Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Румяна

Болно му беше да я гледа такава хубава.
Чудно нещо – с годините обикновено човек се променя. Не беше чувал тази промяна да е за добро, а и от собствен опит знаеше, че нищо не става по-хубаво с напредването на възрастта. Недостатъците стават по-отчетливи, характерите се заострят, въпреки че мъдреците ...

exuded

Проза » Разкази

2019-05-08T14:17:59+03:00 979 8 26

Листо на вятъра - 9

Глава шеста
Истина ли е, че боли така
Ден 1-ви (неделя)
Сутрин е – първата, откакто времето спря. Лежа си и гледам тавана. Завладяна от печал, нямам желание за нищо. От вчерашната жена не е останал и спомен. Времето все още е Сега. Трябва да стана, да потърся начин да оправя бравата, или да намеря м ...

MariyaGrigorova

Проза » Повести и романи

2019-05-08T12:30:33+03:00 1.3K 3 1

Натам и насам - 9./край/

Както е казал Ерих Кестнер: „Всичко си има край, само саламът има два края“.
Та и на нашето пътуване един ден дойде краят. Пак с нискотарифната авиокомпания. До летището отидохме с влака. Така пътувахме с автобус, трамвай, влак. Видяхме градския транспорт в разновидностите му, само за такси пари не ...

генек

Проза » Други

2019-05-08T08:27:08+03:00 709 3 9

Малко вода

Затишието преди буря. Колко шаблонен израз и колко неизменимо истинен.
Моето затишие продължи седмица. Сега съм във вихъра на буря, за която не бях готова.
Търся утеха в крачките си под смрачаващото се небе.
Колко често в затишието решаваме, че може би бурята ще ни отмине този път..Точно когато го п ...

NorwenaAldren

Проза » Разкази

2019-05-07T23:28:43+03:00 807 2 4

Български чат

Гледам, че от разказа на Сенд тръгна една епидемия, която и мен ме зарази. Благодаря му за идеята, та ето и моя вариант на български чат.
Жега. Скука.Петък сутрин. Трите неща, които най-мразя. Седя в офиса с лице срещу вентилатора, който бръмчи като двигател на „Боинг“. Не помага особено, затова с и ...

Greg

Проза » Хумористична

2019-05-07T22:49:51+03:00 2.5K 4 22

1

– Тези перлени обеци, май не ги носиш вече, а и изглеждат доста стари? Защо ги пазиш?
– Защото имат най-невероятната история, която ми се е случвала. Колкото пъти ги погледна, си спомням онзи ден (сякаш беше вчера), в който изгубих едната и сънувах още същата нощ, как я намирам – едно към едно!
– На ...

PepiPetrova

Проза » Разкази

2019-05-07T19:37:29+03:00 1.7K 3 8

Ще те обичам даже след смъртта

Другата висеше под тавана и усещаше, че всеки момент коридорът ще се отвори, а Душата Нина все още не беше готова за тръгването.
Много пъти беше получавала задача да преведе нова душа от Земята, но този път всичко беше много по различно. Толкова различно, че го нямаше в Познанието.
Другата се убеди, ...

slaveja123

Проза » Повести и романи

2019-05-07T18:44:03+03:00 1.4K 1 5

Канадски чат

- Приятно ми е да се запознаем! Макензи. Лаура Макензи.
- Карату́чбунарски. Стенли Карату́чбунарски. Приятно!
- Три деца имам от бившия си мъж: Лора, Лана и Леа, още три от бой френда: Дейв, Дениъл и Даяна, и едно доведено от него: Шерил! И най-големият, разбира се, доведен от бившия ми мъж. Но той ...

ИнаКалина

Проза » Хумористична

2019-05-07T06:35:39+03:00 1.1K 9 23

Пръстен от маргаритки

Пръстен от маргаритки
Неделя е различен от другите дни. Миг, в който Господ си почива и ни оставя сами със себе си. Ден, в който почистваме дома си и подреждаме разхвърляните през седмицата мисли. Неделя е времето, в което творим уют, както в къщите си, така и в душата.
Елена погледна в чашата си с ...

perfanov

Проза » Разкази

2019-05-07T06:31:17+03:00 622 2 2

1

В един кратък миг земята сякаш пропадна под краката ми и тялото ми, изгубило опора, стремително полетя надолу, а ням вик на ужас замръзна на устните ми. От двете ми страни с бясна скорост летяха остри скални зъбери с тук-там стърчащи по тях изсъхнали, бодливи храсти. Инстинктивно разперените пръсти ...

Morgiana

Проза » Разкази

2019-05-06T23:09:27+03:00 2.1K 4 8

Джуджанка - Великанка

Приказна история,специално за Катя Иванова (troia)...:)
Имаше едно царство- господарство…А бе, какви ги говоря! Имаше една земя – малка , малка ала събрала няколко царства. В единият край – този където малките земни наноси бяха накапали като големи петна от течен шоколад, върху зелен килим живееха Д ...

LiaNik

Проза » Разкази, Приказки и произведения за деца, Хумористична

2019-05-06T22:58:20+03:00 1K 8 11

2

Прекрачвайки прага на старата къща, Павел бе обзет от спомени за онова време, което бе безвъзвратно отлетяло. Детството му, като че ли влезе в него в стаята, усещаше с ноздрите си дъхът на онези отминали времена. Унесен бе, но изведнъж усети как някой го дръпна за сакото.
- Добре дошъл, сине!
Блед б ...

honesty

Проза

2019-05-06T22:50:02+03:00 1.3K

Малка горска приказка

Веднъж на една пейка в гората се срещнали баба Ю и дядо Чур. Двамата били стари виртуални познати, но наживо се видели за пръв път тъкмо тогава. Баба Ю се подпирала на дръжката на метлата си, за да спести някой лев за отънялата си пенсия, оти бастуните били доста скъпички, а и не вършели работа за н ...

vega666

Проза » Разкази

2019-05-06T16:40:35+03:00 660 3 1

Какво е любовта

Любовта е вятър, незнаещ своят път...
Не можеш да вържеш вятъра!
Не може да го затвориш!
Да му заповядваш!
Да го насочваш! ...

Eipril

Проза » Други

2019-05-06T11:24:49+03:00 568 1 1

Натам и насам - 8.

Няколко думи за детайлите. Сред които за туристите са местните жители. Да си признаем – целта на пътуванията ни най-често е да видим. Страната, музеите, забележителностите… А хората минават в миманса – екскурзоводи, сервитьори, магазинери, просто минувачи…
Е не твърдя, че съм опознал поляците. Не ги ...

генек

Проза » Други

2019-05-06T11:00:06+03:00 647 3 6

Райчо Русев (Райсън) – продавачът на илюзии

РАЙЧО РУСЕВ (РАЙСЪН) – ПРОДАВАЧЪТ НА ИЛЮЗИИ
Никоя поезия не може да бъде силна и трайна, истинска и вярна, ако не докосне сърцата. Такава е поезията на Райсън. Обикновено той създава своите стихове в резултат на лични наблюдения и преживявания.
Стихотворенията му са със социален и граждански патос, ...

LATINKA-ZLATNA

Проза » Рецензии, анализи, критически статии

2019-05-06T00:56:37+03:00 1.4K 8 8

Чат

То не беше чат, не беше чудо! И двамата бяха семейни с деца. Започнаха да си пишат от скука. Просто си допаднаха и си споделяха неща, които с никой друг не биха споделили. И неусетно се влюбиха. Още от началото започнаха с открити карти и не криеха недостатъците си. То беше нещо като полет на душите ...

Сенд

Проза » Разкази, Хумористична

2019-05-05T23:09:17+03:00 1.2K 4 16

Как намразих мравките

Три работи винаги са ме ужасявали в живота - топлата бира, недопечената пържола и резултатите на националния отбор по футбол. Обаче, откакто се ожених, открих че има и по-страшни неща в житието и страданието на грешния мъж. Топлата бира поне можеш да я бутнеш във фризера, пържолата все ще я допечеш ...

batchvarov

Проза » Разкази

2019-05-05T22:55:14+03:00 3.3K 13 26

1

Жалко, че толкова рядко излизаше, иначе щеше да забележи прекрасния мъж от съседния блок. Не, че той не я беше забелязъл, стройна блондинка с пищен бюст. Трябваше им съвсем малко да се срещнат, някакво чудо може би. Чудото се оказа малко улично коте, а те двамата се гледаха и гледаха в очите...

honesty

Проза » Разкази

2019-05-05T21:55:32+03:00 1.6K

Дух

Затворих се в своето леговище
И премислих какво точно изживях
Крадейки окото на морско чудовище
Погледнах през него и с ужас видях...
Че носи белези и смахнати истории ...

БориславаГеоргиева

Проза

2019-05-05T21:12:02+03:00 1.5K 2

33- Глава XIV

Глава XIV
Триград не беше никак далеч от Смолян и все пак- планински път с много завои- отнемаше си време. Тръгнаха с три коли нататък- Снежана и Орлин в едната, Ямурлийски с колега и още двама в третата.
Девет вечерта минаваше и нямаше много движение по пътя, което улесни и пътуването им. Орлин се ...

kokolinna

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2019-05-05T21:04:04+03:00 1.5K 3 1

Листо на вятъра - 8

– Нямам ти телефона дори.
Той бъзика ли се с мен? Не, подиграва се откровено. Как да изляза от ситуацията? Давам му самия телефон, а той се смее, вероятно мисли, че се шегувам.
– Не, на буквата М намери моя, аз не го помня. Ще проверя отвътре как се затваря.
Сигурно ще се свърже с мен да обсъдим про ...

MariyaGrigorova

Проза » Повести и романи

2019-05-05T20:56:47+03:00 1.5K 3 4

Кроулистът (14)

Докато разказваше, той усещаше, че Мая и Диди го слушат изключително внимателно. Беше съсредоточен в разказа си, защото се отнасяше сериозно към това, което им съобщаваше. Погледът му неволно се бе забол в палеца на десния крак, но за миг повдигна глава и усети, че в очите на Мая се бе настанило стр ...

vega666

Проза » Разкази

2019-05-05T20:55:25+03:00 2.3K 11 6

1

Всичко тръгна след вчерашното ми намръзване, докато обгрижвах един куфар „Premier”. Купих го преди доста време около едно пътуването до екзотична дестинация - отколешна моя мечта. При връщането кацам на летище София и ти да видиш един матов елемент взе, че си го припозна - бил неговия. Предполагам о ...

rygit

Проза » Разкази

2019-05-05T20:43:17+03:00 1.3K 1 3

Любовен чат

Гледам мъжът ми пак се е втренчил в компютъра. Хили се като идиот. Сигурно чете чата ми с онзи...Американеца. Няма какво друго да е! Знам, че ме „хвана”, а и това беше целта.
То пък един чат?! Пълна скука и тъпотия. Наблягам на иконките с цветя, сърчица и глупави усмивки. Ама нали това искат мъжете? ...

troia

Проза » Разкази, Хумористична

2019-05-05T19:38:08+03:00 2.6K 7 34

Забранена си ми (16)

Поглед навътре. Там, където съзнанието чува желанията на сърцето. Там, където то запаметява нуждите и започва да ги търси. Какво исках да открия в Мария? Към какво се стремях в тази „връзка“? Бях ли изплашен? Изплашен заради това, че възрастта ми напредва, а аз не бях изпълнил дълга. Бях ли изгубен? ...

written-springs

Проза » Повести и романи

2019-05-05T14:44:12+03:00 1.2K 4 8

Издънка

Хванах жена ми, че си чати с един. Тя не знае, че съм я хванал. Пратих файла с целия им чат в пощата си и си го чета вечер, преди заспиване.
Жена ми все ме пита, защо се хиля като идиот, а аз ѝ казвам, че си чета вицове. Свалките им са по всички правила на играта, с много усмивки, целувки и сърчица. ...

Сенд

Проза » Разкази, Хумористична

2019-05-04T23:11:09+03:00 1.4K 11 37

Семейства

1 - Начинаещ поет (Н.П.)
2 - Утвърдена поетеса ( У.П.)
Н.П. : Чуй ме Мила, Днес ме обиждат!
Сигурно на талантът ми завиждат?!
Бил съм само стихоплетец!... ...

Eipril

Проза » Хумористична

2019-05-04T16:28:18+03:00 738 1 2

Момчето с карираната риза - 3

Сава работеше много, искаше да е ангажиран за да не мисли за Неда, въпреки, че това бе най-натрапчивата мисъл през последните няколко седмици.В необичайно слънчевият февруарски ден, той се отправи към една от сладкарниците на завода за почивка и се наслаждаваше на свежестта, която много рядко можеше ...

rumbic

Проза

2019-05-04T14:59:43+03:00 901 8 16

Стихийни чувства

Тъмнина - страшна и гъста като лепкав катран. Небето чернееше, сякаш бе решило да обрисува с най-дребните щрихи, на които бе способно, какво е библейски мрак. Въздухът в стаята бе тежък и неподвижен и всяко вдишване, караше дробовете да се напрягат. Тя стоеше изправена до масата. Гледаше навън. Драс ...

LiaNik

Проза » Разкази

2019-05-04T14:23:35+03:00 1.8K 7 37

Дом культуры 🇷🇺

ДОМ КУЛЬТУРЫ
Комендант Дома Культуры городских профтехучилищ Сергей Иванович Запорожец повесил на большом, выходящем на Манежную улицу окне объявление, что Культуре нужен ночной сторож.
Он имел привычку впустую двигать губами и время от времени мять мочку уха, когда его должностная обязанность упира ...

Бетон

Проза » Разкази

2019-05-04T13:33:02+03:00 1.7K 5

Отново на път

Добре, ще тръгвам вече. Май се заседях повече от колкото трябваше...
Да, да... всичко си взех, можеш да бъдеш спокоен. В един куфар успях да побера всичките си чувства към теб. Ето тук, до тази стара и овехтяла любов, която за нищо не става вече, но още ми е жал да изхвърля, грижливо съм сгънала и н ...

izi55

Проза » Разкази

2019-05-04T09:58:38+03:00 815 1 5

Нощен етюд

Чувствам се в безизходица. Толкова е трудно да продължаваш да вярваш, когато пред теб е една бездна. И от глътката въздух-боли. И тялото- боли... Наранено егото се бори за надмощие. Желае да му угодиш. Чувствата са вълни от променящи се сезони. Радостта е като гларус, появява се само през лятото.
А ...

Аnna

Проза » Други

2019-05-03T23:27:50+03:00 1.2K 4 13

Аз помня

Тази наша любов извира от дълбините на времето.
Усещаш ли я? Колко е... извечна?!
Не зная кога е започнала, може би още със Сътворението, или пък винаги е съществувала. Кой казва, че задължително трябва да има начало?! Може би има неща, отвъд нашите възприятия, които нямат начало, нямат край, просто ...

izi55

Проза » Разкази

2019-05-03T23:23:41+03:00 680 1 4

Найлонов чувал

Найлоновият чувал се вееше вече цяло денонощие в късия тупик между къщите. Не пречеше на никого и за това никой не го махаше. Пространството беше малко – две огради, високи над два метра, от три места къщи, а вятърът го избутваше ту наляво, ту надясно, но все не беше достатъно силен, за да го надигн ...

exuded

Проза » Разкази

2019-05-03T23:17:35+03:00 726 4 10

Студио Х

Стресна се насън и се събуди от собственото си изхъркване на кривия диван, надигна се и затътри още заспалите си крака към банята на мигащата светлина на телевизора, леко се бутна във фотьойла с дремещата му жена, банята го посрещна отворена и осветена, и изведнъж се вцепени пред размазаните кървави ...

palenka

Проза » Разкази

2019-05-03T22:42:56+03:00 776 5 13

"Глупавият брат!"

Брат ми е идиот! Понякога върши изключително глупави неща. Например, ще вземе да покани приятелите си, аз като сестра ще ги нагостя, ще донеса нещо за хапване и някое друго сокче, а той ще пръдне и ще ме обвини, а глупавите му приятели всеки път се пръскат от смях. Ще тръгна да се оправдавам, ала ця ...

Writer96

Проза » Разкази

2019-05-03T17:00:23+03:00 779 1

Потайностите на София

Малцина сигурно знаят, а още по-малко си спомнят за тези подземия на една от емблематичните болници в София, чието име не ще спомена, за да не всявам излишен смут. Огромни, почти нереално дълги тесни коридори, осветявани с икономично тук-таме светещи крушки, люлеещи се на дълги кабели, здраво омотан ...

670301

Проза

2019-05-03T16:39:27+03:00 1.4K 1 6

Щраусовата страна

Първо, искам да поясня, че не става въпрос за някоя африканска страна или Австралия. Нито пък за Австрия с валсовете на Йохан Щраус!
В дивата природа на нашата България няма щрауси, поне не сега! Да, птици няма, но има хора-щрауси, по-скоро повечето хора ужасно напомнят в поведението си на щрауси! А ...

Елка

Проза » Хумористична, Други

2019-05-03T11:47:06+03:00 1.4K 6 11

2

Мъжете изплуваха като призрачни сенки от мъглата над блатото. Едва стъпили на твърдата земя, бързо свалиха мокрите си дрехи, извадиха от промазаните брезентови торби нови съветски военни униформи, облякоха ги, а своите избелели куртки, бричове и кепета прибраха по торбите.
- Вили, с този колан на Ве ...

perperikon

Проза » Разкази

2019-05-03T11:34:47+03:00 2.1K 1 2