Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Шами

Шами си беше чистокръвно маке отвсякъде – среден на ръст, набит, загорял като пирински кремък, с вечно шаващи очички, на които не убягваше ни една аванта или задала се опасност. Докато ние софийските гъзарчета се ориентирахме в казармената обстановка, Шами вече беше влязъл под кожата на когото трябв ...

admiral

Проза » Хумористична

2022-04-23T18:42:53+03:00 720 2

Полковник Проколо и горската нимфа

Една нощ (тази на 21 юни) гората празнувала. Насред шеметно високите ели, просмукани с мрак, се отваряла поляна с правилна форма, напреки на която лежал стволът на дърво, паднало преди бог знае колко години, с вече ошмулени вейки и клони.
Там именно се състояло и празничното събиране. В него всъщнос ...

yllona

Проза » Разкази

2022-04-23T16:08:47+03:00 754 1

Изгревът

Бягах, като луд по пустия булевард. Кръговете на уличните лампи следваха един след друг. Чух, че в далечината идва кола и видях светещия надпис "Такси". Изскочих на шосето и започнах да махам. Автомобилът профуча край мен и после удари спирачки. Затичах се и се метнах на задната седалка.
- Накъде?
- ...

Жабокът

Проза

2022-04-23T14:43:37+03:00 459 3 1

Приказка за грозната царица

В едно далечно и приказно кралство живеел цар със своята царица. Времето отминавало, а владетелят ставал все по-мрачен и сърдит. Не харесвал съпругата си и тайно мечтаел тя да изчезне от живота му.
- Как можах да сключа брак с такава грозотия? – въздишал владетелят.
- Трябваше предварително да я опо ...

troia

Проза » Разкази, Приказки и произведения за деца

2022-04-23T12:50:16+03:00 2K 4 26

Двеста и шестдесет грама любов - втора част

На следващият ден бе откриването на изложението. Този ден бе отреден само за гости - хора от артистичните среди, журналисти и най-вече, претенциозни аристократи. Всички те разнасяха чаши с шампанско и вино, обсъждаха - правителството, политиката, собствените си постижения и демонстрираха благополучи ...

РосиДимова

Проза » Разкази

2022-04-23T11:59:26+03:00 1.2K 6 18

Небостъргачът - 96

Йоме беше решил да тръгне по следите на Джиро - осъзнаваше, че едва ли щеше да получи подобен шанс. Може би разбира се след това Бокузо щеше да изпрати някой по следите му и така той самият да се превърнеше в жертва, но това беше животът - една безкрайна серия от премахвания. Мнозина трябваше да умр ...

Мастъра

Проза » Други

2022-04-23T08:40:22+03:00 1K

Нещо за някого

Благодарение на правителството много жени се научиха да са пестеливи домакини...
хххх
Разтревожени журналисти попитали ББ за състоянието му. Той спокойно обяснил, че състоянието му е отлично, дай Боже всекиму, а виж – със здравето има проблеми...
хххх
Обява: „Автобусът на живота пътува по трасето Па ...

генек

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2022-04-22T11:46:55+03:00 589 4 7

"Мистър Питкин в тила на врага"

Великден, годината е 2009. Пристига бъдещият ми съпруг от Сърбия. Български не знае нито дума. Посрещам го на врачанската гара, прибираме се и го изпращам до дома на майка ми, от който ни делят две улици, да донесе яйцата. Връща се и носи огромна тенджера – яйцата прилежно вързани в тензух, водата – ...

Patrizzia

Проза » Хумористична

2022-04-21T22:12:02+03:00 1.1K 2 11

Небостъргачът - 95

Когато цял живот си живял в кошмар и онова, което знаеш e, че ежедневното ти оцеляване е основната ти цел, съзнанието ти придобива нагласа на неопределена безформеност. Джиро беше там да служи и на изпълни поръчката на Бокузо, но Инг Юе също знаеше добре какво се случваше - той в крайна сметка отгов ...

Мастъра

Проза » Други

2022-04-21T18:52:00+03:00 1.1K

Как да обогатим общата си култура

За да обогатите общата си култура, най-важното нещо е да имате какво да обогатявате. Направете кратък тест: накарайте някой да ви отвори на гуглето на два съседни прозореца картина на Пикасо и схема за евакуация на хипермаркет. Опитайте да познаете кое от двете е Пикасо, ако не уцелите – няма страшн ...

popolo

Проза » Други

2022-04-21T10:02:31+03:00 1.8K 1 8

Пътешественик през времето и пространството

Денят беше топъл, затова му се прииска да се поразходи нейде из екваториалните земи. Примерно… Да, онзи остров е интересен. Със странна стена по средата. От еднта й страна – палми, храсти, бял пясък и синя лагуна. От другата – приказен дворец, изумрудени ливади, весело танцуващи и пеещи си младежи и ...

генек

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2022-04-21T09:46:48+03:00 868 3 7

CO-вид 82. Патов Апокалипсис

Когато птичето гнездо пада от дървото, яйцата често остават невредими.
Думи на очевидец на голямото китайско земетресение в Шанси от 1556 г., който предупреждава, че след началото на земетресение, не трябва да се излиза навън, а да се остава по домовете
Хадес, наши дни
Отново губеха Света, който им ...

МарияДимитрова.67

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи, Други

2022-04-21T07:03:24+03:00 772

Орлицата- 4

Стъпваше леко. Сякаш самодива ѝ бе дала нозете си.
Една кошута надзърна в напъпилата зеленина и се изгуби от пътя ѝ.
Пускаше филизите си гората- опиянена от чудото на живота.
Кера пъхна ръка в пазвата си. Напипа медальона и лицето ѝ побледня.
После скършено тръгна между дърветата. Един изгнил дънер ...

Ivita_Mirianova

Проза » Разкази

2022-04-20T17:42:39+03:00 932 4 12

Небостъргачът - 94

Понякога е трудно да се отсее истината от лъжата, но фалшивата реалност на възприятията ни можеше да бъде показателна в това отношение. Лейди Смърт беше на върха на един мощен клан, но самата тя знаеше добре, че Тодака не е вечен - бяха минали прекалено много години. Дори нейният син вече беше един ...

Мастъра

Проза » Други

2022-04-20T17:39:56+03:00 1.2K

Записано. Защо?

Вземам си обикновено закуска и боза от една малка баничарница. Отвътре ми ги дава хубаво маце. Само дето веднъж подметна, че тъкмо опразнувала 40-и рожден ден.
Младичка, значи…
Оня ден минавам оттам – тя лъска витрината отпред. Вече не зад прашното стъкло, не от полумрака, а осветена от слънцето.
И ...

генек

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2022-04-20T11:55:13+03:00 818 4 12

Размисли в утрото на Велика сряда

Достойнството е етикетът с цената на човешката душа. За радост или за беда, той не е залепен за челото ни. За колкото ние самите се оценяваме, толкова уважение, обич и признателност от другите получаваме.
Най-ценните съкровища се съхраняват в сейфове, чийто код е известен само на собствениците им. Т ...

Samadhi

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2022-04-20T11:31:30+03:00 1K 3 9

Към безкрайното синьо на морето (част 9)

XIV
Загледах се през прозореца. Беше красиво, но някак самотно… Просторното поле, градът в далечината и стълбовете с жиците. Те привлякоха вниманието ми. Беше останало едно единствено врабче върху жицата. Другарчетата му са отлетели, а то си стои и сякаш просто не знае сега какво. Дали нещо го задър ...

зорница

Проза » Повести и романи

2022-04-19T12:01:12+03:00 1.6K

Светът се преобръща удобно с краката нагоре

В женския затвор Edna Mahan, щата Ню Джърси, едновременно забременели две съкилийнички…
От третата, настанена в същата килия…
Н, не – няма чудо, не се налага да пишем нови Евангелия.
Просто третата – а употребявам женския род само сато ирония, е мъж, обявил се за трансджендърна жена. Така се чувства ...

генек

Проза » Други

2022-04-19T09:35:59+03:00 1.3K 2 9

Задръстване

В колата беше топло, задушно и когато отвориш прозореца отвън влизаха мухите, изпаренията на колите, и гласовете на хората. Задръстване.
В такива моменти обстановката предразполага човек да се пита едни фундаментални въпроси от типа на какво търся тука. Не в конкретното задръстване, а по принцип. Не ...

SvetoslavVasilev

Проза » Разкази

2022-04-18T15:39:40+03:00 768 3 2

Съкращения в кризата

Човешките органи направиха производствено съвещание. Сложен ставаше животът, нова криза се задаваше, трябваше мерки да се вземат, план за възстановяване и реконструкция да сътворят…
- Трудно ни е – рече Десният крак, а левият подритна в знак на съгласие – Енергията нещо… Закъсваме я. Остави скоростт ...

генек

Проза » Разкази, Хумористична

2022-04-18T11:10:31+03:00 990 2 10

Сънят

Не знам защо, но постоянно заспивам. Сякаш искам в сънищата да избягам от реалността. Ето отново затварям очи...
Безкрайно поле с бурени. Пустота и сиво небе, покрито с облаци. Вървя, а не зная, накъде. По целия път са кръстове. Странни кръстове, подредени все едно са електрически стълбове, но няма ...

Жабокът

Проза

2022-04-18T09:18:18+03:00 787 2 10

Небостъргачът - 93

Смъртта на самия Сео Юн не можеше да не бъде нещо, което Джааку да не отчетеше като някаква форма на провал. Да, беше странно, но може би напълно закономерно - в крайна сметка бяха загубили ценен източник на информация. Бяха загубили нещо, което нямаше как да върнат обратно. Разбира се, имаше и друг ...

Мастъра

Проза » Други

2022-04-18T08:46:07+03:00 1.8K

Как да станем инфлуенсъри без да полагаме усилия

Темата на днешната ми животрептяща беседа е „Как да станем инфлуенсъри, без да полагаме усилия“. В днешни дни инфлуенсърството е извор на непрестанно преливащо себеобичане, така че, ако страдате от натрапчивото чувство, че сте безполезен, не се помайвайте, а вадете клавиатурите и пишете! Има много н ...

popolo

Проза » Други

2022-04-18T08:45:24+03:00 1.6K 4 11

Малко по македонския въпрос

Българската история отрича наличието на македонци у нас. Тезата е, че македонците това са българи, които сърбите ловко са обработили и са им внушили чуждо етническо самосъзнание. В това отношение веднага се сещам за покойния проф. Божидар Димитров /лека му пръст/. Много бих искал това да е така, за ...

vega666

Проза

2022-04-18T01:13:02+03:00 1.4K 4 21

Объркани времена

Беше началото на месец август 1994 година. И дните, и нощите бяха непоносимо горещи. Пътувах до село с обедния автобус с по-малкия си четиригодишен син. Автобусът заизкача баира от гьола Ташлъ към центъра, заобиколи двора на джамията и спря на спирката пред магазина на Гюнер Яваша. Майка ни очакваше ...

Samadhi

Проза » Разкази

2022-04-17T20:51:25+03:00 1.8K 1 16

Дишай

Кога порасна?
Пита ме една сянка, минала ми през очите и се спряла в гърдите. Чернее тя, чернея и аз.
Кога се научи да живееш?
Настоява и натиска всяка рана, докато не текне катран, който сбирам с шепи.... Срам ме е да го гледам, мой си е, страшен е, помни всичко, което умело съм закопал...
Млъкни... ...

Wildhorse

Проза » Други

2022-04-17T16:15:27+03:00 849 4 10

Постен тюрлюгювеч по хакрикански

Едно грахово зърно. Едно, но с най-малко три хиляди извънземни модификации. Чета и пулсът ми се успокорява. Според диетурника е пригодно за цели два дни статистическо оцеляване. Тъй-тъй-тъй... размразяване на слънчева светлина, та да не се бастисат полезните изкопаеми в него. Следва тънко накълцване ...

ИнаКалина

Проза

2022-04-16T22:53:59+03:00 700 5 9

Есенна любов

Краят на лятото бе дошъл. Студеният есенен дъх вече се усещаше всяка вечер, когато хората сядаха на брега на морето за да се насладят на последните топли дни.
Там, точно на брега на синьото море стоеше малка, сива къща, сгушена зад голям дъб. На прозорците ѝ имаше стари, дървени кепенци. На двора, р ...

ДораНонинска

Проза » Разкази

2022-04-16T21:50:14+03:00 626 1

CO-вид 81. Примирието – 2

Направи си цар Пук дворец. Нечувано нещо. Толкова бил висок дворецът, че когато от най-високата кула майсторът изтървал теслата си, тя падала шест месеца време, докле стигне земята. Учудил цар Пук света.
Ангел Каралийчев, „Зеленият петел“
Тогава усети, че страхът бавно започва да го завладява. Облег ...

МарияДимитрова.67

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи, Други

2022-04-16T21:31:23+03:00 1.1K 2

Предложението

По телевизията обещаваха светло бъдеще. "Ще се оправим! Всичко е наред..." А тя си търсеше работа. И пак, и пак, и пак.. Беше се дипломирала, но нямаше стаж. Никой не я искаше. Чувстваше се ненужна.
- Ще помогнем на младите да се реализират. Те са нашето бъдеще. - обещаваше убедително от екрана улег ...

troia

Проза » Разкази

2022-04-16T20:03:11+03:00 814 10

Небостъргачът - 92

Дали смъртта беше просто една трансформация? Или имаше още нещо отвъд? И Тугуслар, и Чунг Хе трябваше да намерят отговори, а времето изтичаше неумолимо.
- Дори и да е тръгнал през Монголия, има сериозен шанс моите хора да го хванат - каза Тугуслар. - В крайна сметка, явно Алиф наистина е зад всичко ...

Мастъра

Проза » Други

2022-04-16T20:01:52+03:00 985

Съботна семейна идилия

Година 2030-та....
Мързелив почивен ден...
Жена ми гледа по Андроид ТВ серийният филм за Скай Лаб,...изкуственият интелект мига добродушно и безшумно се движи между мебелите, мдаа, време е за почистване...
Естественият интелект бръумчи с развален дрон в ръка...
- Мамо, защо кака се казва Атина....- ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Хумористична

2022-04-16T14:58:13+03:00 822 7

Надеждата

Кевин бавно отвори очи. Погледът му се плъзна сънливо из тъмната стая. Бавно се надигна и седна в леглото. Както обикновено, след дрямка се чувстваше двойно по-уморен. Очите му пареха. Бавно ги разтърка докато пристъпваше към стола в ъгъла на стаята. Взе метнатия там избелял и стар тъмносин халат и ...

Георги.86

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2022-04-15T19:39:40+03:00 1.3K

Небостъргачът - 91

Ордос - градът, от който беше започнал тоталният възход на корпорация Дао. Мястото, което сега най-вероятно щеше да се окаже развръзката на цялата история - имаше толкова въпроси без отговори. Какво се случваше в душата на Тугуслар? Този номад беше напуснал своята степ и властта, която упражняваше в ...

Мастъра

Проза » Други

2022-04-15T17:10:53+03:00 1.3K

Като по братя Грим...

Петъчен ден,.. куцуз ден
Събужда се един мъж,...целува жена си, пие кафе на гладен корем и отива на работа
Отбива се на близката баничарница да си купи баничка и боза...паркира колата и дърпа ръчната.
В този момент строителна машина се врязва в колата му...
Дошлите служители на КАТ констатират ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Хумористична

2022-04-15T17:07:42+03:00 638 2 10

Справедливостта

Съзнателният ми живот премина от преход в преход, от криза в криза, от опашка на опашка. Все чакаме, все се надяваме, все уж този път ще ни се получи и уж сме си взели поука и все на няколко години се оказваме отново на стартова позиция.
Усещането е като, че ли си един от онези хамстери, които не сп ...

ЛориМатея

Проза

2022-04-15T17:06:48+03:00 633

Майката на розовото облаче

Днес трябваше да бърза, защото я чакаше доста недовършена работа от вчера. Не обичаше да отлага нищо за следващия ден, но желанието непременно да довърши жилетката на дъщеря си беше изместило всичко друго. Най-важното за нея сега си оставаше изпращането на малкото ѝ момиче, което заминаваше на лагер ...

pastirkanaswetulki

Проза » Разкази

2022-04-15T17:01:59+03:00 1.4K 1 17

Небостъргачът - 90

Сео Юн се беше придвижил с част от хората си и беше оставил другата отвън - все пак можеше и да има изненади. Ху и Тао бяха най-верните хора на Гао Минг, но Сео Юн беше в тази игра твърде отдавна и знаеше, че можеше да се очаква всичко. Колкото и трудно да беше за вярване мнозина имаха твърде интере ...

Мастъра

Проза » Други

2022-04-15T11:25:24+03:00 1.2K

Сандък за книги

В кабинета ми, където преподавах журналистика, всичко бях оформил сам. Масите за четирима, столовете леки, градински, дъската подвижна, над нея голям екран, свързан с компютъра ми. И малка библиотека, която разположих в телевизор. Голам модел, избушен, останала само лакираната форма. Обяснявах – кни ...

генек

Проза » Други

2022-04-15T09:52:26+03:00 1.3K 3 5

Чувам те, ден четвърти, капан за еколози

ЧУВАМ ТЕ, ден четвърти:Капан за еколози
-Ето, каза Самарянката, още една история, която съм съчинила преди доста години.Разказва я една дама от далечното бъдеще.
Чуйте историята ,която ще ви разкажа и си направете извод къде сгреших. Ако не бях подценила магарешкия инат и способност на мъжете да пре ...

NeliKaneva

Проза » Разкази

2022-04-14T16:42:52+03:00 998 2