Проза

41,8 резултата

Животът, какъвто си е

Когато си млад и нямаш нищо, някак не ти се вярва, че един ден ще имаш дом, семейство, добра работа... Виждаш лъскавия живот на богатите, мизерния на бедните и най-разумно ти се струва, да си по средата, за да имаш достатъчно време за себе си и близките си, но и да имаш пари, за да не се ограничаваш ...
799 4 10

До тайният получател

Здравей!
Знам, че за пореден път ще ме подминеш, без да пророниш и дума. Ясен ми е и факта, че там някъде, където е загубено нещо ценно, няма да се върне. Спомням си последните ти думи, които не спират да кънтят в главата ми,но уви не мога да намеря скритото послание под тях. А може би няма такова. ...
1K

Пената

Пената беше от чирпански род,преселен по тукашните места след голямото земетресение в Чирпан. Затова на кръста си винаги носеше затъкната кама.Не че беше лош човек,но ядосаше ли се, не стой насреща му ,а бягай,бягай надалече... Сините му очи се забиваха, както се забива магарешки трън в пета на мест ...
1.2K 4

Вечната игра

- Обвиняемият, спрете да се смеете!
- Разрешете да попитам обвиняемия, господин съдия…
- Разрешавам, господин прокурор!
- Обвиняеми, вашето положение не е за завиждане. Обвинен сте в няколко тежки престъпления, би трябвало да молите за пощада, а вие… Какво смешно намирате в ситуацията?
- Прокуроре, ...
679 6 11

Просто(у)зрение

И самотата може да е муза, стига да не я удавиш в някоя чаша, докато търсиш истината!
По дрехите посрещат, по апетита изпращат!
(Из "Наръчник за начинаещи политици")
За едни камбаната бие, други Ги бие!
Едни живеят живота си, други живеят за другите, а трети - живеят живота на другите!
1.8K 12 21

Листо на вятъра - 17

Глава десета
Дали се хвърлих
Пред вратата на студиото спирам и издишам няколко пъти за кураж. Чукам и той ми отваря почти в същия миг, като ме сепва. Когато съм сама, съм си позната, ето – сега се мих, преобличах, мразех си косата и сенките под очите, можех да си чуя мислите – моите мисли, на познат ...
1.3K 2 1

Телеграма-осма част

По първи петли се усетих буден. И една бодрост, след няколкото часа за отмора,ме зовяха навън, по-близо до природата,сред цялата тази идиличност,след преживяното и натрупаните вълнения, които се наслагваха в душата ми, с утехата,че няколкото дни и нощи близо до братовчедите ме сториха свидетел на не ...
1.1K 12 29

Слънчева душа в кожено елече

(Романизиран коктейл от реални необичайности)
Всичко тръгна след вчерашното ми намръзване, докато обгрижвах един куфар „Premier”. Купих го преди доста време около едно пътуването до екзотична дестинация - отколешна моя мечта. При връщането кацам на летище София и ти да видиш един матов елемент взе, ...
2.2K 2 4

Сладкишът (250 думи)

Чакаше уморено автобуса на спирката. Погледът ѝ неволно се плъзна по разказа, отпечатан в рекламната витрина. Зачете се. Някаква любовна история. Двойка състуденти, таванска квартира, любовен сладкиш. Напомняше ѝ за нейната младост. Когато стигна до момента, в който героинята казваше на приятеля си ...
2.2K 6 6

Вълшебният пръстен (4)

4. На училище
Нямах търпение да стана ученичка. Училището беше съвсем близо до нас, на съседната улица, входът и част от двора му се виждаха от терасата ни. Оттам със завист наблюдавах как шумни групи деца с чанти на гърба влизат в училището и как играят в двора му дълго след края на учебните часове ...
1.9K 7 17

Новият ред

Минаха 10 години откакто живеем по Новия Закон. Казаха ни, че всичко вече е наред, че всичко е така, както трябва да бъде.
Следвахме закони, които не разбирахме, ядяхме храна, която не харесвахме, обичахме като по задължение.
Животът ни коренно се промени,но аз не желаех да живея така, мразех този ж ...
1.4K 7

Дантелени тръпки

Случи се нещо необикновено в службата й. Наложи й се да интервюира човек, за когото бе предупредена да внимава. Това изобщо не я притесни, дори някак го подмина, затрупана от телефонни обаждания и допълнителна странична работа. Да бъде изпълнителен директор на една от най-големите фирми в града бе д ...
1.1K 7 10

Творението (1)

Аная спеше леко - толкова леко, че и най-малкият звук би я събудил. Отново сънуваше онова тъмно място, от което всеки път се страхуваше. Сепна я неочакван шум. Сърцето ѝ запрепуска като изгладнял гепард, гонещ своята жертва В празната къща нещо се движеше в стените.
Искаше да разбере от къде идва зв ...
1.6K 5

Манекени в космоса

Космодрумът се виждаше великолепно отвред – и от специалната трибуна за гости, и от местата, отредени за публиката, и от специалния наблюдателен пункт, предназначен за специалистите и висшите държавни ръководители, дошли за пробата на новия космически апарат. Сред множеството се забелязваха вицепрез ...
685 3 13

Сладко от череши - 2

Какво правя, но никой не чух да ми отговаря от кукувичето гнездо на мозъка ми, докато Менделсоновия марш отиваше да играе на развален телефон при някоя друго момиче с червена рокля. След половин час чакане на очаквания идеален мъж, напрежението започна да изхвърча през очите ми под формата на запале ...
734 10 24

Изоставената държава

- Здравей.
- Ъъъ...здравей?
- Май не ме позна.
- А, няма такова нещо! Разбира се, че те познах! - замълча смутено и додаде. - Просто отдавна не сме се срещали.
- Ти отдавна не се срещаш с никой, ти се възползваш. ...
1.2K 7 12

Пътуване до Бургас - 1

Люшкам се от сутринта във влака за Бургас и ту се унасям, ту се стряскам. Пътувам към любимия си мъж, който съм виждала само на снимка. Снимката е пожълтяла. Той стои едър и разгърден със зелена риза и къси гащи на фон на море. От ризата му се подава златист, окосмен тен, косата му и тя е чуплива и ...
778 10 27

Кроулистът (19)

На юг плажът на Шкорпиловци ставаше по-каменист. В морето, в непосредствена близост до брега, се съзираха масивни скали. В случай на по-силно вълнение се пораждаха немалки опасности за къпещите се. Но това беше последното нещо, за което Диди и Алфонсо мислеха в момента. Обратният път беше достатъчно ...
2.8K 14 8

Едно

Докосването на душите ни е магия!...
Някога, много отдавна, когато ни излъчи Великия Източник, бяхме сродни искри! Същества с един пулс, с една аура, с един стремеж, с една любов, с един дъх! Полетяхме заедно, в стремежа си да дарим Любовта на Великия на всичко, и всички които срещнем по пътя си! И. ...
1.2K 2 1

Телеграма-седма част

И така, кога звездният балдахин ни приласка под чертога си и ликът на пълната луна мълчаливо се огледа в Охридското езеро ние наседохме под асмата за прощална трапеза в двора на бате Миле.
Бианка си отбираше от работата: когато стигнахме трапезата ни чекаше,подредена с вкусове всекакви, що рече Биан ...
1K 12 21

Страшният път -3

Ейприл влачена и бутана от тези червеи заспа.
Когато се събуди видя срещу себе си червените очи на червеите. Те бяха наредени на дървени ниши. Най - отпред стоеше десетметров черей. Той гледаше втренчено Ейприл. И тъкмо,когато щеше да погълне Ейприл, нещо грабна момичето. Тя видя един огромен клюн. ...
901 1

Не прекалявам...

След теб, не прекалявах с алкохола, само два литра бира и три уискита на нощ, дори пиех уиски, когато бях на работа. Не прекалявах и с мъжете, само четирима, новия ми, един бивш онлайн, и двама нови без секс. Цигари не пушех, само по две кутии,дебели цигари... А кафе ли, малко, най-много, четери на ...
1.4K 2 1

33- Глава XVI

Глава XVI
В тези първи секунди, Орлин наистина не знаеше как да реагира. Тя го порази като гръм. Там, застанала на вратата с ироничен поглед, чакащ отговор и също толкова знаещ, че няма да го получи. Тя ли бе наистина? Тази същата, изчезналото мило момиче със сламена коса и мила усмивка? Или това, к ...
1.4K 2 2

Вълшебният пръстен (3)

3. Комендантът
Никой от нашето семейство не беше говорил още с коменданта. Когато случайно се разминаваха в двора, майка ми отговаряше на поздрава му със сдържано кимване, а баба Катина обръщаше глава на другата страна и се правеше, че не го вижда.
На сутринта след първото заседание на Народния съд ...
1.5K 4 13

Щастливият Йов

Откриха чантата на Вероника на кръстовището. Беше случайно забравена на спирката.
Преди половин час тя беше тук и разговаряше с Иван и Самуил. С Иван се познаваше още от детската градина, когато той още тогава имаше навика да плюе през 10, 15 секунди. Тя много се отвращаваше от това, но пък той си о ...
974 1 2

Червена завеса

Февруари е странен месец. Доста негови близки хора бяха предали последен дъх именно през дните му. Като че ли той самият се променяше тогава. Слагаше някаква защитна маска, затваряше се в себе си. Ежедневието му добиваше една отегчителна гама, в която контрастът бе задължителен за спасението му. Сам ...
816 6 8

Честит 25 май!

Честит 25 май на политиците, чиновниците и цялото общество!
То си е за честитене – тогава отминава трудният ден на просветата и културата.
Денят, който изисква от всички нас да се правим на празнуващи, да споменаваме с добро радетелите за знание и съзнание, държавата дори с грамоти да ги награждава. ...
446 3 9

Пътят на проходилката

На пейката пред къщата бяха седнали дядо Ради и съпругата му. Те се наслаждаваха на топлия майски ден. Поздравяваха минувачите по черния селски път. Някои се спираха пред тях, питаха ги как са и продължаваха всеки по своите пътечки в живота. Преди няколко месеца, в края на зимата, дядо Ради беше пол ...
619 1 1

Листо на вятъра - 16

Вече сме в самолета. Дори да искам да се впечатля, няма да мога, защото не знам кое е стандарт и кое лукс в тези машини. Тази е малка, поне така си мисля. Той не ме пита нищо. Благодаря! Запознава ме с хората, които са там, настанява ме и след малко сяда до мен. Стягам се в седалката, тук ли ще седи ...
1.4K 2 1

Телеграма - шеста част

Човешкият живот е една одисея от раждане до оня миг, когато застанеш с пара в устата край брега на Лета в очакване на Харон с неговата ладия... за да те отнесе към мъгливия отсрещен бряг, потънал в тайнственост...
Това ми настроение, предхождано от опелото в църквата за упокой на душата на бате Миле ...
1K 13 20

А къде е Любовта

А КЪДЕ Е ЛЮБОВТА
В средата на месец май и в началото на месец юни 2013 година получих покана от Председателя на Международните литературни срещи на КНС – Ибрахим Османбашич – да присъствам на Шестите международни литературни срещи в Сараево, а така също да изпратя мои стихотворения на сръбски или на ...
1.1K 5 8

Свирката на цар Саргон

- Коя е тази, петата или шестата? - попита бабата на Виктор и Роси когато ги видя пак да тършуват в калъфката на поредната възглавница.
- Петата е!- веднага отговори Роси- И вече намерих нещо! Я, свирка! Каква ли е тя и кой ли свири на нея?
- Това е свирката на злия цар Саргон- отговори баба й.-Той ...
1.5K 1

Беглецът - Пета част

Отварям един вестник и пак се смрaзих . Гърлото ми се сви на буца. Обля ме ледена пот. Ръцете ми изтръпнаха. Цялата ми нахаканост изчезна на часа. Гледам лицето си на първа страница. Издирва се! Написани с ей - такива големи букви. Да не съм убиец, че да ме търсят толкова упорито?
Мафията , полицият ...
1.1K 1 7

Приказките на вещерката Страст

Тиха, ароматна и омайна нощ.
Пищната и разсъблечена Луна
гали с нежна светлина Света.
Бавно от комина на къщичка с крака
кълба от цветен дим изплуват – ...
778 3 2

Надежда още има

Мълчах… Мълчах… Мълчах…
Забил поглед между обувките, навел глава, не смеещ да погледна нито към подиума със съда и подсъдимия, нито встрани към охранителите, нито назад, където семействата ни бяха се струпали в грамадната кошара за публика.
Само ръката ми стърчеше нагоре. Не сама, разбира се. В коле ...
695 4 10

Магазинчето за Сладолед

Спомням си го това магазинче за сладолед... Беше на върха на хълма - такава една малка постройка – малко странна. Покривът ѝ боядисан в синьо над входа започваше отвисоко а се спускаше към задния край. Отдалече приличаше малко на глава с нахлупен отгоре каскет, така че козирката да стърчи безгрижно ...
800 1 3

Страшният път -2

Ейприл беше най - жизнерадостната душа в това селце. Първа и единствена изтичваше, когато слънчевите лъчи огряваха хижите. Тичаше с пълна сила към Изгрева и викаше: " Слънце, слънце! Обичам те!". С виковете си събуждаше всичките жители, които никак не бяха доволни от това. След това Ейприл се спуска ...
954 4

Приказка за големи

Правдата и Кривдата от деца били големи приятелки. Винаги ходели навсякъде заедно, дори в училище седели на един чин. Делили радости и тревоги през ученическите години, но тяхната дружба свършила на абитуриентския бал. Той бил последното стъпало по стълбата на тяхната взаимност. След него всяка поел ...
774

Вълшебният пръстен (2)

2. Народният съд
Не видях как арестуваха баща ми. Една сутрин, в началото на декември 1944 година, Фахри се втурнал задъхан в аптеката.
– Госпожо, днес ще арестуват господин Каранов.
– Какво говориш, Фахри? Как така ще го арестуват! За какво?!
– Ще го арестуват, госпожо. Братовчедка ми Мелек е чиста ...
1.6K 4 12