Проза и разкази от съвременни български писатели
Мълчанието на Зегандария (Глава 49 до Епилог)
Оставих част от екипа навън – просто за всеки случай. Може би някои от хората на Енбрайт нямаше да понесат гледката на мъртвите ервананци. Не че беше нещо особено и те не се бяха нагледали на кръв при всичкото насилие, което използваха, но чувството когато ...
Може и да е..
- Женааа, женааа,.. къде си, ма...
- Тук съм , бее - гласът й от кухнята
- Овцаа.. - сложих опр ...
Неслучайни хрумвания
хххх
Внимавайте с правописа: тАпир или тЪпир. Разликата е в интелекта им…
хххх
Абе, някой да знае какво стана със звателния падеж? Кой, кога, как го отмени? Та чуваме нелепите, груби и куцащи обръщения: „Иван“, „Петър“, „Стоян“? /При това вс ...
Селски неволи
Тъжен момент
Отмъщение и милост
Изминаха около пет десетилетия, през които светът преживяваше необясними аномалии и кризи. Различни по естество.
Едни бяха свързани с релефа на Земята, други - с необикновени, загадъчни звуци,които излизаха от недрата й,а трети - с промените в анатомията на живата материя. Появиха се неизвестни бо ...
Себерефлексия
Бягство от любовта
А ти си на работа.
Тихо е вътре.
С желанието да избягам-излизам навън без посока.
Бягайки от чувствата си към теб, ...
Този град...
Вървя по пътя. Все се надявам да намеря гума, която трие перманентни маркери. Да намеря онзи чадър, ...
Цветно УАУ
Много ме мъчи този въпрос .
Кефя се на тези в градините, парковете, въобще припадам от умиление на такива свободнорастящи красоти. Достойни, красиви, нуждаят се само от ‘ах’ и ‘ох’, не те затрудняват и не ти вменяват не’ви други задължен ...
Объркани горчилки
- „Кредит инвест” –„Воистину инвест”...
- По-рано беше друго времето – като кажеш „Шест и половина...” А сега какво? Осем и двадесет... Ха... И още я чакам…
- Падежи ...
Златната кокошка - част 5
- И сега какво?
Иван просто се ухили и започна да натиска напосоки звънците на всички апартаменти във входа. Едно време и аз правех така, когато бях ...
Различни Взаимоотношения (книга 1, част 2) - 10.1
Дори забравих, че не е добре да ругая. Всеки Различен го знае, аз обаче все още се изпусках от време на време. Сега, честно казано, изобщо не ми пукаше. Той ме погледна иронично и продължи да пуши. Нагло ченге, как ми и ...
Идеи за карикатури по време на Ковид - 19
- момата хваща единия край, ергенът - другия. И така
играели, за да не се докосват. От срам. И сега нещата
са горе-долу същите, но причината - друга.
Не искам да омаловажавам ситуацията. Страшно е. ...
Музьо е разгонен...
Моята философия по пътя
Това те чака
Преди три дена Ралица чакаше на трамвайната спирка. Нервничеше, защото закъсняваше за работа. Когато трамваят пристигна, ...
Адов кръг
Ще ме галиш със слова. Ще се интересуваш от мен. Ще ме търсиш. Ще ме ухажваш, ще ми правиш услуга. Ще ме караш да се чувствам Господар.
Тичай... преди да е станало късно. Докато съм още нова тръпка в живота ти. Докато не обсебя свободното ти време. ...
Спайдър-Мен
– Дани, като пораснеш, какъв искаш да станеш, бабо?
– Татко! Искам да стана татко! – не се поколеба и за миг и отвърна светкавично, като едновременно се опитваше непохватно да надене на главата си маската на Спайдър-Мен. Беше си с ...
Голямото семейство...
Така стана, че децата ни бяха доведени, заварени, преродени.. прескачаха се през две-три години нейните с моите и с нашето и всички бяха мои деца, така им казвах за да не се сърдят и от малки да не набират негативизъм... и добре, че сега всичко е евтини ...
Two minutes at the bar 🇬🇧
"I will sacrifice myself," I said in a whisper, pointing to her bare breasts, "I will drink milk!"
Лейди от желязо, акулско хоро, и аз
Лафят си младите
Пролетен ексиз
Моята свещичка
Блестиш красиво.
Поривът на нежният ветрец, те кара игриво да се движиш наляво-надясно. Обаче не изгасваш.
Изпълваш ми душата с радост и покой.
Когато те гледам- изгасваш всяка тревога вътре в мен. ...
CO-вид 62. Павилионът на четирите добродетели – 3
– Обаче ако не спрете да дърдорите и не минете към действие, Белинда никога няма да се роди. Така че, приключвайте с приказките и пристъпвайте към съществената част, нямате време!
Мирабела се замисли: имаше нещо, което беше пропуснала, какво?
– Не можеш да си представи ...
Тъмни мелодии
Разстроено пиано. Стара, позната мелодия. Кървящи сълзи върху бяло-черните клавиши. Меланхолията се разхожда като аристократка из стаята. Мухълът дебне като контрольор. Дори кактусът вехне от тази мелодия. Тъгата се е пропила навсякъде. Из цялата къща.
И дочувам тази тъжна мелодия. Ко ...
Да обичаш Нощна пеперуда
Думата се носеше по улиците на столицата като шепот на десетки безлики гласове. Причината за вълнението на хората беше появилият се през нощта на площада знак - закачен на таблото за обяви, голям, бял лист с рисунка на пеперуда Сатурния. Това означаваше само едно: в най-скоро време н ...
Тези сложни времена
Да ви се похваля - изчезнаха мухите, някоя и друга хлебарка, котарака ми.
Освен на вас се похвалих и на със ...
Пепеливи нюанси
Реките, пресъхнали от сълзите ми. Камъните, рушащи се от тишината. Нестабилни основи. Подпочвени води. И тръни...
Аз и ти. Тичаме боси по обгорелите полета на нашето неизживяно. Стъпалата ни кървят от пепелта. В нея винаги откриваме по някое въгленче. И двамата знае ...
Миниатюри без претенции
Най-щастливият човек – здравият.
Най-любящите очи – детските.
Останалото е лъжа...
*** ...
Обноските на прегрешението
Градините на живота
Твоята усмивка винаги беше от другата страна н ...
Дъщерята на Аполон
... оцветена в червено
POV Ейдриан
Виждайки Фийби да лежи в безсъзнание на тротоара, ми се прииска да откъсна главата на Ловеца още в същата секунда. Беше Ловец, без съмнение, издаваха го цветът на очите му и хищническите рефлекси, с които следеше всяко мое движение, очаквайки атака. ...
Битовизми и не само
Оскубана перушина пред пещерите на нотариусите, купища кокали пред адвокатските, мърдащи още мръвки пред прокурорските…
И чакащи мазохисти-самоубийци, избиращи си съдбата като мен…
хххх
Писна ми от въпиющ ...
Деца
Феята на блондинките
- Момент да обясня! Маслата, филтрите и всичко според твоите изисквания е свършено, но има една малка съществена подробност!
- Давай да плащам и да тръгвам ти казвам! Бързааам! Цяла година се каня да си сменя цялостната визия, цвета на косата, ...
CO-вид 62. Павилионът на четирите добродетели 2
– След това, което преживяхме за около двайсет минути, се опознахме така, както хората не се опознават и за месеци. Затова най-добре да си говорим на „ти“ – каза Юймин.
Дешанг мълчаливо кимна и продължи да оглежда последната стена. Не беше мозайка. Повърхността ѝ бе ...