Разбрах, че само със Зиги няма да се справя на тази планета, в допълнение и с луда жена.
Свързвам се със "Зиги байт инженеринг", а те хората много учтиви и ми предлагат най-новия си модел, подобрен женски андроид. Само ме предупредиха да куплирам (квото и да значи) двата робота, за да си обменят инф ...
Тази вечер ти е самотно. Мракът те смразява още повече. Няма никого. Само студът си играе по кожата на откритите ти длани и пръсти. Усещаш хладината да обвива голите ти глезени. Да пари по ноздрите ти и по бузите. По устните ти лепне металическият вкус на тъмнината. Тихо е и чуваш сърцето си. И нера ...
Събудих се в стаята си. Слънцето обливаше в странна светлина всички предмети и заслепяваше очите ми. Усещах тежест навсякъде по тялото и едва дишах. Сякаш грамадна котка беше легнала върху ми и беше запушила носа и устата ми с пухкавата си опашка. Сетих се, че всъщност аз имам котка. Има един такъв ...
Ти беше минало. Минало до днес, когато настоящето отлита с ангелски криле от клепките ти на жрица, а аз се влюбвам в свещения ти ритуал да изчезваш в мъглата на залеза. Минало до днес, когато поезията хленчи неразбрано и моите слова са омотани плетки на твоето изящно вретено, с което пробождаш дъха ...
На „Каймакчалан“ в столичния град една прегърбена нощна сянка се плъзга по сгушената уличка с нейните мрачни оранжево-червеникави лампи и порутени къщи и се опитва да не привлича никому вниманието. Тая сянка не се страхува, но се срамува от деня. През деня бихте я намерили в някой мрачен подлез, спя ...
Панаирите са изнурителна работа.
И за посетителите.
Уж цял ден само мааш небрежно гащи, ама късния следобед, когато пуснат кепенците, си като бит с мокър парцал по главата. Ищах нямаш за нищо, освен за малко тишина и качествен релакс.
Понеже не ми е сефте, се погрижих овреме за това последното. Още ...
Девическият колеж “Омар Хаям” беше старо училище с установени 69 годишни традиции. Преди Пакта за независимост, подписана в Париж през 1956 година, училището принадлежеше на френския католически орден на Кармелитките. Такива колежи имаше в много европейски страни, включително и в България(София, Пло ...
1.
Младата жена не обръщаше внимание на хладните длани на есента. Потънала в мислите си, остави тялото си на тъмнината, която все още не знаеше какво да прави с него. Мрака беше свикнал да се страхуват от него, а не да го пренебрегват с безразличие, това го спираше да се протегне и избра засега да я ...
Аз съм един много тих, работен и спокоен човек.
Пак се прибирам от работа. Влизам, а в къщи тишина.
Гробовна тишина, като в Мавзолей.
Отварям вратата на хола и на дивана Буда... Ама истинският Буда. Дебеличък, кръстосал крака, със затворени очи, ролки на главата и полуусмихнат.
На пръсти обикалям ст ...
Спорът за Крим - руски или украински е той, доведе до анексирането му от Русия. Навремето Хрушчов го подари на Украйна. Но чистата истина е, че Крим е бил обитаван от голяма българска колония. Сталин я изселва, за да заграби Крим. Така че, погледнато исторически, Крим е всъщност български и е редно ...
До преди няколко години си живеехме щастливо с жена ми - по точно до преди да я хване критическата. Чудя се, как едни хормони могат да превърнат русокосата ми русалка в Горгона Медуза!? Дали думата критическа не идва от критикува? Защото не спира с критиките и оплакванията си от мен.
Започна се с ед ...
1. Човек цял живот на ума си слугува./ Така че е много важно той какъв господар е./
2. Тръгнеш ли да търсиш на някой под вола теле,/ обезателно ще намериш поне 2-3./
3. Който си има много трески за дялане,/ рано или късно попада на някой опитен дървар, който да му ги окастри./
4. Който го е страх от ...
8.
– С еднопосочен билет ли каза? – направи се на ударен Готвача. – Да, права си. Острани сигурно така изглежда. Как не се сетих? Не си дадох сметка, че по това време е трудно да тръгнеш сама. Добре, ето какво ще направим.
Щял да изпрати след час или най-късно два Рязания да я вземе и да я закара. Н ...
Футболен мач. В кабинката на радиокоментатора се втурва разярен треньорът на единия отбор.
– Приятел! Коментирай по-бавно, момчетата останаха без дъх. Не могат да настигнат коментара...
Виц
Бергамо, Свят Гама, 19 февруари 2020
Професор Висконти остави настрана епруветката с проба от лекарството и кл ...
*
Събота, . съботаа сутрин,.. се пееше в една песничка
Бръъът,.. бръъът... съседите не спят, къртачът работи без празен ход, а едва е 7.00 сутринта
Разхождам се нервно по домашния маршрут , хол-кухня-хол...дъщеричката ме наблюдава ,
погалва калъфа на цигулката и съчувствено ...
Утрото тепърва се задава. Тъмнина. Първите работници в цеха за бързи готови закуски пристигат. Вратата отваря дежурният и влиза тихо, тихо в залата с немитите от вечерта машини…
Без да святка, напипва шалтера и пуска изненадващо машините. Вой, писък на плъхове…
И потича първата кайма…
хххх
Правоверн ...
За първи път виждах, толкова упорито дете. Беше клекнало на пясъка, където се разливаха вълните и старателно си правеше пясъчен замък.
Всеки път щом дойдеше по-голяма вълна го разрушаваше, а то само изпъшкваше и почваше наново.
Дожаля ми, като го гледах с вирнато дупе и голяма глава, да носи кофичка ...
7.
Колкото по-ниско падаше, толкова повече се сгъстяваше мъглата – като мляко, което отгоре се пени, а отдолу превира. Това ноемврийско мляко обгърна дивата ябълка и слезе под клоните ѝ, досами косата на Мария. Захладня. Вятърът – доскоро буен и почти яростен, беше утихнал и бялата пелена наоколо ув ...
Странно, пак чувам тишината. Сякаш съм приемник на тази мелодия. Не знам, дали ви се е случвало да я чувате. Първият път реших че приемам радиосигнали от ефира. Някаква станция, която е наблизо. Нее, не съм луд и не чувам несъществуващи неща. Всъщност, може би съм луд, но за някои.
Двама сме в болни ...
В Мисури обявили за пръв път като Кралица на абитуриентския бал момче. Захария Уилмор – Кралица на бала…
Нормален педал – даже не е минавал през лекарски намеси.
И ставащото е полезно за останалия свят. Намаляват мъжете в САЩ.
Друг въпрос е доколко са мъже…
хххх ...
На Габриела,
моята Магия.
Нежни тревички, полъх на вятър и песен, прошепната, тиха мелодия, скрита в потрепването на листата. Очите ми небето попиваха, блестеше могъщо в ясно синьо, като прегръдка над мен, обещание за топлина. Не знаех от колко време лежах тук, на тая поляна, обграден от тихи дървет ...
- 2 -
Метин заведе Александър в друга стая от каменното му жилище, която бе нещо като трапезария. Имаше голяма маса от тъмно, масивно дърво в центъра на стаята, на която нямаше покривка, или всъщност, каквото и да е. Алекс отбеляза наум, че всичко наоколо свети от чистота, включително прозорците. То ...
Кабинетът му беше на последния етаж, на висок небостъргач.Стените бяха от стъкло и от там се виждаше забързаният ритъм на големия град.Виждаше се целият, сякаш беше мравуняк и над него бе единствено небето, и облаците, и може би Бог, ако успееш да го видиш.
Седеше с вдигнати на бюрото крака и го беш ...
Терпентинът … той е прозрачна течност със силен задушлив мирис, използва се предимно от художници за разреждане на боите. Но това не е особено важно сега...по важното в случая е, че той е изключително запалим. И за това може би ви е странно, че го изливам така смело и безотговорно върху скъпия си ко ...
Глава 42. Юнкер Милашка.
*Хозяйский сын имел обязанность: убирать комнату немца, выносить утром ночное эмалированное ведро крытое крышкой, мыть назначение ведра, заливать чистой водой и оставлять для новой ночной нужды. В глазах его навсегда заползла намеченная покорность. Она ещё более окрепла, ког ...
***
Навремето, когато бил малък, един от астронавтите, които първи са стъпили на Луната, дочул съседката си да се кара на мъжа си, казвайки му:" По-скоро съседското момче ще стъпи на Луната, отколкото ти да ме направиш щастлива..."
***
Кандидат-студентски бисер:" Прабългарите нападали тутакси и бяга ...
Не беше лесен животът в Средната гора.Стотици дървета паднаха в неравната битка с прогреса и работните места рязко намаляха.Много животни останаха без препитание,много тръгнаха към далечни лесове,да търсят щаститето. Зимата пак стоеше на прага с бялото си наметало,готова съвсем да вледени горските д ...
Вече късно след полунощ Матей поиска да си легне. Незнайно защо си помисли за Ефросина. Дали е съблякла роклята си през рамене или е легнала с нея, а ноктите на краката й червенеят над завивките? Колко би било приятно утре сутринта, веднага след събуждането да слезе и да намери Ефросина в хола, още ...
5.
Рязания знаеше, че трябва да мълчи в присъствието на Старши. Пътят до ресторанта не беше дълъг, не повече от час пеша, но шофьорът знаеше и друго – Старши не обича високите скорости. Необичайно за човек, който обожава високите жени, високите залози, високите комисиони. И високия стандарт, разбира ...
Тодака се замисли. Токио действително беше много, ама много опасен град, особено за някой, който се опитваше да дърпа конците на другите семейства. Тодака се беше освободил в младата жена. Беше й дал любовта си като за последно. Надяваше се все пак, че може би чрез нея щеше да има наследник. Не подо ...
Като бях на изборите…
Отивам да гласувм. С високото съзнание, че трябва. Че и от мен зависи да докараме по- добър живот от днешния. И дано позная кои от кандидатите ще го направят такъв! И дали после ще изпълнят наистина обещанията си!?
Като навсякъде- опашка. Когато в нея видях моя съученичка ми ол ...
И тая неделя тя се ядоса. Отново и отново не я пощяха за булка. Да, ергени в селото бол, ама си търсеха само моми за временна употреба. И после зарязваха бившата девица…
Хитри момци, ей. Завъртаха се около момата, използваха, използваха, използваха – и изчезваха, когато видеха, че вече не се котира. ...
Слънцето още се криеше зад рида в мразовитото, мартенско утро. Тя отвори полусрутения обор и влезе вътре.
На купчина слама лежеше конят. Всъщност това подобие на кон, защото бе толкова стар, че странно, как бе жив още. Краката му бяха възлести и оточни, а по коленете имаше типичните старчески струпе ...
Развиделяваше се. Небето още тъмнееше, леко оцветено в светли отблясъци само там – на изток, където зад хребета още се криеше първия слънчев лъч. Иван отвори едното си око и се ослуша.
– Какъв беше този звук? Сигурно съм сънувал!
Отпусна се отново на меката възглавница и затвори очи.
Чук-чук.Чук-чук ...
Глава двадесет и четвърта
Самолетът “ Боинг 747” летеше над масленозелените води на Атлантика. От Брюксел до Гибралтар машината беше летяла все на юг, почти по права линия. Току що, 425-те пътници на борда на cамолета на авиокомпания “Royal Air Maroc” бяха пресекли Гибралтар, този толкова сериозно о ...
Глава 41. Зарождение трагедий.
*Стояла жгучая июльская жара, какая обычно бывает после летнего ливня. Начальник разведки экономического полка вермахта «Восток-Запад» майор Гуго Ланге нёс под мышкой тощий кожаный портфель, в другой руке он держал револьвер, вместо сердца - дальнобойная пушка била сна ...
4.
Застана пред огледалото. Олюляваше се. Бутилката с отлежало розе държеше в едната си ръка, а с другата непохватно решеше косата си.
– Аз съм красива, нали?
Носеше скъп и разкъсан в долните краища пеньоар, кремав.
– Кажи де? А? Красива ли съм? ...