14 560 резултата
Беше есен, отминаваща, към края си... или пък не. Следобед. Помня, че учениците вече бяха започнали училище, а аз все още очаквах първия си ден в университета. Разхождах се сама по осеяните с жълти листа улици и ми се искаше на моменти да скоча като малко дете в тях и да ги разпилея още повече. Не г ...
907
2
Артън Сити
Червената перла
Част Първа – От кръв и кост
От конец до игла
Помните ли как свърши предишната история? Малко приказно… „и заживяха щастливо.” С рояк деца, гаджета на децата, пък сума ти пари за колеж. Това, народите, които пишат приказките, не го отчитат. Защо да тормозиш съзнанието на чо ...
Червената перла
Част Първа – От кръв и кост
От конец до игла
Помните ли как свърши предишната история? Малко приказно… „и заживяха щастливо.” С рояк деца, гаджета на децата, пък сума ти пари за колеж. Това, народите, които пишат приказките, не го отчитат. Защо да тормозиш съзнанието на чо ...
774
Ароматът на печени ябълки и карамел се носи във въздуха. Излиза из отворения прозорец на малката кухня и се ниже до самия край на дългата улица, която води право до пазара. Ако човек надникне през прозорчето, ще да я види да реди усърдно тавите с току-що изпечени червени едри ябълки, покрити с хрупк ...
1263
1
3
Утрото нахлу в ноздрите му с миризма на пот и алкохолни пари. По дяволите! Закъсняваше.
Изправи се и започна да се облича припряно и непохватно. В счупеното огледало над умивалника го погледна едно лице с двудневна брада, кръвясал поглед и морава синявица над лявото око. Опипа отока и изруга. Нямаше ...
Изправи се и започна да се облича припряно и непохватно. В счупеното огледало над умивалника го погледна едно лице с двудневна брада, кръвясал поглед и морава синявица над лявото око. Опипа отока и изруга. Нямаше ...
1011
13
Най-накрая Светослав отиваше на море. Не беше ходил на четири години, от 16-годишен, когато… по-добре беше да не си разваля момента и да се връща в някакви носталгични помисли, голяма част от които всъщност не бяха толкова щастливи.
Пътуването с влака от София до Бургас продължаваше няколко часа, по ...
Пътуването с влака от София до Бургас продължаваше няколко часа, по ...
521
Петко, съседът, е плешив. Напълно плешив. Всички знаят това. Всеки говори, обсъжда. Няма съсед, който да не знае за плешивия Петко. Всеки смята, че нещо трябва да се направи. Имаме общо събрание при домоуправителя, всеки месец. Винаги се повдига въпросът за Петко, но нищо не се случва. Петко си ходи ...
496
3
Когато приятелят ми ме запозна с нея, видях как очите ù се усмихнаха. Сигурно съм изглеждал като пълен идиот, зяпнал насреща ù, но не бях виждал нещо по-възхитително от нея.
Не беше голяма красавица, виждал съм къде-къде по-големи хубавици от нея. Дори чертите ù не бяха кой знае колко правилни, аз, ...
Не беше голяма красавица, виждал съм къде-къде по-големи хубавици от нея. Дори чертите ù не бяха кой знае колко правилни, аз, ...
836
8
Над града се беше спуснала гъста мъгла. Въздухът беше пропит с лепкава влага, която задушаваше дробовете и учестяваше дишането. Беше към края на май, но тая пролет се бе случила толкова студена и влажна, че изсмукваше и последните живителни сили на всеки организъм. Не пролет, а есен беше сякаш - сив ...
762
6
Погледна за пореден път към часовника и въздъхна. Чудесно знаеше, че от това времето не само не тръгва по-бързо, а напротив, но не можеше да си наложи да престане. Мисълта за предстоящата среща я изправяше на нокти, най-вече поради странните обстоятелства около нея. Кой човек със здрав разум би тръг ...
830
5
Колко време мина? Седмица или повече? Той е все още тук. Но как стигна дъното на социалната пирамида? Защо? Какво направи? Колко още ще седи на мръсните стълби? Беше му писнало да мисли за всичко това…
Сиви облаци, от край до край, изпълваха ниското небе. Лек вятър носеше към земята ситни капки дъжд ...
Сиви облаци, от край до край, изпълваха ниското небе. Лек вятър носеше към земята ситни капки дъжд ...
595
1
Обиденото слънце
Беше от ония свежи майски утрини, които вдъхновяват поколения поети и писатели. Във въздуха се носеше упойващ аромат на цъфнали дървета и цветя, звучеше мелодията на пчелния оркестър, а пиленцата, току-що станали от сън, поздравяваха тоя приказен свят с чуруликащите си гласчета. Слъ ...
Беше от ония свежи майски утрини, които вдъхновяват поколения поети и писатели. Във въздуха се носеше упойващ аромат на цъфнали дървета и цветя, звучеше мелодията на пчелния оркестър, а пиленцата, току-що станали от сън, поздравяваха тоя приказен свят с чуруликащите си гласчета. Слъ ...
876
2
Скъпа Аз от бъдещето,
Здравей. Пиша ти, тъй като предвид бързината на пощенските услуги днес и времето, за което ще порасна, това писмо ще се срещне с погледа ти след най-много десет години. Познавам те по-добре, отколкото си мислиш и зная, че със сигурност доста пъти ще го препрочетеш и ще ми се см ...
Здравей. Пиша ти, тъй като предвид бързината на пощенските услуги днес и времето, за което ще порасна, това писмо ще се срещне с погледа ти след най-много десет години. Познавам те по-добре, отколкото си мислиш и зная, че със сигурност доста пъти ще го препрочетеш и ще ми се см ...
1541
4
,,Едно пътуване към природата"
Навън е зима. Яна стоеше вкъщи до камината на топло. Навън прехвъркаха пухкави снежинки, сякаш се радваха и играеха своя любим танц. На нея ù се прииска да излезе и да сподели тяхната радост. Облече зимното палто и тръгна по заснежената улица. Неусетно се отдалечи от п ...
Навън е зима. Яна стоеше вкъщи до камината на топло. Навън прехвъркаха пухкави снежинки, сякаш се радваха и играеха своя любим танц. На нея ù се прииска да излезе и да сподели тяхната радост. Облече зимното палто и тръгна по заснежената улица. Неусетно се отдалечи от п ...
639
Едно от хубавите неща в този живот, на които повечето от нас така и не успяват да се насладят, е новото начало. Има нещо примамливо в това да загърбиш всичко, да забравиш всичко и да си тръгнеш, точно когато нещата станат непоносими. Някъде там има хора, които ще се радват на присъствието ти. Някъде ...
669
Провал. Последната отломка на човечеството съществуваше в единствения оцелял ковчег под Алпите. Апокалипсис. Освен, че не успяха да го спрат, унищожиха и малкото останала надежда. Отчаяние. Петдесет и осем години живот в една мизерна дупка под земята. Бунт. Малцината оцелели искаха навън. Лудост. Бе ...
1063
3
Луната се отразяваше отчетливо върху нежновълнистата повърхност на спокойното море. Очертаната млечнобяла ивица върху стъклените води беше като мост, чийто край не се вижда в далечината. Мост, който те привлича с приказното си очарование и те кара да поемеш по него към тъмносинята бездна...
Фините п ...
Фините п ...
642
1
Предисловие:
Човешкото съзнание е някак толкова непредсказуемо и безкрайно, някак висше, и олицетворение на Вселената. Да, това е нещо гениално и изследвано до такава степен, че дори не можем да кажем, че знаем изобщо. Сякаш да умуваме само една стотна от един атом или една частица. Движенията вътре ...
Човешкото съзнание е някак толкова непредсказуемо и безкрайно, някак висше, и олицетворение на Вселената. Да, това е нещо гениално и изследвано до такава степен, че дори не можем да кажем, че знаем изобщо. Сякаш да умуваме само една стотна от един атом или една частица. Движенията вътре ...
903
1
Те живееха в две отделни саксии на един и същи, слънчев балкон. Не се познаваха, дори не подозираха за съществуването на другия. Бяха отделени от кипри, разноцветни стръкове мушкато; приветливи, висящи петунии; няколко овални кактуса и оранжево искрящи „камшици”.
Той беше засаден доста по-рано, беше ...
Той беше засаден доста по-рано, беше ...
887
1
Никой не я видя кога пристигна. Никой не узна от къде излезе или как. Никой не я познаваше коя е и защо беше там. Но беше, да, седнала на големия площад, прегърбена и статична, с черен покрoв върху нейната фигура, под който криеше ревниво своето тяло от озадачените погледи на онези, които си дадоха ...
1099
1
1
1.
Вървяха.
Пътят им пресичаше полета, гори, понякога запустели села. Ехо неведнъж си мислеше, че са току преди краят му, но винаги зад клоните на онзи краен бор, зад разнищения ъгъл на последния двор или зад ронещите се масиви с вехнещи слънчогледи, неизменно се оказваше, че пътят им продължава отн ...
Вървяха.
Пътят им пресичаше полета, гори, понякога запустели села. Ехо неведнъж си мислеше, че са току преди краят му, но винаги зад клоните на онзи краен бор, зад разнищения ъгъл на последния двор или зад ронещите се масиви с вехнещи слънчогледи, неизменно се оказваше, че пътят им продължава отн ...
1188
1
2
Всичко това стана в Уисконсин. Чували ли сте за Уисконсин? Това е щат в Щатите. На север, почти до Канада. Там има град който бил най-големият производител на мляко. Има и град, най-голям производител на сирене. Та нашият герой - Оу Клер, се чудеше в кой точно от двата да се засели. Но понеже е мишл ...
563
3
Дойдох в това малко курортно градче с единствената цел да си почина след изпитите.
Бях вложил много труд в подготовката за изпитната сесия, и наистина успях да се справя чудесно, но се чувствах абсолютно изцеден. Ето защо приех подхвърлената от близките ми идея на драго сърце, и ето, едва втори ден ...
Бях вложил много труд в подготовката за изпитната сесия, и наистина успях да се справя чудесно, но се чувствах абсолютно изцеден. Ето защо приех подхвърлената от близките ми идея на драго сърце, и ето, едва втори ден ...
911
1
6
Държах го в ръцете си. Навсякъде имаше кръв. Той лежеше кротко и се взираше в мен. И аз се взирах в него. Усещах как дишането му ставаше все по-забавено и по-забавено. Гръдният му кош все по-малко се повдигаше. Видях как с всички сили пое последния си дъх. Видях как зениците му започнаха да се разши ...
612
Изтегляли сте някога лоша карта? Ако сте, добре дошли на борда.
Беше четвъртък. Един обикновен четвъртък, след срядата и преди петъка, в който, както обикновено, в пет следобед си постилах карираното одеяло в парка и сядах на пикник. Съблякох карираното си сако и отворих кошничката. Наредих една кар ...
Беше четвъртък. Един обикновен четвъртък, след срядата и преди петъка, в който, както обикновено, в пет следобед си постилах карираното одеяло в парка и сядах на пикник. Съблякох карираното си сако и отворих кошничката. Наредих една кар ...
732
4
Дребният и влажен пясък се набиваше в обувките му и хрущеше под белите му чорапи. Защо изобщо беше тръгнал по плажа? Странно, че точно днес токът по крайбрежната беше спрял, но все пак може би щеше да е по-добре ако беше поел покрай павилиончетата? Едва ли някой все още работеше в четири през нощта, ...
936
Небето беше перфектно синьо, с малки пухести мързеливи облачета. Беше толкова... естествено. Краткият миг, през който погледът му обходи небосклона, му се видя като цяла вечност. Блажено спокойствие. И свърши. Притокът на адреналин изтласка всяко чувство за сигурност и го замени със страх – паническ ...
1119
1
"ЛЕБЕД"
Всеки град си има определено кътче, което е белязано с особено енергийно поле и където се раждат приказки. В нашия това беше градският парк. А от парка – езерото. Езерото с белите лебеди. Да. Бели, дългошиести, грациозни лебеди, които се носеха по бистроизворната вода и излъчваха игриви вълн ...
Всеки град си има определено кътче, което е белязано с особено енергийно поле и където се раждат приказки. В нашия това беше градският парк. А от парка – езерото. Езерото с белите лебеди. Да. Бели, дългошиести, грациозни лебеди, които се носеха по бистроизворната вода и излъчваха игриви вълн ...
1116
13
Кралицата отдавна настояваше да посетим Париж и предвид зверското убийство, което извърши, се наложи бързо да напуснем България.
Досадникът, когото намушка с нож, се оказа дегенерат с няколко висящи дела, та общо взето връзките ми свърши работа, даже се размина и с условна присъда.
Седяхме в Lipp, п ...
Досадникът, когото намушка с нож, се оказа дегенерат с няколко висящи дела, та общо взето връзките ми свърши работа, даже се размина и с условна присъда.
Седяхме в Lipp, п ...
477
- За да умреш като благородник, трябва да си живял, като благородник - каза дядото и се покашля. Беше дребно старче с каскет. Седеше на пейката пред къщата и пасеше две кози.
В селото нямаше хора. Нямаше магазин, нямаше нищо. Ние имахме семейна къща там и ходех да я наглеждам понякога. Спирах колата ...
В селото нямаше хора. Нямаше магазин, нямаше нищо. Ние имахме семейна къща там и ходех да я наглеждам понякога. Спирах колата ...
622
2
Линк към ЧАСТ 1 >>>
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=324942
Линк към ЧАСТ 1а
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=324999
Линк към Част 2 >>> ...
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=324942
Линк към ЧАСТ 1а
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=324999
Линк към Част 2 >>> ...
1217
2
Толкова много хора минават край мен всеки ден, забързани, засилени към някаква цел, която са си поставили, за да придадат смисъл на съществуването си. Те прелитат като падащи звезди в смълчаното небе, което аз наблюдавам безучастно. Безучастно. Това е думата, която ме описва най-добре. Бих могъл да ...
447
Линк към ЧААСТ 1 >>>
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=324942
Линк към ЧАСТ 1а
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=324999
Целувката на ангела срещу Ин витрото ...
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=324942
Линк към ЧАСТ 1а
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=324999
Целувката на ангела срещу Ин витрото ...
638
Събуждаше се бавно, много бавно. Болката в главата я оставяше без очи, опитваше се да ги отвори, но светлината на крушката я заслепи. Надигна се и в същия
миг повърна неудържимо. Осъзна, че лежи на чергите насред стаята и краката ù са много студени. Размърда ги. Бедрата ù бяха мокри и лепкави. Дрехи ...
миг повърна неудържимо. Осъзна, че лежи на чергите насред стаята и краката ù са много студени. Размърда ги. Бедрата ù бяха мокри и лепкави. Дрехи ...
1808
1
27
Пък една циганка - чистачката на офиса ми - днес ми вика:
- Бате! Помогни! Синът ми, е много работлив и свестен, ама работа не може да си намери. Дай, нещо да го уредим, за общак! Чувам, че ще вземете работа в топлофикация, следващия месец. Дай, помогни!
Циганката , честно казано ми е много симпатич ...
- Бате! Помогни! Синът ми, е много работлив и свестен, ама работа не може да си намери. Дай, нещо да го уредим, за общак! Чувам, че ще вземете работа в топлофикация, следващия месец. Дай, помогни!
Циганката , честно казано ми е много симпатич ...
1144
13
Случвало ли ви се е да имате усещането, че съдбата ви е направила подарък? Че в живота ви нещата са се подредили в някакъв чудесен пъзел, в който всичко си е на мястото?
Е, аз напоследък често си го мисля. Все още съм сравнително млада, имам време за всичко, което обичам да правя, но най-вече, омъже ...
Е, аз напоследък често си го мисля. Все още съм сравнително млада, имам време за всичко, което обичам да правя, но най-вече, омъже ...
738
12
"Датският" принц на колене
"Да открадна или да не открадна? Да остана ли в жалката стаичка на театъра и да продължа да продавам билети? И с всеки билет да продавам бъдещето си? Нямам ли и аз право...? Нямам ли? Имам радостта, имам желанието имам сцената. Сутрин, когато театърът не се е събудил още и ...
"Да открадна или да не открадна? Да остана ли в жалката стаичка на театъра и да продължа да продавам билети? И с всеки билет да продавам бъдещето си? Нямам ли и аз право...? Нямам ли? Имам радостта, имам желанието имам сцената. Сутрин, когато театърът не се е събудил още и ...
543
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=324942
Линк към началото - Част 1
Целувката на ангела срещу Ин витрото
(Един достатъчно измислен сюжет по един достатъчно действителен случай)
( Част 1а ) ...
Линк към началото - Част 1
Целувката на ангела срещу Ин витрото
(Един достатъчно измислен сюжет по един достатъчно действителен случай)
( Част 1а ) ...
644
1
2
3.
Откакто го изписаха, Морис Форд беше почти неотклонно с Бу. Тъй като лекциите му бяха отложени до края на месеца, той гледаше през всяка нейна свободна минута да бъдат заедно. Вече наближаваше средната възраст и въпреки че винаги беше обграден от женско внимание – никоя не беше успяла да го задър ...
Откакто го изписаха, Морис Форд беше почти неотклонно с Бу. Тъй като лекциите му бяха отложени до края на месеца, той гледаше през всяка нейна свободна минута да бъдат заедно. Вече наближаваше средната възраст и въпреки че винаги беше обграден от женско внимание – никоя не беше успяла да го задър ...
598
Седеше на бара и бавно отпиваше от уискито си. Това беше любимото му заведение - тиха музика, шепа хора, вглъбени в своите разговори или мисли, и по някоя и друга самотна жена, на която да се опита да вземе телефона. Дори барманът му беше приятел. А и беше добър слушател. Точно от това се нуждаеше.
...
...
368
(Един достатъчно измислен сюжет по един достатъчно действителен случай - в три части)
( Част 1 )
- Добрееее…! Имаш ли готовност? А вътрешна нагласа?
- Мисля, че да! И двете са ми в наличност – отговаря ми тя и поглежда някак си встрани.
- Тогавааа… легни тук на леглото и си отвори краката така, че д ...
( Част 1 )
- Добрееее…! Имаш ли готовност? А вътрешна нагласа?
- Мисля, че да! И двете са ми в наличност – отговаря ми тя и поглежда някак си встрани.
- Тогавааа… легни тук на леглото и си отвори краката така, че д ...
1478
3
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
