Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Една споделена, но неизживяна любов (част 4)

Една споделена, но неизживяна любов
(част 4)
По време на обедната си почивка Лия, която по принцип рядко излизаше от офиса, защото все си носеше нещо за хапване, реши да си инсталира и тази програма. Какво беше учудването й, когато първият отворил се прозорец на екрана й показа, че има непрочетени с ...

NadiaSimeon

Проза » Повести и романи

985

Рицарят готвач и крадците на печени чушки

Има една къща край пътя, която, ако сте умни, или пък гладни, не бива да подминавате. На първия й етаж има гостилница , където предлагат най- вкусните ястия в района. Ще кажете, че сигурно имат добър готвач. Охо, добър и още как! Прочут навсякъде , особено с най- вкусното си ястие- пълнени чушки с о ...

NeliKaneva

Проза » Приказки и произведения за деца

1.1K 1

Кръвта под светлината

Има нещо болнаво в мен. Нещо необяснимо. Нещо, което ме караше да припадам като малка и все още да изпитвам замайване. Не, не сериозни припадъци. Просто загуба на кръв. Навярно причина за падането, при което си счупих ръката на четиригодишна възраст. Навярно причина да не съм запалена кариеристка. М ...

limeruna

Проза » Разкази, Други

883 1 1

...играе на въже с Екватора

Тъмнокестенява коса в притихнали вълни се разливаше в портокаловото небе (невъзможен ракурс),
чуждо не като хлад в свита зеница, а като нова мелодия, в която със спрял дъх косъмчетата слушат да разгадаят думите… само че небето не беше виждало дете като Нея… за небето Тя беше непознатата песен, под ч ...

Burns

Проза » Други

1.4K 4 2

Люба

Люба притежаваше закачлив и заразителен смях, който караше мъжете да се обръщат, а жените да я гледат злобно и да я одумват. Имаше нещо предизвикателно в него, съчетано с наивност и искреност, което разбунваше пуританските духове. Смехът ù внезапно отекваше в болницата, където работеше като медицинс ...

valia1771

Проза » Разкази

2.1K 2 8

Спомен

Поредната нощ и отново непознат мъж с различна история. Петък е, около полунощ. Ето го, единственият който не говореше.
Всички го мислеха за странен, защото се взираше с часове в розите и дори им се усмихваше.
Когато се отразяваха в тъжните му очи, сякаш оживяваха. Той долавяше аромата на стари вест ...

katenstain

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.2K

Коронтина To be... 4

III-ти сезон, ден 1-ви
Честит понеделник! Нов ден, нов късмет, дето се вика. Какъв ден! - то си е нов сезон от летоброенето коронтинно. Няма да ви го честитя. Гледам календара, записвам си "Април, понеделник, 13 - от мен "III 1". Значи вчера е бил последният ден от II-ри сезон. Честита Цветница на п ...

palenka

Проза

1K 2 10

Късно вечерта

Отново вали, не е спирало да вали вече трети ден. Ето ме и мен, по средата на улицата, без чадър, мокър до кости, тъкмо загубил работата си. Работа, която работех вече от тринадесет години. Ето ме, вървя по мократа улица и оставям капките да се стичат по вече ненужния ми костюм. Какво се случи ли? П ...

elenkas03

Проза » Разкази

1.8K 2

Записки от подземието на шестия етаж - 7.

Светът се преобръща – Мексико вече се огражда откъм САЩ…
Пък американци минават нелегално границата и се спасяват на юг.
хххх
А пропагандата върви на ниско, метящо калта ниво. Пуснали клип с някакви – обявени като „медици от ВМА“. Четирима – само толкова ли са решили да се излагат, наети артисти ли ...

генек

Проза » Други

872 2 6

Аз лъжецът (откъс)

2
Бях сам от около два часа. Напълно сам. Така трябваше. Имаше неща, които те отдалечаваха от заобикалящата те среда. Вярвах, че е за добро.
Последното, което научих за себе си, ми даде нова тема за размисъл. Непознатите емоции, като всеки неканен гост, дадоха най-доброто от себе си за да ме впечатл ...

КонстантинК

Проза » Повести и романи

1.5K

Любов

Магията наречена любов. Когато се замисля за любов, в мен непременно изниква образа на едно малко сладко момиченце, което попитало батко си - какво е любов, а той отговорил – любов е, когато ти всеки ден ми взимаш шоколада, а аз въпреки това винаги го оставям на едно и също место.
Любов тази малка д ...

Kors

Проза » Други

1.4K 2 4

Детегледачката на души

13 октомври, 1762 година:
Нямаше ме за пет минути. Или поне така ми се стори смъртта.
Една никаква, измършавяла, облечена с дрипи, без косата, както хората обичат да преувеличават и много често нереални качества да и предават. Не че нещо, но това са пълни глупости, както повечето “изобретения” измис ...

Nevium

Проза » Повести и романи

1.1K 1 4

Безумици под карантина-1

17.04.2020
Има някои видове алкохол, които и досега не са ми по дРоба.
17.04.2020
Ако не излизам от ума на някого, това е, защото спазвам карантината.
17.04.2020 ...

muhaninja

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2.3K 6 16

Приказка за Нищото и Нещото

Живяло някога, някъде в едно далечно кралство едно момиче. То нямало име. Всички го наричали Нищото или Никой. Животът му никак не бил лек, че чий живот е лек ако го наричат Нищо или Никой. И въпреки, че било нищо - душата му била голяма и светла. Но понеже било Нищо, всички скоро го забравили, а ду ...

Maryroj

Проза » Приказки и произведения за деца

2.4K 2 1

Слагам край на Корона вируса

Ако ви кажа, че взе да ме съклетисва вкъщи, ще повярвате! И няма как, защото вече месец съм принуден да търпя компанията на художничката. Взех да я наблюдавам под око, защото ме подгони едно съмнение, че тая не е човек, бе! Не може нормален човек по цял ден да мята четки, при това с чалма! Не и ли ш ...

latinka

Проза » Хумористична

1.5K

Така е

Открих го. Държа в ръката си безценното. След цял час ровене в шумата го намерих. Малък. Дамски. Покрит със скъпоценни камъни. Мъртви са, но всеки момент ще накарат механизма да проговори. От лукс. Сигурно струва повече от колата ми. А тя не е евтина.
Скъпите вещи ме напрягат. Не ги търпя. Въпреки, ...

КонстантинК

Проза » Разкази

1.2K 1

Незабравимо лято (част 8)

Минаха се няколко дни откакто навърших 17 години, времето беше все тъй горещо и променливо. Един ден, ако вали дъжд, на другия ще грее ярко слънце.Скоро наближаваше панаира в града, много хора, различни атракции и много храна. Всяка година ходим с Ема на градския панаир, играем на различни игри и пе ...

elenkas03

Проза » Повести и романи

1.1K 1 1

18+ Вещици под наем

фентъзи (с привкус на еротика)
Полъхна ветрец и сенките на тюлените завеси се раздвижиха подобно на призрачни видения от един въображаем свят. Свят, прекрасен в своето осезаемо, но непонятно, иреално присъствие! Сенките се преплитаха и разплитаха безконечно. Движенията им ставаха все по-бавни докато ...

gurhito

Проза » Фантастика и фентъзи, Еротична

2.5K 3

Записки от подземието на шестия етаж - 6.

Извънредно положение. Притиска хората отвред, натиква ги в клетките на домовете, смазва психиката… Абе… Направо пощурява. И довежда до ментални изкривявания, които за носителите си са норма.
Смятах, че след Филчев по-луд няма да има, обаче…
„Аз възприемам себе си, за добро или за лошо, като инструме ...

генек

Проза » Други

823 1 3

Щрих

Ето така ще се справя.
Лявата ръка си е отишла, дясната – още не. Повдигам я. Сега моливът. Близо е. Треперя. Доближавам го. Само да го докосна, да го подхвана, на сантиметър ми е...
Падна, по дяволите!
Бутнах го. Ще се наложи да стана. Това е практически невъзможно.
Как да го напиша това? Искам да ...

exuded

Проза » Разкази

1.1K 4 6

Открадната от боговете

Обичал ли си някога жена? Съвсем безпаметно, съвсем по мъжки, грубо... И властно, като твърда, мазолеста длан, погалила за първи път, но не последен... Защото никога не свършва обичта на онзи мъж, оставил дъха си в гора от цъфнали люляци и дюли, за да диша теб и сладостта ти... Медена и лепкава от с ...

Hathor

Проза » Други

863 3 6

Силуета

- Ти си като мъж - каза той към Силуета, който се обличаше зад крилото на гардероба. - Идваш, свършваш и си отиваш.
- Какво друго очакваш, това е твоят дом.
Впрочем не беше. Беше на дъщеря му, Белгийката.
"Значи си забелязал!" - помисли си Силуета. - "Работя на 2-3 места, издържам семейството си, гр ...

670301

Проза

913

Жената на художника /из цикъла "Тя"/

Ох… Леле, щях да си изгоря езика с това кафе… Да де, зная, че е вряло, ама… Бясна съм! Направо съм бясна!
Ами пак заради моя… Хорските мъже какви са… Пък той… И аз му викам, че можех свестен да взема, ама той ми се зъби: „Свестните взеха свестните, пък аз на теб се паднах“…
Щото навремето не избирах ...

генек

Проза » Хумористична

610 3 6

***

По-добре черга в къща на въглищар,
отколкото изтривалка в двореца на цар.

Eipril

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

786 1 2

Една споделена, но неизживяна любов (част 3)

Една споделена, но неизживяна любов
(част 3)
След като изкачиха и последното стъпало, Мадан даде указания на насъбралите се 2-3 чужденци доброволци и се обърна към Лия:
- Ани, мога ли да поговоря с тебе насаме?
- Да, разбира се – притеснено се съгласи Лия. И двамата направиха 10-ина крачки встрани о ...

NadiaSimeon

Проза

985

Светещото кълбо

Посветено
Мъжът бавно отвори очи и се опита да се върне от света на сънищата. Замъгленото му съзнание бавно го върна от обширното поле, където тичаше към грубата реалност. Лежеше в болничното си легло. През изминалите десет дни го беше напускал, само за да го закарат до операционната за поредната оп ...

самотния-вълк

Проза » Разкази

3.3K 8 15

Превозвач на време 3.

Нямаше време. Трябваше да диша. Оставаше ѝ само минута живот. Точно колкото ѝ бяха обещали лекарите, че ще е способна. Не можеше повече, все пак беше на години. Дано дойдеше скоро.
...
Вратата се отвори.
- Моля, съобщете получената информация.
- Трийсет и осем години средна продължителност на живота ...

limeruna

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

1.5K 2 1

Гердани

I част
Наричаха ги герданите. Странно и нетипично име за трите огромни вълкодава. Първата среща с тях оставяше дълбока следа в съзнанието на човека. Грамадни жилести овчарки,с карвясали очи, целите черни , само с по един бял гердан на шията,рунтави завити на кравай опашки. Колчем ги видеше някой – ч ...

ljskovo

Проза » Разкази

1.7K 3 8

История за лордове и за гуано

или къде се намира Сурусинкево
Брайън Лорд живее в Бридженд. Това е доста далеч от Сурусинкево. Господин Лорд не е чувал за Сурусинкево, макар че има богата култура. Но е чувал за Джон Лорд, дори ми каза днес, че не са роднини с него. Полезна информация. Аз пък, в замяна му разказах как един ден, до ...

Петър1

Проза » Разкази

871 1

Записки от подземието на шестия етаж - 5.

Преди 30 години говорехме с омраза за командно-административната система. Самото й название обяснява що е туй.
Отричахме го, радвахме се, че отмина като тежка болест…
Сега се оглеждам…
Командно-административна система. Налице.
Няма парламент. От нотариат станал само страда. Където се събират някакви ...

генек

Проза » Други

1.5K 1 2

Подготвяне

Работата на Росен Владимиров не бе намаляла след въвеждането на извънредно положение. Коридорите бяха почти пусти, но имаше инструкция да се дезинфекцират всички контактни повърхности, и то многократно, през час. Маската му пречеше да диша нормално, но той не я сваляше, защото такива бяха нареждания ...

Heel

Проза » Разкази

1.2K 1 1

Первая, Белая и Всея (Глава 9) 🇷🇺

Глава – 9. Сущий в Пустоте.
1. ( Бабыли)
*- Может быть, Сущий ты научился «среднеарифметическое усреднение» назначать, это просто, а как быть с бобылями, их у нас уйма числом, а женщинам нужно гнездо для выводка иметь, они в чужие края улетают. Это маленький вопрос для нашей стаи, для государства бо ...

Бетон

Проза » Повести и романи

1.8K 1

Записки от подземието на шестия етаж - 4.

Карантина, карантина, карантина…
Удължавана – та започвам да мисля, че така ще се нарича новия обществен строй у нас.
Казват, че се водела война срещу заразата.
Пък аз се сещам за великия Сун Дзъ: „Войната обича победата и не обича продължителността.“
хххх ...

генек

Проза » Други

815 1 6

Корени от пепел - 2

***
- Пепел…Ей т¢ва е и нашето, Зоранчо…Пепел от изгорели корени. И да сме били с корени, сега сме само за цепеници – или ще ни изгорят, или ще изгнием, или… и потребни може да станем. Божа му работа!... Ама и людска. – цъкаше с език дядо Вълкун, подкарвайки магарето да върви по-бързо по пътя и кака ...

LiaNik

Проза » Повести и романи

1.7K 4 10

Сбъдване

Животът се случва с искри от щастие, когато си позволим да тичаме боси по топлия пясък на времето.

thedac

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

836

Кифла

Помолих шефа за боб чорба. Изгледа ме с презрение и попита:
– Друго?
– Хляб, моля.
Даде ми парче. Беше четвъртинка. Хубав, мек хляб.
Заведението се казваше „Цър-мър“. ...

exuded

Проза » Разкази

1.1K 4 8

Лидерът - глава 25

Глава 25
Потъвах в усещането за Виктория, за кожата ѝ, уханието, горещото ѝ тяло, което притисках към себе си. Звук от пътя надалеч от нас, обаче, ни прекъсна и двамата стреснато се взряхме напред. Виждахме светлините на фарове на много коли. Виктория скочи от скута ми и пооправи черната си блуза, а ...

ZyPetrov

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

1.2K

Страх ме е да те погледна - глава 7

Глава 7
Седнах на стола, като преди това му подадох кърпата. Стефан я взе, с усмихнато лице, и я остави на стола до себе си.
– То аз вече изсъхнах – каза ми лъчезарно. Лекият ветрец разрошваше по-сухите кичури от гъстата му тъмна коса. Искаше ми се да седна по-близо до него, исках да съм възможно на ...

ZyPetrov

Проза » Повести и романи

1.5K 1

"Голямата лъжа"

Не бях на себе си. Обикалях като малко дете. Не знаех къде да отида. Не можех да повярвам, че това се случва на мен. Хиляди пъти влязох в стаята му с надеждата това да е някаква лъжа. За жалост, всичко , което се случва е една горчива игра на съдбата. Измина седмица от както него го нямаше. Веднъж д ...

МихаелаИлиева

Проза » Разкази

1.2K 2

За крушата

През 1928 г. татко насадил в двора круша. Тогава бил младеж на 18 г. Израснах с тази круша. Беше покрила покрива на старата ни плевня - качвах се по една стълба на керемидите, сядах, берях и си похапвах едри жълти плодове. Така и не разбрах какъв е сорта... Зрееше края на август, задържаше се през ц ...

breg

Проза » Разкази

1.4K 4 13

Проза и разкази от съвременни български писатели

Една споделена, но неизживяна любов (част 4)

Рицарят готвач и крадците на печени чушки

Кръвта под светлината

...играе на въже с Екватора

Люба

Спомен

Коронтина To be... 4

Късно вечерта

Записки от подземието на шестия етаж - 7.

Аз лъжецът (откъс)

Любов

Детегледачката на души

Безумици под карантина-1

Приказка за Нищото и Нещото

Слагам край на Корона вируса

Така е

Незабравимо лято (част 8)

18+ Вещици под наем

Записки от подземието на шестия етаж - 6.

Щрих

Открадната от боговете

Силуета

Жената на художника /из цикъла "Тя"/

***

Една споделена, но неизживяна любов (част 3)

Светещото кълбо

Превозвач на време 3.

Гердани

История за лордове и за гуано

Записки от подземието на шестия етаж - 5.

Подготвяне

Первая, Белая и Всея (Глава 9) 🇷🇺

Записки от подземието на шестия етаж - 4.

Корени от пепел - 2

Сбъдване

Кифла

Лидерът - глава 25

Страх ме е да те погледна - глава 7

"Голямата лъжа"

За крушата

Опашка