4 263 резултата
Из мислите на Айшли...
След час вече бях достигнала хотела. Успях да си намеря стая и се настаних веднага. Ужас! Хотелиерката ме попита дали ще остана само за една вечер, а аз... все още не знам. Казах ѝ, че може да остана и за още един ден. Изкачих стълбите на цялата сграда,докато не стигнах до чет ...
  906 
Глава 15
Разговорът
Елиф, може ли да поговорим?
Да, разбира се Азра. Влез и седни. – каза Елиф, поглеждайки притесненото лице на Азра. – Какво е станало?
Искам да те попитам нещо, но ми отговори честно, моля те! ...
  477 
Не си спомням почти нищо от времето, когато формално съм станала част от Патрулите и са ме намерили. Онова което знам, ми е разказвано в последствие. Казвали са ми, че дължа живота си на един Светъл, който споделил енергията си с мен, за да мога да издържа докато дойдат лечителите. А после си отишъл ...
  1430 
Валерий просто сви рамене и ме последва към кабинета ми.
Слязохме мълчаливо един етаж по-надолу като единственото нещо в ума ми беше кое по-отвратително заклинание да приложа на този страж на Договора. Да наложи Истинофил на дете! Мълчаливо отворих вратата на кабинета си и пропуснах инквизитора да в ...
  578 
Глава 16.СОВРЕМЕННАЯ ДРЕВНОСТЬ.
- Ужасное состояние Учитель, куда мы попали, сплошные степи, лесостепи, непроходимые леса, горы, пустыни, и под жгучим солнцем стресканная суша в долинах убежавших рек. Людей мало, местами их почти нет, а те, что есть, ужасно растрёпанны и несобранны, природа кормит и ...
  1054 
Глава 9
Къде изчезна Азра?
Накарайте я да млъкне! Не издържам вече! Как ще я закараме до шефа без да я убием?
Али не мрънкай! Имаме заповед да не и правим нищо, но тя не включва теб. Не си ли затвориш устата ще ти отрежа езика.
Не ме плаши. Куче което лае не хапе! Не мога да карам както трябва зарад ...
  897 
Глава 5
Странният звук
Чухте ли това?
Какво да сме чули Стивън?
Как какво, това свистене, като изстрел. ...
  433 
Сам разкърши рамене, опитвайки се да се намести удобно в тялото. Беше изминала почти цяла година, откакто бе използвал за последно Джайеш Гулати и въпреки усилията на лечителите, тялото му беше атрофирало повече, отколкото на убиецът му се искаше. Казра си отбеляза, че е време да подготви трагичната ...
  662 
Джайеш Гулати беше мечтал цял живот да бъде богат. Беше роден в бедняшкия квартал и родителите му бяха добри хора, които изкарваха хляба за голямото им семейство с честен труд. Проблемът беше, че с четири деца и сакатият брат на баща им, загубил краката си във войната с демоните, парите никога не ст ...
  958 
Глава 1
Тишината
Очите ѝ. Тези смарагдово зелени очи. Отразяват светлината по – такъв чуден начин. Ако някога сте виждали паяжинка след дъжд, знаете за какво говоря. По нея се натрупват безброй капчици и всяка от тях пречупва светлината под свой собствен ъгъл. Наслада за сетивата, пролет, чистота, е ...
  374 
Съвсем скоро след това Елизабет започна да разпознава олющените къщички, покрай които минаваха. Досега не беше напълно убедена, че ги води по правилния път, но щом видя пукнатината в долния край на една врата и пердетата на цветя в друг прозорец, беше сигурна. Застанала на ъгъла, където Франк я беше ...
  659 
Из размислите на Адулф...
Днес,тази нощ я видях. Видях я отново. Видях я за втори път. Очите ми направо сякаш светнаха,но не мисля,че бе от нощната лампа или пък от лунната светлина. Мисля,че бе от радост,но не мога да кажа дали това бе така и за нея-Айшли. Отново се срещнахме,отново съдбата ни напр ...
  642 
Глава 15. Освободительный порыв.
- Вот такое дело значит само по себе Учитель, - Первоход говорил запыхавшись, устало, откуда-то издалека вытягивал сказ: - Пока вы смотрели что-то не то, чего не было, что причудой сна придумано, я в небытие побывал, там такое творится, события не трущобные скажу чес ...
  1074 
Глава 14. Зал мгновенного обогащения.
- Посмотрите на самое главное событие текущего века, - Учитель ввёл учеников в путанный преогромный зал. Установилось возрождение древнеарийской православной веры, - вопиющая надобность; идёт возврат средств и ценностей, награбленных у убаюканного населения. Сын ...
  1122 
Глава 13. Сталин и Израиль.
- Ужасное неправильное поведение! – сказал Шкандыба, - а, правда, что он через два тысячелетия, по духовному восприятию, воссоздал одно древнее царство, которое постоянно поминали в псалмах, будто бы, извлёк из памяти своего молитвенного детства мечту целого народа.
- Что ...
  1163 
Представям Ви откъс от романа ми "Папка "Аутизъм". Издаден 2020 година от издателство "Фабрика за книги".
ГЛАВА 1. Сватба като сватба
> Когато тялото питае щастие – всяка любов е повече от любов. Но всяка любов е бумеранг – колкото по-силно я раздаваш, толкова по-силно се връща в теб, докато не те р ...
  795 
Глава - 5. Религии.
Вошли в храм золоченых религий.
Неимоверно много священников в позолоченных рясах ходят.
Мощные картины, - со стен, из глубины ниш, с высоты купола, из старины невероятных событий, - угрожают неверующим.
- Ого, сколько верований отличительных, и все своего бога в стенах содержат. ...
  1032 
6
Това бе тяхната втора,ненадейна и неочаквана среща.
-Госпожице,какво по дяволите Ви става? Не гледате ли за коли,по дяволите?-обади се някакъв глас.
-А Вие,драги Господине,защо карате като побеснял и невидял?-извика му Айшли. Само че,когато двамата се спогледаха,те не можаха да повярват на това,ко ...
  635 
Въпросният инквизитор, Валерий, се оказа дребен мъж на средна възраст. Сиво на цвят лице, сива коса, сиви очи. Човек би казал, че целият е Сив и че се е родил да бъде Инквизитор. Те, инквизиторите, винаги имат сива аура. Все едно някакъв сив чаршаф се спуска над предходната им аура – Светла или Тъмн ...
  777 
Изкачваха се плавно нагоре към бедняшката част на Ан Налат. Лекият вятър от пустинята пък носеше миризмата от огромните купчини боклук, който се изхвърляше там. Каменните плочи по улиците бяха заменени първо от разбити павета, после от чакъл, а накрая – от отъпкан пясък. Сградите също ставаха все по ...
  643 
Продължиха да вървят през пазара. Навън ставаше все по-оживено, колкото повече наближаваше залеза. Чарли и разказа, че истинският живот в Ан Налат започва те първа, когато жегите отминат.
– Стига да знаеш къде да отидеш. – беше добавил със закачливо намигване, след като тя му каза, че и двата пъти, ...
  697 
Лицето на Хирса се изкриви в кисела гримаса при перспективата и стражът отвори уста да възрази, но свирепият поглед на коняря го накара да размисли. Сам изглеждаше бесен, сякаш всеки момент щеше да оголи зъби и да изръмжи заплашително, както Елизабет го беше виждала да прави и преди. Изражението му ...
  703 
Часът бе отдавна преместил своите стрелки на 17:00,а Айшли бе потеглила към болницата. Все още бе светло. Небето бе така свежо,свежо,а по него постоянно изплуваше от време на време по някое розово облаче,наподобяващо досущ на познатия и така сладък розов,захарен памук на пакостливите малчугани-един ...
  1012 
Когато се събуди на следващата сутрин, Елизабет не стана веднага. Напоследък й трябваше известно време, за да събере сили и да накара тялото си да помръдне. Понякога не мислеше, че ще успее и й се искаше просто да си стои в леглото, заключена в стаята, далеч от всичко и всички. Днес беше точно такъв ...
  879 
VI
Пробуди се когато усети ефирната целувка на зората върху затворените си клепачи. Няколко секунди ѝ бяха достатъчни, за да се опомни къде се намира. Разсънвайки се, направи отново анализ на случилото се предишния ден (както съветваше народът: „утрото е по-мъдро от вечерта”). Но нищо по-различно не ...
  776 
Част 11 Някъде навътре в гората
Работата за горският цар не секваше, три години си бяха три години. В гората се плетяха интриги и всеки си дърпаше в негова посока. Мусаил беше против жестокото правосъдие, както го раздаваше предишния цар, змея Горянин, затова внимателно изслушваше дори врабчетата пр ...
  827 
На сутринта,Айшли трябваше да отиде на болницата. А времето,ах това време! То бе мрачно,обсипано навсякъде с черни кълба облаци,прикрили всяка дупка и всяко местенце от небесното пространство. Валеше силно и обилно. И макар обилния сняг да се беше стопил от буреносния дъжд,той пак щеше да се възвърн ...
  865 
Докато всички хора се забавляваха,хапваха и пийваха из центъра на немското градче Хамбург,нашата героиня,Айшли, сега се разхождаше из един от многото паркове на града.Не бе твърде голям,обширен,но не бе тъй и малък. Времето бе студено и из улиците на града вече започна да превалява сняг,все още слаб ...
  824 
Бе вечер и тъмно като здрач. По ничии улици нямаше ни пуста,жива душа. Само народът по това време се стичаше и събираше към центъра на любимия си град-щяха да палят коледната елха,а небето щеше да засияе от прелестта на празничните фойерверки и силно-светещите коледни лампички,олюлени навсякъде окол ...
  845 
Декември месец. Вали обилно сняг. Навън е студено и единствено вятърът ,,свири своята песен".Пътищата са опасно-заледени и е трудно да се вижда от падналата се,самопоканила мъгла. Всичко е така-така пусто,само в голямото немско градче,Хамбург,не е така. Всички хора сега се подготвяха да празнуват на ...
  1009 
-Айшли,Айшли! Събуди се,момиче!-чува се някакъв глас. -Айшлиии...-продължава да говори гласът. Болнично отделение. Болнична стая с болнично легло. А на него лежи и спи Айшли,задрямала дълбоко,дълбоко,но не в своите младежки сънища,а някъде в своето далечно,далечно подсъзнание. Гласът продължава да с ...
  952 
Преди края
Казват,че животът е игра.Казват,че понякога е просто една непредвидима съдба. Казват,че друг път е като филм или пък...кой знае... може би като шахматна игра.А аз си мисля,животът не е ли просто действителността? Действителността,в която всички ние,хората,независимо от кой край на света с ...
  888 
Елизабет седеше в лодка, която плавно се движеше по протежението на широк канал. От двете му страни, отвъд предпазните огради от ковано желязо, боядисани в бяло, растяха високи дървета с гъсти корони, които хвърляха дебела сянка на фона на изпъстреното с розово и лилаво следобедно небе. Пищни сгради ...
  745 
Ужаси
- Не можеш да останеш тук – изрече Андреа. Гласът й трепереше.
- Няма къде да ида – отвърнах аз и продължих – Утре съм нощна и ще помоля да ми дадат ново жилище.
- По-добре да не спиш на това място – каза и Любица.
- У нас има свободно легло, можеш да спиш на него – добави и Андреа. ...
  843 
Глава X
Ясен продължаваше да се върти като пумпал пред Крис, докато вървяха към стаята си. Трудно му беше на него да сдържа емоциите си, а на това място, това беше слабост и можеше да доведе до грешка. Не беше ясно на кого е по-ядосан в момента, но въпреки това гневът винаги си остава лош съветник. ...
  873 
Калахан я гледаше с отворена уста. Лизи не мислеше, че някой успява често да го остави безмълвен, но й беше малко трудно да се зарадва на постижението си, когато имаше усещането, че някаква невидима верига се е затегнала около тялото й.
Франк издаваше онзи нисък звук, който й напомняше за ръмжене. Я ...
  735 
Първо се върнаха звуците. Заглъхнали и неразличими. Боботещ говор на някакъв непознат демоничен език се чуваше отдалеч. Финиан завъртя глава в посока на гласовете и отвори очи. Ярки светлини болезнено заиграха в зрението му. Мътни образи изплуваха. Две бегло човешки фигури жестикулираха една срещу д ...
  1149 
Скоро след това благородникът и войниците си тръгнаха. Елизабет се върна в кухнята и завари Аша и Насифа изключително недоволни. Въпреки протестите на Сам, че не е зарязала задълженията си току-така, и сладкодумните обяснения на Чарли, че е била важна част от дипломатическа среща, ханджийките отсъди ...
  779 
Лицето. Елизабет не знаеше дали да се ядосва, че някак се е оказала включена в екип, в който участва и Флетчър, или да се радва, че не е получила някакво друго, по-неприятно прозвище. Ако трябваше да бъде честна, също беше и изненадана, че Чарлс не се бе нарекъл така – рядко беше срещала толкова суе ...
  777 
Шест дни минаха за Сам като миг. След убийството на Азим Явед Кантората беше претрупана с множество дипломатически поръчки и черните оставаха на заден фон. В резултат Сам имаше много свободно време, което се стремеше да прекара с Елизабет. Двамата с Чарли я учеха на езика, който тя беше започнала да ...
  1033 
Предложения
: ??:??