Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Да ви закарам

Небето бе сиво и неприветливо. Октомврийският дъжд пердашеше пожълтелите листа на кестените в парка, при което се чуваше странно шумолене. Вятърът беше поривист и люшкаше заплашително клоните. По алеите бързо се образуваха локви, които сякаш кипяха от тежките капки. Забързани минувачи се стопяваха в ...

Heel

Проза » Разкази

1.3K 1 1

Гарванчето

Питаш ме, приятелю, за какво съм жаден.
Татко е щастлив човек. Постигнал е всичко, за което е мечтаел моят Татко. Ще кажеш дрън дрън. Много знаеш ти за какво е мечтаел Татко ти.
Знам. Не знам как, но знам.
Той мечтаеше за Мама. За Мен и Батко. За Път. Все го рисушаше този път. Един такъв в полите на ...

B

Проза » Други

1.5K 3 1

Актьорът

Гледаше го как лежеше отпаднал на леглото. Беше опитал да си придаде здрав вид с грим на лицето. Лек руж по бузите и дамска пудра върху тъмните сенки под очите.
Тя се усмихна. Беше най-ужасната усмивка, но на по-хубава не беше способна. Показа почернели зъби.
- Опитваш се да ме излъжеш? Мен, Смъртта ...

troia

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

1.2K 4 18

Въздух... !!!

Мрачно, малко градче, като живота ми. Осакатени дървета без клони, улици в кръпки, неравни тротоари с купища опадали листа.
А грее някакво есенно слънце, но ми е студено.
Наближавах болницата. Отново поток от сиви хора и претъпкан паркинг с коли.
Удар... Бях на земята.
Той изскочи от джипа и ме глед ...

Жабокът

Проза

840 4 8

Ами така де

- Жена, ти като по-умна, гледам те отвреме навреме бършиш прахоляка по книгите в хола, та да те попитам нещо, ма...Ей жена, т'ва всички още от сега се вълнуват от 14 ноември, ма.
- Ами нали тогава имаш рожден ден, бе. Защо ми се правиш на забраванко? Нямаше да ти кажа ама карай, даже съм СИ купила и ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Хумористична

1.2K 1 8

Небостъргачът - 4

След като се прибра обратно в Токио, Хироюки не спря да размишлява. Усещаше, че някъде или бъркаше или нещо чисто и просто се беше изплъзнало от полезрението му. А в този динамично променящ се свят това можеше да бъде крайно опасно. Спомни си и как навремето организацията го беше вербувала.
Хироюки ...

Мастъра

Проза » Други

1.4K 1

Софийски роман – Глава 20

Еди не можа да реагира. Беше напълно парализиран. Гледаше младата жена пред себе си и се питаше коя е тази непозната. Събуди го гласът от спалнята, който отново питаше кой е посмял да ги събуди толкова рано.
Еди се обърна и бавно заслиза по стълбите. Вървеше като сомнамбул. Спираше по средата на стъ ...

gudman

Проза » Повести и романи

1.1K 1 5

Големият провал

Президентът Радев и неговите служебни правителства търпят провал след провал.
По ирония на съдбата идеята за президентска република и за силен президент рухна окончателно в калта. Видя се пълната безпомощност на президента като управляващ и пълната неспособност на служебните му кабинети да управлява ...

vega666

Проза » Рецензии, анализи, критически статии

934 7 5

Никога не казвай “никога”

Всяко човешко същество заслужава най-малко частица любов, а някои хора са си заслужили океани от нея. Милчо беше мъж с добро сърце, но със сурова съдба.
Още като юноша беше диагностициран със стерилитет. Не прие тежко диагнозата си и продължи да живее както обикновено. С времето забелязаше, че девой ...

Amam1i

Проза » Разкази

1.9K 10 18

На Пазара 4

Твърде дълго не бях ходил на Пазара. В къщи имах резерви да похапвам, но свършиха.
И ето ме отново на път.
Вече съм пред входа, а там голяма тълпа и всички превъзбудено говорят. На главите са с бели шапчици , като тия на касапите. Доближавам най-последния и го питам:
- Господине, за какво сте се съб ...

Жабокът

Проза

890 3 34

Прозорец към реалността

Гледам през прозореца, размишлявайки за простички неща, такива, каквито са ценности за едни и безсмислици за други.
Мисля си за честността, за коректността в днешното болно време.
Има ли статукво в управляващото ни племе? И кога точно започна да се гледа само личната изгода?
Който може нека отговори ...

redfoxy23

Проза » Рецензии, анализи, критически статии

1.1K

Любовта е по-голяма от небето

— Любовта е такова нещо, брадъре – каза Кольо Лудия – Та чак небето се синее.
Кольо Лудия може да е луд, но понякога ги ръси едни такива, все едно някой друг му е сложил думите в устата. Може пък да използва остатъците от онова, което някога е имал в главата си. Иначе е обикновен алкохолик. Казва, ч ...

Петър1

Проза » Разкази

1.6K 10 2

Небостъргачът - 3

Главната квартира на Якудза в Кобе беше точно такава, каквато трябваше да бъде. Да, може би Якудза беше онази губеща ръка при играта на карти, но за сметка на това тя беше надеждно скрита зад множество полулегални бизнес начинания. Тя и първа се беше притекла в помощ на гражданите при земетресенията ...

Мастъра

Проза » Други

1.4K

Животът е прекрасен

Малкото момиченце щастливо гледаше света. През прозореца. Който не се отваряше. За всеки случай. Но пък в него се виждаше целия свят наоколо. Летящи самолети, весели птички, тичащи кучета и котки, препускащи коне с бодри ездачи в седлата, носещи се по релсите трамваи, фучащи коли, хора, хора, хора… ...

генек

Проза » Разкази

672 5 8

Полет без начало и без край

1.
Намери я докато се разхождаше с кучето си по крайбрежието.
Лежеше на брега, в онази негова ивица, осеяна от скалите, спиращи устрема на вълните - същите я бяха поставили внимателно на пясъка и пак оттеглили се да се гонят с вятъра.
Трябва да е било преди изгрева, странните дрехи и косите ѝ все са ...

ГФСтоилов

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

868 1

Безгрешен човек няма

Преди много, много години, в едно царство, живял цар със своята царица. След като царицата родила първия наследник на царството, се разболяла и повече неможела да има деца.
Когато единственият принц пораснал, царят започнал да го взема навсякъде със себе си. Водел го по държавнически срещи, на лов в ...

Qndov

Проза » Приказки и произведения за деца

1K 6

Rise

Не мога да дишам. Задушава ме миналото и давам всичко от себе си за да изляза, но май съм си намерила удобно местенце и протестирам.
Протестирам със себе си.
Харесва ми да съм там , в спомените, тях никой не може да ми отнеме. Уютно е. Но е време да си отнема достъпа до там. Ще се вържа със синджир ...

ЗвездилинаВидева

Проза » Разкази

870

Много питам... А не е полезно за здравето

/Извинете, но и тези размисли са свързани с ковида, налаганото от властта насилие, простичките права, личното ми мнение. Предупреждавам – за да спестя някому четене и мислене./
Препрочетох „Чумата“. Болестта, затвореният град, изкрейзващите хора…
Страшна болест, страшно време…
Както пробват да напра ...

генек

Проза » Други

905 7 25

Човекът, който промени света

Днес написал петмилионно стиготворение. Мое племе много радва. Те не могат четат, но харесват стиготворна форма. А форма различна. Аз пиша глинена плочки. Прави различни форми и пише думи. Много харесват форма животни и голи жени. Пише няколко думи.
Сега прави ловец и лъв. Написа:
Ти малък човек, аз ...

vale5

Проза » Хумористична

902 1 5

Небостъргачът - 2

Нещата не се бяха променили твърде много. В миналото - в периода Хейян, който предхождаше периода Мейджи, наказваха с така нареченото расетсу, с което лишаваха съмнителните и провинилите се типове от тяхната мъжественост. Но в Якудза имаше три прости стъпки при налагане на реално наказание - първо р ...

Мастъра

Проза » Други

1.5K 4

Затвори очи

Все още усещаше топлия ѝ дъх по своята кожа, омагьосващата мекота на нейната, полъха на косите ѝ, нежните ѝ ръце, обгърнали врата му и крехкото ѝ тяло в неговите. Бяха само двама на света, вплетени в прегръдка от копнеж и забрава, надежда и обреченост. Прегръдка, която не беше сигурен дали някога от ...

Svilen75

Проза » Разкази

972 1

Съвети за начинаещи писатели

Здравейте отново, скъпи читатели на моя блог!
Днес искам да засегна една важна тема, а именно началото на заниманията с писане. Повод за това мое желание е един имейл, който получих от 9- годишната си почитателка Катя Мирчева. В него тя ми разказва, че е сънувала как е известна и успешна писателка, ...

Водна_лилия

Проза

1.6K 3 36

След безброй стихове

Не можеше да заспи. „Сигурно вече е полунощ” – помисли си раздразнено. Обгръщаше я ледена тишина. Всъщност ледът беше тя. До нея съпругът й похъркваше невъзмутимо.
Погледна мрачно към прозореца. Небето беше ясно. Луната осветяваше малката им бедно обзаведена спалня. Приличаше на голямо студено око.
...

troia

Проза » Разкази, Други

2K 3 45

Болни времена

мини проза
Влезе в просторната чакалня на гарата, спря се пред информационното табло и се загледа в разписанието на влаковете. В този момент чу зад гърба си:
– Извинете, бихте ли ми казали в колко часа потегля бързият влак за София?!
Обърна се и видя усмихнатото лице на един около 40 - годишен катол ...

mariankrystev

Проза » Разкази

924 1 2

Когато бисът е неизбежен

Иванчо: Тате, защо жените клякат и по малка и по голяма нужда?
Бащата: Защото не са от "Изправи се БГ - ние идваме"!

vega666

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

959 7 1

Софийски роман – Глава 19

1977 година започна зле. През март месец жестоко земетресение разтърси земята под планината Вранча. Букурещ и други румънски градове пострадаха от разрушени жилищни сгради, и много човешки жертви.
На 4-ти март, точно в 21часа и 24 минути, земята се разтърсва, за да предизвика апокалиптична ситуация ...

gudman

Проза » Повести и романи

1.5K 2 6

Злободневно 1

С тия маски ми дойде до гуша! Сложи-махни, сложи-махни! Влизаш някъде – слагаш, излизаш – махаш! Голям зор! И като се замислиш, от толкова много махане и слагане тя тая маска поема цялата мръсотия от ръцете ти. Че и пари пипаш…
Обаче, понеже обичам да мисля, започнах … да си мисля! Ами на Желязната ...

SnejanaNankova

Проза » Хумористична

1.1K 1

Алкохол

Веднъж ми се наложи да придружавам (демек-да бдя да не падне и да заспи край топлите минерални извори край бившия ЦУМ) един от най-добрите ми приятели форевър. Същият беше вдигнал бялото знаме пред бутилка водка и се клатушкаше като „Вера Су“ край Камен бряг. Наближихме метрото и го помолих да си ст ...

popolo

Проза » Други

1.1K 1 3

Размислите на един Жабок

Много обичам да ме целуват. От малък съм си такъв. Помня първата си целувка. Още бях попова лъжичка и ме целуна един шаран… Извинявам се, женски шаран или ако трябва да сме точни шаранка. Последиците бяха, преждевременно минаване към стадий на възрастен, защото въпросната шаранка ми глътна опашката ...

Жабокът

Проза

1.4K 2 7

Малко математика без анализ

СЗО, демек Световната здравна организация, съобщи: за една година от ковид са починали между 80 000 и 120 000 медицински кадри…
Абе, аз по математика бях слаб – в специализираната математическа паралелка имах едва петица, за статистиката не съм си купувал тапия, че съм специалист, ама понякога мисля ...

генек

Проза » Хумористична, Други

1.8K 3 9

Късчета от мозайката

Обади ми се бивш ученик. За туй-онуй. Пътем ми каза, че е в София. И се изживявал като кандидат-президент…
Учудих се. Нормално момче беше.
Оказа се, че търсел нова работа. И ходел от интервю на интервю. Като кандидат за държавен глава по телевизиите…
хххх
Рекох да се подготвя за Хелоуин. ...

генек

Проза » Хумористична, Епиграми, Миниатюри, Афоризми

781 1 3

Подобието Негово

Имам доста отдавнашен спомен за една дама, майка на бивш мой ученик, която често я уволняваха от работа поради конфликти с директорите на учреждения и фирми, в които бяха я назначавали на работа. Тя пък от своя страна при всяко уволнение завеждаше съдебни дела срещу поредния „проклет“ свой шеф. Целт ...

Samadhi

Проза » Разкази

880 6

“Айфонът ми го няма” — само по ЗигиТВ

Най-важното на една телевизия, драгий читателю, е да светка, присвятква, мята акъл, па той дали е верен му пука само на кучето… Затуй се аз тази сутрин покачих на пиадестала на Великолепието и твърдо и тъй смело се прикотках да направя едно дългоочаквано бленувано щастие — Сутрешно предаване със Зиг ...

anahataroot

Проза » Разкази, Хумористична

2.7K 9 135

Люба, като любов

Вятърът се опитваше да усуче една къдрица от косата ѝ така, както съзнанието ѝ правеше със спомените. Люба искаше да спре да се фокусира над преживяното, но мислите помитаха като цунами това нейно желание. И пред погледа ѝ отново заставаше онова малко момченце, придържано от ръката на съпруга ѝ на п ...

pastirkanaswetulki

Проза » Разкази

981 5 20

Разкази за животни

Вървях по прашния път, осеян с маргаритки и макове, нацъфтели от двете страни. Бях се замислил и гледах надолу. Когато вдигнах глава, пред мен стоеше една усмихната, трикрака овца.
- Здравей! - ми каза тя
Останах много учуден. Говореща овца, трикрака, пък и щастлива.
- Здравей! Имаш много хубава усм ...

Жабокът

Проза » Разкази

737 2 2

18+ Не може клуб само с членове

/по идея на Красето. Аз съм невинен, разбира се!/
Та рекох аз да направя антимодерна организация. На последните мъже. Бели мъже. Работещи. Обичащи жените. Уважаващи закона…
Което се оказа трудно. Тъй като хората искаха да са в нормално общество, обаче обществото не се съгласяваше с еретичните им мне ...

генек

Проза » Хумористична

680 1 11

Съвсем неприлични и антинародни размисли

Идат пак избори. След които избраните ще избират правителство. Което трябва да ръководи държавата – не народа, той е неуправляем! – през нахлуващата и чупещата вратата криза.
Така че – очакваме на кормилото да застанат професионалисти. Управленци…
Само дето съм скептик. Все ни предлагат някакви… Еди ...

генек

Проза » Други

507 4

Сбогом

Ветеринарят ми го донесе в чувал.
- Не знам, дали ще оцелее. Някакви деца го намерили под електрически стълб умиращ. Цялото му ляво крило беше смляно и се наложи да го ампутирам.
Отворих чувала и внимателно го извадих. Наистина едвам дишаше. Сложих го в хола върху едно одеяло. Три дни го наливах със ...

Жабокът

Проза

740 3 10

Ще правя нелегална организация

Наскоро американците заснеха филм по приказката за Пепеляшка.
Бая по…
Момичето си има кръстница – както в приказката. Само дето… Модерна кръстница. Негър. Гей в рокля, изящни чупки на пръстчетата и тънко гласче…
А сега пуснаха комикс за Супермен. Който станал гей. И явно ще спасява напомпани младежи ...

генек

Проза » Хумористична, Други

673 5 15

Тъпи ямайци...

Не помня снощи, какво пих. Беше някаква странна ямайска напитка, която ми я подари един познат, върнал се от екскурзия. Налях си малко от нея, но ми се стори много приятна и си напълних чашата догоре.
После заспах. Без сънища, без кошмари.
Събуждам се и виждам, че са минали 12 часа. С почти затворен ...

Жабокът

Проза » Хумористична

1.5K 1 16

Проза и разкази от съвременни български писатели

Да ви закарам

Гарванчето

Актьорът

Въздух... !!!

Ами така де

Небостъргачът - 4

Софийски роман – Глава 20

Големият провал

Никога не казвай “никога”

На Пазара 4

Прозорец към реалността

Любовта е по-голяма от небето

Небостъргачът - 3

Животът е прекрасен

Полет без начало и без край

Безгрешен човек няма

Rise

Много питам... А не е полезно за здравето

Човекът, който промени света

Небостъргачът - 2

Затвори очи

Съвети за начинаещи писатели

След безброй стихове

Болни времена

Когато бисът е неизбежен

Софийски роман – Глава 19

Злободневно 1

Алкохол

Размислите на един Жабок

Малко математика без анализ

Късчета от мозайката

Подобието Негово

“Айфонът ми го няма” — само по ЗигиТВ

Люба, като любов

Разкази за животни

18+ Не може клуб само с членове

Съвсем неприлични и антинародни размисли

Сбогом

Ще правя нелегална организация

Тъпи ямайци...

Опашка