Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Листо на вятъра - 7

Глава пета
Само сърцето знае
Оглеждам се за таксита, но не виждам. Прохладният въздух ми действа добре. Къде ли има спирка за автобус, изобщо има ли наблизо? Озъртам се за табели, но забелязвам Джеферсън – мъжа, който ме наблюдаваше горе. Тръгвам в посоката, в която ми се струва, че е по-близкото кр ...

MariyaGrigorova

Проза » Повести и романи

2019-05-03T11:30:58+03:00 1.5K 4 3

2

Непоносимата жега и некадърния проектант на градския площад, който беше решил да го покрият с бели мраморни плочи, бяха единствените причини, поради които седях в кантората в този юлски следобед. Залъгвах се, че вентилаторът вътре малко ме разхлажда и лениво разгръщах сутрешния вестник, когато попад ...

самотния-вълк

Проза » Разкази

2019-05-03T11:01:51+03:00 3.4K 3 12

Натам и насам - 7.

А синът ми проведе бързи преговори с един собственик на корабче и двамата се качихме на „Портокал“, така се превежда името на съдината. Час по Висла…
Впрочем, по реката се носят поне десет туристически кораби – различни по вид и размер, даже ресторанти на вода има. Най-голямо впечатление ми направих ...

генек

Проза » Други

2019-05-03T07:54:41+03:00 750 5 28

Студио Хикс - 3

"Изпаднал е сигурно някъде до дивана", втурна се в хола и затърси с очи друг.
Нито на масата, нито до дивана намери.
"Ха, и спалнята!" - и тя беше с отворена врата.
Започна малко по малко да намества мислите си: значи другият джиесем трябва да е под възглавницата, си помисли след като не чу от стаци ...

palenka

Проза » Разкази

2019-05-03T05:24:56+03:00 1.5K 5 16

Забранена си ми (15)

Отворих леко вратата. Иванина си беше легнала. Навсякъде бе тъмно. Виеше ми се свят. Оставих тихо багажите ни до леглото. Беше ми много зле. Така не се бях напивал и аз не знам от кога. Закачих якето си на един стол и съблякох тениската си.
– Чука ли я? – Иванина се размърда.
– Не съм чукал никого. ...

written-springs

Проза » Повести и романи

2019-05-02T16:44:18+03:00 1.2K 4 3

Целувай ме дълго

„ Аз те обичам не заради това, което си ти
а заради това, което съм аз, когато съм с теб“
Габриел Гарсия Маркес
Педро отвори очи и се огледа. Лусия я нямаше. Сигурно беше излязла вън. Стана бавно, облече бялата риза подарък от нея. Широка, памучна, с бродерии от страни. С малки кокалени копчета и ши ...

marco777

Проза » Разкази

2019-05-02T05:22:21+03:00 5K 33 106

Първият път

Младият мъж побърза да вдигне телефона си, който вибрираше дразнещо в джоба му.
– Ало? Красимир Монев търся – каза приятен женски глас.
– Да, на телефона.
– Взех номера от моя позната. Желая да ползвам услугите ви.
– Добре – отвърна той и обясни какви са финансовите му изисквания. Гласът на жената м ...

Heel

Проза » Разкази

2019-05-02T00:25:29+03:00 1.6K 2 7

Как се става влогър

Днес просто не ѝ беше ден. Не стига, че се успа и изтърва всички за закуска, ами после интернета ѝ предложи най-гадната и твърда хрупанка, на която можеше да попадне.
След задължителната сутрешна баня, винаги първо си проверяваше пощата и социалните мрежи, за да бъде в крак с информацията за лайфста ...

DPP

Проза » Разкази, Хумористична

2019-05-02T00:05:43+03:00 896 2 19

Булото

Карах обратно към София. Мислите в главата ми течаха спокойно, бавно и ясно нареждах събитията пред себе си.
Погледнах седалката вдясно – все още не можех да повярвам кой стоеше на нея и какво щеше да направи за мен. Тя ме погледна, трудно ми бе да свикна с празния ѝ поглед, но му се радвах.
-Летя в ...

presian_penchev

Проза » Разкази

2019-05-02T00:02:37+03:00 1K

Начо

Никой не помнеше кога се появи в компанията. От самото начало седеше, мълчеше и само слушаше. Почти не пиеше. И беше чешит.
Винаги съм че чудил защо поетите си дружат с художници, но така е било открай време и ще бъде докато има поети и художници. Е, той не беше художник, а скулптур, но поне аз не в ...

Alastor

Проза » Разкази

2019-05-01T23:57:00+03:00 1.1K 1 5

"Мили майки, не остарявайте!"

Мама рядко ме моли за нещо и за това реших да не откажа. Каза ми да отида до аптеката, която се намираше в края на квартала ни. Мислих си, че това ще бъде приятна разходка, а и времето беше слънчево, но и прохладно. Предупреди ме да взема телефона си с мен, за да се обадя, когато стигна до аптеката. ...

Writer96

Проза » Разкази

2019-05-01T23:48:19+03:00 636

2)

... Събуждайки се една сутрин след неспокоен сън, Чък Рейн забеляза, че пътувайки във вагона на влака по своята линия в метрополитена, незнайно как се беше превърнал в прашно огледало.
...
Никакви курсове за повишаване квалификацията на мениджъри от средно ниво, никаква новородена преди два месеца д ...

TytoALBA

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2019-05-01T23:47:28+03:00 1.6K 1

Гларус

Птицата издаде грачещ продължителен вой. Сякаш тръбите от Йерихон се бяха върнали в нашето съвремие. Това трая около 5 минути. Мъжкият гларус стоеше на покрива на къщата и зовеше женската. От своя страна, на женската не и пукаше особено за трепетите на мъжкия, тя стоеше между няколко други птици и в ...

angelbard

Проза » Разкази

2019-05-01T23:46:01+03:00 955

Гласовете

Гласовете в главата ми ставаха все по-упорити и упорити. Затихваха за кратко и после пак съскаха и съскаха… Аз гледах да не им обръщам много внимание и ти прокуждах когато мога. Но ето ,че пак ми нареждаха какво да правя. Но това е трудна задача, защото ако изпълнявам техните нареждания до никъде ня ...

di_t

Проза » Разкази

2019-05-01T23:44:28+03:00 620 2 2

Голямо сърце

Когато се роди Добчо Джуджето беше нормално дете. Някъде към третата година растежът му започна да забавя. Лекарите поставиха диагноза нанизъм и настъпиха тежки дни за семейството. Няколко месеца по-късно неговият баща изчезна и повече никога не се обади. С много трудности и лишения майка му – Елка ...

СветланТонев

Проза » Разкази

2019-05-01T23:40:15+03:00 1.2K 3 3

Поп Андрей

В село Плешивец беше настанало неочаквано оживление. Хората тичаха подплашени по улиците, без посока и цел като в кърджалийските времена и от уста на уста се разпространяваше страшната вест, че поп Андрей се е запил в Хоремага. Последното такова запиване на попа костваше на селяните пет убити овце, ...

Greg

Проза » Разкази

2019-05-01T23:38:09+03:00 4.4K 17 78

1)

– Вие уверен ли сте, че няма какво да добавите към казаното? – главата на комисаря рязко се надигна и на мен ми се наложи ловко да се дръпна назад, тъй като неговия дълъг нос едва не клъвна дясното ми око.
– Уви, господин полицай, аз действително няма с какво да ви зарадвам – уверих спокойно комисар ...

TytoALBA

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2019-05-01T23:28:40+03:00 1.7K 1

Забранена си ми (14)

Останах загледан в Мария. Дори обърнат с гръб, можех да чуя думите, напиращи от устните й. Беше повече от изненадана. Приятно или не. На мен, обаче, ми се плачеше. Сетих се за последния път, в който я видях. На рождения й ден. Бяхме си разменили думи, които щях да помня винаги. Болеше ме. Толкова бя ...

written-springs

Проза » Повести и романи

2019-05-01T23:08:17+03:00 1.1K 3 2

Зарежи я!

I
- 15-ти номер!
Класът беше притихнал.
- 15-ти номер!!
Усетих как някой ме мушка в ребрата. ...

Кентавър

Проза » Разкази

2019-05-01T13:12:00+03:00 2.3K 3 19

Разходка до магазина

Прохладно… обля ме, или по-точно ме пое лекият полъх щом излязох от входа на блока. Вратата зад мен се затръшна, едва подпомогната от автомата за меко затваряне… ръждясали му бяха отдавна обноските…
като на някой, който вече няма никакво желание да бъде кавалер поради някаква отдавна забравена причи ...

Burns

Проза » Други

2019-05-01T12:48:43+03:00 1.5K 7 11

Сладко биле

Жадно отпи, предвкусвайки края. Беше толкова сладко, че чак нагарчаше.
Не се плашеше, знаеше какво следва, и единственото, което желаеше, беше да изпита сладката болка на прераждането. Топлината се разля по тялото му и той бавно притвори очи и зачака Чудото.

palenka

Проза

2019-05-01T10:59:42+03:00 1.4K 6 13

Контрапункт на любовта

Светлината те плаши. Зениците ѝ те преследват. Не можеш да се скриеш. Те пронизват всяка частица от младото ти тяло. Трепериш. Ръката ти нервно се протяга и гаси лампата. Тъмнината говори. Говори немилостиво, камбанно в съзнанието ти. Съвестта се гърчи, гори в пламъци. А в тях, изплезили езици, се б ...

NadeBo

Проза

2019-05-01T10:20:57+03:00 395

За неправилния човек

Понякога, има моменти, когато неправилният човек получава твоето специално внимание, без да го заслужава.
Някакви парадокси такива....
А в същото време някой, някъде мечтае за време с теб... Превръща в копнеж всяка своя мисъл...
А ти може да не подозираш дори...
И в своите заблуди, не усещаш гъделич ...

zuzara

Проза » Писма

2019-05-01T10:17:28+03:00 1.2K 1

1

Двигателят се изкашля задъхано и старата лодка се отдели от кея на мисията като пое нагоре срещу течението на реката под гъстия балдахин от надвиснала растителност.
В лодката седяха трима мъже - двама бели авантюристи и един полугол и полупокръстен индиански водач. Единият от бели държеше на коленет ...

самотния-вълк

Проза » Разкази

2019-05-01T10:12:45+03:00 2K 4 10

За мечтите

- Виж я, пак е застанала пред витрината ни. И какво толкова гледа?! – промърмори едната продавачка. Беше изрусена, висока и кокалеста. Имаше тънки устни и малки очи, които й придаваха високомерен вид.
- Как какво ? Само чантата. Оная обшитата с пайети. Нали знаеш някои си падат по лъскавото. – отгов ...

troia

Проза » Разкази

2019-05-01T09:38:43+03:00 1K 6 15

1.

Нещо я караше отвътре, та се беше разшетала вкъщи, а беше Разпети петък. „На този ден нищо не се прави, но работата не е грях“ – си мислеше Стела за свое оправдание и продължи да лъска подовете с препарат. Реши да зареди пералнята и посегна към панталона на мъжа си, окачен в антрето. Бръкна в джобов ...

valia1771

Проза » Разкази

2019-05-01T09:35:05+03:00 1.8K 2 4

Натам и насам - 6.

За Вавел специално на човек чу трябва поне седмица. При това – ако бърза. Дворецът е разпрострян на грамадна площ, има за гледане много, а предизвикващи размисъл места – още повече.
Като почнете от металната скулптура на дракона /наричан още Смок/, която е издигната до брега на Висла. И пуска огън о ...

генек

Проза » Други

2019-05-01T06:50:17+03:00 686 2 5

И ние по Европата

- Ох, Димо, кой ден е днеска? - полузаспалата и разчорлена жена мрънкаше унесено.
- Кой, та кой… Трети ден караме. Още малко остана до немско. Спи там.
- Абе, Димо, не мой да се спи на този седалка бе. Да му се не види и този Франкфурт на майната си…Много далече, бе. Дали ще на чакат? - Фанка подбел ...

di_t

Проза

2019-04-30T19:27:43+03:00 1.3K

Търговецът Ахмед, жена му, сестра му и другите

– Избрахте ли си възглавница за тая вечер?
Въпросът на баба им беше напълно излишен, защото Роси и Виктор вече бяха легнали на една голяма възглавница с лъскава кремава калъфка.
- Бабо, виж какво намерихме в калъфката! - и Виктор размаха едно малко изсъхнало клонче с черни семена по него .- Какви са ...

NeliKaneva

Проза » Приказки и произведения за деца

2019-04-30T19:22:40+03:00 729 1 3

В полицията...

- Добър ден, с какво мога да Ви бъда полезна?
- Не е добър деня, така че кажете ми, къде мога да подам жалба, защото откраднаха живота ми?
- Моля Ви, успокойте се и кажете за какво точно става въпрос?!
- Загубих живота си, целия, откраднаха ли ми го, загубих ли го не знам, но трябва да го намерите!

DPP

Проза » Разкази

2019-04-30T15:50:46+03:00 1.2K

Дочуто през оградата

(Разговор с една котка за нещата от
живота)
Чини ми се, че днеска ке вали... Препича...
Яла тука, Въбчо, яла тука, мачко! Оти въздишаш и ти кат мене? Твоичкият ке се върне... Не бой се, яла тука да видиш сега! Що трева е порасла...
- Трева, трева... Къде има дупка, отсекъде излезла... Мамицата и мръ ...

gold

Проза » Разкази

2019-04-30T15:35:31+03:00 929 1 2

Листо на вятъра - 6

Имам нужда да се откъсна от тях двамата. Какво си въобразява Мейс, че съм с този ли? Затова ли му се подиграва? Вземам си от някакви хапки, с надеждата че няма да ме изненадат неприятно. Не ми харесват особено, но стават. Ягоди, ооу! Представям си градината на баба, аз съм мъничка, като клекна в яго ...

MariyaGrigorova

Проза » Повести и романи

2019-04-30T12:38:31+03:00 1.5K 3 3

1

Нела се беше събудила със странното чувство, че денят няма да е обикновен и сега докато вървеше към университета за поредната лекция я утешаваше само хубавото слънчево време. Не беше закусвала, както винаги и се запъти към най-близкият нон-стоп, тогава я видя. Мария... беше пораснала, вече трябваше ...

periqn99

Проза » Разкази

2019-04-30T12:30:51+03:00 1.4K 2

Къс небе

Млад и буен човек беше. Властен, с живи, скокливи очи като малки въгленчета. Майка му бе го нарекла Йоан, за да бъде верен на Бог и да е прав пътя му. Но Йоан съвсем не харесваше стесненията и правите пътища. Рядко се кръстеше в черквата, бързо настройваше навиците си, преминаваше от едно усещане на ...

azura_luna

Проза » Разкази

2019-04-30T11:58:48+03:00 3.4K 16 55

Снежното момиче и Пролетта

През девет царства в десето, живеело едно момиче, което било толкова бяло, че всички го наричали Снежното момиче. То било много бледо и лицето му изглеждало почти прозрачно. Там никога нямало пролет, лято и есен. Винаги било студено. Винаги било – зима. Снежинките били единствените обитателки във въ ...

kleopatrasv

Проза » Приказки и произведения за деца

2019-04-30T11:36:50+03:00 2.2K

Канцеларският плъх

На едно ничие място, в началото на един голям пущинак, почти извън пределите на града, се издигаше пететажно бетонно здание, със сивоолющена фасада. Заради неправилните си странни форми, отдалеч сградата приличаше на грандомански социалистически монумент, изоставен на произвола на съдбата.
След края ...

Mazaco

Проза » Разкази, Хумористична

2019-04-30T11:14:12+03:00 1.9K 6 21

Кроулистът (13)

Мая поклати глава: Всичко това ми звучи като "водовъртежни абстракции" в някакъв разтеглив трактат. Ти самият бил ли си някога в Залата на бъдещето? - попита тя и изпитателно се вгледа в очите на Алфонсо. Той трепна от втренчения поглед на нейното недоверие. Все едно Мая беше Неверният Тома в женски ...

vega666

Проза » Разкази

2019-04-30T01:18:06+03:00 2.4K 12 6

Забранена си ми (13)

***
Иванина се отправи с уверена крачка към вниманието на Игор. Нарочно бе избрала най-късата, стигаща малко под дупето й, рокля. Партито в един от най-големите хотели в Кьолн не беше случайно. Имаше предприемачи, бизнесмени, големи имена в развиващите се сфери. Игор не остана безразличен към красот ...

written-springs

Проза » Повести и романи

2019-04-29T20:53:28+03:00 1.1K 3 5

1.

Месец след странната история на госпожа Хаджипетрова градчето се беше успокоило. Тук – там все още се прошушваше някоя малка, пикантна подробност, но това беше като последни капки изцеждащ се летен дъжд. Неда се опитваше да успокои сърцето си с четене на книги и пиене на чай. Не излизаше никъде по ц ...

esenna

Проза » Разкази

2019-04-29T15:24:34+03:00 2K 3 7

1

Луда работа - доживях да стана на 90 години!
Не знам как стана, наистина!
Ако някой преди 50 години например, ми беше казал, че ще живея до толкова, направо щях да реша, че се е чалнал. Тогава, все се смеехме дали ще доживеем до пенсия и годините след 60-те ми се струваха неясни и мъгливи, почти кол ...

DPP

Проза » Разкази

2019-04-29T14:35:11+03:00 1.7K 1 6