Проза и разкази от съвременни български писатели
Преди края-12
-Сестричке,какво се е случило?-попита младата студентка разплаканата си и уплашена до смърт сестра.
-Айшли,Айшли...-започна да повтаря сестра ѝ.
-Какво,какво се е случило Амбър?-продължи да настоява Айшли.
Амбър,която се знаеш ...
Да нахраниш заек
- Защо си тъжен, оранжеви красавецо? – поослюнчил се дивечът.
- Батко вече го няма! – изхълцал тъжният зеленчук - много съм нещастен, и нищо не може д ...
Селски неволи
Поуките на Вселенската любов
Аз обичам да обхождам с поглед небето.Да се взирам в него дълго,дълго...Често ми се случва да виждам НЛО-та.Особено през по-топлите сезони.Около десетина дни не бях видяла кораба на инопланетянина.Мислех си,че ...
Джин с тоник
И само Любовта ще ни остане
Прашасали спомени 3
Как ли са го строили в онези години, 1954 до 1958,...голямо съоражение ,... без сегашната модерна техника, е ами Хеопсовата пирамида как е строена, и тя б ...
Шаренилки
- Реших да се оправя, докато съм млада – нямам още шейсет. И отидох на пластичен хирург… Накара ме да се съблека, пък като се заизсипваха едни тлъстини…
- И?
- Ами рекох му – каквото виси, всичко да реже… И на моя му препоръчах, но , кой знае защо – не ще…
хххх ...
Не е виновна Луната
Откакто се случи това със сестрите на братята, ме обзе угризение. Добрият християнин прощава, а аз… сгреших, злоупотребих с тяхното чувство за вина. Помислих си, че е редно да им се извиня, да поискам прошка, по някакъв начин да изкупя греха си. Мислих, мислих… и реших: ще ида да ...
Толстой - стремежът към Истината
Съдебно заседание
Старият съдия седна до дънера, не върху него. На земята седна. Облегна се.
Беше си обещал да не пуши. А как му си искаше!
Прочете набързо новините от седмичника в пощата и после го остави до входа за подпалка на печката; наслуша се на радиото, дето бръмчеше вместо умрелия ко ...
Прашасали спомени 2
- Светле, това е войникът за когото съм ви разправяла,... изникна от някъде, нали бяхме крайната къща в село, аз седях пред купчината дърва, текезето едно време носеше нарязани дърва по къщите,.. толкова дърва трябваше да се ц ...
Морско конче
Захлупила лице в шепите си, седях върху пясъка, който бързо-бързо се напои от пороя, който се стичаше от двете страни на лицето ми. Ридаех като малко момиче, изоставено от своята майка.
Никой нямаше наблизо. Само лек ветрец едва-е ...
Залеза разказва, изгрева мълчи
Дядо Ицо гледа от Бакаджика-десета част
Отец Павел (по фамилия Сухомлинов) попадна в България през 1922 година, като щабс-капитан от Бялата армия на генерал Врангел...
Няколко десетки ко ...
След края на света-част 4
– Не те разбирам, Бориен.
– Няма нищо за разбиране, Андор. Или е по-уместно да те наричам Ваше Превъзходителство?
– Не аз ще бъда посланикът на Негово Величество в Либертия. Но ще те запозная с нея съвсем скоро. Все пак ще ти се наложи да изпълняваш разпорежданията ѝ стриктно и без въпроси. Ня ...
Записки от крайния безкрай
хххх
Студенти в Оксфорд – не е казано каква боя са – поискали да се махнат портретите на всички бели там. Щото били „колонизатори и потисници“…
Добре – ще ги махнат…
И чии портрети ще ост ...
Равносметка
Също толкова отдавна, същата тази "общнос ...
Изборът
Усмихна се. Отблъснаха вече ...
Съдба
Не съм такава
Прошка ли
И ние също трябва...
Михаил се изправи рязко в леглото. Беше вече мъж, но вътре в него все още живееше тригодишното момче, което не спираше да сънува кошмари за онзи есенен ден преди близо двадес ...
Галилео Галилеев
Снимката
Държа снимката в ръка и се взирам в нея. Спомням си как в ...
Приказка за Чатка и Нетка
Венецът
Олав ме блъсна грубо в каруцата и паднах по лице вътре - бяха вързали ръцете ми зад гърба, а краката ми отдавна отказваха да ми се подчиняват. Откакто ме разпънаха на дибата. С усилие се надигнах и се облегнах на грубите пръти, от които беше скована каруцата. Сигурна ...
112 - част 6
- Хайде, хайде! Свържи се, моля те!
Жулиета обикаляше стаята с телефона в ръце и се взираше в малкото екранче. Опитваше се да се свърже с полицията, но нямаше никакъв сигнал. Отново.
Беше се събудила с пукването на зората и се беше оказала заключена с Кристина в една от стаите в плантацията на Фер ...
Милостив живот
Живееше в ...
CO-вид 65. Градският часовник на Бергамо – 3
В пещерата под върха на планината Чаншан змията Шуайджан отново се размърда. Протегнала сетива, прослушваше пространствено-временния ефир и търсеше пробойни, слаби места в емоционалния фон, излъчван от Съществата, пръснати из Вселената – омраза, болка, гн ...
Детегледачката на души - продължение
ВТОРА ЧАСТ
Случилото се по-рано породи в мен съмнения и въпроси, чиито отговори честно казано не исках да знам. И въпреки това не отказваха да напуснат съзнанието ми. "Какво означаваше всичко това?", "Защо би го направила?", "Какво очакваше да постигне?", "По какъв начин бях свързана с н ...
Шепа пръст и ...
Различни Взаимоотношения (книга 1, част 2) - 12.2
Ново начало 1
- Напускам! – изкрещя Стоянчо, почервенял от яд.
Вече една година работеше като момче за всичко в бакалията на бай Щерьо. Младежът изкарваше малко, но беше доволен, защото не беше в тежест на майка си. Освен храна, понякога си позволяваше и лимонада, а веднъж дори заведе сестричката си в сладкарн ...
Первая, Белая, и Всея. (глава 35) 🇷🇺
*Окружённый сломанными голосами ровесников нового тысячелетия, Учитель, вместе с учениками отмерял протёсанную солнцем и мотыгами сбитую землю, местами расторопные шаги упирались в сухие стебли, вдовей травы. Группа пробиралась в выделившийся выселок, где проживали ед ...
За жена камбаната бие два пъти
Симо си свали каскета и огледа небето във всички посоки. Най-дълго присвива очи към билото на Балкана. После го изтупа два пъти в бедрото си, нахлупи го до вежди и отсече:
– Нѐма да вàли.
Други думи този слабоумен полендак рядко изричаше. „Че вàли. Нѐма да вàли.“
Други ...
Над всички е само небе...
Да остарееш млад 4 Купонът
Росица
- Сбогом, Страхиле, мое първо либе…друга жена ще намериш за детенце да се грижи, умирам…прощавай.
- Сбогом, Росице ...