Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

В една лятна нощ...

Беше втората вечер от седемдневната ѝ почивка с приятелки в малкото планинско селце, далеч от шума и мръсотията на града. За първи път от дълго време Стела се почувства отпочинала от забързаното ежедневие, многото работни ангажименти и грижите за вечно страдащите от любовни разочарования приятелки. ...

Katchi

Проза » Разкази, Еротична

3K 3 6

Страх ме е да те погледна - глава 5

Глава 5
След известно време реших все пак да си говоря със Стефан и започнах да му разказвам за приятелките си, за образованието си на филолог, той слушаше внимателно, докато ядеше от храната си – не каза дали му харесва пък и аз не можех да разбера по изражението му – и ми задаваше по някой въпрос. ...

ZyPetrov

Проза » Повести и романи

1.7K 4 4

Носовите гласни

Те са две: голямата носовка Ѫ и малката носовка Ѧ. В старобългарския език са се произнасяли с носов призвук: Ѫ е звучала като носово О, а Ѧ като носово Е.
Някъде към ХІІІ-ХІV век носовите гласни постепенно започват да губят своя назален характер и да се променят. В значителна част от българските гов ...

Джерина

Проза » Други

3.2K 8 18

Тя

Специален приятелски поздрав към brinne – Мариана Бусарова и Петър1– Петър Димитров
Очакваше я. Казваха, че е неземна красавица. Но никой не беше виждал лицето й. Била с царско потекло от древен Египет. Имала нежна кожа като лотосов цвят и се движела с грацията на антилопа.
Злите езици говореха, че ...

troia

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

1.5K 5 18

Двете приятелки

Тя беше отчаяна. Всичко ѝ тежеше, а напоследък нямаше на кой да се оплаче. Пътуваше много и не знаеше кога ще тръгнат пак. Двете не се бяха виждали от дълго време и искаше да ѝ сподели всичко от последните месеци:
- Имам чувството, че имам най-гадната работа на света! Ежедневно се ровя из устата на ...

DPP

Проза » Хумористична

1.1K 4 10

Сянката 1част

В колата не е много удобно. Особено ако бездействуваш и стоиш няколко часа. Гледах с нетърпение часовника. Стрелките му сякаш са се застопорили и не мърдаха. Стоях и въртях телефона, за да убия малко от времето. Знам ли колко ще се проточат нещата…Боб ми плати предварително, за да свърша това. Парит ...

di_t

Проза » Разкази

1.4K 3

Времето на динозаврите

Седнали американците да правят филми за динозаврите, да имитират живота им в детски паркове. Зрителят зяпа добичетата от праисторическата ера, тръпне, свива се, оглежда се и си казва: "Боже, че то като у нас!"
Отдавна обаче по уж българската телевизия нямаше нищо, което да отразява българските пробл ...

генек

Проза » Фантастика и фентъзи

771 2 12

От деня - 33.

Поканиха ме на представяне на книга. Обикновено не ходя – не обичам местните /където и да е!/ културтрегери и групичките около представящия писател, поет, художник…
Този път отидох. Бивш ученик. Не беше от любимците ми. Да речем – от втората редица. А те при мен са доста редички в дълбочина – та чак ...

генек

Проза » Други

753 3 8

Момичето, което беше влюбено до полуда.

Беше 19 юни когато те срещнах. Времето беше доста променливо, като настроението ми.
Ти седеше на масата и обядваше хот-дог само с кетчуп, майонеза и лютеница...точно както го обичаш.
Аз стоях срамежливо до теб и гледах как сладко ядеш.
Малко след това се запознах с теб...
Бяхме цяла компания. Другит ...

Betelinka

Проза » Повести и романи

1.8K 4

Мистериозен обяд

Обядвам дълго.
Понякога виждам как лятното слънце се мести, вероятно притеснено от хладния ми поглед. Изкатерва се на най-високото било на небето и се чуди къде да се скрие, защото няма никакво облаче. Голо слънце, голи хора, голи мисли щъкат наоколо. Толкова е топло, че ако материята не се разсъбле ...

exuded

Проза » Разкази

830 3 3

Историята на самурая Су Я (5 и 6 част)

5 част
– Спокойно, Су Я – потвърди подозренията му НаСеКи Са МеТа – точно в този момент вярната на своя род НаКаКа ИСа СаКа жертва тялото си за делото. Както обикновено КаТа ДжаСа е пиян, а ИОн СаКа още не е изтрезнял. Затова е пратил малкият си брат, БаРа СаСам, да го замества. Та точно с него е ИС ...

mislitel

Проза » Повести и романи, Хумористична

812 1 2

Последен шанс 15

Фарадо Мануел стоеше на дивана и разказваше на Селина и Рамон:
– Сега вече може да отдъхнете. Инес е в болницата на рутинен преглед. Нищо и няма. Не са я малтретирали. Двама младежи случайно са я намерили в порутена сграда извън Тихуана. Отишли да рисуват с графити по стената. Имала е късмет, защото ...

di_t

Проза » Разкази

1.3K 1 11

Просто(у)з(а)рение 2

Когато вървиш нанякъде и се усетиш, че се губиш, единственият изход да не се изгубиш напълно е да смениш посоката!
Две неща нямат граници – въображението и идиотизма, ама то щото и между тях няма граница!
Ако винаги имате съмнения дали чашата е наполовина празна или наполовина пълна, напълнете я с т ...

palenka

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

732 5 8

Прегръдката на Карузо

На вратата на кабинета на директора на музикално драматичния театър се почука и без да дочака отговор в стаята влезе мъж на средна възраст, облечен в стилен костюм.
– Добър ден! - каза той. -Казал сте да ми предадат да дойда. И ето ме тук.
Директорът стана от стола зад бюрото си, посочи фотьойла и к ...

perfanov

Проза » Разкази

588 2

Грешният ангел, глава втора

Обядът продължи нормално. Оханес беше усетил гнева на Сара, защото се държа леко резервирано, но на тръгване от дома беше дори развълнуван за предстоящия брак.
Който Сара нямаше да позволи да се състои.
*****
– Не може да ме омъжи. -каза Сара, крачейки напред назад в стаята си.
– Има правото, той ти ...

Сара-Хъстлър

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

1.6K 2 2

Тъга на колела

Намирам по нещо тъжно в автобусите.
Дали защото са пълни с хора, преминали през нашия живот, които си заминават и продължават по пътя си като по някакво тайно разписание на вселената?
Или защото идват и си отиват. И постепенно се забравят. Едни обикалят несломено еднаквите улици, надяват се да намер ...

БъдещиятМъртвец

Проза » Други

1K 1 1

Пазителката на хеорксите

Тя изправи рамене и тръгна по улицата. Токчетата на елегантните и обувки отекваха в главата й. Отдалечавайки се от групата усещаше погледите им. И те сякаш проникваха до онези дълбоко скрити мисли, които тя се опитваше да зарови така, че никой да не успее да докосне. До кога ли щеше да успее...
Свив ...

inaroni

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи, Еротична

1.1K 3

Последен шанс 14

Влакът се движеше по разписание. Леон се оглеждаше и вече виждаше светлината му. Ето наближава завоя и намалява скоростта. Звънна и бързо.
- Излез в коридора до вратата и щом ти кажа хвърли чантата. Ще ти светна с фенер.
Селина се промуши бързо в коридора. Застана до вратата и зачака.
- Сега. Хвърля ...

di_t

Проза » Разкази

857 2 5

Стек цигари 🌐

Първата среща беше много приятна, макар че Стела отиде с предубеждения и съмнения. Срещнаха се наскоро в сайт за запознанства - двама души във възрастта на свободата: достатъчно зрели, необвързани, търсещи себеподобни за :каквото дойде". И от съседни квартали, предвещаващо удобство дори за обикновен ...

Станисла

Проза » Разкази, Хумористична, Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.5K 5 4

Въображаем приятел

От къде се появи? - питаш…
От истинския свят ли?
Не - истинския свят, прекалено фалшив ми е!
От въображението ти.
Но за днес само, ...

Liberum-anima

Проза

1.1K

До Роза, моята лятна любов

Здравей, Роза! За Добро или лошо, си обещахме следващото лято пак да сме заедно. Надявам се да не измениш. Вече изминаха сто дена откакто, за последен път, видях ангелското ти лице. Стотиците километри, които ни делят, се топят в един миг. Мигът, в който мечтая за теб. Точно така, в мислите ми ти си ...

Вергил

Проза » Писма

1.8K 1 2

Неприятният

Някои не го харесваха, други го избягваха, трети направо го ненавиждаха…
Неприятен отвсякъде…
Твърде, твърде неподходящ за прилична компания и за нормални хора. Нагъл, безочлив, противен. Излизащ от рамките на приличието…
Нима това е човек за комуникация, общуване, познанство, приятелство?
Още повеч ...

генек

Проза » Фантастика и фентъзи

675 4 9

От деня - 32.

Пак за събирането на парите във входа.
Нямаме касиер. Всеки събира – по реда. С две изключения. Едната беше алкохоличка. И не й давахме по понятни причини. Другият е днешния герой.
Над 40 години е. Какво работи – не можем да разберем. Ту в курорта следи за велосипеди под наем, ту в някакъв гараж. Из ...

генек

Проза » Други

716 1 7

Уханно спокойствие

Тихо ми е. Лирично. Някак замечтано. Напоследък си мисля за споделените мигове. За личните моменти. За онова, което се губи в тишината, защото само подсказва за намеренията си.
И не знам дали съм готов за любовта. Но ми се обича. А как обичам... Буйно – като писател. Динамично. С ярки думи. Луди изр ...

written-springs

Проза » Други

1.9K 6 8

Историята на самурая Су Я (3 и 4 част)

3 част
Колко дни и нощи Су Я прекара в СаДоМазО и сам не знаеше. В този дом за грешници липсваха прозорци и лъчите на небесното светило нямаше как да стигнат вътре, за да подскажат поне хода на времето. А храна, ИОн СаКа, помощникът на КаТа ДжаСа, носеше когато се пребореше с природния си мързел, а ...

mislitel

Проза » Повести и романи, Хумористична

823 3 3

Последен шанс 13

Леон отключи вратата. Малката беше яла. Сега и донесе още храна. Бисквити, плодове, чипс, сандвичи. Де да знае какво да и купи? И още вода. За да има храна за два-три дни. Взе кофата и тръгна да я изхвърля навън. Как вонеше… Добре, че не гъква и не се сополиви. Най - мрази пищене…
Но остана ден до г ...

di_t

Проза » Разкази

861 1 6

Неочаквано

Нора седеше в закусвалнята и ядеше баничка със сирене. Трябваше набързо да хапне, преди да отиде на лекции, а вече закъсняваше. Тя излапа баничката набързо и извади новото си джобно огледалце, за да провери дали няма мазно по лицето си. Но изведнъж някакво момче се появи в огледалото. То беше с черн ...

ЦветелинаЖулева

Проза » Разкази

636 4

Тихо, бурно затишие...

Удавени в усещането си за грях. С протягащи ръце към паралела. Скрихме онова, което изпитахме, избутвайки го назад в душите си. Представихме го с други думи, за да не се наречем слабост. Нека... се надсмиваме над това кои сме! Има ли част от нас в героите ни? Ти и аз знаем много добре.
И ми е малко ...

written-springs

Проза » Други

2.5K 11 4

33- Глава XX

Глава XX
- Кога го разбрахте, момчета?
- Е сега от там идваме, де!- изнервено отговори Слави.
- Значи все пак не сте изчакали позвъняване от наша страна?
- Не, не сме!- отвърна категорично Андрей. ...

kokolinna

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

1.6K 5 5

Кроулистът (24)

В съзнанието на Диди телепатично се прокрадна името на това гигантско образувание - Циклопа! Окото на Циклопа се хранеше със слънчева светлина. То имаше връзка с най-ярките звезди от галактиката, в частност със Сириус C-D и с необичайно ярката звезда VEGA от съзвездието Лира. Мисълта за Циклопа й на ...

vega666

Проза » Разкази

2.2K 9 3

Мечтатели

17 май 1912 г.
Край масата в десния ъгъл в дъното на кафе-сладкарница "Цар Освободител" в София седяха трима млади мъже около 30-те. Всеки се беше съсредоточил във вестник или списание пред себе си. От време на време споделяха прочетеното, коментираха, после продължаваха заниманието си. Личеше, че с ...

Ida-L

Проза » Разкази

1.8K 3 6

Пак, и пак, и пак

1.
Събуди ме настойчивият глас:
- Ставай! Ще закъснееш…
Да, бе – ще си наруша спокойствието… И за къде ще закъснея? Пенсионерски живот – за никъде не бързам, часовник нямам, шеф хептен… Да не споменавам, че не обичам пенсионерските глутници, обикалящи центъра и ближещи по едно кафе два часа нейде на ...

генек

Проза » Фантастика и фентъзи

585 2 5

От деня - 31.

Събирам пари за входа. Звъня, отваря ми комшийката и вика на мъжа си: „Андрей, къде са ти парите?“. Питам заинтригувано: „Защо неговите? Ти нямаш ли?“. А тя ми обяснява като на малко дете: „Имам, но ми трябват за мои работи, няма да ги давам за чужди, я…“
хххх
Звъннах на друга врата. Показа се щерка ...

генек

Проза » Други

736 3

Неизказано

Той
Мартин публикува последното си произведение на страницата си и зачака за харесванията и коментарите. Няколко минути по-късно се отегчи и реши да пише на Поли. Малко след като прекратиха едномесечната си връзка, тя доста се отчужди от него, а понякога дори се заяждаше, което по принцип не беше в ...

ЦветелинаЖулева

Проза » Разкази

708 1 4

Образование

По действителен случай
Да се сдобиеш с диплома за висше образование в България, по мое време, никак не бе трудна задача. Имаше няколко сигурни варианти: да я закупиш моментално, да я изплащаш на вноски- тоест да си купуваш текущите изпити, да се явяваш от дъжд на вятър на лекции, или разбира се чрез ...

Свободният

Проза » Разкази

1.5K 2 3

18+ Любов от разтопени мразовити висулки - 4

Гласът и беше топъл с лек акцент:
- Вече трябва да знаете коя съм. Все пак сте видели документите ми.
Теодор мина покрай нея, отиде в малката кухничка и донесе това, което беше намерил, докато я събличаше.
- Освен това тук, друго не намерих, а както виждам и приятеля ми, лекар, няма да успее да дойд ...

LiaNik

Проза » Разкази

1K 4 17

Любов от разтопени мразовити висулки - 3

Пържените яйца и кафето вляха нова енергия в тялото му, но странно обзелата го възбуда трябваше да бъде охладена. Той се вмъкна в банята и пусна душа. Силната струя облекчи схванатите му мускули и разля спокойствие по тялото му. Беше си много практичен човек. Такъв го беше направила съдбата му, живо ...

LiaNik

Проза

893 5 8

История или Истина?

Можеш да перафразираш Историята ,но не и да я промениш - нито по мой, твой или техен начин! Дезинформацията с която сме заливани ежедневно от световните медии не променя Истината, да, но пък променя мнението ни за Истината...

gurhito

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

870 2 2

Упования 🇷🇺

Глава 11 УПОВАНИЯ
1. О, православный и превосходный, ты устал повторять прежде сказанные сложения, а они тебе нужны. Старые Писания писаны на бересте, истлели, трудночитаемы. Пониманием истины войдёшь в Веру Учения. Как идти вперёд – опора нужна. Пусть твой день начинается с одного стиха Учения, зак ...

Православный

Проза

1.6K 1

Невиждащите

Не си спомням точно кога беше първият път, в който осъзнах колко слепи са хората. Не говоря за реалните слепци, а за всички останали, които не могат да погледнат реалността.
Още от крехка възраст ги забелязах. Все още се чудя на мен ли ми имаше нещо или на тях им го нямаше, но всички наоколо не спир ...

БъдещиятМъртвец

Проза » Разкази, Други

948

Проза и разкази от съвременни български писатели

В една лятна нощ...

Страх ме е да те погледна - глава 5

Носовите гласни

Тя

Двете приятелки

Сянката 1част

Времето на динозаврите

От деня - 33.

Момичето, което беше влюбено до полуда.

Мистериозен обяд

Историята на самурая Су Я (5 и 6 част)

Последен шанс 15

Просто(у)з(а)рение 2

Прегръдката на Карузо

Грешният ангел, глава втора

Тъга на колела

Пазителката на хеорксите

Последен шанс 14

Стек цигари 🌐

Въображаем приятел

До Роза, моята лятна любов

Неприятният

От деня - 32.

Уханно спокойствие

Историята на самурая Су Я (3 и 4 част)

Последен шанс 13

Неочаквано

Тихо, бурно затишие...

33- Глава XX

Кроулистът (24)

Мечтатели

Пак, и пак, и пак

От деня - 31.

Неизказано

Образование

18+ Любов от разтопени мразовити висулки - 4

Любов от разтопени мразовити висулки - 3

История или Истина?

Упования 🇷🇺

Невиждащите

Опашка