14 560 резултата
Много ù личеше. Изобщо не умееше да лъже.
– Несторов, трябва да отида... – каза, навеждайки
се да вземе съвсем умишлено съборения от нея
химикал от неговото бюро на пода, и продължи –
обадиха се от градината, че Мишето... ...
– Несторов, трябва да отида... – каза, навеждайки
се да вземе съвсем умишлено съборения от нея
химикал от неговото бюро на пода, и продължи –
обадиха се от градината, че Мишето... ...
1223
3
Като дете дядо ми често разказваше приказки или разни истории, които сполучливо съчиняваше или беше чул от други хора. Запомнил съм една, която по онова време ме беше силно впечатлила. И досега я помня, като ярък пример на човешкото геройство и твърдост. Ще се опитам да предам думите му, а ако не ус ...
870
4
Проститутката, която регулираше движението
Стивън Бене летеше надолу. От години злоупотребяваше с алкохола. За седем години беше написал само два сценария за MGM. През тези седем години преживя три развода.
Банковият служител паркира колата пред къщата на Стиви. От километри личеше, че е прост чинов ...
Стивън Бене летеше надолу. От години злоупотребяваше с алкохола. За седем години беше написал само два сценария за MGM. През тези седем години преживя три развода.
Банковият служител паркира колата пред къщата на Стиви. От километри личеше, че е прост чинов ...
775
5
*Два балона се разхождали в пустинята и изведнъж единия викнал кактусссс, а другия отговорил ами като не внимавашшшш*
Една голяма планета в една голяма галактика в неизмеримата Вселена, била населявана от големи същества. Те знаели че са големи, но въпреки всичко продължавали да се опитват да изглеж ...
Една голяма планета в една голяма галактика в неизмеримата Вселена, била населявана от големи същества. Те знаели че са големи, но въпреки всичко продължавали да се опитват да изглеж ...
715
1
Някои хора с присъствието си
оставят ярка диря в нашия живот
така, че дори когато ги няма,
спомените за тях живеят
някакъв свой живот, ...
оставят ярка диря в нашия живот
така, че дори когато ги няма,
спомените за тях живеят
някакъв свой живот, ...
832
1
5
Illusion
I see you. All of you. I see your eyes staring at me, through me and beyond me. I see your faces – some old, some young, even babies. You, all of you, just staying there, in your tiny little houses, putting a charade nobody is really watching.
You are all different. You are poor. And you ar ...
I see you. All of you. I see your eyes staring at me, through me and beyond me. I see your faces – some old, some young, even babies. You, all of you, just staying there, in your tiny little houses, putting a charade nobody is really watching.
You are all different. You are poor. And you ar ...
2711
18
Новата квартира и старите навици
Наскоро бях сменил квартирата. Вече бях проучил къде са денонощните магазини за алкохол и цигари, къде са по-сносните заведения. Заведения не липсваха, бях в централната част на София, но пък денонощните магазини в близост бяха едва два и то не чак толкова близко. То ...
Наскоро бях сменил квартирата. Вече бях проучил къде са денонощните магазини за алкохол и цигари, къде са по-сносните заведения. Заведения не липсваха, бях в централната част на София, но пък денонощните магазини в близост бяха едва два и то не чак толкова близко. То ...
688
8
Преди много години, когато бяхме млади, и все още младоженци, и ни беше много малко акъла, много малко, а и все още е така... но това е друга тема...
Боян беше на около 11 месеца и през лятото искахме да посетим роднините, едните в Добрич, а другите в Стара Загора. Напълнихме два куфара с багаж, с п ...
Боян беше на около 11 месеца и през лятото искахме да посетим роднините, едните в Добрич, а другите в Стара Загора. Напълнихме два куфара с багаж, с п ...
602
1
Не можеше да разбере какво й става. Дали беше погледа му, дали стойката, дали усмивката, но не можеше да откъсне поглед от него. Да, беше го виждала и преди, и двамата бяха от Христо Даново, само че той живееше в махалата, където баща й не я пускаше да ходи. Но селото не беше голямо, със сигурност г ...
952
3
Тази история изпълнена с дъхав и упойващ солен привкус на море се случи преди няколко години. Павел, среден на ръст, с права, кестенява коса и сини очи младеж беше студент първи курс по екология. Понеже от малък винаги обичаше и се интересуваше от природата и животните, негова мечта бе да следва, да ...
504
1
Prisoner of Mankind
We did this. We all did. We should have been dead a long time ago, and yet we found a way to screw things even more, outdid ourselves. Africa was the obvious answer. So simple. This massive piece of hot sweaty heaven sitting right there, undisturbed for thousands of years. Of cou ...
We did this. We all did. We should have been dead a long time ago, and yet we found a way to screw things even more, outdid ourselves. Africa was the obvious answer. So simple. This massive piece of hot sweaty heaven sitting right there, undisturbed for thousands of years. Of cou ...
2303
2
Аз тръгвам. Утре. Със самолет. За първи път ми е. Вълнувам се. И ме е страх. От неизвестното. То се казва Швейцария. Какво ме чака там? Знам само за кравите и шоколадите. За часовниците и швейцарските ножчета. Шоколадът е вреден за мен, часовник не нося, от ножчето нямам нужда. Чудя се обаче, дали т ...
406
2
''Отново валеше февруарският сняг. На вън беше тихо и спокойно. Улиците бяха покрити с пухкав бял сняг. Отличаваха се само лампите. Беше много студено. Като в Сибир! За това никой нямаше по пътя, освен едно малко момиченце и една, две влюбени двойки. Момиченцето явно се беше изгубило или просто търс ...
766
3
Никога не съм разбирала от класическа музика. Знам имената само на най-известните опери и композитори, като много рядко мога да разпозная някое произведение само със слушане. Може би нямаше кой да ме посвети, може би аз не отделих нужното време за този жанр. А може би трябваше, защото имам едни свои ...
485
1
Моят разказ във фентъзи-сборника "Мечове в града", издаден през 2013 година от Националния клуб за фентъзи и хорър.
Уктарис доближи портите на Дурикс, подпря се на меча си и се загледа в крепостните стени. Няколко стражи пазеха огромната арка, която изпълняваше ролята на входна порта, а зад нея се в ...
Уктарис доближи портите на Дурикс, подпря се на меча си и се загледа в крепостните стени. Няколко стражи пазеха огромната арка, която изпълняваше ролята на входна порта, а зад нея се в ...
629
8
Само веднъж видях баба да плаче. Бях на 11. Сурова жена беше тя. Няма да те прегърне или да ти каже добра дума, когато ти е тежко. Животът я беше направил такава. Но ето там на двора, нещо в нея се промени.
Стоях на топло до печката и както ми беше заръчала, разбутвах жарта, та да се изпекат равноме ...
Стоях на топло до печката и както ми беше заръчала, разбутвах жарта, та да се изпекат равноме ...
1024
1
4
МАЙКАТА НА ДАВИД
На баща ми не му понасяше в България. Вече беше живял десет години тук. През това време беше създал мен. Аз се оказах негов подобрен вариант, взаимствал всичките му пороци и добродетели. Баща ми беше неудачник, но беше симпатичен мъж. Жените го харесваха, а с майка ми живееше само " ...
На баща ми не му понасяше в България. Вече беше живял десет години тук. През това време беше създал мен. Аз се оказах негов подобрен вариант, взаимствал всичките му пороци и добродетели. Баща ми беше неудачник, но беше симпатичен мъж. Жените го харесваха, а с майка ми живееше само " ...
954
9
''Дойде с вятъра. Почука на вратата ми. Отворих я, а там нямаше никой, дори вятър нямаше. С отварянето усетих как лека сила се докосва до сърцето ми. Всяка вечер в 2:00 ч., аз чувах сблъсъка във врата ми, и когато отивах да я отворя, там нямаше никой, дори и сянка. Бях неспокойна, но не ме беше стра ...
605
Той сложи едната слушалка в лявото си ухо,а другата в нейното дясно и пусна любимата им песен докато пътуваха незнайно до кое място. Тя се усмихна,а той се приближи и я целуна чувствайки за пръв път тази непозната топлина в сърцето си.И отвори очи разбирайки,че се намира в леглото и за пореден път т ...
657
Навън бе непрогледна нощ, когато електронният ми часовник иззвъня. Мъглицата на съня ми с усилие се разпръсна и аз се събудих. Потръпнах от неприятния хлад в стаята, отидох в кухнята и с няколко шепи студена вода се ободрих.
Облякох ловното си облекло набързо и се насочих към заключената каса в ъгъл ...
Облякох ловното си облекло набързо и се насочих към заключената каса в ъгъл ...
655
3
Беше краят на работния ден, а хората не спираха да се тълпят в магазина. Сякаш най-важното нещо в девет и половина вечерта беше да си купят половин килограм сирене, шепа маслини и два-три кренвирша.
Яна стоеше с дежурна усмивка зад щанда с млечните продукти и едва се сдържаше
да не хвърли буцата сир ...
Яна стоеше с дежурна усмивка зад щанда с млечните продукти и едва се сдържаше
да не хвърли буцата сир ...
620
6
Дааа, така е устроен светът...
Но все пак не мога да не се изсмея на глас (вътрешно също ужасно се забавлявам) от факта.
Събота. Ден не много натоварен в търговията. Хората разпускат, пият кафе и си преглеждат фейсбука, за да знаят днес на кой да завиждат.
Аз също, но с друга цел. Преглеждам с един ...
Но все пак не мога да не се изсмея на глас (вътрешно също ужасно се забавлявам) от факта.
Събота. Ден не много натоварен в търговията. Хората разпускат, пият кафе и си преглеждат фейсбука, за да знаят днес на кой да завиждат.
Аз също, но с друга цел. Преглеждам с един ...
897
1
Ваканцията
е времето, когато изкарвам някой лев – недопустимо е да гледаш как родителите ти се пенкат от тъмно до тъмно, а ти се шляеш безгрижно по сокаците.
Затова с желание и интерес приехме с Ицо, да помогнем на учителя по химия, при неговите опити за получаване по нов начин на анилинови бои.
Ням ...
е времето, когато изкарвам някой лев – недопустимо е да гледаш как родителите ти се пенкат от тъмно до тъмно, а ти се шляеш безгрижно по сокаците.
Затова с желание и интерес приехме с Ицо, да помогнем на учителя по химия, при неговите опити за получаване по нов начин на анилинови бои.
Ням ...
740
Един писател, чието име не помня (явно има защо) беше казал:
„Чувствителнотo сърце няма как да не обича изкуството!”
Любовта на Чарли, независимо дали към колежка, гадже или котка беше винаги патологично-романтико-трагична. Когато човек отдава силите си на една единствена цел всичко се нарежда много ...
„Чувствителнотo сърце няма как да не обича изкуството!”
Любовта на Чарли, независимо дали към колежка, гадже или котка беше винаги патологично-романтико-трагична. Когато човек отдава силите си на една единствена цел всичко се нарежда много ...
971
2
За глухите камбаната бие два пъти…
ако имаш уши да чуеш!
Неделя имаше три дъщери. Много искаха мъжко, ама децата не се поръчват нийде. Каквото Бог даде. И Бог даде! Щедър откъм красота, но най-малката и най-хубавата беше и най-болнава. Куцаше даже. Но тая блага усмивка на бледите й устни едва ли ще ...
ако имаш уши да чуеш!
Неделя имаше три дъщери. Много искаха мъжко, ама децата не се поръчват нийде. Каквото Бог даде. И Бог даде! Щедър откъм красота, но най-малката и най-хубавата беше и най-болнава. Куцаше даже. Но тая блага усмивка на бледите й устни едва ли ще ...
1425
13
Събудих се в собственото си легло, което не ми се беше случвало от седмица насам. Чух как кашлят птиците. Погледнах през прозореца и видях как хората се суетят. Отвратих се - как може да живеят така? Стават сутрин, насилват се да се изпикаят, да закусят, да си измият зъбите и отиват на скапаната си ...
740
7
Трябва да взема решение.
Искам да съм красива, здрава, успешна, хората да ме ценят и забелязват.
Искам да съм малка, прозрачна, щастлива и самотна.
В кое от тези ми две паралелни желания да се спра днес. Така или иначе те са като две успоредни и както знаем от математиката двете успоредни независимо ...
Искам да съм красива, здрава, успешна, хората да ме ценят и забелязват.
Искам да съм малка, прозрачна, щастлива и самотна.
В кое от тези ми две паралелни желания да се спра днес. Така или иначе те са като две успоредни и както знаем от математиката двете успоредни независимо ...
647
2
Петю По́срьов
- така му казват само зад гърба – в очи никой не смее… Не защото е 145 кила, според пала́нзата в текезето, а щото не е търбух, а строен атлет, великан, чудо на човешкия род! Сал едно му е лошо: като пийне се хвали за щяло и не щяло… Ама, толкова много, че веднъж чак се насрал…
И пиенет ...
- така му казват само зад гърба – в очи никой не смее… Не защото е 145 кила, според пала́нзата в текезето, а щото не е търбух, а строен атлет, великан, чудо на човешкия род! Сал едно му е лошо: като пийне се хвали за щяло и не щяло… Ама, толкова много, че веднъж чак се насрал…
И пиенет ...
954
Видя я съвсем случайно, на излизане от ресторанта, където бе хапнал в обедната почивка. В първия момент се изненада, защото тя, годеницата му, трябваше да е на командировка във Варна, поне според твърденията й. Но не прекрасната, любимата Савина бе тук, в София, и вървеше редом до някакъв мъж с небр ...
1368
1
4
-Пене да ти разкажа какъв сън сънувах нощес.
-А кажи де, весел ли беше или тъжен.
-Не беше нито весел, нито тъжен. Беше хубав.
-Че почвай да разказваш де. - Пенка отпи от кафенцето една тънка глътка, като познавач и се подготви да слуша.
-Та спя си аз сладко и изведнъж започвам да сънувам. Сънувам, ...
-А кажи де, весел ли беше или тъжен.
-Не беше нито весел, нито тъжен. Беше хубав.
-Че почвай да разказваш де. - Пенка отпи от кафенцето една тънка глътка, като познавач и се подготви да слуша.
-Та спя си аз сладко и изведнъж започвам да сънувам. Сънувам, ...
865
6
Галошите
- меки и лъскави, да не им се нагледаш! А-а, сами да ритнат парцалената топка… Кога шутирам, десният галош се изхлузва от босия крак и удря децата по голите тикви – затова, все ме карат да заставам на вратата…
Дядо Гочо ме преметна:
- За да са все лачени тряб’а сяка вечер да ги мажeш със са ...
- меки и лъскави, да не им се нагледаш! А-а, сами да ритнат парцалената топка… Кога шутирам, десният галош се изхлузва от босия крак и удря децата по голите тикви – затова, все ме карат да заставам на вратата…
Дядо Гочо ме преметна:
- За да са все лачени тряб’а сяка вечер да ги мажeш със са ...
782
По дяволите! Кога успя всичко така да се обърка! Всъщност знаех кога, по-скоро се питах как. Цял живот се бях движила и живяла в границите на разумното и редното, как така успях да се набутам в тази невъобразима каша.
Всичко започна след погребението на Марк Спенсър. Беше ни преподавател в театрално ...
Всичко започна след погребението на Марк Спенсър. Беше ни преподавател в театрално ...
1404
15
ОСЛЕПЕНАТА БОГИНЯ
Петко Петканин метна недопушената хаванска пура през прозореца и взе жално да кърши ръце:
- Па толко народ излъга'аме, толко имоти заграби'име, па баш за т'ва ли, бе? Баш за т'ва, къде маса пари налехме, за него ли че ни съдят, бе?
Ояденото лице на адвокат Нешо Бояджиев не издаваше ...
Петко Петканин метна недопушената хаванска пура през прозореца и взе жално да кърши ръце:
- Па толко народ излъга'аме, толко имоти заграби'име, па баш за т'ва ли, бе? Баш за т'ва, къде маса пари налехме, за него ли че ни съдят, бе?
Ояденото лице на адвокат Нешо Бояджиев не издаваше ...
1291
2
9
Костанда нахрани кокошките, събра яйцата в престилката си и се прибра в къщи, тътрузейки лежерно галошите си, сякаш нямаше никакви дертища. Но…нещо не я свърташе на едно място. Кършеше нервно ръце и сновеше напред-назад в ниската стаичка. Не запали газеника, а от време на време се припуляше на запот ...
1717
8
През 2089-та хората най-накрая намерихме нещо, търсено отдавна - безсмъртие. Натъкнахме се на него случайно, при една трансплантация на сърце се оказа, че възрастният мъж не само е по-добре, но и се подмладява, докато не заприлича на трийсетгодишен мъж. Постепенно се стигна до извода, че това е резу ...
760
7
И тази сутрин по стар детски навик Катя хвърли две шепи студена вода на лицето си. Бъррррр!!! Потрепериха двайсетината лунички по скулите ѝ, но веднага след това ѝ се усмихнаха с най-топлите си слънчеви усмивки. Сякаш казваха: „Виж ни! Виж ни колко сме красиви!” Но Катя не ги забеляза. Не забеляза ...
614
3
Любовта е опасна игра, като покера. Не ти ли се паднат хубави карти и не си ли изиграеш правилно ходовете, може да изгубиш всичко, включително и себе си.
Тя умееше да играе и то колко добре. Беше една от малкото, които винаги успяваха да играят с правилните карти на любовта, да определят точните зал ...
Тя умееше да играе и то колко добре. Беше една от малкото, които винаги успяваха да играят с правилните карти на любовта, да определят точните зал ...
468
Имаше един гардероб.
Махагонов, стар, миришещ на спомени.
Дръжките му бяха позлатени, усещах скърцането на думи зад вратата му.
Изкушавах се да го открехна, да зърна съдържанието му, да попия аромата на дрехите му в кожата ми; да се завия с вълнено палто, да го помириша и да запомня всяка прашинка, ...
Махагонов, стар, миришещ на спомени.
Дръжките му бяха позлатени, усещах скърцането на думи зад вратата му.
Изкушавах се да го открехна, да зърна съдържанието му, да попия аромата на дрехите му в кожата ми; да се завия с вълнено палто, да го помириша и да запомня всяка прашинка, ...
524
6
Ванчо Държавата
- така го наричат стари и млади. За него „няма“, не е празна дума, а пълна със съдържание.
- Няма „няма“ - държавата „има“! – твърди Държавата.
Ванчо е шофьор на голям началник. Познаваш ли Държавата, не е нужно да знаеш началника, не познаваш началника - задължително е да знаеш Ванч ...
- така го наричат стари и млади. За него „няма“, не е празна дума, а пълна със съдържание.
- Няма „няма“ - държавата „има“! – твърди Държавата.
Ванчо е шофьор на голям началник. Познаваш ли Държавата, не е нужно да знаеш началника, не познаваш началника - задължително е да знаеш Ванч ...
954
И тази слънчева сутрин Мина излезе на двора да упражнява кучето. Полагаше неимоверни усилия и те вече даваха резултат – четириногото се подчиняваше и правеше това, което тя искаше. Днес и въздухът беше различен. Като че ли повече птици пееха на клоните, а цветовете на градинските растения бяха по-ух ...
433
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
