Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Кроулистът (26)

Внезапно Диди осъзна, че пътешествието й е завършило и тя е достигнала вече Сириус C-D. Двойната светлинна спирала се бе разплела, а синкавите лъчи се бяха изправили и трансформирали в синкави наметала. Видя своя земен образ и този на Алфонсо, наметнати от тези сини наметала. Всъщност тя беше придоб ...

vega666

Проза » Разкази

1.8K 8 3

Феята на свирките

Сънуваше поредният си кошмар свързан с фалита на фирмата, която управляваше, когато вълна от неземно блаженство му подсказа, че не е лошо да се събуди. Очите му с мъка си пробиха път под подпухналите клепачи, а главата, сякаш скърцайки, се отлепи от неудобната възглавница. Погледът му се насочи към ...

mislitel

Проза » Фантастика и фентъзи

910 3 18

Малка Смърт

Малка Смърт
В момента, в който влезе през вратата, кръчмарят го разпозна какъв е. Беше пияница, който обикаля кръчмите в надеждата да си изпроси пиене от този или онзи. Мъжът беше към шейсет-и-петте, облечен в жълта фланелка на дупки и панталон, който беше по-голям номер, привързан с канапче, намест ...

robertratman

Проза

939 1 7

Амулетът на тайните 4 /край/

16.
Четирите дами играеха белот доста съсредоточено. Ленка сновеше наоколо с кани кафе и чинии с бисквити и кекс, които свършваха за кратко време.
Френцов внимателно слушаше разговора им, но си даваше вид, че чете вестника, който беше купил. Преглеждаше небрежно статията за Иван Мавродиев. Изведнъж ...

Flavia_Fiore

Проза » Други

1.1K 4 6

Предразсъдъци

На вратата се звъни. Отварям - предразсъдък.
- Ти от кои си, какво искаш?
- Аз съм от предразсъдъците за ромите, искам само да поговорим...
- Марш оттук, шарлатанин! Ако беше истински, щеше да кажеш "за мангалите"!
Той подвива опашка и се изнася на подскоци. Сядам да си догледам филмчето за Ку- клук ...

popolo

Проза » Други

945 1 5

Необичайният живот на Себастиан

Себ и необичайният му живот
Как започна всичко
Здравейте. Аз съм Кромуел, Себастиан Кромуел. Едно обикновено момче с необичаен за мен живот, доколкото може да се каже. На 15 години съм и се запознах с моето семейство едва когато ги видях за първи път. Ако живеете моя живот, ами какво да ви кажа, ще ...

ЛозанГеоргиев

Проза » Фантастика и фентъзи

966 2 1

Съдба

Автобусът, стара германска машина, останала още от войната, поглъщаше бавно, но сигурно километрите един след друг. Зад него дълго време се стелеха облаци прахоляк. От двете страни на разбития междуселски път се редяха една след друга ниви, засети с жито, царевица, слънчоглед... Беше юни месец. Усил ...

breg

Проза » Разкази

1.2K 1 11

33- Глава XXIII

Глава XXIII
Асиана прекара тежко нощта. И трудно. Главата ѝ не можеше да побере всичко случило се до тук- изведнъж и сега, от случайно запознанство, зародила се връзка, оказала се силна с този човек по обстоятелства незнайни и какво? Тя знае за нейния любим, знае, че е жив! И пожелава да говори с бр ...

kokolinna

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

1.7K 4 2

Има и такива мечти

Тя лети бавно и величествено. С леки махове разцепва съпротивата на въздуха и отново отпуска криле – уверена, горда и спокойна. За нея няма разстояния, няма недостижими места. Тя черпи силата си от слънцето, нали лети толкова близо до него. Затова е така ефирна, лека и бърза като мисъл.
Бих искал да ...

exuded

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

917 5 4

Амулетът на тайните 3

- От теб ли е този медальон? – с изненада и объркване попита госпожа Христова.
- Да – усмихна се Ленка Владова – не Ви се вярва, че имам такъв вкус, а?
- О, Ленка, много ти благодаря!
- Съжалявам, че не ми остана време да купя и картичка, но поне надписах листче.
- КАКВО? – госпожа Христова се беше ...

Flavia_Fiore

Проза » Други

1.3K 2

Вицове за поети

1. На необитаем остров се озовали няколко корабокрушеница. Видяли те, че там няма нищо за ядене и се разбрали всеки ден да си разказват вицове свързани с професията им. Който разкажел най-тъп такъв, него щели да изяждат.
Съответно, след това настъпил момента и на запознанството...
- Аз съм Бил и р ...

mislitel

Проза » Хумористична, Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2.4K 2 30

Камъкът

Беше му скучно, затова понякога се въртеше в креслото. Но веднага се стягаше и си налагаше да е сериозен и заинтересуван. Вперил поглед в майка си, той слушаше отдавна познатия й разказ. Да, знаеше го наизуст, помнеше и самата постановка – ето, тук ще вдигне ръка за клетва, сега ще погледне към покр ...

генек

Проза » Фантастика и фентъзи

800 2 8

18+ Душевно изчукани

Последните стенещи желания бяха оставили само следите от резултата си. Две голи тела. Унесени в сладките тръпки на оргазма. Всяко в собственото си изживяване от върха на удоволствието. И двамата не отстъпваха. Измъчваха се, сякаш си отмъщаваха за нещо. Тя беше дива, ненаситна. Искаше още и още. Свър ...

written-springs

Проза » Разкази

2.1K 8 14

Истината в рекламата

Вървeше към къщи. Мислеше си и усещаше вкуса на шоколад и първата ѝ цел преди дома беше магазинът за хранителни стоки.
Беше изморена, не ѝ се мотаеше из магазина, не и се мъкнеха торби с продукти. Взе кутийка шоколадчета от рафта и се запъти да ги плаща. Пред касата някой беше оставил препълнена кол ...

Блу

Проза » Разкази

760 1 7

Жътва

Слънчево лято. Прекрасно лято. Жега. Времето е чудесно. Светло и слънчево, дълги летни дни. А вечер.. вечер -луната голяма , звездите безброй.
Беше дошло време за жътва. Чуваше се шум от сърповете. Всеки бързаше да прибере реколтата.
Баба Куна и дядо Петко бързаха да пожънат посятото.
Те бяха на око ...

Ветсавее

Проза » Разкази

1K 2

Двама мъже в къщата

Една година и осем месеца ми бяха достатъчни, за да разбера, че светът е достатъчно сложен, за да бъде интересен. Всяко нещо си има причина, а всяка причина си има нещо, което остава неизяснено или поне недоизяснено. Е как ще е интересен този свят, щом в него всичко се дължи на друго нещо? Няма мяст ...

exuded

Проза » Разкази

927 3 7

Горещото лято на 1989 година

ЗАЕДНО
Николай стои на брега и се взира в хоризонта. После бавно отмества поглед от точката, в която морето среща небето и поглежда към момичето, което е влязло във водата. Със русата си коса, която се спуска почти до кръста прилича на русалка. Иска да запомни този момент, когато времето е спряло и ...

Greg

Проза » Разкази

3.6K 12 49

Амулетът на тайните 2

3.
Госпожа Христова си сложи новия медальон, както я беше посъветвал инспектор Френцов. Облече си блуза с подходящо деколте, за да се вижда бижуто по-добре.
След половин час се срещна с инспектора на ъгъла на улица „Живописна“ и улица „Омая“ и се отправиха към агенцията за недвижими имоти на семейст ...

Flavia_Fiore

Проза » Други

1.4K 1

Зона на комфорт

Някъде между втория лешник и третата стафида от овесените му ядки, в главата на Песимиста окончателно се затвърди налудничавата идея, че е крайно време да излезе от "зоната си на комфорт" и да се срещне лице в лице с клишето.
Обърна лъжицата, с която ядеше и се загледа в далечното си размазано отраж ...

DPP

Проза » Разкази

1.6K 1 14

Амулетът на тайните

1.
Госпожа Аделина Христова седна на креслото и въздъхна с облекчение. Най-накрая празненството беше приключило и всички гости се бяха разотишли. Ненавиждаше рождените си дни! Време за равносметка, за поглед в огледалото, за срещи с хора, с които отдавна нямаше какво да си каже.
Шестдесет и три! Зву ...

Flavia_Fiore

Проза » Други

1.5K 4 7

Метафора

Василена пожела да празнуват рождения му ден с братовчеда ú Филип, той нямаше нищо против, макар че не му беше все едно с кого точно ще бъде. Искаше му се да пийнат някъде по ракия, ама този път не плодова, а от перловата, после да хапнат нещо печено с пържени картофи – Мишо обожаваше картофите, да ...

exuded

Проза » Разкази

1.1K 2 6

Покой в Рая

Най-после… Покой… След земното напрежение, след трудностите и несгодите, след труда и борбите, след несбъднатите мечти и трупащите се гадости, след… След всичко това – покой…
Раят е… Как да ви го опиша? Просто човешките сетива не стигат за това. Дори усещанията са слаби. Раят е Рай…
Спокойствие, тиш ...

генек

Проза » Фантастика и фентъзи

928 4 12

Дупката на феята

– Искаш ли да ти покажа една дупка? – попита ме вълшебната фея.
– Не! Остави ме да спя! – отвърнах.
– Ти спиш. Аз съм в съня ти.
– Няма значение! Къде ще ме влачиш сега, да ми показваш дупки?
– Тази е вълшебна! Заради нея се водят войни, мъжете се трепят, жените я обожават, тя води към един невероят ...

Сенд

Проза » Разкази, Хумористична

1.1K 2 6

Изкупление

"Къде съм? Какво е това място? Да не би...? О, не, не, не, не!!! Не може да съм мъртъв, как по дяволите се случи?"
Всичко около него беше бяло- нямаше сгради, нямаше къщи, нямаше жива душа. Съществуваше единствено той, макар че и това не беше сигурно. Чувстваше се все едно е част от въздуха, все едн ...

The_White_Shadow

Проза

960 3

Грешният ангел, глава трета

Първият, който е окопити, бе баща ѝ. Пусна останалото от камшика си, насочи се към Сара и хвана протегнатата ѝ ръка. Гледаше я право в очите.
-Изглежда съм горд баща не само с изкусен боец, но и на дъщеря, която е една от надарените. Въпреки че се очакваше да няма способности, тя надмина многократно ...

Сара-Хъстлър

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

1.4K 1

Бай, бабо, да не изкукаш без мъж

Къш, да ставаш да ми се мащаш от оградата, перверзник с перверзник! Видиш ли я тая брадва, дето я държа? Да не ти я нахлупя на кратуната! Научил се той по чужди дворове да наднича, чуждите булки да заглежда! Що не земеш да ми нацепиш малко дръвца, а, да не блъскам, както водопроводчик в немски филм, ...

toxin

Проза » Хумористична

1.3K 4 13

Експериментът

Ангел толкова се беше вживял в ролята си, че мина през преобразувателя, като само промени размера си, без да снема връчените му срещу подпис бели криле. Нервно размахвайки ги, влетя през прозореца на шефския кабинет и шумно изстреля новината:
-Шефе, в лаборатория 3 има проблем!
-А?... Да?... Какъв? ...

Блу

Проза » Фантастика и фентъзи

1K 2 8

Мистериозната земя

/Авторска детска приказка на 8-годишната Стефи Митева/
Живяло някога малко слонче на име Беми, което много обичало да се разхожда край морето, но не се цамбуркало, защото го било страх. Затова и никога не се оглеждало във водата. Един ден мама Слонка и тати Слонко завели малкото слонче край една рек ...

StefiMiteva

Проза » Приказки и произведения за деца

1.3K 1 2

Къщата на духовете

1.
Госпожа Петринска бавно и разсеяно режеше лука. Готвенето обичайно беше любимо нейно занимание, но не и когато имаше нещо по-интересно за правене. А какво по-интересно от това да наблюдава през прозореца новопристигналото семейство в старата къща на ъгъла! Госпожа Агнеса Петринска не се смяташе з ...

Flavia_Fiore

Проза » Други

1.4K 1 8

Стара кафеварка

Тъй както шуми и кипи, разплитат мислите и утрото.
Кипва като нещо ценно, разнасящо аромата на стара приказка.
Затваря се кръгът, а цикълът е тъй безкраен. Луда скитница, обиколила дните и нощите ми. В бяло, но с пролята кръв, изляла курбана пред краката ми. Дали ще е така и занапред? Или с магическ ...

written-springs

Проза » Други

1.3K 5 5

Увереният

Оправи възела на вратовръзката си, облече сакото и отново се погледна в огледалото. Всичко трябваше да е перфектно, до последната гънка на панталона и ризата. Сакото му стоеше добре, подчертаваше елегантната му фигура, която култивираше от много години. Приглади косата си, подстригана по последна мо ...

DPP

Проза

967 1 6

18+ Половин човек

Седях на брега и гледах как вълните се разливат до краката ми. Слънцето току-що бе надникнало над хоризонта. Плажът бе съвсем пуст. Наболяваше ме главата от снощното препиване, обаче свежият въздух бързо възстановяваше силите ми. Не мислех, само изпълвах сетивата си с красотите на морето. Беше ми ма ...

Heel

Проза » Разкази

1.1K 1

Летецът

Първите лъчи на утрото докосват свежата утринна роса по върховете на стръкчетата трева. Лекият полъх на вятъра ги кара да заплачат тихо в уединението си. Красивата прегръдка на сутринта не предвещава нищо друго освен мир и спокойствие, но уви. Беше война. Една от многото. Зловеща и всеобхватна. Като ...

Christoph

Проза » Разкази

1.1K 1 2

Как спасих човечеството

Ей, едвам се събудих тази сутрин! Едвам си отлепих очите! Вчера се прибрах от работа, хапнах и седнах да си цъкам на компютъра. Както си сърфирах, външната врата се тресна. Синът влиза така. Обикновено се забива направо в банята, но този път дръпна стола и седна до мен.
– Ей, браво, бе! Сети се! – з ...

Сенд

Проза » Разкази, Хумористична

1.1K 2 14

В тялото

Сега хапчетата… Тези са за преди тренировката, тези на почивката, тези след всичко… Така, така… Я да погледна пак… Ихха, какво тяло… Но ми се струва, че този бицепс… Момент… Добре е, но можеше… Абе, може и по-вече да изпъква… Още едно завъртане… Дааа… Ще поработя днес върху него…
А коремът е добре. ...

генек

Проза » Хумористична

760 4 10

Моето момиче " Да защитиш врага" - 3

***
Мдааа, трябва да си призная, че въобще не е лесно да се бориш срещу невидима съперница, та и моята нямаше как да се справи. По вероятно бе, ако въобще и станеше ясно, да си вгорча живота повече, отколкото си ми беше горчив. Та, всичкото това, пак защото беше тя, моето момиче, Мария.
- Наистина н ...

LiaNik

Проза » Разкази

991 6 16

Трябва

Тези слова, такива слова, може би всяка жена би искала да чуе от своя мъж. И аз също бих искала да ги чуя от моето момче. Онова момче – единственото за мен в целия свят, което ме е искало. Онова момче, чиито думи „После ще ти пиша“ са се забивали като нож в сърцето ми. Някога той ме попита: „Какво и ...

Maryroj

Проза » Други

799 1

Песоглавие

“Трябва да помните, че ако в държавата няма... достатъчно свобода за народа, такава държавна уредба не може да остане непроменена.”
Марк Тулий Цицерон, За държавата и законите, С., 1994, Софи-Р, стр. 64
Четеше Цицерон, беше намерил тази тънка стара книга на баща си в библиотеката, на необичайно и ст ...

exuded

Проза » Други

1.1K 3 7

Моето момиче " Да защитиш врага" - 2

Пораснах и пак не ми стигна ума! Това си е, както казваше бившата ми: „ Мъжки му инат, граничещ с глупостта.”. Смея се. Мам…! Ай, да му се не види! Да не повярваш, че човек, като загуби това онова от иначе, уж подреденото си съществуване, му олеква! Също като след подстрижка първи номер – ставаш с г ...

LiaNik

Проза » Разкази

1K 5 2

Моето момиче „Да защитиш врага.” - 1

Те дойдоха в края на първия учебен срок. Високи, стройни и с чудесни пропорции. Красавици! От далеч си личеше, че са от онези готини момичета, които винаги бяха душата на тайфата. За едни бяха „готини” за други - ”лоши”. Както и да ги погледнеш – просто момичета, но по-голямата част от класа, плюс о ...

LiaNik

Проза » Разкази

907 6 5

Проза и разкази от съвременни български писатели

Кроулистът (26)

Феята на свирките

Малка Смърт

Амулетът на тайните 4 /край/

Предразсъдъци

Необичайният живот на Себастиан

Съдба

33- Глава XXIII

Има и такива мечти

Амулетът на тайните 3

Вицове за поети

Камъкът

18+ Душевно изчукани

Истината в рекламата

Жътва

Двама мъже в къщата

Горещото лято на 1989 година

Амулетът на тайните 2

Зона на комфорт

Амулетът на тайните

Метафора

Покой в Рая

Дупката на феята

Изкупление

Грешният ангел, глава трета

Бай, бабо, да не изкукаш без мъж

Експериментът

Мистериозната земя

Къщата на духовете

Стара кафеварка

Увереният

18+ Половин човек

Летецът

Как спасих човечеството

В тялото

Моето момиче " Да защитиш врага" - 3

Трябва

Песоглавие

Моето момиче " Да защитиш врага" - 2

Моето момиче „Да защитиш врага.” - 1

Опашка