Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Не плачи !!!

Помнеше първия път.
Баща му го грабна и метна на гърба на коня. Не се изплаши, но имаше някакво странно чувство за мощта на животното и вълшебството да е върху него. Сякаш беше в облаците.
- Хвани се за гривата и стой изправен!
И той се метна на другия кон. Препуснаха в тръс. После бавно заслизаха о ...

Жабокът

Проза

914 6 16

Селски приказки

Поприседнали сме в селския хоремаг,.. едни гледат паяците по тавана,
други бистрят злободневната тема изборите,.. кой, как,... къде и защо...
- Сега тия новите, да вземат да изгонят всички стари,.. толкова време пърдят в меките
столове и нищо..- рече бай Петко Мустака патетично - Стига вече,.. да до ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Хумористична

1.7K 1 16

Мозайка

По улицата минават две циганки. И обсъждат някаква – лъжкиня, мошеничка…
След което почват да я кълнат. На цигански.
Изглежда така по-хваща…
хххх
Живее червей на бунище. Храна има, смрадта не усеща, топло му е… ...

генек

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми, Други

1.1K 3 14

От тук... От там...

Някога незнайно кога и незнайно къде, живеело момченце с големи кафяви очи.То всяка вечер преди да си легне се помолвало следващият ден да му е щастлив. Сутрин щом се събудело, поглеждало през прозореца и виждало по една пеперуда кацнала на перваза.Минавали дни и навън се събирали все повече и повеч ...

Жабокът

Проза » Разкази

700 4 7

Единица/нула време - 1

Всичко изчезна. За нула време, всичко си отиде. Целият им свят се разпадна. Или поне… така си мислеха.
-1-
Александър вървеше през полето и студеният вятър проникваше през пластовете дрехи, с които беше навлечен. Стари, изпомачкани, накъсани и мръсни. Русата му коса се сплъстяваше и падаше на кичури ...

Otakuzak

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

1.6K 3 12

Злободневно 2

***
Миналата седмица дъщеря ми, която живее в чужбина, се обади, за да ми съобщи радостна новина: Мамо, мамо, току-що гледах научнопопулярен филм по нашата телевизия, посветен на птиците в България! Говориха колко сме напред в опазването на животинския свят, какви специалисти орнитолози имаме и колк ...

SnejanaNankova

Проза » Разкази

1.3K 1

Черна песен

„Всеки за всичко пред всички е отговорен“…
Човекът се позасмя на стария лозунг от соцепохата, окачен над вратата на ресторанта. Ресторант… Е, поне така беше обявено заведението върху табелата отгоре.
Влезе и се увери – обикновена, нормална, очаквана квартална кръчма. С претенциозно название, макар и ...

генек

Проза » Разкази, Хумористична

1.6K 1 9

"Празни мисли на един празен човек"

Несподелената любов е, като снежинка, колкото по-дълго стои в протегнатата ръка се превръща в капчица, като сълза за сбогом.
...............
Раждаме се с лошо зрение и умираме така. Интересно ми е, дали през целия живот, някога виждаме добре.
...............
Ако нещо е пречка в любовта ти, прескочи ...

Жабокът

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

892 3 14

CO-вид 69. Ритуалът с прогонването на злия дух – 2

– Лоша поличба – рече мама Джули. – Какво знаеш за този човек?
– Достатъчно – отвърнах аз като разтърсих глава за да проясня мислите си.
– Енджелсу – рече тя.
– Какво?
– Енджелсу – повтори. – Той е тъмно божество – от онези, от които хората се боят. Твоят приятел е обладан от Енджелсу. ...

МарияДимитроваБел

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи, Други

1.8K

Тайната на вселената

Науката достигна нови висини. Имаше толкова разкрити и потвърдени тайни, но от тях се бяха плодили като бели зайчета все повече тъмни въпроси без отговор. Решиха да направят експеримент с човешко същество. В името на една велика кауза, те щяха да потопят ръцете си в кръвта му.
Експериментът беше про ...

Адриана.Василева

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

1.5K 1 2

Границата

Целувката е, за да ни напомни, че сме разделени. Когато я усетя на бузата си,
на устните си, някъде по кожата си, разбирам, че не сме едно цяло. Целувката казва: „аз съм границата”.
Когато те прегръщам, усещам кожата ти отвъд себе си и знам, че не си моето тяло, моята мисъл, моята воля. Прегръдката ...

Адриана.Василева

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.6K 2 3

Когато валяха игли

Аз съм писател и като такъв, мога да правя всичко с идеите. Мога да ги оформям на топка и да ги запращам със замах в полето на противника. Мога да ги сдъвча и да ги изплюя в човчицата на някое колибри. Мога да ги разтягам, сплесквам, разпръсквам, роня, разлиствам… Мога и да ги шифровам, разкривам, о ...

Адриана.Василева

Проза » Разкази

1.6K 1 8

Дива ябълка - 3

3.
Излезе навън, градината беше голяма. Кипарисите бяха вляво, а огромните дървета – вдясно. Тя така и на разбра какви точно бяха наименованията им. Искаше да знае имената на дърветата, да ги нарича. Вярваше, че така ще общуват по-лесно.
– Аз ще ви кажа името си само ако вие ми споделите своето! – з ...

exuded

Проза » Разкази

1.4K 1 5

Докосване на душите

НЕ ЗНАМ ДАЛИ СИ я обичал
но тя лежеше между нас
когато ме прегръшаше
Мъчех да уловя мислите ти
бяха далеч от мен. И празнотата ...

Лаура9

Проза

1.9K 2

Огледалото

Години наред правеше огледала. Беше станал майстор с елмаза. Не му трябваха линеали, нито нещо друго. Ръката му не трепваше, дори и за най-сложните извивки.
Рамките също си правеше сам. Дървото оживяваше от резбите му и се оформяха прекрасни цветя, животинки и всякакви фигури.
Имаше период от живота ...

Жабокът

Проза

1.5K 2 11

Гаражът

- Адрес?
- Спиридон Танчев.
- Няма такъв адрес при нас - констатира жена на средна възраст с вид на учителка.
- Явно това е името му - допълни стоящата до нея колежка от изборната комисия.
- А? ... Да, да, Спиридон ... Танчев - поизпъчи гърди мъж на средна възраст с ретро прическа с бретон и мазна о ...

Svilen75

Проза » Разкази

1.9K 1

Поставяне

Много страхове и болки изпита Вяра Арнаутова през последните часове на петъчната вечер, след като таксито, в което се возеше, излезе от пътя и се заби в дърво. Тя беше усетила, че шофьорът смърди на алкохол, но не бе реагирала. Ако бе настояла да слезе, сега щеше да е жива и здрава, а не на пихтия.
...

Heel

Проза » Разкази

1.5K 2 1

Продължения на поговорки 2

1. Гарван гарвану око не вади./ Но храната му може да открадне и изяде./
2. Който копае гроб другиму, сам пада в него./ Особено ако има кой да го бутне вътре./
3. Покритото мляко котките не го лочат./ Но това не означава, че няма да вкисне./
4. Селото, като остане без кучета,/ нападат го вълци./
5. ...

slan4ogled

Проза » Хумористична, Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.5K 4

Пилето

В една птицеферма, която се намираше в края на областния град и до която можеше да се стигне за петнадесет минути от последната спирка на автобус номер 13, се измъти пиленце.
Докато беше просто яйце, собствениците на комбината за птичи продукти не му възлагаха големи надежди. Едно такова малко, асим ...

Eipril

Проза » Други

1.6K 1

Дива ябълка - 2

2.
Момичето искаше да се махне от този свят. Не от баща си, полицая, не от ресторанта, от всички и от всичко искаше да се махне. Някъде на топло, на сигурно. Харесваше ябълката в двора. Там и само там желаеше да отиде след убийството, на което стана свидетел. Да се скрие в клоните ѝ. С разума си не ...

exuded

Проза » Разкази

1.9K 1 7

Чакам те

Чакам те. Господи, колко много обичам да те чакам. Господи, a колко много обичам твоето пристигане. Обожавам метаморфозата в твоите очи. Как само за миг в уморено ти небе запалвам хиляди слънца... И пулса... колко бързо набира обороти. Не се страхувам за сърцата ни... В мига, в който се срещнат очит ...

Миг31

Проза

903 2 7

Ден за умуване

Съботата ми е празничен ден. Време бол, работа още повече, няма кога да губя живота си за празни приказки и помисли. Макар да ходя именно него ден в кафенето – час-два за размяна на топли клюки и умни приказки с приятелите.
Но напоследък не ходим. Не, ние можем да се движим, но кафенето си замина. П ...

генек

Проза » Разкази

1.1K 1 10

Софийски роман – Глава 23

Еди влезе, огледа залата и видя вдигнатата ръка на Лина. Виждайки любимото момиче, той тръгна уверено към масата, където седяха младото момиче и друга дама седнала с гръб към входа на кафе-сладкарницата. Естествено младият мъж изпитваше известно вълнение преди срещата. Нетърпелива да прегърне любими ...

gudman

Проза » Повести и романи

1.7K 2 3

Мечтание

Красиво е... Зеленината. Ароматът на треви и шума.Слънчевите зайчета сред короните на дърветата. Птичата песен. Толкова нежна и отпускаща... Песента на влюбения.
Малката полянка с нацъфтели камбанки. Проблясващите нишки на паяжините.
И поточето. Това мъничко, бълбукащо ручейче. Навеждам се и пия. Ня ...

Жабокът

Проза

739 2 6

Различният живот

Различният Живот
Защо „Различният Живот“ или с какво се свързва заглавието и разказът който пиша?
Преживявам труден момент и искам да избягам от напористата действителност. Една от възможностите е да прекарам повече време с наистина стойностни и интелигентни хора а също и да пътувам. Дали по работа ...

И.М.

Проза » Разкази

2.1K 4

Гардероб

Бяхме се наканили да се местим. В по-малък апартамент, в по-големия град. Месеци преди това умувахме струва ли си, колко ще струва, нещата дълго време бяха висящи. Накрая решихме, че в последствие може и да съжаляваме, ама ако не го направим, ще съжаляваме повече.
Местенето винаги е удобен повод, чо ...

admiral

Проза » Хумористична

1.3K

Дива ябълка

1.
Закъсня есента, но дойде с гръм и трясък. Морето беше излязло от коритото си и нямаше сила, нито земна, нито небесна, която да го прибере и успокои. На талази превземаше сушата метър по метър, още посред нощ се завихри, не се спря и на сутринта, бушуваше и тресеше земята като подмолен вулкан, сто ...

exuded

Проза » Разкази

1.4K 2 9

За машините и хората

Едно малко момиче вървеше по тясната пътека в гората. Прозрачното ѝ тяло беше направено от графенови клетки, от очите ѝ струеше светлина. Около нея звучеше красивата ария Мъртвата майка от операта Магдалена. Това бяха Богът на машините и Богът на хората, които имаха своята първа и дълго отлагана сре ...

malkatamiss

Проза » Разкази

2.1K 1 2

Разхвърляна съм до безбожие

Понякога прибирам в хладилника някоя и друга книга, ей така да и дойде акъла и друг път да не ме пари с глупостите си, от сорта "любовта е велика". Глупости, велик е този, дето е измислил алкохола, щото като свърши тая велика любов, идват едни по-велики нощи, с депресии, шоколади, но най-вече с алко ...

TeodoraAndreev

Проза » Хумористична

1.3K 4

Ден за...

Най-обичам съботният ден,.. но не всеки съботен ден, а този преди избори..
Така нареченият '' Ден за размисъл..''
Поне няма да гледам по ТВлицата пледиращи '' Гласувайте за нас''...''Гласувайте за мен...''
'' Ние сме най-добрите...'',...най-обещаващите.
Няма да гледам нахалните журналисти, които кан ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Хумористична

1.7K 13

Вече не казвам "Никога!"

Една нелепа случайност ме накара, да премисля целият си живот, да изкатеря отново върховете, където блестеше слънцето, да сляза в дълбокото и да пия от извора на началото. Пътувах във влака, сама в купето и тъкмо се радвах на спокойствието и на красотата, която съзерцаваха очите ми, на отсрещната се ...

M1234567891

Проза

2.1K 7 25

Дупчести истории 8 Край

- Джей, завря ми главата от този бреин сторм, логиката на всяко отделно нещо ми е ясна, но толкова глобална задача до сега не бях ...
- Боб, същата работа – бъркоч от неизвестни ... малко съм обезверен, че можем да предложим нещо вразумително, но вече сме стигнали дотук ... Въпросът е дали да го нак ...

JonnR

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

1K 4

Вирусът

Отдавна, много отдавна имало една обширна, гъста гора разположена в подножието на висока планина.
В тази гора се заселило да живее елфчето Тедуа, така го кръстили и името му на някой от човешките езици значело „ Обичам те”. И наистина то обичало всичко живо край себе си и на всеки искало да помогне. ...

Жабокът

Проза

714 2

Човекът, който храни гълъбите

- Ти си само за снимка, с тези гълъби покрай себе си- така му рекох в тази прекрасна утрин. Защото предчувствах, че днес излиза интервюто ми. А и книгата ми добре се продава, взех я преди седмица от една софийска печатница. Не съм бързал да я издавам, две години отлежаваше в компютъра ми. Но лятото ...

lubara

Проза » Разкази

1.1K 4

Небостъргачът - 9

Реши, че малко след приключването на заседанието - още същата вечер можеше да свърши именно тази важна работа и да я оплоди. Трябваше да действа бързо, защото не можеше да я има, когато си пожелае, а един наследник би бил силен коз в ръцете му. Хироюки хвана Юрия здраво и започна да действа за насле ...

Мастъра

Проза » Други

1.8K

Дупчести истории 7 Психолози

- Хайде гълъбчета , стига сте спали! Ставайте, времето не чака! - Ани бодро подкани спящите.
Том и Ели се размърдаха. Бръмбарите бяха изчезнали, всичко беше се успокоило, но двамата се втрещиха при вида на Ани – тя беше седнала в някакво кресло, а зад гърба и се чуваше равномерно жужене. Шарик подск ...

JonnR

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

900 2

Някой ми помага

И тази вечер , както обикновено, се прибирах с влака след поредното дежурство. Времето беше дъждовно, неприятно влажно, по земята доумираха жълтите листа, а разумните хора отдавна се бяха прибрали в къщи. Беше все още ранна есен, но застудя , дърветата бързо се оголиха, а дъждът не спираше.
Погледна ...

NeliKaneva

Проза » Разкази

1.2K 2 6

Ти да видиш

Не знам кой го е казал, дали Юлий Цезар, или Ювенал,
'' Дай на народа хляб и зрелища и той ще бъде доволен...'' , ама много мъдра притча, а...
Ето дадоха ни хляб по един лев и 40 стотинки за 650 грама,..
сега да очакваме зрелищата ли....

PetarStoyanov

Проза » Хумористична, Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.7K 12

Малвина

Денонощно чуваше този скърцаш звук.
Скръц... Скръц... Скръц....
Знаеше, че дървоядите го убиваха, но не го болеше. Нали бе, просто парче дърво.
От месеци, може би и години, никой не беше отварял сандъка. А там стоеше само той. Сам и забравен.
Не е тъжно да си сам, но от забравата боли. ...

Жабокът

Проза

753 2 1

Франсиска

Франсиска. Името ѝ оставяше металически вкус по устните ми. Беше хубава, може би не твърде много, но имаше дяволско красиви очи. Бяха зелени като смарагд и те пронизваха като стрела. Сякаш минаваха през теб и ограбваха душата ти. Тя не си даваше сметка за това или поне така твърдеше, „нямам власт на ...

Адриана.Василева

Проза » Разкази

2.2K 3 10

Проза и разкази от съвременни български писатели

Не плачи !!!

Селски приказки

Мозайка

От тук... От там...

Единица/нула време - 1

Злободневно 2

Черна песен

"Празни мисли на един празен човек"

CO-вид 69. Ритуалът с прогонването на злия дух – 2

Тайната на вселената

Границата

Когато валяха игли

Дива ябълка - 3

Докосване на душите

Огледалото

Гаражът

Поставяне

Продължения на поговорки 2

Пилето

Дива ябълка - 2

Чакам те

Ден за умуване

Софийски роман – Глава 23

Мечтание

Различният живот

Гардероб

Дива ябълка

За машините и хората

Разхвърляна съм до безбожие

Ден за...

Вече не казвам "Никога!"

Дупчести истории 8 Край

Вирусът

Човекът, който храни гълъбите

Небостъргачът - 9

Дупчести истории 7 Психолози

Някой ми помага

Ти да видиш

Малвина

Франсиска

Опашка