Проза и разкази от съвременни български писатели

Подкатегории: Всички Разкази Повести и романи Литературни очерци Фантастика и фентъзи Приказки и произведения за деца Хумористична Еротична Писма Епиграми, Миниатюри, Афоризми Рецензии, анализи, критически статии Други
42.1K резултата

Страшният път - 4

Ейприл се огледа уплашена. Каза си: " Този път, ще бягам, каквото и да става!" Но сякаш това ръмжене я викаше, молеше я! Доброто ѝ сърце веднага я поведе към виковете. Тя се затича и какво да види! Между два клона на дърво се беше заклещило малко мече. Малко, малко, почти десет метра високо. Ревеше ...
Eipril (Хари Спасов)
Eipril
Проза » Приказки и произведения за деца
870

Листо на вятъра - 24

Ден 18-ти (сряда)
Последният ден на снимачната площадка е голяма еуфория. Все още страня съзнателно от Грег, той е противен. Сам изглежда много щастлив вероятно заради това, че приключват. Пита ме искам ли да останем на организирана почерпка вечерта. По принцип не си падам по каквито и да е форми на ...
MariyaGrigorova (Mariya Grigorova)
MariyaGrigorova
Проза » Повести и романи
1.3K 2

Едно към едно

Преди известно време шефът ми заяви, че ако не престана да закъснявам за работа, то ние сме щели да си сменим шапките. Не бях сигурен да съм схванал всичките нюанси на мисълта му, но така или иначе, за да си нямам проблеми, оттогава ходя гологлав. Малко след това сред колегите плъзна слух, че отсега ...
VladimirKostov (Владимир Костов)
VladimirKostov
Проза » Хумористична
805

Акупунктура на ревността

Време е за безизразно лице. Това си мислех, докато извършваха акупунктура върху разклатените основи на емоциите ми. Пред очите ми. Пред мен! Плъзва дългите стоманени игли под повърхността на кожата ми с възможно най-хладните и безпристрастни движения. Аз не съм нищо специално за него, така че какво ...
ВеселинаРайчева (Веселина Райчева)
ВеселинаРайчева
Проза
952 1

Последен шанс – четвърта част

– Инес, стига с този шоколад! Ще ти призлее. Остави си малко за после.
– Селина, многооо е вкусно. Но спирам. Ще си го запазя.
Инес изду бузки и примлясна. Беше голяма сладурана. Всяко нещо и харесваше и го откриваше като Алиса в страната на чудесата. Не си представях, че има такива деца, дето парче ...
di_t
di_t
Проза » Разкази
908 1 11

Изгонен от рая

По трапа слизаха няколко човека. Напред двамина почти носеха под мишниците трети, следваха ги други двама, ненамесващи се в ставащото. Различията се виждаха отдалеч – първите бяха в моряшки униформи, следващите го – в елегантни костюми. Носеният не се отлечаваше от тълпите клеркове, изпълващи Лондон ...
генек (Георги Коновски)
генек
Проза » Фантастика и фентъзи
655 3 11

Създатели

Има свързаност, има сила, невидима нишка между действията ни...неосъзната, неизбежна, неочаквана...
Действията ни от миналото последствия ли са или причина?Как можем да сме създатели и разрушители, каква е съдбата ни?Жертви на отминали животи, спасители и наранени...кои сме и от къде започва всичко. ...
Tankata80 (Таня)
Tankata80
Проза » Други
977

Любовта на русалката

Беше ленив есенен следобед. Бурята току-що бе отминала, а плажовете бяха пусти и надлъж и на шир не се виждаше ни човек, ни лодка. Каква чудесна възможност да се доближа до брега, без да се страхувам, че мога да бъда видяна или дори хваната в нечия рибарска мрежа.
Плувах като делфин към сушата и в е ...
МарушкаР (Марушка Р. Шабах)
МарушкаР
Проза » Разкази
1K 1 3

Вълшебният пръстен (11)

11. Стас
Познах го веднага щом влезе в класната ни стая. Божичко, това е момчето, което ме спаси, когато без малко да се удавя в морето през лятото! Кой вятър го довя точно в нашия клас?
– Познаваш ли новия ученик? – попита ме Недка.
– Не го познавам – излъгах.
– А защо се изчерви? Ще ми разкажеш вс ...
Джерина (Jereena)
Джерина
Проза » Повести и романи
1.8K 4 15

Доктор Вреден - глава 23

Глава 23
Седях в коридора и плачех, опечалена от новините за здравословното състояние на Димитър, които бях научила преди малко, когато вратата на стаята на Димитър се отвори. Той беше там, в целия си блясък с прекрасната си аристократична осанка.
-З-защо си махнал кислородната тръбичка! – скочих от ...
ZyPetrov (Зи Петров)
ZyPetrov
Проза » Повести и романи
1.2K 1 4

Божур Карамфилов и различното кафене

Денят беше страхотен - ведър, светъл и примамливо топъл. Настроението на Божур Карамфилов - точно на обратно. Мразеше тези слънчеви и усмихнати дни, в които сякаш целият свят му се подиграваше.
Какво хубаво имаше в хубавото време? Аман от превъзнесени емоции! Мразеше всички изкуствено позитивни окол ...
DPP (SMooth)
DPP
Проза » Разкази
1.1K 9 32

Последен шанс – трета част

Щом се успокои детето ще го поразпитам пак за близките му. Не може да няма баба, дядо или баща. Може да ги търсят? Или да си премълча… Това сладко момиченце нахълта като светулчица в моя живот. Не исках да го водя при социалните служби. То пък едни социални има в Мексико… Ще го премятат от дом в дом ...
di_t
di_t
Проза » Разкази
1.4K 3 12

„Забранено за българи“ - ч.4

Явор караше колата внимателно, не бързаше. Нощта беше дълга, пътят също... Редуваха се завой след завой... Само дърветата стояха на стража и...едно кълбо от светлина, което се плъзгаше над тях...Движеше се редом с колата, над дърветета...сякаш нарочно им осветяваше допълнително пътя. Нямаше други ко ...
Соларе (Румяна Друмева)
Соларе
Проза » Разкази
1.1K 4 15

Аз я убих

Гробищата отново опустяха. Последните хора бързат по мрачните алеи, за да избягат от дъжда, който вече изпраща първите си едри капки на земята като послания. Или като сълзите на толкова много хора, отишли си преждевременно от този свят. Както си отиде моята сестра, която сега ме гледа усмихната от с ...
ЕленаДамянова (Елена Дамянова)
ЕленаДамянова
Проза » Разкази
1.7K 3 9

Свалете знамената!

- Записвай, записвай! – тропаше настоятелно с бастуна си лудият старец.
- Но, татко, изморих се, стига толкова! – синът неведнъж се беше сблъсквал с ината на баща си и знаеше, че той има свойството винаги да надделява.
- Сега, сега, че утре може да не съм жив, а това трябва да се знае! – продължи да ...
Eia (Росица Танчева)
Eia
Проза » Разкази
3.3K 10 38

Провал или Успех?

"Не позволявай на хората да те въвличат в техните бури. Привлечи ги в твоя покой." Ами, аз се провалих... Не успях да привлека никого в моето тихо пристанище... Хората ги вълнуват бурите, пиратите, съкровищата... Никого не го е еня за огледалното спокойно море в което се оглежда луната... УВИ...
gurhito (Гюрхан)
gurhito
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
828 1 2

След дъжда - Част втора

"Вятърът брулеше лицето ѝ. Дъждът се опитваше да напои сухата ѝ душа, но не можеше. Никога досега не бяха толкова далечни. Тя не можеше и не искаше да приеме това. Винаги, когато се доближаваше до сърцето ѝ, после рязко се отдръпваше. Явно това беше същността му, ярка, загадъчна, двусмислена и непос ...
katenstain (Екатерина Глухова)
katenstain
Проза » Разкази, Повести и романи, Еротична
2K

Камък

Мъчно ми е за големия плосък камък. Беше някъде началото на ноември, когато го намерих на плажа. Вече не почистваха пясъка, всъщност отдавна не го правеха, нямаше смисъл. Ветровитото време докарваше високи вълни, те стигаха току до крайбрежната алея и дори подриваха асфалтирания път. Тук това не пра ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Проза » Разкази
882 4 14

Последен шанс втора част

После едната фигура скочи. Океанът я пое. Какво става? Втурнах се натам без да мисля, тичах, но те бяха далече. Сърцето ми думкаше и щеше да изхвръкне, а дробовете ми запариха. Стигнах кея и видях едно момиченце да плаче и крещи. Знаех испански и го попитах какво става. То посочи водата и продължи д ...
di_t
di_t
Проза » Разкази
1.3K 4 12

Градушка

Изгря и ми стопли сърцето, слънце мое. И го топлеше, топлеше, топлеше. Знойна жега. Не се трае вече. Първо сърцето хвана приятен загар, но после почна да се зачервява, да се бели, знаеш как боли, като изгориш. Знойна жега и никоя сянка не е достатъчна да те скрие, слънце мое. Изведнъж ти се скри зад ...
АндреяДраганова (Андрея Драганова)
АндреяДраганова
Проза » Писма, Други
1.7K 1 1

Война във времената

Върху хълмовете се появиха първите от авангарда на османлиите. Бяха като всички, събрани от кол и въже, които пълководците слагаха в челото на армиите. Никой не ги броеше за войници, камо ли за хора. Паплач, която вървеше напред и се хранеше с докопаното, първа се сблъскваше с противника, по този сб ...
генек (Георги Коновски)
генек
Проза » Фантастика и фентъзи
687 1 4

Листо на вятъра - 23

Пристигаме вкъщи. Дали мога да наричам така неговия дом? Сега живея тук, нямам друго, което да наричам „вкъщи“. Още съм същото тъжно момиче. Слага ръка на гърба ми, когато влизаме. Вече знам, че го прави всеки път, но пак изтръпвам.
– Оле-ле, какво е станало? – стъписва се Роуз, като ме вижда. Усмих ...
MariyaGrigorova (Mariya Grigorova)
MariyaGrigorova
Проза » Повести и романи
1.5K 2

Щастливката

Тя запаса гърдите си с долнището на анцуга и легна да спи. Така ѝ беше топло и удобно. Имаше луна, по дантелените пердета танцуваха сенките на храстите отвън. Живееше в една от стаите, на огромен, четиристаен, наследствен апартамент. Стаите бяха високи по три и шестдесет, трудно се отопляваха, и изг ...
Сенд (Георги Стоянов)
Сенд
Проза » Разкази
1.2K 6 16

Последен шанс

Седях на стола със здраво стиснати устни. Толкова ги стисках, че челюстта ме заболя. Една веничка почна да пулсира на слепоочието ми. Главата ми щеше да гръмне. Неизвестността ме шокираше. Едва се владеех. Чаках какво ще чуя. Докторът отначало мрънкаше, но после ме погледна право в очите и изплю кам ...
di_t
di_t
Проза » Разкази
1.7K 7 14

Думи за поета Борче Панов от Р. Македония

ДУМИ ЗA ПОЕТА БОРЧЕ ПАНОВ ОТ Р. МАКЕДОНИЯ
Когато през м. декември 2016 година излезе от печат двуезичната поетична книга „Частици хематит”, чието заглавие носи от стихотворението „Хляб от желязо”, получих писмо от македонския поет Борче Панов със следното съдържание: „Благодаря ти, че поезията ми сп ...
LATINKA-ZLATNA (Латинка-Златна)
LATINKA-ZLATNA
Проза » Други
1.4K 6 11

33- Глава XVII

Глава XVII
Слънцето се опитваше да надникне през щорите на болничната стая. Бяха плътни, но светлинката успя да премине и да перне Орлин през лицето. Той се беше извил на една страна на стола и почти щеше да падне, когато лъчите го поразбудиха. Поогледа се, поизправи се, якето му се изхлузи на земят ...
kokolinna (Каролина Ташкова)
kokolinna
Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи
1.5K 4 5

Майки - откъс 4 от романа

Беше краят на учебната година. Напластените мъка и обида в душата на Ирина застрашително се раздвижиха, като предизвикваха трескави разсъждения. Един подтик беше достатъчен, за да избликне вулканът в нея. И той изригна. Вечерта се състоя поредният скандал. Не с нея. Този път бурята я отмина. Разрази ...
NadeBo (Надежда Борисова)
NadeBo
Проза
639

Островът на спасените

…А един ден се случи извънредно произшествие. Сбиха се Стомах и Лява ръка. Ей така – от нищото. Просто се сбиха. Яростно размахани юмруци, злобно свити лица, зловещи закани…
Разтърваха ги, разбира се – охраната никога не дремеше. Бързо, ефективно, внимателно. Никой не пострада, никой не беше дори ож ...
генек (Георги Коновски)
генек
Проза » Фантастика и фентъзи
765 2 8

Изкачването

Вървях след богомолците, без багаж, без представа къде точно отиват, без дори да имам свещ в ръката си. Беше в първия понеделник след Великден, някъде към обед. Духът ме водеше, тялото го следваше и въпреки, че стоях на кръстопът – без знаци и без регулировчик, мъчейки ме, и съмнение, и гняв, и тъга ...
Plevel (Силвия Илиева)
Plevel
Проза » Разкази
1.1K 13 29

Листо на вятъра - 22

Сядам в дивана в средата на дневната. Тук е единственият телевизор, който видях в къщата, освен онзи в студиото. Пускам го и сменям каналите. Докато го правя, си мисля, че сценарият е още на лаптопа ми и можех да започна да го преработвам, но пък той каза, че ще го направим заедно, не съм сигурна ка ...
MariyaGrigorova (Mariya Grigorova)
MariyaGrigorova
Проза » Повести и романи
1.5K 2

Вълшебният пръстен (10)

10. Като слънцето и въздуха
Най-после изкласихме. И то не как да е, а мощно и стремглаво! Преди нас от четвърто отделение учениците преминаваха в първи клас, а ние се озовахме направо в пети клас. Но с това не се изчерпаха чудесиите в училище. Шестицата беше низвергната и петицата стана отлична оцен ...
Джерина (Jereena)
Джерина
Проза » Повести и романи
1.7K 3 9

Тя и морякът

Наближаваше полунощ. Звездите се отразяваха във водата и сякаш се люлееха върху вълните като в люлка. Всички спяха. Дори и корабът като че беше задрямал. Само един моряк стоеше на палубата,пушеше цигара и чакаше Нея. Онази непозната красавица, която идваше всяка нощ, когато всички заспят. Струваше м ...
ЕленаДамянова (Елена Дамянова)
ЕленаДамянова
Проза » Разкази
1.8K 2 5

Ирина

Започнах нова работа във фирма като мениджър човешки ресурси и първото, което направих бе да се запозная с персонала. Не запомних естествено никакви имена и се оттеглих в кабинета си. Реших да поразгледам досиетата на хората. Колкото и скучно да е, трябваше да го направя. Отгръщам досие след досие, ...
di_t
di_t
Проза » Разкази
985 2 7

В жълтия град

— Какво е то? — настоя Бартън с пресипнал глас. — Какво е това нещо, което ти знаеш, а аз не зная?
— Знам кой си — шибнаха го като камшик думите. — Знам кой си в действителност!
Филип К. Дик "Война на реалности"
Жълтият вятър подгони жълтия смях от очите на дневните статуи. Въздухът се превърна в ск ...
МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
МарияДимитрова.67
Проза
738 1 2

Тобовци – продължение

***
Декорът е същият, както в началото.
Идва Циганката. На гърба си носи цедило, в ръката – чанта. Оставя чантата, сваля внимателно цедилото, в което има повито в пелени бебе, поставя го на земята и се приближава до оградата на Ружа. Слага ръце, като фуния, около устата си и вика приглушено.
ЦИГАНКА ...
Мильо (Мильо Велчев)
Мильо
Проза » Други
1.6K

Кроулистът (21)

Чувайки последните думи на Алфонсо, Диди усети как започва да губи от теглото си. Олекваше много бързо и сякаш се превръщаше в нещо като чист дъх /или полъх/, носещ се в пространството. Вече нямаше тяло, нямаше форма. Добиваше странно усещане - усещане за нещо, което не е лично, а чисто космическо. ...
vega666 (Младен Мисана)
vega666
Проза » Разкази
2.4K 12 4