Проза и разкази от съвременни български писатели

42.8K резултата

Тайната на замъка

На един висок хълм, сред красотата и очарованието на Южна Франция, белеят кулите на старинен замък. Отдалече изглежда безлюден, сякаш никой не живее в него. Високите каменни стени и тясната павирана пътека, водеща до масивна желязна порта напомнят на декор от приказка. От високите бойници над портат ...
1.6K 1 10

Съждение

(признак и предикат за свръхнормалност)
Независимо дали говорите или (не дай си боже) спорите с ненормалник, абсолютна закономерност е, по време на диалога, той да ви нарече най-малко един път "ненормален". Ако същият човек е в късен стадий на егоцентризъм или пък е в нап-реднала фаза на алиенация, ...
1.2K 1 3

Прашасали спомени 6

Не знам колко време съм стоял пред паметника, унесен в спомени, но женски глас ме сепна
- Изглежда или сте имали някакъв близък, участник във впйните, или сте служили тук...
Обърнах се, слаба жена с побелели коси, изпъната по военно стоеше пред мен.
- Да госпожо, тук служех преди, преди години,.. и ...
1.7K 2 6

Нямаше друго място

- Чист въздух! Искаме чист въздух! Чист въздух! Искаме чист въздух! – застанала пред общината, Магдалена скандираше това по цял ден в продължение на седмици, но без голям успех. Малцината, които се спираха да чуят за нейната инициатива, отминаваха бързо и не вярваха, че може нещо да се промени. Оста ...
913 3

Загадъчното

Всеки един от нас е чел научнофантастични разкази или романи за т.нар. "капани /клопки/ на времето".
Гледали сме и екранизации на такива.
Казано накратко героите попадат понякога в отсек на времето, от който няма измъкване. В него събитията зациклят и започват да се повтарят до безконечност.
Нещо ка ...
1.1K 15 12

Допуснах да те загубя завинаги

Събудих се. И какво виждам? Ти рано си си отишла.
Настроението ми някак изчезна.
Цялото ми ежедневие е мъка.
Защото допуснах да си тръгнеш?
Върни се ти, за да ме съживиш. ...
1.2K 1 2

Прашасали спомени 5

И ето еН-ското поделение, където служеше офицерът Х, където служих и аз...
Тук трябваше да е някъде...я, няма ги и големите каваци покрай реата...
Сега нов завод за пневматични маркучи,.. ограда разделя другия завод или цех...
Спрях пред някакъв портал, веднага изкочи пазачът зад бариерата
- Тук, не ...
1.1K 2 5

Кротки монолози

- от любимата жена първо се ослепява, а после оглушава
- клаустрофобите не ги погребват
- ако жената изменя с богат любовник, мъжът й не бива да се лишава от рогата на изобилието
- полит толерантност – не логопед, а логогей
- поотделно полицаите са нормални хора ...
1.8K 4 19

Нещата от живота

В стаята се чуваше детска глъч. Внуците на Таня се смееха и се гонеха около кухненската маса, върху която имаше домашна торта. Най-големият беше на 5 години, следваха близнаците на три. Таня ги гледаше радостно и сърцето и се пълнеше от гордост и щастие. Трима сладки пакостници, все момчета. Те бяха ...
1.6K 1 12

Дъжд от любов

Беше топъл ден.
Бавно се разходждаше тя. Наситена с разочарование и печал-от загубата на своята любов.
Разочарована бе от себе си, че е допуснала до сега да е нещастна с човек, който я използва.
Минаваха така дните. Молеше се да завали дъжд от любов, за да я намокри с хармония душата.
Някой интелиге ...
1.2K 2 3

Прашасали спомени 4

Погледнах я, не ми изглеждаше на луда, просто искаше да прикрие тъгата си или да рецетира пред своеобразен зрител, смълчани в очакване на полъха листа...
- Представям си, как започвам с песните на Едит Пиаф, после стихове от Яворов... после Вапцаров... и накрая Димчо Дебелянов... и завършвам с някол ...
895 3 5

Такива ми ти

Труден е занаятът на политическите проститутки.
Ту сутеньорът недоволен, ту клиентът, ту и двамата. Не помага и промоцията „Коалиция“…
Пък и времето си върви, и народът почва да не ги харесва…
хххх
Ходих да ми теглят кръв. Откога ми се иска след процедурата да им кажа: „Наздраве!“, ама ме е шубе да ...
907 3 10

Гара Левски

ГАРА ЛЕВСКИ
Случи се в една мразовита нощ на гара Левски. Пристигнах с влака от Варна около полунощ. Връзката за Ловеч беше след четири – пет чàса.
Ужасен студ! Чакалнята – неотоплена, печката на твърдо гориво – отдавна загаснала. Това не пречеше на няколко човека да потропват около нея, да потриват ...
2.4K 3 7

Да остарееш млад 5 купонът и кучакът

Жестоко беше ! ..........Ах това детенце, ах този кучак !
Потопени сме в хиляди и топчести, и меки, и пъстри, и ... не знам какъв всъщност е FUN – ът за сегашните деца, пропуснали сме го, по наше време имаше само дървени нашарени играчки, парцалени кукли, а също и изключително красиви нещица, формов ...
1.3K 2 9

С мидички в шепите

Тичайки по пясъка, аз се спънах и изпуснах мидичките, които носех в шепите си. Пръснаха се и се захванах да ги събирам. Нечий крак настъпа последната. Погледнах нагоре и видях някакъв силует, засенчен от слънцето. Толкова бързах да си направя герданчето, че от вълнение паднах и разпилях красивите съ ...
1.6K 1 2

Битката за 5-те лева

След петъчния работен ден. Семейство Йотови решиха да се разнообразят като отидат със своето дете до детската площадка.
Докато двамата родители си разговаряха сладко-сладко, детето им намери на земята 5 лева. Обаче едно друго дете на име Детелина го изпревари за да ги вземе. Доволно то отиде при май ...
1.3K 1 2

Какво му трябва на човек

или за радостите в живота на малките хора (както според някои психолози правилно е да наричаме децата "малки хора"
Нали обичам да си "крада" забавни случки от живота, и тази сутрин си откраднах една:
в подлеза на метрото един малък човек, сигурно 5-годишен, стои с тате и вдига с усмивка ръка за позд ...
2.5K 8 25

По следите на изгубената краткост

/поток на безсъзнанието/
I. Стихотворение
Марсел Пруст
стоеше в пруста, безуст.
Пусто е! ...
857 2 19

Страх от високо

Страх от високо
Михаил и Васил се срещнаха на разклона за местността, която се намираше на десетина километра от града.
- Здравей! - каза Михаил.
- Здравей! - отговори на поздрава Васил.
- Закъснях ли? ...
923

Преди края-12

Айшли пристигна у дома. Пред вратата на къщата ѝ я чакаше нейната сестра.
-Сестричке,какво се е случило?-попита младата студентка разплаканата си и уплашена до смърт сестра.
-Айшли,Айшли...-започна да повтаря сестра ѝ.
-Какво,какво се е случило Амбър?-продължи да настоява Айшли.
Амбър,която се знаеш ...
1.8K

Да нахраниш заек

Един морков бил нещастен, защото смлели брат му на детско пюре. Както си вървял и си подсвирквал тъжната морковска мелодия, насреща му изскочил заек.
- Защо си тъжен, оранжеви красавецо? – поослюнчил се дивечът.
- Батко вече го няма! – изхълцал тъжният зеленчук - много съм нещастен, и нищо не може д ...
1.1K 2 3

Селски неволи

- Вкусен, топъл бял хлебец от фурната, разкошно бухнал сочен козунак със захар, без нищо отгоре или с някакви ядки, ммм.. Това са бедрата ми, как ми иде да ги похапна, ако можех… - бълнуваше насън дебеланата на отрудения селски човек Митьо, дори по нощите не му даваше мира с безкрайните си желания з ...
1.3K 6

Поуките на Вселенската любов

Красивите истории никога нямат край.Моята история свързана с инопланетянина продължава...
Аз обичам да обхождам с поглед небето.Да се взирам в него дълго,дълго...Често ми се случва да виждам НЛО-та.Особено през по-топлите сезони.Около десетина дни не бях видяла кораба на инопланетянина.Мислех си,че ...
914

Джин с тоник

Главната сестра в болницата Бистра Атанасова беше ведра, усмихната, общителна жена, която умееше да печели симпатиите на всички: и на лекарите, и на колежките си, и на пациентите. Където и да влезе, присъствието ѝ излъчваше жизнерадост, спокойствие и някаква странна омиротвореност. Обичаха я всички ...
961 4

И само Любовта ще ни остане

Понякога ходя на църква, не защото Господ е там, а защото е тихо и някак успокояващо. Вярвам, че молитвите нямат време и място, където да бъдат казани. И, че не винаги можеш да бъдеш в храм, когато имаш нужда от помощ. Кръстът го нося винаги със себе си, даже - три кръста, най-ценният е този в душат ...
1.3K 7 18

Прашасали спомени 3

Зад големият завой вече виждах водното огледало на язовир ''Студен кладенец '' с играещите отблясъци на слънчевите лъчи по водната повърхност....
Как ли са го строили в онези години, 1954 до 1958,...голямо съоражение ,... без сегашната модерна техника, е ами Хеопсовата пирамида как е строена, и тя б ...
815 4 5

Шаренилки

- Леле, Марче, как си се подмладила…
- Реших да се оправя, докато съм млада – нямам още шейсет. И отидох на пластичен хирург… Накара ме да се съблека, пък като се заизсипваха едни тлъстини…
- И?
- Ами рекох му – каквото виси, всичко да реже… И на моя му препоръчах, но , кой знае защо – не ще…
хххх ...
1.6K 5 22

Не е виновна Луната

НЕ Е ВИНОВНА ЛУНАТА
Откакто се случи това със сестрите на братята, ме обзе угризение. Добрият християнин прощава, а аз… сгреших, злоупотребих с тяхното чувство за вина. Помислих си, че е редно да им се извиня, да поискам прошка, по някакъв начин да изкупя греха си. Мислих, мислих… и реших: ще ида да ...
1.5K 4 10

Толстой - стремежът към Истината

Лев Толстой - титанът на световната проза, може да бъде сравняван единствено с Бетховен в музиката. Грандиозните му романи "Война и Мир" и "Възкресение" ще останат ненадминати образци в белетристиката. Но истинският шедьовър на Толстой е един негов трактат, озаглавен "За живота", където този невероя ...
1.5K 15 13

Съдебно заседание

Кого сега съдиш, човече?
Старият съдия седна до дънера, не върху него. На земята седна. Облегна се.
Беше си обещал да не пуши. А как му си искаше!
Прочете набързо новините от седмичника в пощата и после го остави до входа за подпалка на печката; наслуша се на радиото, дето бръмчеше вместо умрелия ко ...
863 3 8

Прашасали спомени 2

Някакви пчели или оси с жужукането си нарушаваха последвалото мълчание...
- Светле, това е войникът за когото съм ви разправяла,... изникна от някъде, нали бяхме крайната къща в село, аз седях пред купчината дърва, текезето едно време носеше нарязани дърва по къщите,.. толкова дърва трябваше да се ц ...
2K 3 7

Морско конче

Стоях тъжна на брега и ронех сълзи сам-самичка, като изгубена птичка.
Захлупила лице в шепите си, седях върху пясъка, който бързо-бързо се напои от пороя, който се стичаше от двете страни на лицето ми. Ридаех като малко момиче, изоставено от своята майка.
Никой нямаше наблизо. Само лек ветрец едва-е ...
2.1K 4 10

Залеза разказва, изгрева мълчи

Пустинята нарушава мълчанието си привечер - нашарваха го с гласовете си всички онези, крили лица и тела от огнения ден, търпеливо изчакали слънчевия гняв да намалее, а някои искаха съвсем да угасне за да почнат да вървят, запълзят или полетят. Привикваха и се учеха да оцеляват, ден след ден променях ...
1.7K 1

Дядо Ицо гледа от Бакаджика-десета част

Понякога времето стремглаво се спуска надолу, където човек не знае в бързея му:кой ден е,защото нощите безсънно зоват към решения неподвластни на разума.
Отец Павел (по фамилия Сухомлинов) попадна в България през 1922 година, като щабс-капитан от Бялата армия на генерал Врангел...
Няколко десетки ко ...
982 7 25

След края на света-част 4

Андор
– Не те разбирам, Бориен.
– Няма нищо за разбиране, Андор. Или е по-уместно да те наричам Ваше Превъзходителство?
– Не аз ще бъда посланикът на Негово Величество в Либертия. Но ще те запозная с нея съвсем скоро. Все пак ще ти се наложи да изпълняваш разпорежданията ѝ стриктно и без въпроси. Ня ...
1K

Записки от крайния безкрай

Магистралките и учителите са най-добрите пазарници. И едните, и другите имат стока, продават я и пак имат стока…
хххх
Студенти в Оксфорд – не е казано каква боя са – поискали да се махнат портретите на всички бели там. Щото били „колонизатори и потисници“…
Добре – ще ги махнат…
И чии портрети ще ост ...
908 1 2

Равносметка

Някога, много отдавна, се регистрирах тук с идеята да намеря други шматки като мен, с които да се забавлявам. Търсех си читатели (и още си търся) исках да си сверя часовника. Сайтът беше първи резултат, голям, с много категории, стана ми интересно да опитам.
Също толкова отдавна, същата тази "общнос ...
1.6K 2

Изборът

Отсреща пак се трупаха врагове. Началниците им ги подреждаха в дълга редица, щитовете отпред се сплитаха в непристъпна стена, отзад стрелците подготвяха лъковете, на фланговете кавалеристите закрепваха пиките, готови да се втурнат в пореден опит да заобиколят противника…
Усмихна се. Отблъснаха вече ...
1.1K 2 8