Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Спуснатите завеси

В неделната сутрин, в кафенето имаше малко хора. То отваряше рано и в осем идваха първите кленти. Възрастни хора, от една компания, които се събираха на чаша кафе един път в седмицата. Времето бе топло и есента показваше своята красота.
Цветан влезе в заведението, огледа се и се запъти към една от м ...

perfanov

Проза » Разкази

2019-10-22T12:07:52+03:00 680 1

Винтчето Тони в страната на скуката от Огнян Колев

> Целият ми живот представлява непрестанно усилие да избягам от скучното, сиво ежедневие.
>
> Артър Конан Дойл
Винтчето обичаше да мисли за много неща и когато цяло обичаше да мисли, но не намираше това винаги за лесно. Понякога не е лесно, когато всички мисли в главата ти са различни и идват едновр ...

сторми_словник

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи, Приказки и произведения за деца, Хумористична

2019-10-22T12:03:43+03:00 848

Защо Мая Манолова стана от стола на омбудсмана?

Въпросът е съвсем резонен. Дори бих се учудил крайно много, ако има гражданин на тази страна, живеещ в нея, който да не си го е задал. Никой не отрича заслугите на г-жа Манолова като омбудсман. Именно те са в основата на нейната популярност понастоящем. Тя дори напусна собствената си партия, за да с ...

vega666

Проза » Рецензии, анализи, критически статии

2019-10-21T14:58:04+03:00 1.1K 8 7

Чуждо гнездо

Когато си в чуждо гнездо,
есента ти прилича на зима.
Дори малката дъждовна капка
ти изглежда, като пороен дъжд,
а лекия полъх на вятъра, като ураган. ...

Eipril

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2019-10-21T10:00:18+03:00 652 3 2

В пункта за размяна на настроения

Намаляха, хептен малко останаха кръчмите. Истинските – ония, в крайните квартали, в забутаните улички, полуосветени от далечна улична лампа, с мигащи крушки из задимените помещения. Където ходенето до тоалетната е подвиг – по-голям от пресичането на Саргасово море пешком. Пък и малцина рискуват да г ...

генек

Проза » Хумористична

2019-10-21T09:13:37+03:00 688 4 12

Майское утро 🇷🇺

МАЙСКОЕ УТРО
Жена его Пересветом называет, потому что только ночью работает, - он ночной таксист. Таксист скомкал в кулаке комок бумаги, на котором были написаны цифры его ушедшей с вечера и до утра жизни, положил в карман высчитанную «кастрюлю». Глаза устали смотреть на мутное волнение брызжущего н ...

Бетон

Проза » Разкази

2019-10-20T20:22:24+03:00 1.6K

Пролкятието на лорд Съ̀мърфийлд

Великобритания. Лондон.
1912 година.
Инспектор Ръ̀сел, наричан още с прякора “Териерът”, беше известен също и като човек, който можеше да прекоси Лондон от Кèнсингтън до Сѝти без съществено да намокри и изцапа с кал подметките на обувките си, въпреки че не беше чест посетител в Хàйгейт. По правило н ...

TytoALBA

Проза » Разкази

2019-10-20T19:57:17+03:00 1.5K 2 9

Боклуците на г-ца Ралчева

Стоян Денчев харесваше боклуците на госпожица Ралчева. В нейната кофа за боклук бе намирал какви ли не интересни неща. Веднъж дори изкара десет лева от един изхвърлен тостер, който изглеждаше съвсем нов. Много доволен бе от поръчките й за пица – за него винаги оставаха поне две-три парчета. Количест ...

Heel

Проза » Разкази

2019-10-20T18:24:12+03:00 1.2K 3 10

Надежда (опит за разказ)

В местния седмичник на малък крайморски град съобщението беше кратко: „Вчера от нашия музей е открадната нефритена фигурка наречена „Раждащата богиня - майка". Датирана е на 8000 години, късен неолит. Ако някой знае нещо по случая да се обади в полицията". Приложена е снимка.
Беше неделя. Ира около ...

Kors

Проза » Разкази

2019-10-20T08:07:40+03:00 1.2K 1 6

Прозрение насън

Не, не забранените неща в живота на даден човек го убиват! Него го "убива" това, че той прави каквото си поиска!!! Напук на това, което трябва да направи или това, което трябва да стори според препоръките на доктора или обстоятелствата сред които живее.
П.П. Прекаленото заиграване и преекспониране с ...

gurhito

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2019-10-19T18:18:17+03:00 831

Щастливи хора

Щастливи хора са съседите отсреща. Младо семейство - той, Ванката, е на 33 години, а тя е с 4 по-малка от него. Цвета - и на име е улучила, и на всичко...
А децата им... Слънчица... Близначета са и са едни такива, като две малки сладки зайчета, със сини очи и немирни муцунки.
Абе щастливо семейство ...

mislitel

Проза » Разкази

2019-10-19T07:55:59+03:00 2.2K 8 33

Любовта

Тя е вдъхновение.
Дори и да няма дарба, влюбеният човек притежава най-големия талант, а именно да раздава добро и да излъчва радост. Любовта изчиства сърцето от всички лоши мисли и чувства, които е натрупало в годините. Раните бързо зарастват, макар и да остават белези. Любовта не отмъщава. Не можеш ...

perfanov

Проза » Разкази

2019-10-19T07:55:38+03:00 588

Насън юнак, наяве слабак:осма нощ

НАЯВЕ СЛАБАК,НАСЪН ЮНАК: 8. ОСМА НОЩ, МЪДРЕЦЪТ ОТВЪД ПЛАНИНАТА
-Искам тая нощ да ме заведеш при мъдреца, който живее отвъд планината, каза Милян- Искам да се посъветвам с него какво да правя занапред и как да призная на хората, че не съм силен наяве, не съм смел и изобщо, съм си един обикновен слаба ...

NeliKaneva

Проза » Приказки и произведения за деца

2019-10-19T07:50:01+03:00 1K 1

Танца на калинките

Всички знаем, че калинките са червени на черни точки. Знаете ли, колко грешим всички? Калинките са толкова различни, колкото и хората. Всяка със своя окраска и със своя хубост като тях. Наблюдавах ги, наблюдавах калинките. Знаете ли, че има черни калинки с червени точки, а има и едноцветни – просто ...

Maryroj

Проза » Разкази

2019-10-19T07:49:33+03:00 1.5K 2 6

Сам в бара

На баровката М. и останалите баровски поетеси и поети
Любимо занятие – седя си в бара. Сам…
Не, фактически барът е пълен. Петък вечер. Малко свобода след работната седмица. Но никой от тук спасилите се не желае да подари свободата си. Най-вече на любимото същество. Любов – любов, но свободата…
И в б ...

генек

Проза » Други

2019-10-18T08:42:14+03:00 1.6K 5 19

Скини (из“Хрониките на Каил“)

След няколко притеснителни пропуквания от диктофона се разнесе глас:
" Аудио дневник на доктор Маргарет Грей. Датата е 6 септември 2016год. - Субектът е чернокож мъж на неопределена възраст. Цялото окосмяване по тялото му е снежно бяло. Освен това е видимо отпуснато и на места сбръчкано. Но лицето м ...

AlexCrawly

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2019-10-18T06:48:01+03:00 1.1K 1

Слънчогледоглéд

Слънчогледите гледат към слънцето,
а слънцето гледа към тях.
Слънцето е слънчогледоглéд.

Eipril

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2019-10-17T20:34:12+03:00 595 1

Вълчето

Отдавна, много отдавна, близо до върхът на висока планина живеел овчар. Той имал голямо стадо от овце. Сутрин рано ги изкарвал на паша. Прибирал ги, когато слънцето завършвало своя път над земята. Овчарят обичал всичките си овчици, но най - много една от тях. Тя била цялата бяла, с дълго до земята р ...

Eipril

Проза » Приказки и произведения за деца

2019-10-17T11:15:14+03:00 850 5

Как пия кафето си?

Поредният скучен понеделник започваше. Часът бе 7:00 и аз вече бях готова за работа. Тази сутрин отново се събудих без капка желание за живот - нищо ново. Не зная дали се чувствах така поради факта, че седмицата започваше отначало, че сивото еднообразно ежедневие бе изсмукало щастието ми или че прос ...

alexltmsyf

Проза » Разкази

2019-10-16T21:44:03+03:00 958 1 1

Предизборни хроники - Пловдив, 2019

Хубаво нещо са това изборите. Висша форма на демокрация. Един път имаш право на четири - пет години да избереш, кой да те управлява, кой да те води към светли бъднини. Та затова реших да се поразходя из Пловдив, да видя, кой какво предлага. Да разбера, какви са посланията на кандидат - кметовете или ...

Eipril

Проза » Хумористична, Други

2019-10-16T16:08:00+03:00 601 3

Нищо против белгийците! - 2

Имената често представляват трудност при изговаряне, особено за хората от различните националности, такъв е и моят случай. Името ми се оказа камък, в който белгийците се препъват. Ако питате мен, Румяна си е едно простичко и лесно за произнасяне име, но ако поискате белгиец да го изговори, това вече ...

rumbic

Проза

2019-10-16T11:16:27+03:00 767 5 15

Гост

Пешо горския се втурна в кафене-магазина-кръчмата на Вако Дебелия и викна задъхан:
- Иде!
- Кой? Областният? – попита невъзмутимо Вако и внимателно отне няколко трошици сирене от предназначеното за баба Милкана. Трябваше да бъде точно за 1 лев. Щото на бабата й се ядеше нещо хубаво, а до пенсията ос ...

генек

Проза » Хумористична

2019-10-16T08:34:01+03:00 625 1 11

Различен Следовател (книга 1, част 1) - глава 6

- Здравей Пашка! – поздравих машинално дежурния, Павел Петрович, докато се подписвах в присъствената книга, че застъпвам на дежурство.
- Здравей Наташа! – отвърна ми дружелюбно човекът.
Добър човек, между другото. Искрено обича жена си и двете си дъщери, не пие много, пуши умерено. Като за руснак – ...

Bistra_Stoimenova

Проза

2019-10-15T23:15:49+03:00 1.1K 1

Защо Църцорково не спечели милионите

В кабинета на кмета на Църцорково Цеко Църцорков цареше гробовна тишина. Не че имаше смъртен случай! Боже опази! Подопечните му селяни се радваха на добро здраве и благодатно съществуване. Въпреки това, Цеко беше потънал в размисъл като как да повиши тяхното и най-вече собственото си благоденствие. ...

latinka

Проза

2019-10-15T22:55:01+03:00 1.2K 2 9

Зима

Един ден се събудих и гневът вече го нямаше. Беше ме обладало пълно спокойствие. Като сняг, който бе изравнил всички дупки.
Отворих компютъра. Твоето име бе там. Като че врабците с краката си са го писали в белия сняг. Вгледах се и го изгубих.
Толкова много врабци бяха оставили стъпките си на двора. ...

670301

Проза » Други

2019-10-15T20:27:33+03:00 670

Събрах смелост

Звъннах му... Събрах смелост и набрах номера му... Бях пила, на трезва глава нямах смелостта да го направя... Е, телефонът набираше... Сигнал свободно... Пиийп... Пийййп... Пийййп и в последният момент вдига... Божичко... Онемях! Не знаех какво да кажа, но и той мълчеше... Седяхме и мълчахме... Аз в ...

elince3e

Проза » Други

2019-10-15T06:37:10+03:00 1.2K

Ирония на съдбата

- Но как е възможно да си толкова безчувствена? – попита я с нескрита тъга Георги. – Аз ти казах, че те харесвам, а ти ми казваш, че ти е все тая…
- Георги, ще ти кажа само, че хората не винаги са това, което изглеждат.
- Нищо не разбирам.
- Някой ден може би ще ме разбереш…
- Поне ми кажи защо си т ...

ЦветелинаЖулева

Проза » Разкази

2019-10-15T06:26:41+03:00 629 1

Рап певец

Нощен клуб, приглушени светлини, а краката и ръцете му трепереха. Трябваше да пее, но неясен тътен бучеше в главата му. Извади от джоба сгънат на четири станиол и смъкна от белия прах. Всичко се завъртя, скочи на сцената и изкреще едно -„Йо...” в микрофона, гръмна рапърски речитатив. Публиката побес ...

honesty

Проза » Разкази

2019-10-14T14:03:44+03:00 755

Сълзи на живот

Уважаеми...
Уважаеми...
Съжалявам, но не мога да си спомня името ви. Дали защото съм го забравила, дали защото така и не го споделихте с мен, кой да знае. Сега как да започна писмото си?
Скъпи другарю, не знам дали ме помните, аз самата едвам успях да извадя крехките спомени за вас блуждаещи в глава ...

БИТИЮ

Проза » Писма

2019-10-14T13:51:37+03:00 1.5K 1 4

Нарушителят

От храстите излезе човек. По-скоро – измъкна се приведен, внимателно се огледа, ослуша, застина за миг, чувайки далечното бръмчене на хеликоптера, после леко и тихо се запъти по пътеката.
На практика това не беше истинска пътека, а пролука между храстите, пробита от някой подивял домашен звяр или не ...

генек

Проза » Фантастика и фентъзи

2019-10-14T08:44:32+03:00 639 4 12

Пръстенът

Собственикът на бижутерния магазин – самата захарна любезност.
И още как! Нали му поръчвам годежен пръстен, струващ колкото пет годишни заплати на член от Общинския съвет на нашето кметство.
Дълго и придирчиво разглеждам под лупа брилянти и сапфири, с които ще бъде инкрустиран пръстена. В многочисле ...

TytoALBA

Проза » Разкази

2019-10-13T20:13:31+03:00 2.4K 3

Майка Варвара

Онова лято беше тягостно... Беше се провлачило, тежко и омотано в неразбории. Всъщност дори не си спомням какво беше времето тогава... Бях затрупана с работа, която не можах да откажа, отделно бях се натоварила сама с още, не ми спореше, дните ми бяха затлачени от притеснения и умора, упреквах се за ...

Джерина

Проза » Литературни очерци

2019-10-13T15:22:16+03:00 1.4K 5 16

Гост

Живея близо до работата си, затова и сутрин винаги тичам. Уж съм „на пеша разстояние”, а всеки път се разминавам на косъм от закъснението. Тази сутрин пак така. След няколко тоста, чай и набързо изгладена ученическа униформа е ред на Вики. Не разбирам защо играчката й е в мивката, а коша за боклук, ...

beti

Проза » Разкази

2019-10-13T15:20:38+03:00 1.2K 2 10

Паркетът

Той бе стар. Толкова стар, че хората не помнеха майстора, който го бе редил на пода в галерията. Паркетът беше получил живот от човека и го раздаваше на хората. Заспиваше късно, когато в галерията нямаше никой. Не се страхуваше, защото бе съхранил мъдростта на бука, от който бе изсечен и знаеше, че ...

perfanov

Проза » Разкази

2019-10-13T08:43:09+03:00 575 1 2

Таксиметрови неволи

Клиентът, Иван Петров, час по час стрелваше с поглед странния таксиметров шофьор. Не бе очаквал, че нововъведението ще стигне толкова бързо до България. Роботи зад волана! Допреди година никой не вярваше, че такова нещо е възможно. А сега ги имаше дори в България. Разбира се Иван Петров много добре ...

Ambrouse

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2019-10-12T20:27:14+03:00 2.4K 3

Иван и Лиза

Иван не можеше да обуздае яростта си. Искаше му се да се овладее, но не успяваше. Гневът му избухваше и затихваше през кратки интервали от време, и той отново и отново крещеше и блъскаше вратите. Цялата едноетажна, но голяма къща кънтеше от нечленоразделен рев и псувни, които отекваха в нощта, на ня ...

Mazaco

Проза

2019-10-12T07:53:24+03:00 2.3K 11

Доблестен гражданин

В купето влязох пръв и веднага си избрах предпочитаното при пътуване място – в ъгъла, до прозореца, в посока на движението. Следващият пътник пък се настани в другия ъгъл, до вратата. Явно и той предпочиташе локомотивът да е пред него. Носеше малък сак. Постави го на багажника над себе си, а пакет, ...

darko47

Проза » Разкази

2019-10-12T07:51:39+03:00 1.1K 1 3

Насън юнак, наяве слабак:седма нощ

През това време малкият брат на Милян, Румян, постоянно мислеше как да проследи брат си и да разбере какво върши нощем. Ясно беше, че ходи някъде, че язди бял козел и кучето Джар ходи с него. Но кой е тоя козел? Момчето обиколи всички стада в селото, но никъде не видя животно, отговарящо на описание ...

NeliKaneva

Проза » Приказки и произведения за деца

2019-10-12T00:16:22+03:00 773

Неочакван завой 11част

Тръгнахме с Марк към летището. Другите мъже издирваха още Долорес. Дано се спаси малката! Най-накрая свърши тази история! Полетът е след час. Вече настроението ми се вдигаше с всяка измината минута. Копнеех да се прибера, да отида при Мойра и да си получа парите. 20- те бона ме очакваха. Имах още па ...

di_t

Проза » Разкази

2019-10-11T23:59:15+03:00 878 4

Нейната свобода

Тя се протегна. Както винаги при всяко нещо, което правеше – нежно и властно. Сутринта беше красива като нея, слънцето надничаше скромно, за да й се полюбува, тих ветрец повяваше, за да й е приятно, някаква птичка цирикаше в храстите, за да й услади настроението…
Типичен ден за нея. Спокойно, хубаво ...

генек

Проза » Фантастика и фентъзи, Хумористична

2019-10-11T08:26:08+03:00 754 2 15