател, но колата никъде не тръгва, защото не е дошла отникъде – ...
427
Сам дори не усети кога устните му се озоваха върху нейните. Просто бяха там, най-сетне вкусвайки ги. А те бяха по-сладки, отколкото помнеше, отколкото Лизи му беше загатнала. Девойката първо замръзна под него, но не се стресна и не се отдръпна. Затова започна нежно да я целува и дори внимателно подр ...
366
Сам за пореден път тази нощ се запита дали беше добра идея да идва да я търси. Щеше да бъде много по-разумно да се покрие няколко дни, в които да се храни, да ближе рани и да ги изчака да заздравеят. До седмица от белезите нямаше да има и следа, но само мисълта да не я види още седмица караше кръвта ...
343
Елизабет окачи робата си на закачалката и я прибра в малкото гардеробче, обличайки си вместо нея ризата на Сам. Повдигна яката й, затвори очи и вдиша дълбоко, представяйки си, че може да подуши миризмата му по плата. Три седмици бяха изминали, откакто го видя за последно. Усещането, че нещо лошо му ...
540
Елизабет се обу, излезе в коридора и заключи вратата. Отиде до съседния апартамент и почука. Изчака търпеливо няколко минути и се усмихна, когато Сабра й отвори.
– Излизам до пазара. Ще ми дадеш ли списъка?
– Ето го, мила. – възрастната жена й подаде парче хартия с няколко ситно изписани думи, след ...
– Излизам до пазара. Ще ми дадеш ли списъка?
– Ето го, мила. – възрастната жена й подаде парче хартия с няколко ситно изписани думи, след ...
666
Само шест други момичета и едно момче преминаха успешно теста.
Няколко часа по-късно осмината бяха облечени в чисто бели роби с дълбоки качулки и отведени през неголяма вътрешна градина с палми, кактуси и други жилави растения до малка кръгла постройка без прозорци. Елизабет очакваше да бъде осветен ...
Няколко часа по-късно осмината бяха облечени в чисто бели роби с дълбоки качулки и отведени през неголяма вътрешна градина с палми, кактуси и други жилави растения до малка кръгла постройка без прозорци. Елизабет очакваше да бъде осветен ...
364
ПЕСЕНТА НА ЛЕБЕДА 5
Глава пета
Монреал изток беше, работнически квартал. Заводските комини, складовите халета и беднотията на живущите пишеха историята на тази “старинна” махала. Пристанището и огромните и огромните резервоари за нефт, правеха пейзажа на квартала не особено лицеприятен. Близо до сам ...
Глава пета
Монреал изток беше, работнически квартал. Заводските комини, складовите халета и беднотията на живущите пишеха историята на тази “старинна” махала. Пристанището и огромните и огромните резервоари за нефт, правеха пейзажа на квартала не особено лицеприятен. Близо до сам ...
620
1
1
(лятото и есента на 2019 г.)
Музиката се чуваше най-малко един километър в радиус. Сватбата беше започнала. „Дотук с надеждите за Мария.“, кисело отбеляза Монката, докато се бръснеше в огледалото, поне два пъти по-старо от него. Най-добре да идеше в града – все някой щеше да го закара дотам. Щеше да ...
Музиката се чуваше най-малко един километър в радиус. Сватбата беше започнала. „Дотук с надеждите за Мария.“, кисело отбеляза Монката, докато се бръснеше в огледалото, поне два пъти по-старо от него. Най-добре да идеше в града – все някой щеше да го закара дотам. Щеше да ...
495
2
Когато се прибираше от Насим, Цвети ѝ казваше:
– Той ще разбие сърцето ти.
Казваше го банално, сякаш го беше прочела в любовен роман. Напомняше го с шумолещ глас, докато Надя падаше в ръцете му като в топла трева. Когато звездното, туптящо небе изгаряше душата ѝ, когато излизаше от банята и търсеше ...
– Той ще разбие сърцето ти.
Казваше го банално, сякаш го беше прочела в любовен роман. Напомняше го с шумолещ глас, докато Надя падаше в ръцете му като в топла трева. Когато звездното, туптящо небе изгаряше душата ѝ, когато излизаше от банята и търсеше ...
738
8
20
Елизабет бе сама в празна стая. Цветните стъкла на прозорците улавяха светлината на изгрева и къпеха белия под в ярки цветове. Каменен постамент без никакви украси стоеше в центъра на помещението, а върху него бе поставен дълбок сребърен съд. Девойката се огледа наоколо, но дори и някой да се криеше ...
372
От много древни времена съществуваше федерация контролираща интелигентния живот в мултивселените. Много по-стара от по-новите от тях и състояща се от тези възникнали първични видове, които не бяха допуснали грешките на останалите и не се беше наложило да бъдат унищожавани за да започват отначало. Ни ...
931
Щом прекрачеше прага на храмът на Ну’Ахра, човек се озоваваше в просторна зала, огряна от топла светлина. Подът беше от бял мрамор, по който се преплитаха сини и сребърни нишки, стените бяха облицовани с мозайка от плочки в златно, тюркоазено и червено, а от таванът те наблюдаваха стенописи на Ну’Ах ...
1045
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
